Тормоз в училище – от страната на агресивното поведение

Не бива да се стига до битка на авторитети и то пред детето...тогава то се чуди на коя страна да застане и накрая винаги излиза виновно... Дали са учител срещу родител или други, важи за всички случаи... за това е важно, родителят да харесва учителя на детето си, а не да влиза в конфликти с него... Или му имаш пълно доверие или не си за този клас

Пък и я си кажете честно, има ли тук хора, които не са били тормозени в училище... Там по мое мнение е джунгла, всеки е бил тормозен.... и това е част от израстването...

Това се случва в целия свят, не само у нас... децата се учат да се справят с тези ситуации точно в училище...

Здравейте! И ние сме в същата ситуация, дори след смяната на училището стана още по-зле. В новото училище от ден първи класната не го прие. В последствие ми каза, .."бях сигурна, че ще ми създава проблеми..", "...знаете, квартала е малък, училищата се познават..', няколкократно ми е заявявала, че децата не го приемат и няма как да продължи така, лично ние със съпруга ми сме я чували няколко пъти случайно да настройва другите родители, да не говорим, за случаи, в които й казваме, че и него го тормозят, тя ни отговаря, че знае, ама те просто не го харесват. С ученето нямаме проблеми. Опитахме всичко от наша страна, винаги се отзовавахме на всички "повиквания", консултации с психолог и какво ли не, никаква промяна. След две родителски срещи, на които само ни обвиняваха, предложихме, след като е толкова страшно, да си взема отпуск и известно време ( почти 2 седмици) да ходя с него на училище, за да видим какво толкова се случва. Ние проблеми в къщи нямаме с него. Ходи на футбол, айкидо и английски. Справя се много добре, нямаме оплаквания от неговото държание. С една дума, не мога да приема, че детето е агресивно. По време на престоя ми там нямаше никакви проблеми - работеше в часовете и се държеше безупречно, за разлика от някои други деца. След това го заведохме в Клиника Свети Никола към Александровска Болница за диагностициране от екип специалисти ( според училището детето е с проблем). Направихме 6 срещи с психиатър, изготви становище с препоръки към училището, занесохме го. Според становището детето няма проблем, има импулсивен характер и трудно се справя с провокациите, приема средата за враждебна и реагира, дори ни казаха, че не препоръчват работа с психолог. Въпреки това ние започнахме да го водим при терапевт, за да подпомогнем целия процес ( да му помогне да научи техники за справяне в ситуация на провокация). За няколко месеца го водихме къде ли не. Детето много се старае, това е видно от всички, всеки ден тръгва с желание и иска да са добре нещата. Вероятно от стреса имунитета му рязко спадна. На 9 год. за втори път пи антибиотик, но за последните 4 месеца направи 4 ангини. От "не боледуващо дете", сега все е болен. И след всичко, което направихме вече от нас искат да го преместим "за негово добро", защото децата не го харесват, дразнят го и процеса е необратим. Аз попитах, как така децата не го харесват, след като всеки ден играят заедно, освен това, аз като бях там видях, че общуват много добре помежду си. Просто останалите родители и учителката не го искат и точка.
Съгласна съм, че вероятно има родители, които не се отзовават и не правят нищо, но опита ми показва, че колкото повече им се връзваме, толкова повече се задействат. Уж всичко зависи от родителите, но какво да направим в нашата ситуация – правим всичко по силите си, но не можем да решим проблема. Ако този колектив ( клас) беше поверен на мен като техен ръководител, тогава, бих могла да реша проблема, още повече с наличието на родители, които застават плътно зад мен. Ние в къщи никога не сме казали нито една лоша дума за учителя или училището като институция. Дори миналата седмица бях втрещена когато за 8-ми Март детето станало рано и прави картичка на класната си. Идваше ми да му я изтръгна от ръцете и да му кажа, че тя не го иска и иска той да се махне от класа.... Но не го направих и го поздравих, въпреки, че сърцето ми се късаше.

Що за елитно училище е това и изобщо училище ли е, щом си позволяват да намесват деца! Та чак и учителката ще занимава останалите деца. Я не им цепете басмата и подайте една жалба в Столичен инспекторат с копие до МОН. Недейте да плачете, а карайте детето да Ви разказва всеки ден с подробности какво е ставало през деня, кой от децата какво казал, направил, той самият също......  С подробности и тогава картинката ще се изясни. Очевидно проблемът е и в класната му. Що за учител няма да може парира едно 7 гошишно, което създава проблеми?!

Ето на този въпрос не мога и аз да си отговоря. В класа на дъщеря ми (6-ти) има едно единствено проблемно дете. Въпреки че освен вербалната и физическа агресия, то си позволява системно да краде пари и телефони от съучениците си, нещо което е потвърдено от записите на камерите, освен да му прочетат едно конско и после пак всичко да се повтаря отначало, за толкова години друга реакция не съм видяла. Затова пък инструктирам редовно дъшеря ми как да оцелява в бойни условия, когато въпросното дете започне в междучасието да хвърля столове по съучениците си.

Имаше един такъв тормозач в класа на малкото ми дете..... След множество опити за разговори с класна и родители, оправия нямаше. Е, един слънчев ден, както си бяха на двора на училището, се доближих до него и без да го докосвам и без да го заплашвам, му казах няколко думички с ужасяващия тон, който знам, че мога да имам в такива ситуации. Ефектът беше поразителен.
В конкретния случай аз не знам каква е вината на детето на авторката и дали има такава, но определено нещо някога се е случило. Тя трябва да го разбере това кога е било и какво е било. Отделно в класа може да има елитни, лигави гаменчета, които са много симпатични на госпожата. ....

Най-различни ситуации има, но общото между тях е, че се налага да се спасяваме поединично кой както може. И на авторката ще ѝ се наложи. Но за пореден път повтарям, за нея е изключително важно да намери причините за това поведение на детето. В противен случай нито местене, нито нищо няма да помогне.

Мили мами, аз съм шокирана. В началото на темата се ядосах, че нападате учителите, но това не са учители, какво са не знам. Как може безнаказано да се вършат такива безобразия? За пръв път в живота си чувам такива неща. Аз съм начален учител, вече и стажът ми е доста. Никога, никога няма да си позволя това, за което пишете. Това е престъпление. Няма и не може да има толкова сериозен проблем в първи клас. В момента уча първокласници. Има всякакви деца, спокойни, буйни, да, някой съм ги чувала да псуват. Но чак да се стига до гонене от училище. Изумена съм. На авторката искам да кажа, че я манипулират. Трябва да се сопне,  ако трябва да извика Господари на ефира, но да не се предава. Ами, ако в другото училище се случи същото? Щом с детето се работи, то ще се промени, но това иска време. Да не се поддава на тормоза от директорката и класната. При нас в малкия град се борим за всяко дете до последно. Никой не си позволява да заплашва родителите, напротив, те заплашват нас. Понякога се срамувам, че съм учител като гледам по телевизията, а сега и като чета вас. Още веднъж, авторката да не се предава, не може да са толкова зле нещата, от училището нещо я премятат.

Само искам да кажа едно - за съжаление един свестен родител, когато има проблем и се отзове, започват в един момент него да го вземат за идиот и започва един тормоз. Никой не смее да пипне родител, който не ходи на нито една среща, ако ще какъвто ще тормозител да й детето. Или ако родителят е агресивен. Тогава всичко ахкат, охкат, обаче родителят като отсъства, и нищо не могат да му направят нито на него, нито на детето.  Вече започвам да си мисля, че прекратяването на всякаква комуникация по въпроса, включително никой за нищо да не закача детето, е най-добре. А детето на свой ред може да бъде подготвено с един разговор, така да се каже, да се държи като джедай и да не позволява на другите да го дразнят. Всички деца обичат междузвездни войни или имат един любим супергерой, така че можете с чиста съвест да се възползвате от това ккато мотивация детето да се опитва да се сдържа. А ако го закачат, веднага да каже на учителката - нека тя да вдигне ръце той да се оплаква от другите, а не те да се оплакват от него. Просто трябва да обърнете играта.

Успокой сърцето си и усети превъзходството на детето над набедената за учителка. Бъди горда с доброто, което опазва в себе си, въпреки отхвърлящото отношение към него!

... Когато видях въздействието на прощалните прегръдки на сина ми за учителките, които не го искаха, а именно осъзнаването им колко неспособни педагози са, като негова майка се почувствах великан, ..., та чак ми стана неудобно пред всички присъстващи...

 Така ми се иска да споделя и аз моята мъка, но ......... писах и изтривах ... не мога......

Давай по-смело! За момента поне виртуално може да помогнем, а може и повече...

Вижте тази статия от блога на Мама нинджа: http://mamaninja.bg/%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0/%D0%B2%D1%8A%D0%B7% … -zle-v-uchilishte

http://mamaninja.bg/%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D … 2162-ne-go-iskame

Момичета,чета ви и попивам всяка дума,която сте написали,за да се опитам да разреша и аз моят проблем! Имам някакво решение за себе си, но искам да споделя и с вас моята ситуация.Синът ми е във втори клас ,но от средата на първи клас започнаха проблемите му в училище.При нас тормоза е психически! Имам проблем със слюноотделянето. Още от малък е така,контролира го,но когато е съсредоточен или пък напрегнат забравя контрола.Нека да кажа че е роден в седмия месец и е малко по бавен от другите деца,но няма никакви умствени увреждания,или изоставане в развитието,освен че кара едно по дълго детство,потвърдено от не един психолог.Умен е много,той най-добре знае таблицата за умножение и деление от целия клас.Много е добър,търси децата иска да играе с тях, но те са го нарочили за лиглъо,заради лигичките и не искат да играя с него и непрекъснато го гонят от игрите.Изолират го и то горкото само се занимава по цял ден! Говорила съм с майките,но защитават децата си и въобще не вникват в проблема на моето дете,най лошото е че едното е тартор,подстрекава другите и така се стигна до пълната му изолация! Госпожата от занималнята ме разбира напълно и ми съчувства,говори с децата като цяло, но класната му не взема страна и не иска да влиза в конфликти и няма да получа съдействие от нея! Не зная как да постъпя! Ако драпам да остане в същия клас, ми се струва че това ще усложни нещата още повече,защото на децата в тази възраст не може да се влияе! За в момента в които им говориш те чуват, но след известно време пак става същото! Казвам го защото съм говорила един път вече с майката на едното дете ,която непрекъснато го защитаваше,че нейното дете било гнусливо и затова било такова! Остават две седмици до края на учебната година,той така или иначе ще завърши втори клас в това училище и се чудя дали изобщо да се занимавам или в трети клас да го преместя! Той не си харесва класа и има защо и приема приветливо идеята да отиде в друго училище, но се страхувам че нещата ще се повторят ако не и по лоши да станат,ако не си разрешим проблема с лигите! Опитваме се,говорим и имам неговото обещание да се контролира, но всичко е въпрос на време! Това е моят проблем и моля за съветите Ви! Благодаря предварително!

Бих го преместила. Има шанс на новото място да си намери неговата среда.
Моето дете така и не се сработи с неговата група в детската градина. В смисъл да се сприятели, да са му на сърце...има си едно другарче само от там.
В трепетно очакване съм сега в първи клас в каква среда ще попадне. Надявам се вече да има повечко деца, с които да си допадне.
Та нищо не губиш, може само да спечелите от преместването. според мен.