Контактувате ли с жените, с които сте били в една стая в родилния дом?

Не . Хвана ме срам и не пожелах да разменим координати

От първия път -не.

Втория - С двете жени , с които лежахме в стаята си разменихме телефоните ,но не сме се чували оттогава. Ще станат 2 години.

Но с tomase ,лежахме в предродилната зала заедно и се открихме във Форума.Пишем заедно в Отчетната тема и си контактуваме по  ICQ.
Виждахме се веднъж на една от срещите на БГ-МАММА

Да. Родихме с 3 часа разлика и се оказа, че ще се мотаем в една градинка, та така се виждахме всеки ден в продължение на 2 години. Сега тя е в по-далечен квартал, но се чуваме и виждаме, макар и по-рядко.

Едната я срещам понякога, защо живеят в съседен на нашия квартал и ми е приятно. Другите две не бяха от града.

Не.
С първото раждане бях само с една девойка, която живееше на другия край на София, пък и мобилни телефони тогава нямаше. Имам приятни спомени от нея, макар че определено не беше от моята кръвна група. Тотално съм забравила всичко около нея, освен че свекърва й беше акушерка и бебенцето се казваше Борислав
С второто раждане бяхме 4 жени с 4 бебета - все момиченца - в една стая Нямах много общ език с никоя от мамите. Едната беше също с второ детенце, второ момиче - смешното е, че и двете й дъщери са родени на 6.12 Едното момиче беше секцио, не беше от София. Третата раждаше, докато аз лежах задължителните 2ч под наблюдение в родилна зала, една много плаха младичка мама-първескиня, която не си отвори устата за цялото време, докато бяхме там, а имаше куп проблеми - бебето Аделина не искаше да суче, гърдите й бяха станали на камък и вдигна температура и т.н. На нея й дадох адресите на форумите - но не съм я мяркала.
Телефоните си разменихме, но аз като виден член на гилдията на темерутите не съм по тая част - много трудно звъня по тел И те не са ме търсили.
Но понякога много ми се иска да можех да се видя с една страхотна мацка, с която 2х се засякохме, докато лежахме за задържане Не е от София, за съжаление, иначе щяхме да поддържаме връзка - от доктора й знам, че е родила по нормален път седалищно момченцето си, беше й второ детенце, иначе си имаше едно момиченце, а между двете деца имаше един аборт с близнаци заради аненцефалия. С нея беше страхотен купон, изобщо всичките пъти, когато съм лежала в болницата, вместо да ми е гадно, падаше невероятна веселба с момичетата
И за още една мама много ми се иска да знам какво е станало и ме е яд, че й затрих телефона - с нея също се засякохме 2х за задържане. Когато родих дребната, тя преди дни беше родила момченцето си - в 7.месец, 900гр мъниче, спешно секцио, защото тя кървеше постоянно през цялата бременност заради лошо зарастнала матка след първото й секцио. Не знам детенцето дали е оцеляло... много често се сещам за нея и всеки път се моля всичко да е завършило благополучно за тях. Казва се Станислава, работи в банка - мисля, че е счетоводител.
Сега се сещам и за третата мама, за която ми се иска да знам какво е станало с нея - колкото и странно да звучи, е една немного млада циганка, чиста, спретната, кротка и по своему интелигентна и възпитана жена. Беше бременна с близнаци-момченца. Когато бях тръгнала уж да раждам дребната, но ми спряха раждането заради ниско тегло, тя също лежеш в предродилна, защото мислеха, че са й изтекли водите и я чакаха да направи аборт в 6.месец. Една от акушерките се държа ужасно гадно с нея, развика се какво са я пратили да прави запис на аборт... Циганката само си плачеше кротко - 7 години не могла да забременее, сега с близначета, и то с проблеми... Оказа се обаче, че не са й изтекли водите - и я видях втори път при раждането ми, когато в същия ден като на счетоводителката - Станислава - й бяха направили спешно секцио, също в 7.месец. Едното близначе беше починало при раждането, другото също като на Станислава беше момченце 900гр
За тези три мами често си мисля и им пожелавам хубави неща

С момичето с което лежахме след първото секцио с дъщерята се чувахме по телефона докато децата станаха на 1 годинка, после разредихме, по едно време само аз се обаждах и накрая спряхме съвсем да контактуваме.
С тази с която лежах, докато раждах сина се видяхме веднъж и се чухме няколко пъти по телефона, ама май пак почнах само аз да се обаждам. Тя живее извън Варна и рядко идва в града и може и за това.
А така хубаво си бъбрахме в болницата и на мен много ми се искаше да останем приятелки.

Дааа, контактуваме тук във форума с мацката, с която бяхме заедно в реанимация - Tonita 

да, разликата на децата ни е 1 ден.
оказахме се съседки с моята съкилийничка, през една улица - терасите ни се виждаха
разменихме си телефоните, после всеки божи ден заедно - ако е лошо времето си седяхме по къщите, при хубаво време навън по градинки и кафенета. страхотно майчинство изкарахме.
после аз заминах, чувахме се по тел., децата също.
след 3 г. съдбата пак ни събра, и тя дойде тук. делят ни 200 км, но се чуваме постоянно
вече 10-та година продължава нашето приятелство, аз с майката, дъщеря ми с нейната

от първия път - с никого
от втория - с тези, с който лежах в една стая - не!
Сънчо /с която сме и съученички /, лежа в съседна стая - пишем тук и двете, а се виждаме сравнително често ; трябваше да ни правят секциото едно след друго, но щерка й се "изложи" и избърза с един ден Друга форумка с която раждахме едновременно, лежеше на друг етаж в същата болница!

Не, не контактувам. Даже телефоните не сме си разменили. А бяха готини момичета. Родих последна (от 4), а ме изписаха първа. Даже две от тях не можах да видя, когато си тръгнах.

Да ,виждаме се редовно.Много добре се разбираме, даже се оказа че ми е водила ритуала като се омъжвах.

За съжаление не.
Преди време исках даже тема да пускам, ако някой познава двете майчета, с които лежах в болницата. Затрих им телефоните със старата Нокия на мъжа ми.  
Едното майче беше голяма скица, казваше се Роси, планово секцио, живееше във Владиславово или Кайсиева, второ дете момиченце, Анелия, роди се на 9.12.2004. Първото и дете беше момченце, мисля че Георги. 78 или 79 набор, много готина беше, вила съм от смях с нея, хем ме болеше корема от контракциите след раждането, хем тя ме разсмиваше.
Другото момиче се казваше Мария, не беше от Варна, първо дете Вилиан( или Велиан), на 6 или 7.12.2004. Детето имаше рефлукс, беше на антибиотици и ги изписаха след нас.
Много често си мисля за тях, много ми се иска да ги намеря.

Ами за съжалени не. Аз родих 30 мин. след нея и бяхме в една стая за 5 дни. Станахме доста близки. Тя работи в патологична бременност в Монтана. В момента аз съм в това отделение (за съжаление ) и днес се видяхме. Тя не ме позна първоначално но и след това се държа хладно. На мен обаче не ми пука стана ми приятно, че я видях!

Да,поддържам връзка с една от майките,с която раждах.И то вече 7 години.Оказа,се ,че имаме и общи познати,дори съпруга ми предаде поздрави от нея на свой колега.Тук е мястото да кажа Благодаря ,на едно момиче от Ямбол,казва се Емилия,и може би все още живее в София.В далечната 98г,лежах няколко месеца в болница и бях в тежко състояние,та Благодарение на това момиче аз задържах моите близнаци.даваше ми морална подкрепа.А аз бях изчерпала всичките си сили.Благодаря й.Ако някой има инфо за нея ще бъда безкрайно щастлива ,ако ме свърже,с това момиче,Доколкото знам ,беше 71 набор от ЯмболПървата й бременност завърши със загуба.Беше счетоводителка.