За отворените прозорци

  • 4 934
  • 65
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 5 468
Уф... и мен ме е страх. То има ли някой, дето да не го е?
У нас нямаме прозорци, които да са опасни, защото имаме тераси пред тях. Терасите уж не са опасни, но детето се научи да си влачи стол и се качва на него. Тогава терасата му идва до раменете. Не е опасно. Уж. Просто няма как да се надвеси надолу или да си вдигне толкова високо крака. А и я гледам, че не проявява такива мераци... От време на време се повдига на пръсти. Не я изпускам от очи Shocked. И се надявам, че нищо лошо няма да се случи.
То винаги трябва да ги пазим тези диваци.. Ето, Янита какво е писала... че на 10 години /май беше/ е седяла на перваза на 6 етаж с крака провесени надолу. Ами добре, че е имала късмета да не залитне. Много е страшно. Аз имам страх от височини и само като си го представя и ми се завива свят.
Да не се случва на никого!!!
Биби, гласувах за Алекс. Много пораснал бе... тююю... цял левент:).

# 46
  • Мнения: 4 965
Момичета, наистина не е параноя. Много внимавайте.
Днес си изкарах акъла - добре, че беше малкият дявол. Praynig

Сутринта шушулките се събудиха по-рано и аз отидох да им оправям креватчетата, а те уж се заиграха в хола. Мислех, че вратата към другите стаи е заключена, но се оказа, че не е така. Залисах се и аз покрай предаването за протеста и след не повече от 5 мин. отидох да ги викам да закусват. Направо изумях - нямаше ги в хола - отворили си вратата и отишли в кухнята, а от там и на терасата (също беше затворена, но я отключили). На балкона имаме една стълба, че правим ремонт и видях само стълбата - паднала на земята, а тях ги нямаше. Направо ревнах и първо погледнах през парапета - едва ли не очаквах да ги видя долу на плочките. Слава Богу, нямаше ги. Опитали са да се покатерят по стълбата и тя е паднала, а те са се скрили под кухненската маса - всичко това за има-няма 5 мин. Още настръхвам цялата. Ами, че аз вече и до тоалетната няма да мога да ида, ако сме сами трите Sad. Вечно трябва да са ми пред очите. Пък и накрая се хилеха, че са успели да се скрият от мен, ама не намерих сили да им се скарам - гушках ги и ги целувах сума време, докато се успокоя.

# 47
  • София
  • Мнения: 18 679
Азафче, съчувствам и напълно те разбирам.Поводът да пусна темата беше една подобна случка.Изпускам дребния от поглед за минутка - не повече, даже по-малко.Миех една чаша, той мина покрай мен и влезна в спалнята, хлопвайки вратата след себе си.Знам, че прозорецът там е отворен, поради което щом изплакнах чашата, тичам там да затворя.Разстоянието е два метра ShockedВлизам - гледам, детето го няма  #CrazyИзпадам в истерия съответно, мятам се на пода, да проверя под леглото, защото не искам и да си помисля да погледна през прозореца CryА диването се завряло зад вратата и нали е мъничък - като съм я отворила, целият се скрил отзад.Ревнах, прегърнах го, благодарих на Бог, че ми опази детето и че ми наля акъл в главата по по-лесно смилаемия начин Praynig
Вече отворени прозорци - нъц Naughty

# 48
  • Мнения: 18 542
Не, в никакъв случай.
Нито прозорци, нито балконската врата.
Оставям отворени единствено прозорците, които се отварят вертикално и отворът е отгоре.

# 49
  • София
  • Мнения: 726
Отворени прозорци - само с механизми(полуотворен и то само отгоре - ама го обясних и аз) и мрежи(ролетни с механизъм).
Ако зависи само от мен и на  терасата няма да го пускам, но баща му и баба му ме наричат параноичка. Като го видя на балкона и сърцето ми се обръща... Ще дам ПАК ПАК  инструкции довечера.

# 50
  • Мнения: 2 274
Не си параноичка, а разумна майка!
При нас пък балконите са опасни. Голямата задача е  да се обезпасят вскичките това лято.Не ме питай как проветрявам ooooh!

# 51
  • Варна
  • Мнения: 5 535
А аз си мислех, че само мен ме тресе кукумицина.
Нашите тераси са остъклени, но с цел да се разшири терасата мъжа ми е направил по един перваз и има два големи прозореца. Моето шило се е научило да се катери и да се разхожда по перваза и когато са отворени прозорците ми излиза пяна на устата да викам да се махне от там.
Най ме е страх като отидем на гости на дядо ми в Русе, защото там терасите са от старите има парапет, под него едни стъклени плоскости и отдолу огромни дупки. Само ходя и я дебна къде е. Mr. Green
Азаф, добре че се е оказала малка белята.
Много ме е страх от тези прозорци, откакто навремето бях чела за момиченцето на Елена Поптодорова.

# 52
  • София
  • Мнения: 7 242
Това е и моята фобия Sad.
Направо ми прималява, когато Цвети излезе сама на балкон /въпреки, че е голяма/. Знам, че няма опасност, но направо се вцепенявам от страх и не мога да помръдна. Затварям очи и моля някой да я прибере. Направо съм за психиатър /то и някои, присъствали на тази комико-трагична сцена остават такова впечетление/ Embarassed
Преди да я родя не съм имала страх от височини /падания/. Сега имам. Оновно за нея, но и за мен и за другите... Моя приятелка сподели същото.

# 53
  • Пловдив
  • Мнения: 709
Вечер преди да се прибера от работа, децата за около 30-40 минути остават сами в апартамента. Не знам защо но първото нещо, което правя като сляза от автобуса да погледна към терасата, за да видя дали не са там диванетата. Живеем на 8 етаж и слава Богу терасите са много високи - баткото като застане до парапета само главата му е отгоре (висок е към 140 см). Но това не означава, че не могат да дотътрят нещо, за да се катерят. Честно казано моля се Господ да ми ги пази и разчитам на Жоро - много често му повтарям какво може да се случи и наистина се надявам като е почти на 9 години да разбира колко е сериозно това да отговаря за себе си и Йоана за това време, през което им се налага да са сами. А наистина няма начин да се заключват вратите на терасите.
Пази Боже!  Praynig

# 54
  • Мнения: 448
И аз изпитвам ужас като си го помисля.Сега покрай баловете с малкия все висяхме по терасите и той гледаше абитуриентите, много се радва.Един ден си бяхме легнали на спалнята, чух че мъжа ми се прибра и малкия веднага изтича до го посрещне.Лежа си аз обаче, след малко ми се струва много тихо, обикновенно си говорят нещо.Ставам да видя какво става, питам мъжа ми къде е малкия, а той вика дойде за малко и се върна при теб.Казах му, че не се е връщал и като хукнахме двамата да обикаляме апартамента, излизах и на терасата, но бях проснала и малкия се скрил точно зад един чаршаф, влизам навътре и вече ще изпадна в нервна криза, когато мъжа ми ме викна с думите "Ето го, не го ли видя"А той си взел столчето, качил се и си гледа абитуриентите.Ужас!

Сещам се и за една случка с едно мое бившо гадже.Били малки и с брат му взели един чадър, качили се на парапета на прозореца и искали да скачат от 8-ия етаж с чадъра, като по филмчетата.Добре, че една комшийка ги видяла.

# 55
  • Мнения: 1 237
И мен много ме е страх.Единствено малко се успокоявам,че има комарник на прозореца,а на терасата излиза само с мен,иначе я затварям.Оставям я спокойно там ,когато е затворено остъклението.Ама винаги си имам едно на ум.

# 56
  • Мнения: 2 804
Аз оставям и отворени прозорци, но с капаци само на един оставям без капак  там съм сложила един изкуствен рак от който дъщеря ми се страхува и знам че няма да отиде дори и шоколад да сложа върху него.

# 57
  • Пловдив
  • Мнения: 927
Ние живеем на 2 ет и проветрявам през терасата, която е с много висок плътен парапет. Няма опасност да се покатери, но така или иначе, аз никога не го оставям сам в стаята, голямо диване е и мен ме гони параноята.

П.П. Biby, направо настръхнах като видях снимката на твоя дечко!

# 58
  • Мнения: 22 947
Вечер преди да се прибера от работа, децата за около 30-40 минути остават сами в апартамента. Не знам защо но първото нещо, което правя като сляза от автобуса да погледна към терасата, за да видя дали не са там диванетата. Живеем на 8 етаж и слава Богу терасите са много високи - баткото като застане до парапета само главата му е отгоре (висок е към 140 см). Но това не означава, че не могат да дотътрят нещо, за да се катерят. Честно казано моля се Господ да ми ги пази и разчитам на Жоро - много често му повтарям какво може да се случи и наистина се надявам като е почти на 9 години да разбира колко е сериозно това да отговаря за себе си и Йоана за това време, през което им се налага да са сами. А наистина няма начин да се заключват вратите на терасите.
Пази Боже!  Praynig
Можете да словите високо райбери или някакъв заключващ механизъм.Аз по-нататък така ще направя.Засега външните щори спасяват положението с балконските врати.

# 59
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Момичета, наистина не е параноя. Много внимавайте.
Днес си изкарах акъла - добре, че беше малкият дявол. Praynig

Сутринта шушулките се събудиха по-рано и аз отидох да им оправям креватчетата, а те уж се заиграха в хола. Мислех, че вратата към другите стаи е заключена, но се оказа, че не е така. Залисах се и аз покрай предаването за протеста и след не повече от 5 мин. отидох да ги викам да закусват. Направо изумях - нямаше ги в хола - отворили си вратата и отишли в кухнята, а от там и на терасата (също беше затворена, но я отключили). На балкона имаме една стълба, че правим ремонт и видях само стълбата - паднала на земята, а тях ги нямаше. Направо ревнах и първо погледнах през парапета - едва ли не очаквах да ги видя долу на плочките. Слава Богу, нямаше ги. Опитали са да се покатерят по стълбата и тя е паднала, а те са се скрили под кухненската маса - всичко това за има-няма 5 мин. Още настръхвам цялата. Ами, че аз вече и до тоалетната няма да мога да ида, ако сме сами трите Sad. Вечно трябва да са ми пред очите. Пък и накрая се хилеха, че са успели да се скрият от мен, ама не намерих сили да им се скарам - гушках ги и ги целувах сума време, докато се успокоя.
Мога да си представя какво си изживяла, защото и аз съм го изпитвала този ужас. Като се сетя ми прималява.

Общи условия

Активация на акаунт