Един ужасен ден или инвагинация при дете на 2 години

Офф, Елси , стига с тия глупости. Ето ти нещо, което казва доста:

Затова съм длъжен да поясня:

1.   Трудно се променя манталитет (да го наречем - просташки българско-социалистически начин на мислене), но аз се стремя да го направя.
2.   Трудно се работи с персонал, който не е мотивиран (по много причини)
3.   Трудно се работи с болни и уплашени малки деца
4.   Трудно се работи с родители, които са стресирани, а и често предубедени

Това е истината! Трудно ли ти е да проумееш написаното? Ако от този един единствен човек зависеше всичко, ебати кефа, ама не!!! Това схващаш ли?

По темата:
Нямам доверие на никой, особено на лекари, когато става дума за детето ми. Не защото не вярвам в техния професионализъм, а защото ме плаши бездушното им отношение към дечицата. Никой не казва естествено, че трябва да ми съчувства всеки, но пък и не трябва да се държи с детето ми или с мен все едно съм кукла за обучение!

ами защо не остави Бог да го закриля и го заведе в Пирогов?

Докога ще лепим един етикет на десетки хиляди специалисти? Докога лекарите ще са "некадърни", учителите - некадърни, адвокатите - нахални, съдиите - корумпирани, шофьорите на таксита - лъжци?
КОГА ще разберем, че това са ХОРА и всеки си има своите качества и недостатъци.
Не че няма и такива, но защо да им лепим общи етикети? Теб дори някаква бабичка ти се е видяла като заплаха за детето?
Явно си била напрегната и много съжалявам за това, което ти се  е случило, човек не може да се контролира, когато става въпрос за детето му, наистина.
Но я си предстви, че бабичката, която ви е заговорила не е мислила лошо на детето ти, просъто е искала да помогне по някакъв си неин идиотски начин.

Вчера излязох от детското отделение в Пирогов е малката ми дъщеря, която претърпя операция. Затова реших да взема отношение по темата.
Там имаше много деца и майки, чиито дежца са оперирани или ще бъдат оперирани. Ами, извинявай, но за два дни не видях и грам лошо отношение към някого. Лекарите бяха страшно внимателни, начело с доц. Бранков, сестрите - също /само като става въпрос за режима на влизане са малко строги, но то е разбираемо, деца лежат там, не може да се точат цели фамилии да гледат детето/, санитарките - също.
Условията са много добри, чисто е, има легла за майките, не те карат да си носъиш чаршафи и лекарства...
Сравнявам условията с тези преди 8 години, когато майките спяхме в едно мазе при плъховете, защото не беше разрешено да се седи при децата.
Дано не ти се налага да ползваш услугите на лекари често, но помисли, че някои неща може би зависят и от ТВОЕТО отношение към тях.
Здраве и усмивки

Изчетох го със свит стомах Много се радвам, че вече е добре и че се е разминало Слава Богу 

Съжалявам за премеждията ви и се радвам, че всичко е свършило благополучно.

Племеницата ми беше на 8 месеца, когато получи инвагинация и естествено джипито не се справи със ситуацията. Прати я инфекциозна болница и докато й правиха всички изседвания /3 дни/ детето получи натравяне на организма, като й даваха до 20% шанс да оживее. Слава богу, след две тежки операции в Пирогов прескочи трапа.
Включих се по темата, защото със спомена от племеницата ми, два пъти водих дъщеря ми в Пирогов с опасение за инвагинация. И двата пъти, слава богу, лекарите бяха любезни и въпреки, че нищо й нямаше и двата пъти ни казваха и при най-малко съмнение да ходим на продухване.
Доколкото си спомням рискът е до към третата година.

Та, майки, ако имате и най-малко съмнение, ходете в Пирогов, защото доколкото ни обясниха, колкото по-рано се хване, толкова по-големи са шансовете детенцето да се оправи само с продухване.

Така мисля и аз.
Дано не се случва на никой.
А за лекарите, отдавна спрях да коментирам. Все още има добри лекари, но са мноооого малко.

Д-р Оги,
след като ми  се случи целия този ужас, една майка от  форума ми  каза за  Вас. Даже спомена,  че ще ми отговорите много  внимателно на моите запитвания. Много приятно ми стана от Вашия постинг. И наистина сега махам с ръка   и казвам нали свърши добре, да не се повтаря

Мила мамамила, не искам в никакъв случай написаното от мен да се тълкува като заяждане. Просто искам да доизясня нещата

Защото ако не беше Бог и вярата ми в  него и Пирогов нямаше да ми помогне
[/quote]

Когато става въпрос за живота на детето ми, не могада приема, че трябва да ги извинявам с недостатъците им. Точно тези недостатъци  УБИХА сестрата на съпруга ми, едва на 17 години. НИКОГА няма да извиня лекар или медицинско лице ако видя, че става въпрос за непрофесионализъм или за изгубено човешко отношение. Не мога да разбера защо когато си плащаме получаваме добро отношение и някак си тези недостатъци не се  проявяват. Защо ли?
С  какво трябва да извиня педиатърката, която й се обадиха три пъти, за да слезе по-бързо  в СПЕШНОТО отделение? Скакво трябва да извиня сестрата, която сложи толкова брутално обезболяващото на детето? С какво трябвада извиня сестрите в кърмаческото отделение, които се чудеха как да ни навикат? Те просто отваряха вратата  и започваха да викат по  нас майките. ... Не просто не ми се пише повече на тази тема, защото ми закипя  от вътре

Не знам ти къде си била, явно в друг Пирогов. Но в нашата стая имаше две легла. На третата жена й донесоха походно в 1 часа през нощта. Били забравили. Чаршафите бяха изпокъсани. Не съм отишла тамна хотел, но явно говориме заразлични неща.
Не можеда си оставиш в средата на стаята кървясали памуци, инжекции и игли, всякакви там разтвор и и да ми кажеш "Ти за  какво си тук, за да го гледаш  това дете какво прави". Съжалявам, че ги преместих на  недостъпно  място за децата. Но представи си това стресирано дете, на което само трябва да му повтарям НЕ как се изнервя още повече

За режима за влизанеи излизане - Е тук от части не си права. В стаята едното дете беше с баба си, която я е виждало всичко навсичко 5 пъти в живота си. Майката е  родилка с  дете на 7 дни. Бащата не може  да остане при дъщеря си, защото виж ти такива били правилата. Ами извинявай, никой не мисли тук  за психическото състояние на детето, което ще бъде в болницата  с почти непозната за него жена. А моя случай ставаше въпрос за 5 минути, за да се наям. Защото малкатаката види, че ям ще иска и тя да яде........, а не трябва да яде. Ето ти тук също проява на "човешко" отношение за пет минути
Каквото почукало, такова се обадило. Но всеки човек, който ме познава даже съвсем малко ще ти каже,че  не съм конфликтна личност. Но  това, че съм зависима от тях в момента не им дава право да се държат те така с мен (визирам педиатърката в Окръжна и детския хирург от същата болница, както и всички сестри в Пирогов)

сви ме стомаха....дано вече не ви се налага да стъпвате там. И Бог да пази малкото ти съкровище здраво!