За отворените прозорци

Мдаа, и аз се упокоих като попрочетох. Не съм откачила централно

Това е най-големият ми кошмар....
Ние каквото и да отваряме, излизаме на балкона, който е ужасно опасен ...винаги, когато моя дзем се вихри там, аз стоя при него. Няма да ви казвам, че съм имала кошмарни сънища и как съм се събуждала.... . Само прозореца в спалнята (ПВЦ) е с горно отваряне, та като е сам там - не го мисля много.

Оставят ги да си играят и не се притеснявам изобщо. Но ние сме с прозорци с двуосово отваряне и не представлява никакъв проблем  т.е. отворено остава само малка част отгоре.

аз съм параноичка на тема отворени врати и прозорци!
когато бях 7 клас на наи добрата ми приятелка брат и на 5 и половина години падна от 8 етаж.ИзтрЪпвам дори когато го споменава.Да почива в мир.Ама е станало така-оставен за през ноща прозорец-е да ама той се събужда преди всички и колко е интресно навън......
 тръпки ме побиват.У нас ,ако искат да са на терасат и не мога да ги спра зарязвам всичко и отивам с тях-къщната работа може да почака...
когато голямата ми дъщеря беше на 1 и половина ей така се беше надвесила да гледа и я спаси факта че перваза е половин метър широк та тя си беше легнала на корема-ама го направи точно за една секунда докато отварях гардероба.НИКАКВИ  ОТВОРЕНИ ВРАТИ И ПРОЗОРЦИ ДОКАТО СА САМИ В НЯКОЯ СТАЯ.

При нас ситуацията е следната - в саята, в която той спи прозорецът се отваря не настрани, а пада, което е супер!В хола, обаче, където той се заиграва най - много имаме врата към терасата, която стои отворена в жегите и той естествено все тича навън.Изтръпвам като го видя там, защото парапетите ни са много ниски и все тичам след него като финикиец

Аз така от много страх при чистенето на прозореца така си ударих крака  в капачката, че после търчахме по болници, за щастие само много силно натъртено няма счупено. Сега като чистя малката само повтаря "Мамо, не чисти далиш са"

При нас прозорците в детската, спалнята, кухнята и трапезарията се отварят надолу, а не настрани (в детската и вратата се отваря така) и ги държа постоянно отворени.
Проблемът е само в хола и не отварям - след като си изкарах акъла. Един ден бях отворила прозореца да извикам нещо на мъжа ми, който излизаше за работа - прозорецът се отваря настрани и отдолу има радиатор. Докато си говорим, Есата се покатери на парното и се надвеси от кръста надолу през прозореца да маха на баща си. Ако не я бях хванала, щеше просто да се изхлузи покрай мен. Оттогава проветрявам хола само сутрин, следобед и вечер, докато спят - иначе е плътно затворен.
На комарници и т.н. мрежи не бих разчитала, защото моите деца си отварят комарника на вратата на детската, ако съм излязла на балкона и идват при мен. Катерят се навсякъде, отварят си врати и т.н., че и столче си носят за по-високите брави.
Т.е. страхът ти е оправдан и по-добре да ви е жега, отколкото да стане нещо (не дай Боже ).

 Ние сме вече на следващия проблем - вкъщи всички врати вече са с ключ, но ако забравя да ги заключа, девойките си отварят външната врата и ги гоня чак по стълбите (сами слизат по тях и добре, че входната врата се заключва с автомат, а пред нея има няколко стъпала без парапет, от които все още ги е страх). Не ми се мисли как могат да изкочат чак на улицата (отпред е паркинг, а до него има оживено кръстовище).

Просто откачам, ама нали са казали хората - дано никога не ти се случи това, което го мисли майка ти, че параноята е голяма.

сигурно и аз бих се страхувала. всъщност, примирах от ужас, когато майка ми живееше в апартамент на 6 етаж (от чиито прозорци съм си провесвала навън краката, седнала на перваза) и излизаше на балкона гушнала някое от децата ми. добре, че продаде апартамента и сега живее в къщичка на два етажа.

като се замислих, ние нямаме много опасни прозорци у дома. повечето са с балкон отпред, а парапетите на балконите са правени по наш проект - вертикални прегради на 10-15 см и никакви хоризонтални орнаменти, т.е. нищо, върху което да се стъпва. високи са почти метър. те и децата ми почти не излизат на балконите, предпочитат да са истински навън. опасните прозорци са този в кухнята, защото няма балкон и пред него има шкаф, на който габа обича да седи (но пък има комарник и се отваря двуплоскостно); прозорецът в пералното - оттам габа си "приказва" с кучето, има мрежа против комари и прозорецът в едната баня, който е разположен ниско и е с мрежа.

силно се надявам, че децата ми вече са твърде разумни за такива каскади, но темата ме подсеща, че няма да е зле още веднъж да преговорим правилата.

В нашата квартира двете стаи са преходни и се излиза на голяма тераса. Живеем на 15-тия етаж , парапетът е много висок и посмъртно не може да го стигне, но аз се страхувам всеки път, щом щъка на балкона... 

Държа отворен само един прозорец, който се отваря вертикално нагоре. Другите отварям да проветрявам само в остсъствие на детето. Аз се сблъсках и с друг проблем. Детето ми си добутваше един стол до перваза, качваше се на него и се залепваше на прозореца прав, а там с един замах си отваряше и прозореца. Това успяваше да направи в мое присъствие, но като си представих, че някой ден ще го направи и докато съм в друга стая, косите ми се изправиха. Реших проблема генерално като махнах дръжката от дограмата.

  Децата са страшно изобретателни и затова никакви отворени прозорци докато са сами в стаите(ако ще да 35 градуса).
  При майка ми не отваряме прозорци, а вратите на терасите(всяка стая е с тераса), самите тераси са със зидани високи парапети. Ако няма нищо на терасата е безопасно, но децата си изваждат разни играчки и се катерят по тях за да надничат. Майка ми пуска външните ролетни щори, но те са се научили да си ги вдигат отдолу и нали са дребни се промушват и пак са навън(хубаво е, че не могат да промушат по-едри играчки).

  На времето свекърва ми била разчистила терасата по тази причина и имало само една метла - обаче моят мъж подпрял метлата и на дръжката се покатерил, свеки го е хванала преди да падне.

Хич не си луда! Даже си нормална майка! Децата са толкова изобретателни, а и като не осъзнават опасността, направо си е страшно. Моето диване ме изумява, като започне да се катери по разни места, до които - мислех - не може да достигне, камо ли да изкатери. Ама на... катери се и ги стига и то за отрицателно време. Затова продължавай да затваряш прозорците - по-добре да се изпоти, отколкото да не е изпотен, ама да падне, пази боже!

Ох, явно не съм сама. И аз така много ме е страх от тези отворени прозорци и врати най-вече. Засега съм успяла да убедя Яна, че на терасата се излиза само с мама или тати и като тръгне ме дърпа с нея, но докога ли ще е така...
Един път вече си изкарах ъкъла с тая тераса. Бях пуснала прахосмукачка и тя уж след мен, затова и оставих терасата да се проветрява. След малко се обръщам...няма я-бях в кухнята, минавам през коридора и там я няма, в хола също, незнам как намверих сили да изляза на терасата, че и погледнах долу , да пази Господ. Влизам и продължавам да я търся, като вече се усещам, че крещя яко, ама прахосмукачката бръмчи.... И я виждам в коридира зад количката нещо си рови детето. Ужас, грабнах я и я гушнах, ама колко време не бях на себе си незнам. Чак по-късно ревнах, че се поокопитих малко...

Нашите прозорзи се отварят много трудно,заради механизмите на вътрешните щори и за малкия ще е проблем да ги отвори.А балконските врати са блокирани с външните щори.Засега съм спокойна,но занапред мисля да сложим райбери високо на прозорците или заключващи се брави.

И нашата е висока, но само като го видя как се надига на пръсти да гледа направо изтръпвам
Само търча след него, но напоследък неговата реакция е да ме гледа нагло и да повтаря "НЪНКА" /навънка/