Всичко, написано от теб, бих го казала, освежително и достатъчно охлаждащо страстите на всеки един от тях. На баща си/поставям се на твое място/ бих препоръчала да се отбие от майка си и да порасне поне за себе си, ако за жена и дете не е съумял.
- Публикувана: 2 апр. 2018, 16:23 ч.
- Последно мнение: 19 апр. 2018, 00:33 ч.
Развод след почти 30 годишен брак
...ако ги поканиш, със сигурност ще ти отровят празника, ако не ги поканиш, ще се разсърдят и ще има:толкова ли не съм заслужил/а...
Това направо все едно те са го казали, направо като го четох сякаш и го чух с гласа на нашите.
На баща си/поставям се на твое място/ бих препоръчала да се отбие от майка си и да порасне поне за себе си, ако за жена и дете не е съумял.
Това няма как да стане, докато баба ми е жива. Даже не съм сигурна че и след нея ще се усети какъв гаф е направил (или ако успее, то ще е частично). Тя успява да извърти думите така, че да повярваш че са истина, а реално да нямат нищо общо с нея. В момента твърди че мама е тази, която е разбила семейството на сина й, била простачка, била си хванала любовник и за това се разделя с тати. И той приема всичко за чиста монета, даже очакват веднага след подписването на документите да видят кой е заместникът на баща ми. А реално такъв няма.
Така и не разбирам каква е целта на тази женица - да разбие семейството на сина си и да го задържи за себе си, или просто е изкуфяла и злобна? Не вярвам да я е страх от самотата, все пак дядо почина преди почти 20 години и макар и да бях малка, имах чувството че тя получи някакво облекчение от това, а не се натъжи от станалото. Единственото ми обяснение е, че е си е темерут по характер.
...ако ги поканиш, със сигурност ще ти отровят празника, ако не ги поканиш, ще се разсърдят и ще има:толкова ли не съм заслужил/а...
Това направо все едно те са го казали, направо като го четох сякаш и го чух с гласа на нашите.
На баща си/поставям се на твое място/ бих препоръчала да се отбие от майка си и да порасне поне за себе си, ако за жена и дете не е съумял.
Това няма как да стане, докато баба ми е жива. Даже не съм сигурна че и след нея ще се усети какъв гаф е направил (или ако успее, то ще е частично). Тя успява да извърти думите така, че да повярваш че са истина, а реално да нямат нищо общо с нея. В момента твърди че мама е тази, която е разбила семейството на сина й, била простачка, била си хванала любовник и за това се разделя с тати. И той приема всичко за чиста монета, даже очакват веднага след подписването на документите да видят кой е заместникът на баща ми. А реално такъв няма.
Така и не разбирам каква е целта на тази женица - да разбие семейството на сина си и да го задържи за себе си, или просто е изкуфяла и злобна? Не вярвам да я е страх от самотата, все пак дядо почина преди почти 20 години и макар и да бях малка, имах чувството че тя получи някакво облекчение от това, а не се натъжи от станалото. Единственото ми обяснение е, че е си е темерут по характер.
Баба ми и леля ми са същите. Това са просто изключително глупави и злобни хора.
Хем я беше яд, че беше женена за баща ми, после я хвана яд, че се разведе. Няма угодия.
Баща ми е същия, водеше и се по акъла в голяма степен.
След развода разбра грешката си, ама късно. Но нямаше топки да каже нищо на майка си.
И сега няма, но по инфантилен начин показва яда си. Не помага, заяжда се. Не че ме интересува.
Майка ми е изстрадала много и на моменти продължава да чопли в миналото. Просто и казвам да млъкне.
Та и ти това може да направиш.
Достатъчно голяма си, за да им кажеш да си спестят размислите срещу другия и да не те товарят. След като от години отношенията им са безвъзвратно увредени, да се разведат като културни хора и да не правят панаири.
Това казано в прав текст и след това пресичаш всички напъни за приказки в зародиш.
Това казано в прав текст и след това пресичаш всички напъни за приказки в зародиш.
Развод на 50, иначе казано – развод по никое време. Ако близо 30 години си с един човек и му знаеш всичките номера, не си ли свикнал с него до толкова, че да не можете да се разделите? Винаги ми е било непонятно един такъв дълъг брак, накрая да завърши с провал.
Скрит текст:
Ще опитам накратко да пресъздам историята. Нашите са се оженили 1991г. Не мога да кажа че всичко е било по мед и масло, имало е залитания от страна на баща ми по други жени (говорим за не повече от 1 вечер), но мама знаеше, не казваше нищо, прощаваше. Случи се така че и се отдаде възможност да работи в Германия и замина, за да изплати заема за апартамента и колата, а тати и аз останахме в България. Аз бях ученичка и той заедно с баба ми ме гледаха. Баба ми е много властна жена. Никога не са се разбирали с майка ми и всичките неща, относно „обичта“ между снаха и свекърва, важаха в пълна сила между тях двете. Тати има брат, който живее щастливо с жена си и децата си, той не позволи майка му да се бърка в отношенията с жена му и така се съхраниха като семейство. Още щом баба ми видя гърба на мама и започна да настройва тати срещу нея. В началото той не поддаваше, но с времето нещата се промениха. Всеки път, в който майка ми се прибираше да ни види (нямаше възможност да ни изтегли и нас в чужбина) и се усещаха хладните отношения помежду им. Забравих да спомена, че баба ми не живееше с нас, тя си има огромна къща на село. Минаха години по този начин, баба ми чрез тати източваше парите на мама, уж за това или онова, а майка ми виждаше, че нещата не вървят, но имаше просто висок праг на търпимост, граничещ с мазохизъм. Хората взеха да и се подиграват чак, че пращаше пари на хора, на които не им пукаше за нея. Дойде един момент, в който тати наистина направи две поредни големи грешки и понеже мама си беше в България и му заяви че иска развод. Без драми, скандали и т.н., той се съгласи. Реално те живееха като съквартиранти, не излизаха заедно, нямаха общи приятели почти, не спяха в една стая даже. Той се изнесе при майка си, а мама остана в жилището (то е на нейно име, както и колата). Нямаха общо имущество, нямаха деца под 18, изобщо щеше да е най-мирният развод в историята. Да, ама не – всеки път, когато се видя с един от тях и започват да се плюят един друг. Започват едни не особено приятни епитети да хвърчат по адрес на другия, а аз съм в средата и не мога да кажа нищо. Не искам да взимам страна, но това вече ми идва в повече. Може да звуча като егоист, но в случая се чувствам между чука и наковалнята. Да слушаш как единият ти родител говори такива неща за другия е ужасно, искаш да ги подкрепяш в такъв труден момент като развода, но същевременно искаш да не заемаш страна. Това е все едно да те питат кой обичаш повече и да ти седят насреща и да чакат отговор. Тати като отиде да живее с майка си, имам чувството че се озлоби направо. За малкото време, в което се засякохме, изрече един камион обиди по адрес на майка ми. Имах чувството че това е друг човек, сякаш не беше той като ги изричаше, а баба ми, същата интоналност, същите обиди, направо същата структура на изречение. После се видях с майка ми, тя разправяше тати колко я е наранил, как я е наранил, през цялото време повтаряше „Права ли съм?“, а аз се чудех как да не отговоря на въпроса, за да не изглежда че взимам нечия страна.
Сега не знам как да се държа с тях, основно това им е темата за разговор. Където седнат и станат, само това се коментира. Сигурна съм че на всички околни им е омръзнало да ги слушат, но аз май най-много опирам пешкира. Знам че звуча като жертвата в момента, може да има лек привкус и на драматизация, но нямам никаква идея от сега нататък как ще се видя с тях, за какво ще си говорим, като те знаят само една и съща тема. Ами като се финализира разводът дали ще станат по-лоши нещата? Времето лекува ли, аз ли винаги ще съм отдушникът на чувствата им? Ще отмине ли злобата един към друг, ще може ли да седнат на една маса някога, без да има хапливи коментари и забележки (а и скандал може да има, ако се намеси алкохолът и паднат задръжките). Защо разведените родители на мои познати могат да не се избиват като се видят, даже може да поддържат приятелски отношения (не знам лицемерни ли са или не), а моите не могат да се дишат? Уж от години не са истинска двойка, а реално като се спомена думата „развод“ и нещата се обърнаха с главата надолу.
Съжалявам за дългата тема, но в момента наистина не знам как да реагирам спрямо тях. Иде ми да избягам и да не ги виждам половин година, стискайки палци че за толкова време нещата ще се поуталожат.
Забравих да спомена, че съм омъжена и не живея с тях.
Съжалявам за правописните грешки, просто написах всичко на един дъх.
Сега не знам как да се държа с тях, основно това им е темата за разговор. Където седнат и станат, само това се коментира. Сигурна съм че на всички околни им е омръзнало да ги слушат, но аз май най-много опирам пешкира. Знам че звуча като жертвата в момента, може да има лек привкус и на драматизация, но нямам никаква идея от сега нататък как ще се видя с тях, за какво ще си говорим, като те знаят само една и съща тема. Ами като се финализира разводът дали ще станат по-лоши нещата? Времето лекува ли, аз ли винаги ще съм отдушникът на чувствата им? Ще отмине ли злобата един към друг, ще може ли да седнат на една маса някога, без да има хапливи коментари и забележки (а и скандал може да има, ако се намеси алкохолът и паднат задръжките). Защо разведените родители на мои познати могат да не се избиват като се видят, даже може да поддържат приятелски отношения (не знам лицемерни ли са или не), а моите не могат да се дишат? Уж от години не са истинска двойка, а реално като се спомена думата „развод“ и нещата се обърнаха с главата надолу.
Съжалявам за дългата тема, но в момента наистина не знам как да реагирам спрямо тях. Иде ми да избягам и да не ги виждам половин година, стискайки палци че за толкова време нещата ще се поуталожат.
Забравих да спомена, че съм омъжена и не живея с тях.
Съжалявам за правописните грешки, просто написах всичко на един дъх.
Защо не могат да се дишат?
Предполагам, защото всеки обвинява другия за пропиления живот, за изгубената младост с неправилния човек...сега осъзнават, че на "дърти" години остават сами.А след една определена възраст никак не е лесно да си сам....както казват старите хора "...лошо е да няма дори с кого да се скараш".
Какво да правиш?
Като започнат, просто ги спираш, казваш че те натоварват и не желаеш да коментирате изобщо развода им, отношенията им и комуникацията им.Ако имат друга тема за разговор, си о.к. да говорите, ако ли не, радваш се, че са живи и здрави и толкова.
Аз поне бих отказвала категорично да ме използват като кошче за душевни отпадъци и съдия в раздорите им.
Все съм склонна да си мисля, че между тях все още има нещо... Иначе нямаше да се карат и да се държат като малки деца. Сигурно са на по 50г. И никой от тях не си прекършва гордостта и егото да се разберат.
Аз авторката не разбирам. Не си в пубертета да ги изживяваш тия неща. Предполагам си имаш свой живот. Живей си го и ги остави да се оправят.... Игнор, както те бе посъветвал, някой в началото.
Аз авторката не разбирам. Не си в пубертета да ги изживяваш тия неща. Предполагам си имаш свой живот. Живей си го и ги остави да се оправят.... Игнор, както те бе посъветвал, някой в началото.
Моят съвет е не просто да излезеш от стаята, а да напуснеш къщата или апартамента, или заведението, ако пред теб единият говори лошо за другия.
За рождения ден на детето - бих им обяснила защо няма да ги поканя на семейния празник. Ако имат желание да видят внучето - в различни дни да се отбият за по едно кафе, поотделно. Изобщо бих ги третирала като малки непослушни и невъзпитани деца, защото тяхното поведение не ми изглежда много зряло, особено предвид факта, че бракът им е приключил толкова отдавна на практика. Казано честно, не разбирам.
За рождения ден на детето - бих им обяснила защо няма да ги поканя на семейния празник. Ако имат желание да видят внучето - в различни дни да се отбият за по едно кафе, поотделно. Изобщо бих ги третирала като малки непослушни и невъзпитани деца, защото тяхното поведение не ми изглежда много зряло, особено предвид факта, че бракът им е приключил толкова отдавна на практика. Казано честно, не разбирам.
Според мен баш на 50-години си е време за развод, ако не живееш добре с партньора си. Съжалявам за майка ти, но тя е изпълнила най-важната мисия -отгледала ви е с баща ти, така че сега и е време да живее. Много се радвам, че се развежда, че си има жилище в бг и работа в Германия. Вие сте голям човек, търсете си вашата любов, мама и тати са били до тук.
Разбирам как се чувстваш от части, защото моите родители се разведоха след 20 години съвместен живот, когато аз бях на 14. Историята довела до развода няма нищо общо с твоята, но резултата беше същият - плюене един друг чрез мен, "кажи на майка ти ... " или "кажи на баща ти...". В началото и аз не знаех как да реагирам, имах достатъчно промени и проблеми на главата си през пубертета, та и това съвсем ме ошашави.
Обаче в един момент ми писна да съм кошчето за душевни отпадъци на хора, които са решили да са инфантилни и да комуникират чрез мен, та им казах и на двамата по отделно, че изобщо не държа да се харесват, нито да се виждат, освен ако не е нещо важно и пряко касаещо мен, дори не е нужно да се уважават ако не искат. НО не желая да чувам повече коментари по адрес на другия човек, когато той/тя не е там и толкова. Ако имат какво да си кажат - имат си телефоните, да се оправят. През годините, когато е имало поводи, на които да са двамата в едно помещение вече знаят - цивилизовано държание в името на единствената им дъщеря или просто напускат съответното събитие.
Не казвам, че стана от раз, да - отнема време, но може да се постигне. Освен това ти не си във възраст, в която зависиш от тях или живееш с единия или другия, така че става още по-лесно. Аз бих провела разговора преди рождения ден на дъщеря ти и когато дойдат, ако има отново някакви пубертетски проявления, съвсем културно биха били помолени да си тръгнат, за да не развалят настроението и празника на детето (а и твоите).
Обаче в един момент ми писна да съм кошчето за душевни отпадъци на хора, които са решили да са инфантилни и да комуникират чрез мен, та им казах и на двамата по отделно, че изобщо не държа да се харесват, нито да се виждат, освен ако не е нещо важно и пряко касаещо мен, дори не е нужно да се уважават ако не искат. НО не желая да чувам повече коментари по адрес на другия човек, когато той/тя не е там и толкова. Ако имат какво да си кажат - имат си телефоните, да се оправят. През годините, когато е имало поводи, на които да са двамата в едно помещение вече знаят - цивилизовано държание в името на единствената им дъщеря или просто напускат съответното събитие.
Не казвам, че стана от раз, да - отнема време, но може да се постигне. Освен това ти не си във възраст, в която зависиш от тях или живееш с единия или другия, така че става още по-лесно. Аз бих провела разговора преди рождения ден на дъщеря ти и когато дойдат, ако има отново някакви пубертетски проявления, съвсем културно биха били помолени да си тръгнат, за да не развалят настроението и празника на детето (а и твоите).
И ние се разделихме след много години заедно, след афера от негова страна. Такива, които цял живот търпят изневери, обикновено търпят до край.
Моят бивш говори много против мен, но предимно на средната ми дъщеря. Тя беше най-манипулативна и най-много изживяваше всичко. Другите две, не се връзваха на нападките му към мен. Тя ми плачеше всеки път, че е супер стресиращо да слуша обвиненията му към мен, но той не чуваше и моите думи, защото тя пред него си мълчеше. Веднъж ми писна и й казах, че само тя може да си помогне, никой друг и да не ми се.оплаква повече, а да.напраеи нещо - да започне да отхвърля разговора, когато станеше непоносим. Казах й, че ако тя не каже "стоп", той няма да спре. Така и стана. Един ден тя му каза "Тате, не ме интересува и не искам да слушам. Ако имаш проблем с мама- говори с нея. Аз не мога да ти по могна! Ако искаш да прекарваме време заедно, да се забавляваме, да се смеем и да ни е хубаво, добре. Но ако искаш да ми говориш против мама - аз не желая да те слушам!"
И от тогава тези негови нападки прекратиха. Той се осъзна, че децата не са ни посредници или проводници на омразата между нас!
А детето беше гордо от себе си! 😌
Успех ти желая! ❤
Моят бивш говори много против мен, но предимно на средната ми дъщеря. Тя беше най-манипулативна и най-много изживяваше всичко. Другите две, не се връзваха на нападките му към мен. Тя ми плачеше всеки път, че е супер стресиращо да слуша обвиненията му към мен, но той не чуваше и моите думи, защото тя пред него си мълчеше. Веднъж ми писна и й казах, че само тя може да си помогне, никой друг и да не ми се.оплаква повече, а да.напраеи нещо - да започне да отхвърля разговора, когато станеше непоносим. Казах й, че ако тя не каже "стоп", той няма да спре. Така и стана. Един ден тя му каза "Тате, не ме интересува и не искам да слушам. Ако имаш проблем с мама- говори с нея. Аз не мога да ти по могна! Ако искаш да прекарваме време заедно, да се забавляваме, да се смеем и да ни е хубаво, добре. Но ако искаш да ми говориш против мама - аз не желая да те слушам!"
И от тогава тези негови нападки прекратиха. Той се осъзна, че децата не са ни посредници или проводници на омразата между нас!
А детето беше гордо от себе си! 😌
Успех ти желая! ❤
Вашите поне се развеждат... Нашите не живеят заедно от близо 20 години, но не се развеждат, респективно имат очаквания един към друг, които са безкрайно нереалистични. На празници и гостувания сме заедно и е много натоварващо - все единият е сърдит и недоволен от другия.
Пази си нервите и си гледай семейството, те са големи хора, да се оправят.
Пази си нервите и си гледай семейството, те са големи хора, да се оправят.
Четох до рождения ден.
Вижте се първо с единия, после с другия. За да са заедно ще трябва да поработят над себе си. Имате празник, оставете го такъв, даже ако ти тежи /сигурна си, че и поотделно няма да подминат личната си тема/, вижте се в два различни момента все след празника.
Иначе вече са ти казали - нормален човек с нормални възприятия си. Радвай се! Имат проблеми, не ги решават адекватно. Жалко е, но не можеш да ги промениш. Не ти е работа да им слушаш оплакванията и още повече да вземаш страна.
ПП Сега виждам горния коментар с "толкова ли не съм го заслужил/а/?". Да, за съжаление е напълно възможно. Точно защото и то е неадекватно. За мен лично обаче е напълно адекватно да отговориш утвърдително ако ти се случи - "да, детето ми има рожден ден и не искам караници на него"/"детето не е заслужило караници на празника си".
Вижте се първо с единия, после с другия. За да са заедно ще трябва да поработят над себе си. Имате празник, оставете го такъв, даже ако ти тежи /сигурна си, че и поотделно няма да подминат личната си тема/, вижте се в два различни момента все след празника.
Иначе вече са ти казали - нормален човек с нормални възприятия си. Радвай се! Имат проблеми, не ги решават адекватно. Жалко е, но не можеш да ги промениш. Не ти е работа да им слушаш оплакванията и още повече да вземаш страна.
ПП Сега виждам горния коментар с "толкова ли не съм го заслужил/а/?". Да, за съжаление е напълно възможно. Точно защото и то е неадекватно. За мен лично обаче е напълно адекватно да отговориш утвърдително ако ти се случи - "да, детето ми има рожден ден и не искам караници на него"/"детето не е заслужило караници на празника си".