Публикувана: 24 май 2006, 11:36 ч.
Последно мнение: 14 юни 2006, 00:15 ч.

Един ужасен ден или инвагинация при дете на 2 години

10 663
36
1

1
2
3
Всички

24 май 2006, 11:36 ч.

Мнения: 1 341

МОМИЧЕТА, преживях най-най-най ужасния ден в живота си. Сега вече мога да кажа, че е било малкия дявол, но в понеделник въобще не мислех така.
Нашия тати реши в понеделник да си почива. Аз бях нощна в неделя и много се зарадвах. Най-накрая един ден само за нас тримата. Стига толкова работа.
И така.... Излязохме на разходка, хилиме се тримата, угаждаме на дребчова, въобще супер. Изведнъж в 13 часа малката ми каза, че я боли "емчето". Коментираме със Сашо, че не е закусвала и сигурно я боли от глад. В 13:30 болките й станаха неописуеми. Детто започна да се мята, не може да си намери място. ИСка да я държа, а така се мята, че няма удържане. Пищи, реве и повтаря "Ох бе, ох бе, емчето ". Отвреме на време я отпуска и заспива моментално и изведнъж се събужда с кански писаци и викове. Отиваме в Окръжна (там имаме познат лекар). Чакай, чакай. Никой не ти обръща внимание, въпреки препоръките. Изведнъж Кети се събужда и почват пак канските писаци. Сигурно 30 минути са ни загубили там. ТЪПАТА педиатърка в Окръжна пита ме какво е яло детето и аз казвам нищо не е закусвала, само на кърма е. А тая кокошка "кърма , каква кърма, от къде тази кърма?". За първи път в живота си се одядох на непознат човек. Казахй със смразяващ глас. "Много чудно от къде може да идва кърмата!!!! А оная. "Ау правите страхотна грешка, какво му давате на детето с тази кърма? " Отговорих пак троснато "Всичко това, което не се дава когато не се кърми. И сега съм дошла не за съвет дали да кърмя или не, а да видиме защо крещи и го боли детето" . Тая кокандрела викна детски хирург. Идва тя след още 10 минути чакане. Вижда, че Кети е с памперс и казва "Аууууу памперс, ама как такана две години с памперс". И ми се мота и започва няква плеяда как децата едно време преди годинка били вече на гърне. А Кети милата продължава да крещии да повтаря, че иска мама да я гушне. Оттам ни пращат в Пирогов. Там същата работа. Чакай, дете пищи, никой не обръща внимание на това. Преглежда я друг детски хирург. Усети, че я боли в дясно и продължава да натиска, а писаците на детето ставатвече нечувешки. Казва, "Да, тук вдясноооооо" и продължава да натиска. За малко щях да му царападосам ръката. Пращани на снимка. Там чакай още не знам колко минути. Отварят вратата и щяхме да се сблъскаме с чакащия пред нея, защото той виждатели не чул как детето крещи неистово пред вратата. През това време една бабушкера "Ама ти защо плачеш. Чакай да те взема щом плачеш". Аз вече набрала, нерви и скорост обръщам се към бабичката и със не знам какъв глас вече й казвам "Ще плаче като я боли. Не личи ли, че я боли!!!" Оная обаче вече продължава. Добре,че тогава се отвари вратата и влязохме в кабинета. Снимаха я и ни пратиха в друг. Там ЧАКАЙ. Вече почти полудявам. започвам да рева от безсилие, че не могада помогна на детенцето си. В следващия кабинетй направиха продухване, но за съжаление неуспешно (вкарват въздух през дупето, като го гледатна рентген). Казаха ни, че трябва да ни приемат и ще я оперират. Най-накрая чухме със сигурнос,че има преплитане на червата. Тънките черва слязли при дебелото. Едва тогава се сетиха да й бият обезболяващи. А как зверски й сложи инжекцията сестрата. Направих й забележка да я слага по-бавно. Започна за малкода я слага бавно и пак я изтреля. Няматли време, ли какво си вика това малкотоне може да си каже послеколко го е боляло докато съм я поставяла. И милата като заспа, ама като дрогирана. Отпусната, направо се уплаших. Приемат ни в кърмаческото. Там който те погледне те навиква. Надупчиха ми детенцето. Взеха ъ кръв от където се сетят. Горкичкото и толкова са неучтиви и груби. Сложиха й системка и тя пак заспа. След 20минутки ни свалиха пак да я надуватс въздух. Събраха се трима лекари и няколко сестри. Боже, хора не съм сипредставяла, четака може да крещи малко дете от болка. Но слава на БОГА тозипътбеше успешно, въпреки, че всички се съмняваха, че ще успеят. В последствие се оказа, че лекаря, който извърши маниполацията ни бил познат. Ама аз толкова бях сашардисана, че даже не съм го видяла кой е. качиха ни в отделението. Малката живна. Дърдори, весела, смее се. И от там започва НЕЧОВЕШКОТО отношение на персонала в отделението.Не ми се говори просто какви одвъртни жени са там. .... Моа да изпиша още толкова, а сме стояли само ден и половина там
Вкрайна сметка съм отвратена от нечовешкото отношение на лекарите
Ама вече всичко е минало (да се надяваме).
Благодаря на Бога, че закриляше детенцето ми

# 1 24 май 2006, 11:56 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Не ти е било лесно Sick

Добре, че всичко вече е минало. Ама то коя майка не изживява такива трудни моменти?!... А от какво се получава това преплитане на червата?

# 2 24 май 2006, 12:04 ч.

Мнения: 46

Случило ви се е нещо ужасно.Представям си как си се чувствала да гледаш как детето ти се мъчи и да не можеш нищо да направиш.Пази Боже да не ми се случва ,но в такъв момент като гледам бездействието на "медицинските" работници ми иде да ги пребия,честно ви казвам . И мисля,че ние сме тези,които трябва да си отстояваме правата до последно ,иначе такива ще са всички и няма да има оправия.Знам ,че няма нищо по-хубаво от това,че детето ти е добре,но ако мислиш че някой не си е свършил работата подай жалба,където трябва,та да се стреснат малко.Едва ли сега ти е до това ,знам.Добре ,че малката се е оправила.Дано нямате повече проблеми.

# 3 24 май 2006, 12:09 ч.

Варна
Мнения: 11 340

Ужас! Наистина много сте преживели, добре, че не се е стигнало до операция!
За отношението на лекарите и персонала в болницата имам ужасни спомени от престоя ни миналата година Sick

# 4 24 май 2006, 13:04 ч.

Мнения: 5 531

Съжалявам за всичко което ви се е случило, наистина е ужасно.Важното е че малката сега е добре.За отношението на персонала не знам какво да кажа-оплачи се. #Cussing out

Аз бих подала оплакване до ръководството на болницата и може би и до агенцията за закрила на децата.Децата ни са достатъчно уплашени и търпят достатъчно болка за да се отнасят зле със тях или с нас.Ние също сме лежали в болница няколко пъти, но за щастие не мога да се оплача от персонала.Желая ви много здраве и щастие. bouquet

# 5 24 май 2006, 13:10 ч.

Мнения: 4 978

Съжалявам, че ви се е наложило да преживеете всичко това.
С риск да ме очерните, МРАЗЯ Окръжна болница и много лекари, сестри и санитарки там. Отдавна са загубили и последната капка човещина, ако изобщо са я имали.

# 6 24 май 2006, 13:14 ч.

Мнения: 1 341

Не, че не са си свършили работат. Просто бяха абсолютно безчувсвени и туткави и невежливи. marychery мисля да подам такова оплакване, защото това беше нечовешко отношение. Страшно съм потресенаи повече от възмутена

Иначе поне 3 пъти питах от какво може да се получи.
1. Отговор - от всичко - от преяждане, от неядене, от вид храна, от прекарана инфекция, от всичко
2. Отговор - ако я оперирам ще ти кажа
3. Отговор - нали всичко мина
На една от майките в стаята й казали, че е от царевичните пръчици. Били много тежка храна за толкова малки деца

# 7 24 май 2006, 13:20 ч.

Мнения: 3 743

Преживели сте нещо ужасно, дано по-скоро го забравите Praynig

Сега малката е добре, нали?

# 8 24 май 2006, 13:26 ч.

Мнения: 46 516

Добре, че детенцето ти е добре и сте се разминали с рязането Praynig

# 9 24 май 2006, 14:19 ч.

София
Мнения: 39 761

Какъв ужас сте преживели. Радвам се, че детенце е добре. Нацелувай хуабво и гушкай bouquet

# 10 24 май 2006, 14:21 ч.

Мнения: 816

Миличка, много тъжно е всичко което пишеш. Дано повече не ви се налага да посещавате подобни заведения. Колкото до отделението в което сте били , наистина жалко. Работила съм точно в него и се махнах. Но са най-добрите специалисти. Защо ли така става винаги, най-добрите стават най-коравосърдечните newsm78

# 11 24 май 2006, 14:38 ч.

Мнения: 1 883

Ужасно е било , но хубавото е , че е свършило. Дано не се повтаря - никога bouquet

# 12 24 май 2006, 19:03 ч.

Мнения: 1 113

Хубавото в целия този ужас е, че сте се разминали с операцията. Запали си свещичка (ако си вярваща) и нацелувай малката героиня! bouquet

# 13 24 май 2006, 20:49 ч.

Мнения: 1 680

Ох, мила, слава Богу, че всичко е зад вас!!! Добре, че е бил по-малкият дявол.

# 14 24 май 2006, 20:58 ч.

Мнения: 1 455

Съжалявам, че сте преминали през този ужас. Дано никога повече не ви се случва подобно нещо Hug

! Жалко, че повечето лекари са толкова претръпнали към човешкото страдание Sad

# 15 24 май 2006, 21:00 ч.

Бургас
Мнения: 6 326

нямам думи,представям си какво ти е било, а можеше поне да ти спестят толкова напрежение ако бяха подходили по - човешки

добре,че наистина всичко е минало

# 16 24 май 2006, 21:29 ч.

Мнения: 5 140

Преживяла си голям ужас, сигурно минутите са ти се виждали часове.
Радвам се че Кети е добре.
Прегърни я от мен, дано повече не ти се налага да се сблъскаваш отново с такъв ужас.

# 17 24 май 2006, 22:22 ч.

преживяла съм подобен ужас в една пазарджишка болница, написах за него в Дневник, където работя, и колегите ми плакаха с истински сълзи като го четоха. #Cussing out

Нямам думи за хората, които се наричат лекари и които могат така грубо да се отнесат към 2 годишно дете. Понякога съм се питала - тези хора нямат ли деца, нима биха искали някой да се отнесе по такъв начин с техните дечица. :2gunfire

# 18 24 май 2006, 22:25 ч.

по повод този случай - мами, кажете, къде е най-добре човек да заведе детето си при спешен случай, където има добри специалисти и отношението е добро. Има ли подобен частен детских център, който работи денонощно и има добър екип и техника

# 19 24 май 2006, 22:44 ч.

Мнения: 2 534

Много неприятности са ти минали през главата
Да ти е здравичко детенцето
Да се чувстваш безсилен е ужасно

# 20 24 май 2006, 23:09 ч.

Мнения: 3 164

много неприятно и гадно да гледаш как детенцето ти се мъчи от болка и да няма как да му помогнеш Cry

а за лекарите-нямам думи......по-голяма част от тях са просто ужасни същества Money

# 21 24 май 2006, 23:27 ч.

Мнения: 1 942

Стана ми мъчно за теб като четох написаното Cry

Детето ще забрави, но за теб не съм убедена ... Не оставяй така нещата. Оплачи се където се сетиш, така ще е докато си казвмае "Нали мина, айде да не го правя на проблем!" Аз бих писала до Здравната каса и до директора на болница!

# 22 24 май 2006, 23:29 ч.

Мнения: 532

Най-ужасното нещо е детето ти да страда пред очите ти.......не го желая на никоя майка.
Дано нямате повече подобни преживявания.

Да ти кажа обаче аз когато ходих в Пирогов за малката попаднахме на страхотен детски хирург.Добре ,че не се наложи интервенция,но ако имам нужда бих се обърнала към него.Мога да го нарека Човек!!!! (освен лекар)

Целуни детенцето и от нас.

# 23 25 май 2006, 00:00 ч.

Мнения: 429

Радвам се, че всичко е минало добре. Дано не се повтаря пак. Успех и Бог с вас.

# 24 25 май 2006, 00:03 ч.

Мнения: 1 629

Уф, мила, най-важното е, че всичко вече е наред! Разбирам те напълно за лекарите и отношението към децата, дано не го изпитат на свой гръб!

# 25 25 май 2006, 02:22 ч.

Мнения: 3 880

Ужасно е, дано не ви се случва никога повече. А аз съм шашната, че на толкова малко дете може да му се случи подбно нещо. То вярно, че никой не е застрахован, но като си помисли човек какви неща могат да сполетят толкова малки деца и направо ти настръхва косата.
Майка ми е оперирана от преплитане на червата когато е била на около 20 години. И досега- 35 години по-късно все още определя болката като една от най-силните, които е имала през живота си. Тогава са й казали, че може да се получи дори при слизане по стъпала- когато например се объркаш и си помислиш, че стъпалата са свършили, а се окаже, че е имало още едно и неочаквано стъпиш в "нищото" (нали знаете как се преобръща стомаха в такъв момент). Причините явно са много и на пръв поглед безобидни, така че дано не се случва на никой Praynig

# 26 25 май 2006, 12:53 ч.

София
Мнения: 7 038

Преживяла си нещо ужасно, а детенцето ти е герой. Дано да не ви се случват повече такива неща.

# 27 25 май 2006, 22:37 ч.

Съжалявам за случилото се.Радвам се,че всичко е минало без операция.Разбирам ви защото същото нещо изживях преди 5години и половина със сина ми.Същото беше отношението и при нас.Но за щастие и ние се разминахме с операцията,но след 3-то продухване.
Болките наистина са много силни за едно дете на 1-2годинки.Дано никога не се случват такива неща на никого,особено на дечица.От тук нататък само здраве и хубави неща!!!

# 28 30 май 2006, 15:12 ч.

София
Мнения: 3 188

И от там започва НЕЧОВЕШКОТО отношение на персонала в отделението.Не ми се говори просто какви одвъртни жени са там. .... Мога да изпиша още толкова, а сме стояли само ден и половина там
В крайна сметка съм отвратена от нечовешкото отношение на лекарите

Цитат на Evjeni
Дзвероукротителя на Кети
24 май 2006

Мили майки, говори доц.д-р Бранков,

Преди 2 години като търсех научни публикации на тема ХЕРНИЯ по Google попаднах на форума BG mamma. Направо се стреснах. Тъкмо тогава бях поел ръководството на Секцията по детска хирургия и исках да въведа нови методи на работа. А във форума пишеха не дотам приятни неща за нас.
Уведомих колегите и им казах, че сега, при съвременните комуникации, всяка общност е под лупа и споделянето на информацията е не само критерий, но и коректив.
Започнах промени, включих се във форума, създадох наш собствен форум www.pedsurg.net
Преживях конфликти, упреци и одобрение. Постепенно нещата влязоха в релси. Сега съм уверен, че имаме добра комуникация с родителите на болните (и здравите) деца.

Затова съм длъжен да поясня:

1.   Трудно се променя манталитет (да го наречем - просташки българско-социалистически начин на мислене), но аз се стремя да го направя.
2.   Трудно се работи с персонал, който не е мотивиран (по много причини)
3.   Трудно се работи с болни и уплашени малки деца
4.   Трудно се работи с родители, които са стресирани, а и често предубедени

Това, обаче, не е извинение. Професионалистът трябва да си свърши работата при каквито и да е условия. Аз отново ще визирам моите хора по този, и не само по този случай.

Колкото до ИНВАГИНАЦИЯТА – децата изпитват силна болка и са уплашени. Стреснати са и техните родители. Това е типична болест на най-малките дечица. Тънкото черво се вмъква в дебелото и създава сериозни проблеми. Често се стига до операция.

Това не може да се докаже, а също така и да се излекува, без рентгеново изследване. Цялата процедура, в болницата наречена „Пирогов”, е объркваща и побъркваща. Нагоре-надолу сноват простреляни, счупени, кръвоплюещи, които чакат ред за единствения рентгенов кабинет. Хората се карат помежду си, лекарите се напъват да свършат своята работа... изобщо Суматоха (както казва Радичков).

Това е цялото ни здравеопазване!

Извинявам се на Evjeny за преживяното и умолявам всички майки да си припомнят (на този предевропейски етап), че все пак, всичко е добре, щом свърши добре!

Колкото до това, дали всички сме добре и на ниво, според мен ние сме само в началото.

# 29 30 май 2006, 15:59 ч.

Sofia
Мнения: 1 521

Доктор Оги, всъщност нищо не казвате със своя постинг
Положили сте, усилия за промяна - похвално, но промяна няма - явно усилията ви не са достатъчни
Единственото, за което мога да се съглася с вас е цитирам: всичко е добре, щом свърши добре!
Останалото е празнодумство
За съжаление това е факт, когато говорим за болничното лечение у нас, твърде често напоследък нещата не завършват добре
Само, че тук се коментират не ресурсите ви, а организацията ви на работа и отношението ви към пациента, особено към малки деца
Не приемайте този отговор като заяждане
Просто не виждам смисъл във вашия постинг, няма послание - какво се опитвате да кажете всъщност???

# 30 30 май 2006, 17:30 ч.

София
Мнения: 1 105

Офф, Елси

, стига с тия глупости. Ето ти нещо, което казва доста:

Затова съм длъжен да поясня:

1. Трудно се променя манталитет (да го наречем - просташки българско-социалистически начин на мислене), но аз се стремя да го направя.
2. Трудно се работи с персонал, който не е мотивиран (по много причини)
3. Трудно се работи с болни и уплашени малки деца
4. Трудно се работи с родители, които са стресирани, а и често предубедени

Това е истината! Трудно ли ти е да проумееш написаното? Ако от този един единствен човек зависеше всичко, ебати кефа, ама не!!! Това схващаш ли?

По темата:
Нямам доверие на никой, особено на лекари, когато става дума за детето ми. Не защото не вярвам в техния професионализъм, а защото ме плаши бездушното им отношение към дечицата. Никой не казва естествено, че трябва да ми съчувства всеки, но пък и не трябва да се държи с детето ми или с мен все едно съм кукла за обучение!

# 31 7 юни 2006, 13:52 ч.

Мнения: 331

Цитат на: Evjeni в ср, 24 май 2006, 11:36

Вкрайна сметка съм отвратена от нечовешкото отношение на лекарите
Ама вече всичко е минало (да се надяваме).
Благодаря на Бога, че закриляше детенцето ми

ами защо не остави Бог да го закриля и го заведе в Пирогов?

Докога ще лепим един етикет на десетки хиляди специалисти? Докога лекарите ще са "некадърни", учителите - некадърни, адвокатите - нахални, съдиите - корумпирани, шофьорите на таксита - лъжци?
КОГА ще разберем, че това са ХОРА и всеки си има своите качества и недостатъци.
Не че няма и такива, но защо да им лепим общи етикети? Теб дори някаква бабичка ти се е видяла като заплаха за детето?
Явно си била напрегната и много съжалявам за това, което ти се е случило, човек не може да се контролира, когато става въпрос за детето му, наистина.
Но я си предстви, че бабичката, която ви е заговорила не е мислила лошо на детето ти, просъто е искала да помогне по някакъв си неин идиотски начин.

Вчера излязох от детското отделение в Пирогов е малката ми дъщеря, която претърпя операция. Затова реших да взема отношение по темата.
Там имаше много деца и майки, чиито дежца са оперирани или ще бъдат оперирани. Ами, извинявай, но за два дни не видях и грам лошо отношение към някого. Лекарите бяха страшно внимателни, начело с доц. Бранков, сестрите - също /само като става въпрос за режима на влизане са малко строги, но то е разбираемо, деца лежат там, не може да се точат цели фамилии да гледат детето/, санитарките - също.
Условията са много добри, чисто е, има легла за майките, не те карат да си носъиш чаршафи и лекарства...
Сравнявам условията с тези преди 8 години, когато майките спяхме в едно мазе при плъховете, защото не беше разрешено да се седи при децата.
Дано не ти се налага да ползваш услугите на лекари често, но помисли, че някои неща може би зависят и от ТВОЕТО отношение към тях.
Здраве и усмивки

# 32 7 юни 2006, 15:20 ч.

Мнения: 8 917

Изчетох го със свит стомах Sad

Много се радвам, че вече е добре и че се е разминало Peace

Слава Богу bouquet

# 33 7 юни 2006, 15:43 ч.

Мнения: 2 700

Съжалявам за премеждията ви и се радвам, че всичко е свършило благополучно.

Племеницата ми беше на 8 месеца, когато получи инвагинация и естествено джипито не се справи със ситуацията. Прати я инфекциозна болница и докато й правиха всички изседвания /3 дни/ детето получи натравяне на организма, като й даваха до 20% шанс да оживее. Слава богу, след две тежки операции в Пирогов прескочи трапа.
Включих се по темата, защото със спомена от племеницата ми, два пъти водих дъщеря ми в Пирогов с опасение за инвагинация. И двата пъти, слава богу, лекарите бяха любезни и въпреки, че нищо й нямаше и двата пъти ни казваха и при най-малко съмнение да ходим на продухване.
Доколкото си спомням рискът е до към третата година.

Та, майки, ако имате и най-малко съмнение, ходете в Пирогов, защото доколкото ни обясниха, колкото по-рано се хване, толкова по-големи са шансовете детенцето да се оправи само с продухване.

# 34 7 юни 2006, 16:45 ч.

Все на втория етаж
Мнения: 5 894

Цитат на: danisport в ср, 24 май 2006, 20:58

Съжалявам, че сте преминали през този ужас. Дано никога повече не ви се случва подобно нещо Hug

! Жалко, че повечето лекари са толкова претръпнали към човешкото страдание Sad

Така мисля и аз.
Дано не се случва на никой.
А за лекарите, отдавна спрях да коментирам. Все още има добри лекари, но са мноооого малко.

# 35 7 юни 2006, 17:53 ч.

Мнения: 1 341

Д-р Оги,
след като ми се случи целия този ужас, една майка от форума ми каза за Вас. Даже спомена, че ще ми отговорите много внимателно на моите запитвания. Много приятно ми стана от Вашия постинг. И наистина сега махам с ръка и казвам нали свърши добре, да не се повтаря

Мила мамамила, не искам в никакъв случай написаното от мен да се тълкува като заяждане. Просто искам да доизясня нещата

Цитат на: мамамила

ами защо не остави Бог да го закриля и го заведе в Пирогов?

Защото ако не беше Бог и вярата ми в него и Пирогов нямаше да ми помогне
[/quote]

Цитат на: мамамила

Докога ще лепим един етикет на десетки хиляди специалисти? Докога лекарите ще са "некадърни", учителите - некадърни, адвокатите - нахални, съдиите - корумпирани, шофьорите на таксита - лъжци?
КОГА ще разберем, че това са ХОРА и всеки си има своите качества и недостатъци.

Когато става въпрос за живота на детето ми, не могада приема, че трябва да ги извинявам с недостатъците им. Точно тези недостатъци УБИХА сестрата на съпруга ми, едва на 17 години. НИКОГА няма да извиня лекар или медицинско лице ако видя, че става въпрос за непрофесионализъм или за изгубено човешко отношение. Не мога да разбера защо когато си плащаме получаваме добро отношение и някак си тези недостатъци не се проявяват. Защо ли?
С какво трябва да извиня педиатърката, която й се обадиха три пъти, за да слезе по-бързо в СПЕШНОТО отделение? Скакво трябва да извиня сестрата, която сложи толкова брутално обезболяващото на детето? С какво трябвада извиня сестрите в кърмаческото отделение, които се чудеха как да ни навикат? Те просто отваряха вратата и започваха да викат по нас майките. ... Не просто не ми се пише повече на тази тема, защото ми закипя от вътре

Не знам ти къде си била, явно в друг Пирогов. Но в нашата стая имаше две легла. На третата жена й донесоха походно в 1 часа през нощта. Били забравили. Чаршафите бяха изпокъсани. Не съм отишла тамна хотел, но явно говориме заразлични неща.
Не можеда си оставиш в средата на стаята кървясали памуци, инжекции и игли, всякакви там разтвор и и да ми кажеш "Ти за какво си тук, за да го гледаш това дете какво прави". Съжалявам, че ги преместих на недостъпно място за децата. Но представи си това стресирано дете, на което само трябва да му повтарям НЕ как се изнервя още повече

За режима за влизанеи излизане - Е тук от части не си права. В стаята едното дете беше с баба си, която я е виждало всичко навсичко 5 пъти в живота си. Майката е родилка с дете на 7 дни. Бащата не може да остане при дъщеря си, защото виж ти такива били правилата. Ами извинявай, никой не мисли тук за психическото състояние на детето, което ще бъде в болницата с почти непозната за него жена. А моя случай ставаше въпрос за 5 минути, за да се наям. Защото малкатаката види, че ям ще иска и тя да яде........, а не трябва да яде. Ето ти тук също проява на "човешко" отношение за пет минути

Цитат на: мамамила

Дано не ти се налага да ползваш услугите на лекари често, но помисли, че някои неща може би зависят и от ТВОЕТО отношение към тях.

Каквото почукало, такова се обадило. Но всеки човек, който ме познава даже съвсем малко ще ти каже,че не съм конфликтна личност. Но това, че съм зависима от тях в момента не им дава право да се държат те така с мен (визирам педиатърката в Окръжна и детския хирург от същата болница, както и всички сестри в Пирогов)

Последна редакция: ср, 07 юни 2006, 18:27 от Evjeni

# 36 14 юни 2006, 00:15 ч.

Мнения: 1 313

сви ме стомаха....дано вече не ви се налага да стъпвате там. И Бог да пази малкото ти съкровище здраво!

Препоръчани теми

СИЛЕН ПЛАЧ ПРЕЗ НОЩТА ПО МНОГО ПЪТИ

Истерия при заспиване

Странен спазъм при колики!

Колики при 10 месечно бебе

Причина:

Причина: