За отворените прозорци

Не мисля, че си луда...........права си

Той сега е още малък. Ами моя хубостник като се катери по-добре от сестра си, че и сам ги отваря....
Оня ден подреждам изпраните дрехи в спалнята и чувам, че се звъни на вратата. Комшийката отсреща ми звъни да ме предупреди, че малкия висял на прозореца, а той отворен.
Няма да ти казвам как съм изприпкала обратно нагоре по стълбите, за да го хвана навреме и да затворя прозореца. Няма спасение вече. Мъжа ми смени бравите на "опасните" прозорци с такива с ключ и сега съм по-спокойна.

Ние нямаме прозорци, които да се отварят, отваряеми са ни само вратите на балконите, което е още по-зле, докато се обърна и само виждам как трътката й се скрива зад ъгъла  
Навивах мъжа ми за решетки, но не е съгласен   комарници уж да поръчаме, нямало как да се заключват   тъкмо ми дойде надеждата с една решетка на ТСМ, то пък не ни достигат някакви си 3-4 см., за да се монтира  
И така, търча след нея като луда, а тя само ме дебне   аз като я видя на терасата и ме обливат топли вълни, откачам ...

Добре си си.
Аз като чуя песента на Ерик Клептън посветена на детето му често плача...
Затваряйте прозореца или сложете ако не комарник - може и проста мрежа, ПВЦ с вертикално отваряне.
Аз съ забранила излизане на терасата нищо, че е зидана и с прозорци.

Аз също бих изтръпвала, да не говоря, че не бих оставила Нели сама на отворен прозорец.
Нашите се отварят и само под ъгъл горе (не знам какъв е терминът за това отваряне), но така или иначе през деня е отворено само откъм коридора, а вечер си е достатъчно хладно, да не каже студено в къщата.
Помисли за нещо предпазно според мен.

В стая, където няма балкон при отворен прозорец ЗАДЪЛЖИТЕЛНО заключвам вратата.

Ужасно е, само да си го помисля...

Разбира се ,че ще имаш опасения .По-добре е с тях ,от колкото цял живот с угризения на съвеста .То не може да ти е пред очите през цялото време и сигурно по-късно сте ни налегнат и сумати други страхове ,но поне каквото може ,човек да обезопаси и предотврати . Затваряи прозорците !!!

При нас сме решили въпроса - всички отваряеми части на прозорците се отварят на долна ос - т.е. само се открехват горе за проветрение - чиста работа  

И аз се сетих за сина на Ерик Клептън като прочетох темата. И за едно друго детенце, неуспяло да навърши 2 год. миналата година в Редута Много е страшно...

Не бих оставила без надзор дете при отворен прозорец

Такива са ни в офиса, но след като се откачиха 2 пъти не посмях да сложа вкъщи, добре, че ги отваряше мъжа ми и успя да ги удържи, много са тежки, внимавай, могат да смажат човек ...

Това е един от големите ми страхове. Никога не оставям отворен прозорец в стая където играе детето самО. Ако съм и аз там отварям. Иначе при мен в кухнята е винаги отворено.

Досега (вече две години) не съм имала никакви проблеми. И балконските врати се отварят по този начин. Най-вероятно зависи от механизмите - при мен са Хефеле.

Би трябвало да има някакви ограничители за отвора на прозореца или да се приспособи нещо като по-дълъг райбер например - не може постоянно да е затворено все пак.

Аз пък съм направо травмирана от отворен прозорец, но айде да не обяснявам защо да не ви разстройвам излишно. Прави сте да се страхувате, не само при толкова малки деца ами и за много по-големи : дори и за тези на над 10 годишна възръст. Не можете да си преставите на какво са способни децата. И нашите прозорци имат такава позиция да се откехват само в горната част. Балконите остъклихме, а имаме една тераса която е с такива декоративни решетки ама мъжът ми ги запуши с една прозрачна пластмаса. И въпреки тези мерки очите ми са пак на четири.

Абсурд е да го оставя сам на отворен прозорец - на 14ет. сме, а той се катери като коза навсякъде 
Оставям отворени само тези, които се отварят вертикално, другите - само когато спи.

Ей го какво прави, щом се обърна 
http://www.4coolpics.com/show.php?id=55520

    Имам фортички!! 

Ъ, кво имаш 

Малки прозорчета горе в ъглите на прозорците. Не съм сигурна точно как се пишат

Да , добре сте сетили да си направите такива

Фортучка ли се казва ? 

Аз го изтипосах като фортичка и имаше           

аз също много се притеснявам да оставя детето на отворен прозорец. където играе е затворено,ако и  аз не съм там. живеем на 9 ет . постоянно му обяснявам че не бива да ходи до прозорците и въпреки че ме слуша и е внимателен,не се знае какво ще хрумне на един 3-годишен хлапак след 2 минути-така че-следя го и не го оставям без надзор

Е, радвам се, че не сме само ние с мъжа ми побъркани параноици По-добре на задух, отколкото на тротоара размазан

И аз се страхувам от прозорци.
Под единя прозорец в хола е нашата спалня. Рядко отварям този прозорец, и то когато ни няма. Ако съм отворила този прозорец и Дияна е в хола, само крещя "махни се от там", "не ходи там". Обикновено отварям другия. За сега й е доста висок. няма на какво да се катери.
В кухнята имам малко прозорче и вентилатор, високо горе.
Балкона на детската е с решетка. Там не затварям, но и няма страшно.

Страхувам се, разбира се. Отварям прозорците по хоризонтала или отварям балконските врати, но моите не излизат на балконите без разрешение!

И аз знам за такъв случай - преди около 4 години в Обеля детенце на 1,4 г. пада от 7-ия етаж.

Хм, проблемът по-скоро е в механизма и монтажа на прозорците, а не в този тип прозорци като цяло. Ние сменихме дограмите преди 4 години, малко преди синът ми да навърши годинка и досега не сме имали проблем, а прозорците непрекъснато се отварят и затварят.

Камък ми падна на сърцето, докато четях темата.
Чудех се дали не превъртам и нормално ли е да ме е страх да оставям 4-годишно дете само в стая с отворен прозорец.

  И аз ужасно се срахувам от прозорците, особено когато малката е при свекърва ми. Предложих на мъжо да сложим решетки, а той ми показа блоковете срещу нас и каза: "Посочи ми поне един с решетка на седми етаж". Някои от прозорците ни са отварят наполовина, но се чудя докога. Не ми изглеждат супер-стабилни. Мрежите - струват ми се измамна преграда, може и да не са.

Мдаа, и аз се упокоих като попрочетох. Не съм откачила централно

Това е най-големият ми кошмар....
Ние каквото и да отваряме, излизаме на балкона, който е ужасно опасен ...винаги, когато моя дзем се вихри там, аз стоя при него. Няма да ви казвам, че съм имала кошмарни сънища и как съм се събуждала.... . Само прозореца в спалнята (ПВЦ) е с горно отваряне, та като е сам там - не го мисля много.

Оставят ги да си играят и не се притеснявам изобщо. Но ние сме с прозорци с двуосово отваряне и не представлява никакъв проблем  т.е. отворено остава само малка част отгоре.

аз съм параноичка на тема отворени врати и прозорци!
когато бях 7 клас на наи добрата ми приятелка брат и на 5 и половина години падна от 8 етаж.ИзтрЪпвам дори когато го споменава.Да почива в мир.Ама е станало така-оставен за през ноща прозорец-е да ама той се събужда преди всички и колко е интресно навън......
 тръпки ме побиват.У нас ,ако искат да са на терасат и не мога да ги спра зарязвам всичко и отивам с тях-къщната работа може да почака...
когато голямата ми дъщеря беше на 1 и половина ей така се беше надвесила да гледа и я спаси факта че перваза е половин метър широк та тя си беше легнала на корема-ама го направи точно за една секунда докато отварях гардероба.НИКАКВИ  ОТВОРЕНИ ВРАТИ И ПРОЗОРЦИ ДОКАТО СА САМИ В НЯКОЯ СТАЯ.

При нас ситуацията е следната - в саята, в която той спи прозорецът се отваря не настрани, а пада, което е супер!В хола, обаче, където той се заиграва най - много имаме врата към терасата, която стои отворена в жегите и той естествено все тича навън.Изтръпвам като го видя там, защото парапетите ни са много ниски и все тичам след него като финикиец

Аз така от много страх при чистенето на прозореца така си ударих крака  в капачката, че после търчахме по болници, за щастие само много силно натъртено няма счупено. Сега като чистя малката само повтаря "Мамо, не чисти далиш са"

При нас прозорците в детската, спалнята, кухнята и трапезарията се отварят надолу, а не настрани (в детската и вратата се отваря така) и ги държа постоянно отворени.
Проблемът е само в хола и не отварям - след като си изкарах акъла. Един ден бях отворила прозореца да извикам нещо на мъжа ми, който излизаше за работа - прозорецът се отваря настрани и отдолу има радиатор. Докато си говорим, Есата се покатери на парното и се надвеси от кръста надолу през прозореца да маха на баща си. Ако не я бях хванала, щеше просто да се изхлузи покрай мен. Оттогава проветрявам хола само сутрин, следобед и вечер, докато спят - иначе е плътно затворен.
На комарници и т.н. мрежи не бих разчитала, защото моите деца си отварят комарника на вратата на детската, ако съм излязла на балкона и идват при мен. Катерят се навсякъде, отварят си врати и т.н., че и столче си носят за по-високите брави.
Т.е. страхът ти е оправдан и по-добре да ви е жега, отколкото да стане нещо (не дай Боже ).

 Ние сме вече на следващия проблем - вкъщи всички врати вече са с ключ, но ако забравя да ги заключа, девойките си отварят външната врата и ги гоня чак по стълбите (сами слизат по тях и добре, че входната врата се заключва с автомат, а пред нея има няколко стъпала без парапет, от които все още ги е страх). Не ми се мисли как могат да изкочат чак на улицата (отпред е паркинг, а до него има оживено кръстовище).

Просто откачам, ама нали са казали хората - дано никога не ти се случи това, което го мисли майка ти, че параноята е голяма.

сигурно и аз бих се страхувала. всъщност, примирах от ужас, когато майка ми живееше в апартамент на 6 етаж (от чиито прозорци съм си провесвала навън краката, седнала на перваза) и излизаше на балкона гушнала някое от децата ми. добре, че продаде апартамента и сега живее в къщичка на два етажа.

като се замислих, ние нямаме много опасни прозорци у дома. повечето са с балкон отпред, а парапетите на балконите са правени по наш проект - вертикални прегради на 10-15 см и никакви хоризонтални орнаменти, т.е. нищо, върху което да се стъпва. високи са почти метър. те и децата ми почти не излизат на балконите, предпочитат да са истински навън. опасните прозорци са този в кухнята, защото няма балкон и пред него има шкаф, на който габа обича да седи (но пък има комарник и се отваря двуплоскостно); прозорецът в пералното - оттам габа си "приказва" с кучето, има мрежа против комари и прозорецът в едната баня, който е разположен ниско и е с мрежа.

силно се надявам, че децата ми вече са твърде разумни за такива каскади, но темата ме подсеща, че няма да е зле още веднъж да преговорим правилата.

В нашата квартира двете стаи са преходни и се излиза на голяма тераса. Живеем на 15-тия етаж , парапетът е много висок и посмъртно не може да го стигне, но аз се страхувам всеки път, щом щъка на балкона... 

Държа отворен само един прозорец, който се отваря вертикално нагоре. Другите отварям да проветрявам само в остсъствие на детето. Аз се сблъсках и с друг проблем. Детето ми си добутваше един стол до перваза, качваше се на него и се залепваше на прозореца прав, а там с един замах си отваряше и прозореца. Това успяваше да направи в мое присъствие, но като си представих, че някой ден ще го направи и докато съм в друга стая, косите ми се изправиха. Реших проблема генерално като махнах дръжката от дограмата.

  Децата са страшно изобретателни и затова никакви отворени прозорци докато са сами в стаите(ако ще да 35 градуса).
  При майка ми не отваряме прозорци, а вратите на терасите(всяка стая е с тераса), самите тераси са със зидани високи парапети. Ако няма нищо на терасата е безопасно, но децата си изваждат разни играчки и се катерят по тях за да надничат. Майка ми пуска външните ролетни щори, но те са се научили да си ги вдигат отдолу и нали са дребни се промушват и пак са навън(хубаво е, че не могат да промушат по-едри играчки).

  На времето свекърва ми била разчистила терасата по тази причина и имало само една метла - обаче моят мъж подпрял метлата и на дръжката се покатерил, свеки го е хванала преди да падне.

Хич не си луда! Даже си нормална майка! Децата са толкова изобретателни, а и като не осъзнават опасността, направо си е страшно. Моето диване ме изумява, като започне да се катери по разни места, до които - мислех - не може да достигне, камо ли да изкатери. Ама на... катери се и ги стига и то за отрицателно време. Затова продължавай да затваряш прозорците - по-добре да се изпоти, отколкото да не е изпотен, ама да падне, пази боже!

Ох, явно не съм сама. И аз така много ме е страх от тези отворени прозорци и врати най-вече. Засега съм успяла да убедя Яна, че на терасата се излиза само с мама или тати и като тръгне ме дърпа с нея, но докога ли ще е така...
Един път вече си изкарах ъкъла с тая тераса. Бях пуснала прахосмукачка и тя уж след мен, затова и оставих терасата да се проветрява. След малко се обръщам...няма я-бях в кухнята, минавам през коридора и там я няма, в хола също, незнам как намверих сили да изляза на терасата, че и погледнах долу , да пази Господ. Влизам и продължавам да я търся, като вече се усещам, че крещя яко, ама прахосмукачката бръмчи.... И я виждам в коридира зад количката нещо си рови детето. Ужас, грабнах я и я гушнах, ама колко време не бях на себе си незнам. Чак по-късно ревнах, че се поокопитих малко...

Нашите прозорзи се отварят много трудно,заради механизмите на вътрешните щори и за малкия ще е проблем да ги отвори.А балконските врати са блокирани с външните щори.Засега съм спокойна,но занапред мисля да сложим райбери високо на прозорците или заключващи се брави.

И нашата е висока, но само като го видя как се надига на пръсти да гледа направо изтръпвам
Само търча след него, но напоследък неговата реакция е да ме гледа нагло и да повтаря "НЪНКА" /навънка/

Уф... и мен ме е страх. То има ли някой, дето да не го е?
У нас нямаме прозорци, които да са опасни, защото имаме тераси пред тях. Терасите уж не са опасни, но детето се научи да си влачи стол и се качва на него. Тогава терасата му идва до раменете. Не е опасно. Уж. Просто няма как да се надвеси надолу или да си вдигне толкова високо крака. А и я гледам, че не проявява такива мераци... От време на време се повдига на пръсти. Не я изпускам от очи . И се надявам, че нищо лошо няма да се случи.
То винаги трябва да ги пазим тези диваци.. Ето, Янита какво е писала... че на 10 години /май беше/ е седяла на перваза на 6 етаж с крака провесени надолу. Ами добре, че е имала късмета да не залитне. Много е страшно. Аз имам страх от височини и само като си го представя и ми се завива свят.
Да не се случва на никого!!!
Биби, гласувах за Алекс. Много пораснал бе... тююю... цял левент:).

Момичета, наистина не е параноя. Много внимавайте.
Днес си изкарах акъла - добре, че беше малкият дявол.

Сутринта шушулките се събудиха по-рано и аз отидох да им оправям креватчетата, а те уж се заиграха в хола. Мислех, че вратата към другите стаи е заключена, но се оказа, че не е така. Залисах се и аз покрай предаването за протеста и след не повече от 5 мин. отидох да ги викам да закусват. Направо изумях - нямаше ги в хола - отворили си вратата и отишли в кухнята, а от там и на терасата (също беше затворена, но я отключили). На балкона имаме една стълба, че правим ремонт и видях само стълбата - паднала на земята, а тях ги нямаше. Направо ревнах и първо погледнах през парапета - едва ли не очаквах да ги видя долу на плочките. Слава Богу, нямаше ги. Опитали са да се покатерят по стълбата и тя е паднала, а те са се скрили под кухненската маса - всичко това за има-няма 5 мин. Още настръхвам цялата. Ами, че аз вече и до тоалетната няма да мога да ида, ако сме сами трите . Вечно трябва да са ми пред очите. Пък и накрая се хилеха, че са успели да се скрият от мен, ама не намерих сили да им се скарам - гушках ги и ги целувах сума време, докато се успокоя.

Азафче, съчувствам и напълно те разбирам.Поводът да пусна темата беше една подобна случка.Изпускам дребния от поглед за минутка - не повече, даже по-малко.Миех една чаша, той мина покрай мен и влезна в спалнята, хлопвайки вратата след себе си.Знам, че прозорецът там е отворен, поради което щом изплакнах чашата, тичам там да затворя.Разстоянието е два метра Влизам - гледам, детето го няма  Изпадам в истерия съответно, мятам се на пода, да проверя под леглото, защото не искам и да си помисля да погледна през прозореца А диването се завряло зад вратата и нали е мъничък - като съм я отворила, целият се скрил отзад.Ревнах, прегърнах го, благодарих на Бог, че ми опази детето и че ми наля акъл в главата по по-лесно смилаемия начин
Вече отворени прозорци - нъц

Не, в никакъв случай.
Нито прозорци, нито балконската врата.
Оставям отворени единствено прозорците, които се отварят вертикално и отворът е отгоре.

Отворени прозорци - само с механизми(полуотворен и то само отгоре - ама го обясних и аз) и мрежи(ролетни с механизъм).
Ако зависи само от мен и на  терасата няма да го пускам, но баща му и баба му ме наричат параноичка. Като го видя на балкона и сърцето ми се обръща... Ще дам ПАК ПАК  инструкции довечера.

Не си параноичка, а разумна майка!
При нас пък балконите са опасни. Голямата задача е  да се обезпасят вскичките това лято.Не ме питай как проветрявам

А аз си мислех, че само мен ме тресе кукумицина.
Нашите тераси са остъклени, но с цел да се разшири терасата мъжа ми е направил по един перваз и има два големи прозореца. Моето шило се е научило да се катери и да се разхожда по перваза и когато са отворени прозорците ми излиза пяна на устата да викам да се махне от там.
Най ме е страх като отидем на гости на дядо ми в Русе, защото там терасите са от старите има парапет, под него едни стъклени плоскости и отдолу огромни дупки. Само ходя и я дебна къде е.
Азаф, добре че се е оказала малка белята.
Много ме е страх от тези прозорци, откакто навремето бях чела за момиченцето на Елена Поптодорова.

Това е и моята фобия .
Направо ми прималява, когато Цвети излезе сама на балкон /въпреки, че е голяма/. Знам, че няма опасност, но направо се вцепенявам от страх и не мога да помръдна. Затварям очи и моля някой да я прибере. Направо съм за психиатър /то и някои, присъствали на тази комико-трагична сцена остават такова впечетление/
Преди да я родя не съм имала страх от височини /падания/. Сега имам. Оновно за нея, но и за мен и за другите... Моя приятелка сподели същото.

Вечер преди да се прибера от работа, децата за около 30-40 минути остават сами в апартамента. Не знам защо но първото нещо, което правя като сляза от автобуса да погледна към терасата, за да видя дали не са там диванетата. Живеем на 8 етаж и слава Богу терасите са много високи - баткото като застане до парапета само главата му е отгоре (висок е към 140 см). Но това не означава, че не могат да дотътрят нещо, за да се катерят. Честно казано моля се Господ да ми ги пази и разчитам на Жоро - много често му повтарям какво може да се случи и наистина се надявам като е почти на 9 години да разбира колко е сериозно това да отговаря за себе си и Йоана за това време, през което им се налага да са сами. А наистина няма начин да се заключват вратите на терасите.
Пази Боже! 

И аз изпитвам ужас като си го помисля.Сега покрай баловете с малкия все висяхме по терасите и той гледаше абитуриентите, много се радва.Един ден си бяхме легнали на спалнята, чух че мъжа ми се прибра и малкия веднага изтича до го посрещне.Лежа си аз обаче, след малко ми се струва много тихо, обикновенно си говорят нещо.Ставам да видя какво става, питам мъжа ми къде е малкия, а той вика дойде за малко и се върна при теб.Казах му, че не се е връщал и като хукнахме двамата да обикаляме апартамента, излизах и на терасата, но бях проснала и малкия се скрил точно зад един чаршаф, влизам навътре и вече ще изпадна в нервна криза, когато мъжа ми ме викна с думите "Ето го, не го ли видя"А той си взел столчето, качил се и си гледа абитуриентите.Ужас!

Сещам се и за една случка с едно мое бившо гадже.Били малки и с брат му взели един чадър, качили се на парапета на прозореца и искали да скачат от 8-ия етаж с чадъра, като по филмчетата.Добре, че една комшийка ги видяла.

И мен много ме е страх.Единствено малко се успокоявам,че има комарник на прозореца,а на терасата излиза само с мен,иначе я затварям.Оставям я спокойно там ,когато е затворено остъклението.Ама винаги си имам едно на ум.

Аз оставям и отворени прозорци, но с капаци само на един оставям без капак  там съм сложила един изкуствен рак от който дъщеря ми се страхува и знам че няма да отиде дори и шоколад да сложа върху него.

Ние живеем на 2 ет и проветрявам през терасата, която е с много висок плътен парапет. Няма опасност да се покатери, но така или иначе, аз никога не го оставям сам в стаята, голямо диване е и мен ме гони параноята.

П.П. Biby, направо настръхнах като видях снимката на твоя дечко!

Можете да словите високо райбери или някакъв заключващ механизъм.Аз по-нататък така ще направя.Засега външните щори спасяват положението с балконските врати.

Мога да си представя какво си изживяла, защото и аз съм го изпитвала този ужас. Като се сетя ми прималява.

И мен много ме е страх и сам на балкона не го оставям никога!!! Ние сме на деветия етаж и парапета на балкона не е плътен, а е с решетки и много ме е шубе.

Двойно отваряне на ПВЦ-дограмата решава проблема с проветряването. Както и малките горни прозорцета. Един по-бърз и лесен начин е поставянето на една или две кукички, които да държат прозореца само леко открехнат. Поне едната трябва да е достатъчно високо.
Аз лично не бих се доверила на комарник

Опитвам се да си създам навици за тези неща /на мъжа ми също/: никакви отворени на цяло прозорци, никакви легени с вода, никакви препарати и ножове на ниско, никакви столове на терасата.

Оставям го да играе на терасата, защото е плътна. Има само един ред дупки от долу, през които може да гледа. Много ме е страх обаче, че ако има стол може да си го примъкне и да се качи.
Според мен терасата е чудесно място за игра, стига да е обезопасена за съответната възраст.

Ох, пази боже! Дано на никое дете не му се случват такива инциденти.
Но колко повече предпазни мерки, толкова по-добре. А и човек трябва спокойно да може да си остави детето да щъка из къщата, а не да е постоянно на тръни.

Онзи ден свеки беше с малкия на тяхната тераса,която е доста височка.По едно време Дани започнал да се мъчи на си вдигне крачето нагоре,за да се прехвърли през парапята.Тя го попитала какво прави и му казала,че ще падне от 8-мия етаж,ако се прехвърли през него.А той отговорил,че е голям и ще скочи. Така,че смятайте какви неща им раждат мозъчетата,като се има предвид,че аз винаги му обяснявам колко е опасно да се отварят прозорци,врати на тераси и тн.Така,че колкото и да е висок парапета на балконите,докато се обърнем,току виж довлякли някой стол или играчка,за да се качат на високо. Очите на четири и по-добре всичко затворено,когато малчо е около нас.

Ох и на мен това ми е болна тема. У нас всички прозорци, осевн един, са покривни - табакери. Но ЕДИНИЯ... е френски.. на децата им е до кръста, на мен ми е до коленете. Синът ми, като беше на година и половина, се беше качил на перваза /отпред има железен перваз, но и той му беше до корема/. Тогава свекърва ми почти се преби, докато го сваляше оттам...
Сега даже веччер не отварям прозореца, защото ако заспя и дребните се разщъкат ... не ми се мисли...
Пазете се!

Много си си нормална даже и на мен ми свита душата да не се качи върху ниакои стол дори и при затворен прозорец, колко му е да залитне и да се счупи и прозорец и тн.

Когато сина ми беше на 3 годинки, щъкайки из стаите, играейки си тук там под зоркото ми око влиза уж в неговата си стая да си вземе моливите и да дойде при мен в кухнята(приготвях  нещо), за да му рисувам корабчета се забави там около 2 минути. Мислейки си, че може би си търси моливите, но нещо отвътре ми казваше "иди и виж", отварям вратата на стаята му и що да видя: натрупал играчки до прозореца и го отворил(дограмата е дървена), скъсал противокомарната мрежа и си гледа спокойно децата играещи в парка отсреща.... За не го стресна ако извикам бавно се приближих, хванах го за крачето и почти припаднах свличайки го. От тогава сме сложили на всички прозорци допълнителни силно притегнати райбери в горната част. Стаята му проветрявам сутрин и вечер, но винаги аз присъствам или е при мен и не го изпускам от очи.