Имам самоубийствени мисли. Не знам дали..искам помощ. Депресията е част от живота ми вече няколко години. Единствената причина хората около мен да не подозират за нея е силната маска, която си поставям пред тях. Единствената причина да не съм го направил все още е болката, която ще причиня на близките си.
- Публикувана: 30 май 2018, 17:38 ч.
- Последно мнение: 30 май 2018, 22:06 ч.
Самоубийство
Посещавал съм, няколко на брой. Файда никаква. Причината за тези мисли е, че най - вероятно ми предстои тежка раздяла. С човек, за когото повярвах, че е моя спасител. Който ме накара да повярвам, че живота е хубав. Преживях веднъж такава. Със сигурност не искам да преминавам през още една.
Ами посети психолог, говори, излез от депресията и си живей живота.
Те предписват едни ситни дребни хапчета и тогава става още по-страшно ... говоря го от опит, не лично мой.
Много неща в този живот съм искала да не ми се случват, ама той-животът не пита. Случва се! И никой на никого не може да бъде спасител, ако човек в себе си не се спаси сам.
Не се хващай за никого, като за спасител Този живот , хубав, лош, ни е даден за живеене. Сам идваш, сам си отиваш., сам решаваш дали и как да живееш. Друг не ти е крив.
Стягаш се, приспособяваш се, решаваш, че трябва да се справиш и да живееш. И го правиш! САМ!
Не се хващай за никого, като за спасител Този живот , хубав, лош, ни е даден за живеене. Сам идваш, сам си отиваш., сам решаваш дали и как да живееш. Друг не ти е крив.
Стягаш се, приспособяваш се, решаваш, че трябва да се справиш и да живееш. И го правиш! САМ!
Има само един съвет тук: запиши си час за психиатър (може и без направление) и започни антидепресанти. Съвместно с лекарствата - редовно на психолог. Вълшебна пръчка няма.
От форуми помощ няма да получиш, само се губи време във фантазия, че уж правиш нещо за себе си, по някое време ще започнат и да те обиждат, ще излезат редовните тапири с шегичките и т.н.
От форуми помощ няма да получиш, само се губи време във фантазия, че уж правиш нещо за себе си, по някое време ще започнат и да те обиждат, ще излезат редовните тапири с шегичките и т.н.
Ще намериш друга. Не се обсебвай с нея. Много близка моя роднина сложи край на живота си само на 27. Не можеш да си представиш болката и празнината, която остави след себе си. Не го причинявай на близките ти, ако ги обичаш. Отиди на психиатър, лекувай се. Всичко минава!
От психиатър до психиатър има разлика. Трябва ти някой наистина добър, който да вникне в проблема. Заедно с това и психотерапия.
Там за където си се запътил ,всички ще отидем, повечето не искаме, но е неизбежно. Животът е един,втори шанс да живееш няма да имаш. Светът, животът, красота на живота , както и неговите болки не започват и не свършват с един човек, просто трябва да го видиш .
Имаш ли хоби? Нещо,което като правиш да ти носи удоволствие и да те кара да се чувстваш добре?
Там за където си се запътил ,всички ще отидем, повечето не искаме, но е неизбежно. Животът е един,втори шанс да живееш няма да имаш. Светът, животът, красота на живота , както и неговите болки не започват и не свършват с един човек, просто трябва да го видиш .
Имаш ли хоби? Нещо,което като правиш да ти носи удоволствие и да те кара да се чувстваш добре?
otherguy Депресиятя е болест и като сяка таква трябва да бъде лекувана.Малцина се измъкват от там без професионална помощ. Явно не си случил на професионалисти.Потърси мнения и отзиви и продължавай да търсия твоя си лекар. Потърси и група или форум където моеж да споделяш с други манващи през същото.
Точно последствията за близките ми ме спират за момента. Затова варианта, на който съм се спрял е в друга държава.. Просто хората ще си мислят, че съм поредния млад човек забегнал да си търси щастието зад границите. Мисля, че по този начин ще им спестя чувството на вина.
Когато казах, че депресията е част от живота ми вече години, имах предвид че се е появявала в определени ситуации и съм успявал да я преборя с редица инструменти. За жалост, тези инструменти вече са ми на привършване и ме е страх..
Относно хобито, имах. То беше и нещото, в което се вкопчих предния път. За нещастие получих няколко доста сериозни травми, които в момента ми пречат да го практикувам. Разберете между чука и наковалнята съм. Не желая да прекарам Бог знае колко време живеейки живота си буквално като призрак. Без цел и желание. Абсолютно единствения вариант за мен това да не се случи, е тя да превъзмогне страховете си и да направи компромис.
Не се чувствам психически болен. Може да ви се струва странно.. Правя разлика между правилно и грешно, добро и зло. Знам за какво си струва човек да живее. Но ме е страх от болката, празнината и самотата. Не желая да изпадам в тази дупка отново.
Когато казах, че депресията е част от живота ми вече години, имах предвид че се е появявала в определени ситуации и съм успявал да я преборя с редица инструменти. За жалост, тези инструменти вече са ми на привършване и ме е страх..
Относно хобито, имах. То беше и нещото, в което се вкопчих предния път. За нещастие получих няколко доста сериозни травми, които в момента ми пречат да го практикувам. Разберете между чука и наковалнята съм. Не желая да прекарам Бог знае колко време живеейки живота си буквално като призрак. Без цел и желание. Абсолютно единствения вариант за мен това да не се случи, е тя да превъзмогне страховете си и да направи компромис.
Не се чувствам психически болен. Може да ви се струва странно.. Правя разлика между правилно и грешно, добро и зло. Знам за какво си струва човек да живее. Но ме е страх от болката, празнината и самотата. Не желая да изпадам в тази дупка отново.
Имам самоубийствени мисли. Не знам дали..искам помощ. Депресията е част от живота ми вече няколко години. Единствената причина хората около мен да не подозират за нея е силната маска, която си поставям пред тях. Единствената причина да не съм го направил все още е болката, която ще причиня на близките си.
Не искай помощ, няма кой да ти помогне реално. Дали ще го направиш, не знам. Ако го направиш, ще отхвърлиш бремето на суицидните мисли. Но този модел ще трябва да го отиграваш отново. Ще трябва не просто да го отречеш, но и да се бориш за правото да не го повтаряш. Сигурно не ме разбираш, но е адски трудно втория път. Ако удържиш, ще е голяма лична победа. Изцяло твоя воля е.
Точно последствията за близките ми ме спират за момента. Затова варианта, на който съм се спрял е в друга държава.. Просто хората ще си мислят, че съм поредния млад човек забегнал да си търси щастието зад границите. Мисля, че по този начин ще им спестя чувството на вина.
Когато казах, че депресията е част от живота ми вече години, имах предвид че се е появявала в определени ситуации и съм успявал да я преборя с редица инструменти. За жалост, тези инструменти вече са ми на привършване и ме е страх..
Относно хобито, имах. То беше и нещото, в което се вкопчих предния път. За нещастие получих няколко доста сериозни травми, които в момента ми пречат да го практикувам. Разберете между чука и наковалнята съм. Не желая да прекарам Бог знае колко време живеейки живота си буквално като призрак. Без цел и желание. Абсолютно единствения вариант за мен това да не се случи, е тя да превъзмогне страховете си и да направи компромис.
Не се чувствам психически болен. Може да ви се струва странно.. Правя разлика между правилно и грешно, добро и зло. Знам за какво си струва човек да живее. Но ме е страх от болката, празнината и самотата. Не желая да изпадам в тази дупка отново.
Когато казах, че депресията е част от живота ми вече години, имах предвид че се е появявала в определени ситуации и съм успявал да я преборя с редица инструменти. За жалост, тези инструменти вече са ми на привършване и ме е страх..
Относно хобито, имах. То беше и нещото, в което се вкопчих предния път. За нещастие получих няколко доста сериозни травми, които в момента ми пречат да го практикувам. Разберете между чука и наковалнята съм. Не желая да прекарам Бог знае колко време живеейки живота си буквално като призрак. Без цел и желание. Абсолютно единствения вариант за мен това да не се случи, е тя да превъзмогне страховете си и да направи компромис.
Не се чувствам психически болен. Може да ви се струва странно.. Правя разлика между правилно и грешно, добро и зло. Знам за какво си струва човек да живее. Но ме е страх от болката, празнината и самотата. Не желая да изпадам в тази дупка отново.
Не те съветвам да ходиш при психиатри, ще те натъпчат с хапчета, това не е помощ. Решението на конфликта е в теб, защото това е вътрешен конфликт. Нищо че визираш друг като "виновник" за състоянието.
Абсолютно не си болен. Имаш нерешен вътрешен конфликт, който трябва сам да решиш. Остави "нея", тя е само катализатор. Всичко е в теб.
Живота е за двама.. If she's gone, then what's the point?
Ти също трябва да можеш да дадеш нещо на човека до теб- обич, подкрепа, идея, ако щеш.
Върви на психиатър, намери първо себе си, за да се изправиш като равнопоставен до жената, а не като просещ милостиня.
Аз пък ще ти кажа, че да, разсъждаваш трезво, но в някои моменти грешно.
Няма човек, който да има само хубави преживявания в този живот, напротив хубавите моменти в живота на всеки са по-малко от трудните.
Колкото и клиширано да ти звучи,всяка затворена врата отваря нова.
Не бива да те е страх от болката, ако се случи пусни я да мине, изживей я.
Няма ли да си удовлетворен , ако си кажеш : " Ето, преживях го, справих се".
Имала съм и аз като всички любовни мъки, предавана съм от хора , за които съм си давала душата. Е, оцелях, и не само, това ме научи на много неща.
И най-важното , което научих беше, че животът ни е такъв какъвто ние си го направим. И не зависи от другите хора , а от нас.
Между другото смяната на средата и обстановката се отразява много добре.
Няма човек, който да има само хубави преживявания в този живот, напротив хубавите моменти в живота на всеки са по-малко от трудните.
Колкото и клиширано да ти звучи,всяка затворена врата отваря нова.
Не бива да те е страх от болката, ако се случи пусни я да мине, изживей я.
Няма ли да си удовлетворен , ако си кажеш : " Ето, преживях го, справих се".
Имала съм и аз като всички любовни мъки, предавана съм от хора , за които съм си давала душата. Е, оцелях, и не само, това ме научи на много неща.
И най-важното , което научих беше, че животът ни е такъв какъвто ние си го направим. И не зависи от другите хора , а от нас.
Между другото смяната на средата и обстановката се отразява много добре.
Живота е за двама.. If she's gone, then what's the point?
Именно, че не искам да наказвам никого. Нито пък, че някой ще се разкае...То и затова последните 2-3 седмици планирам самолетния билет до Израел да речем и... Чисто и просто ще оставя близките да си мислят, че съм забегнал някъде далече. Но без да имат на представа колко далече всъщност съм стигнал. Колко да ми е голямо егото, нима не мога да си позволя да бъда егоист и да упражня единственото си право в този живот?
Това, което ще оставиш на близките освен шока от смъртта ти, ще са огромни сметки за връщане на тялото ти. Много хубав последен подарък, няма що.
Животът е дар, а депресията – болест. Лекувай се. Щом си тук, значи имаш шанс, търсиш решение. Просто ти трябва лекар, не само групова подкрепа и кураж. Изследвай нивата на серотонин, хормони и тн. Има си възможни физиологични причини да си така и те се преодоляват с подходящо лечение. И щом ти пука за близките ти, значи имаш близки, хора които те обичат, които ти обичаш. Не си на нулата, а от там където си ще изплуваш. Това са състояния, които изглеждат вечни, но не са.
Отивай бързо на доктор!
Отивай бързо на доктор!
Имаш нужда от професионална помощ и точните лекарства!
И съм сбъркала, не мислиш трезво!
Или смяташ, че като забегнеш , те повече няма да те потърсят и това ще остане вечната ти тайна?!
Я се стегни! И вземи се огледай!
Хората се чудят как да се излекуват от тежки болести,само за да могат да са още малко на този свят, толкова страдания има, той седнал да се самосъжалява и да се самоубива заради жена! Толкова ли си слабо характерен?!
И съм сбъркала, не мислиш трезво!
Или смяташ, че като забегнеш , те повече няма да те потърсят и това ще остане вечната ти тайна?!
Я се стегни! И вземи се огледай!
Хората се чудят как да се излекуват от тежки болести,само за да могат да са още малко на този свят, толкова страдания има, той седнал да се самосъжалява и да се самоубива заради жена! Толкова ли си слабо характерен?!
Колко да ми е голямо егото, нима не мога да си позволя да бъда егоист и да упражня единственото си право в този живот?
Не е егоизъм, заболяване е.
Не се заблуждавай, че ти взимаш решението- взима го болестта.
Това е проблемът всъщност- имаш много права в този живот и най- важното сред тях- да живееш, за да можеш да упражниш и останалите.
Само че, болестта те кара да се откажеш от всичко- и от хубавото, и от борбата, и от щастието.
За съжаление, както вече ти писаха- само от теб зависи да не позволиш болестта да те завлече, затова те съветвам да потърсиш помощ и да се измъкнеш.
Абсолютно единствения вариант за мен това да не се случи, е тя да превъзмогне страховете си и да направи компромис.
Това заедно с ника ти ме кара да си мисля, че си в ситуация на любовник на обвързана жена. Ако ще се самоубиваш заради това - наистина нямаш акъл.
Я кажи - какви страхове? Какви компромиси? 
Именно, че не искам да наказвам никого. Нито пък, че някой ще се разкае...То и затова последните 2-3 седмици планирам самолетния билет до Израел да речем и... Чисто и просто ще оставя близките да си мислят, че съм забегнал някъде далече. Но без да имат на представа колко далече всъщност съм стигнал. Колко да ми е голямо егото, нима не мога да си позволя да бъда егоист и да упражня единственото си право в този живот?
Като те намерят местните , изпращат информация до посолството, то до Външно, накрая роднините ти разбират и се чудят откъде да намерят десетки хиляди, за да те погребат в Бг.
Не става така лесно както го мислиш.
Не си заслужава.
Намери един свестен психиатър, лекувай се. Пък другото можеш по всяко време, нали така.
Не съм в такава ситуация. Жертва съм на по патриархални разбирания. Разбирания, които са на път да сложат край на една страхотна връзка. Тя ме мотивира мен да се развивам, както и аз нея..
Наистина не смятам, че съм болен. Може би страхливец, че избирам да избягам от болката, но не и болен. Никога през живота си не съм употребявал антидепресанти или някакви успокоителни.
Наистина не смятам, че съм болен. Може би страхливец, че избирам да избягам от болката, но не и болен. Никога през живота си не съм употребявал антидепресанти или някакви успокоителни.
Не прави неща, от които след това няма връщане назад.
Била съм в твоето положение - раздяла с човек, който в даден момент е бил целия ми живот и смисъл, и след който съм си мислела, че няма продължение, но повярвай и това минава, колкото и невъзможно да ти звучи в момента.
Да, трябва време, но минава.
Била съм в твоето положение - раздяла с човек, който в даден момент е бил целия ми живот и смисъл, и след който съм си мислела, че няма продължение, но повярвай и това минава, колкото и невъзможно да ти звучи в момента.
Да, трябва време, но минава.
Наистина не смятам, че съм болен. Може би страхливец, че избирам да избягам от болката, но не и болен. Никога през живота си не съм употребявал антидепресанти или някакви успокоителни.
Не смяташ, но е така.
Създадени сме с вградено желание за живот и болката е част от него, и не ни кара да бягаме от живота, а да се освободим от нея.
Не е за хвалене, че чувствайки се зле, осъзнавайки че си в депресия, не желаеш да си направиш изследвания, за да видиш какво липсва в организма ти и да го набавиш.
Нали осъзнаваш, че здравият човек няма начин да е толкова страхлив, че да предпочете смъртта?
Абсолютно си прав. Поредното разглезено типче съм без никакви социални умения.
Не ме разбирайте погрешно, имам не лоша професия, която всъщност е в сферата на продажбите и мениджмънт. Възможност за друга кариера със значително по високи доходи, но нищо от това няма значение за мен, ако нея я няма. Склонен съм да направя каквито и да е било тестове, но те няма да покажат, че ми липсва "нещо в организма". Единственото, което ми липсва е че просто няма да съм щастлив. За мен живота е един и той трябва да се изживее по възможно най - хубавия начин, а именно да го споделиш с любим човек.
Напълно съм наясно, че мога да го преживея това. Но нима е грешно да не искам?
Не ме разбирайте погрешно, имам не лоша професия, която всъщност е в сферата на продажбите и мениджмънт. Възможност за друга кариера със значително по високи доходи, но нищо от това няма значение за мен, ако нея я няма. Склонен съм да направя каквито и да е било тестове, но те няма да покажат, че ми липсва "нещо в организма". Единственото, което ми липсва е че просто няма да съм щастлив. За мен живота е един и той трябва да се изживее по възможно най - хубавия начин, а именно да го споделиш с любим човек.
Напълно съм наясно, че мога да го преживея това. Но нима е грешно да не искам?
Вече ти препоръчаха психолог, така че аз да предложа нещо различно.
Практикувай ТЕС - Техника за емоционална свобода. Много е лесна.
Можеш да посетиш специалист по пренареждане на матрицата. Тя е надграден ТЕС. Разликата е, че при ПМ , терапевта те вкарва в алфа ниво и търси корена на проблема.
Можеш да потърсиш и техники за прекъсване на енергийни връзки.
Практикувай ТЕС - Техника за емоционална свобода. Много е лесна.
Можеш да посетиш специалист по пренареждане на матрицата. Тя е надграден ТЕС. Разликата е, че при ПМ , терапевта те вкарва в алфа ниво и търси корена на проблема.
Можеш да потърсиш и техники за прекъсване на енергийни връзки.
Никой извън България няма да обърне внимание на предполагам поредния "бездомен" който е умрял. Не виждам сценарий, в който близките ми биха разбрали какво съм направил. Още повече, когато съм оставил достатъчно късчета информация, че всъщност съм избягал далече от всичко познато, просто за да си търся късмета там.
Споко. Няма да се самоубиеш 
продто обичаш за първи път истински, а знаеш, че първия път винаги боли. Сега искаш да умреш, разкъсваш се, но след две три години това ще е далечен мътен спомен. Такъв е живота. Едни идват, други си отиват. След първата раздяла вече няма да ти пука толкова кой си отива и няма да приемаш така дрматично любовта, ще се влюбваш и разлюбваш често, докато срещнеш някой, с който да си паснеш. Айде успех и по-бързо да минава..
продто обичаш за първи път истински, а знаеш, че първия път винаги боли. Сега искаш да умреш, разкъсваш се, но след две три години това ще е далечен мътен спомен. Такъв е живота. Едни идват, други си отиват. След първата раздяла вече няма да ти пука толкова кой си отива и няма да приемаш така дрматично любовта, ще се влюбваш и разлюбваш често, докато срещнеш някой, с който да си паснеш. Айде успех и по-бързо да минава..
След като не си употребявал,време ти е! Имаш липса на серотонин,което не можеш да определиш с никакви тестове, не си давай парите! Серотонина в мозъка никой не може да ти изследва...
Отивай да ти изпишат хапчета, и като ти ги изпишат ги пий!
Ако наистина не искаш да нараняваш близките си, го направи.
И още нещо, живеем в 21 век...колко точно патриархален е проблема?
Отивай да ти изпишат хапчета, и като ти ги изпишат ги пий!
Ако наистина не искаш да нараняваш близките си, го направи.
И още нещо, живеем в 21 век...колко точно патриархален е проблема?
Не съм в такава ситуация. Жертва съм на по патриархални разбирания. Разбирания, които са на път да сложат край на една страхотна връзка. Тя ме мотивира мен да се развивам, както и аз нея..
Наистина не смятам, че съм болен. Може би страхливец, че избирам да избягам от болката, но не и болен. Никога през живота си не съм употребявал антидепресанти или някакви успокоителни.
Наистина не смятам, че съм болен. Може би страхливец, че избирам да избягам от болката, но не и болен. Никога през живота си не съм употребявал антидепресанти или някакви успокоителни.
Само лекар може да каже дали си или не си. В този случай - психиатър.
Няколко неща - като мъж на мъж.
- Депресията е доста сериозно заболяване, същевременно не е толкова трудно за диагностициране. Психолог нито може да диагностицира добре, нито има право да изписва антидепресанти, така че ако смятате, че наистина имате подобен пробелем - обърнете се към психиатър.
- Струва ми се, че малко се превземате и нямате психичен проблем, ами се опитвате да предизвикате съжаление. Не го правете. Жените са по-брутални и безапелационни и от нас, никой няма да се трогне от това, че Ви няма. Нито във форума, нито на живо. А приказките са самоубийсто или депресия са крайно неприемливи от един мъж в нашето закостеняло общество - смята се, че мъжете нямаме и не можем да имаме подобни проблеми - най-много някоя шизофрения да ни отпуснат, че и тогава е "бягай с 200 от тоя".
- не разказвате любовната история в детайли, но по избора на раздел и по вметките - по-добре я зарежета тази, ако изобщо имате нещо сериозно с нея. Ще си намерите момиче, което да Ви обича искрено. Знам, че човек, който е хлътнал, не може така лесно да приеме такъв съвет, но ще видите, че така ще стане.
- Звучите като млад човек, 20-25, внесете някакво разнообразие в живота си и гледайте напред. Гаджетата се преживяват, колкото и зле да изглежда положението в някакъв момент.
- Този форум не е точно мястото, където бих препоръчал на мъж да търси подкрепа за сериозни суисидни мисли. Макар че начукване на канчето може да Ви върне малко на земята Ако искате да споделите любовната си история и да получите мнение - давайте, иначе вниманието, което ще получите, няма да е с много позитивен характер.
- Депресията е доста сериозно заболяване, същевременно не е толкова трудно за диагностициране. Психолог нито може да диагностицира добре, нито има право да изписва антидепресанти, така че ако смятате, че наистина имате подобен пробелем - обърнете се към психиатър.
- Струва ми се, че малко се превземате и нямате психичен проблем, ами се опитвате да предизвикате съжаление. Не го правете. Жените са по-брутални и безапелационни и от нас, никой няма да се трогне от това, че Ви няма. Нито във форума, нито на живо. А приказките са самоубийсто или депресия са крайно неприемливи от един мъж в нашето закостеняло общество - смята се, че мъжете нямаме и не можем да имаме подобни проблеми - най-много някоя шизофрения да ни отпуснат, че и тогава е "бягай с 200 от тоя".
- не разказвате любовната история в детайли, но по избора на раздел и по вметките - по-добре я зарежета тази, ако изобщо имате нещо сериозно с нея. Ще си намерите момиче, което да Ви обича искрено. Знам, че човек, който е хлътнал, не може така лесно да приеме такъв съвет, но ще видите, че така ще стане.
- Звучите като млад човек, 20-25, внесете някакво разнообразие в живота си и гледайте напред. Гаджетата се преживяват, колкото и зле да изглежда положението в някакъв момент.
- Този форум не е точно мястото, където бих препоръчал на мъж да търси подкрепа за сериозни суисидни мисли. Макар че начукване на канчето може да Ви върне малко на земята
Ако искате да споделите любовната си история и да получите мнение - давайте, иначе вниманието, което ще получите, няма да е с много позитивен характер.
Секс преди сватбата не? Ей толкова патриархален проблем. Наистина не искам да наранявам никого, но ми се ще поне веднъж да бъда егоист и да направя това, което ми се иска на мен.
Стига, бе, през 2018г. това да те дакара до самоубийство?
Ти не можеш да удържиш без секс, а искаш да се ожениш?
Или не искаш да се жениш, а само да боднеш, ама не ти дава?
И вместо да намериш ключа за ключалката, ще се самоубиеш, че да освободиш място на някой по- напорист и по- умен?
Посещавал съм, няколко на брой. Файда никаква. Причината за тези мисли е, че най - вероятно ми предстои тежка раздяла. С човек, за когото повярвах, че е моя спасител. Който ме накара да повярвам, че живота е хубав. Преживях веднъж такава. Със сигурност не искам да преминавам през още една.
Аз загубих майка си ден, след рождения ми ден, а три месеца след това и човекът, от когото исках да имам дете и който беше причината да гледам напред. И това на скромните 25 години ...
Та, за една раздяла да си слагаш край на живота звучи като да си под 18, с пубертетското акне и елементарното мислене. Ако си далеч от това се замисли малко над нещата и излез от филма.
Според мен това беше метафора за "патриархални разбирания", а не конкретния проблем.
Аз твърдо мисля, че човек от любов не се самоубива, така че и тук се надявам така да се случи.
Пич, суисидните мисли във възрастта 15-20 са норма, след това патология. За това повечето те пращат на лекар и така трябва.
Това не е егоизъм, защото егото няма да го има, да почерпи от постъпката. И страхливец не си. Ти си един обикновен влюбен и загубен, на който не му стига акълът, че големите усилия, водят големи ползи след себе си. Всички любовни клишета, романи, лирика, филми можеш да си доставиш, за да разбереш, че мноооогоооо, много хора са минавали през подобна разкъсваща болка. И после пак идва време да се смеят; пак идва време да се щастливи и о, чудо, срещат истинската любов, която не изисква, а дава криле; не е трудна, а лека и лесна и не зависи от обстоятелства, а единствено от това, дали я има или не.
Втълпил си си, че някаква фуста е the one and the only и утре като сбараш с друг на собствената си спалня ще четем за тройно убийство.
Ако имаш грам мозък направи необходимото, за да отмине този явно труден период за теб. Подчертавам - периодът да отмине, не ти.
Аз твърдо мисля, че човек от любов не се самоубива, така че и тук се надявам така да се случи.
Пич, суисидните мисли във възрастта 15-20 са норма, след това патология. За това повечето те пращат на лекар и така трябва.
Това не е егоизъм, защото егото няма да го има, да почерпи от постъпката. И страхливец не си. Ти си един обикновен влюбен и загубен, на който не му стига акълът, че големите усилия, водят големи ползи след себе си. Всички любовни клишета, романи, лирика, филми можеш да си доставиш, за да разбереш, че мноооогоооо, много хора са минавали през подобна разкъсваща болка. И после пак идва време да се смеят; пак идва време да се щастливи и о, чудо, срещат истинската любов, която не изисква, а дава криле; не е трудна, а лека и лесна и не зависи от обстоятелства, а единствено от това, дали я има или не.
Втълпил си си, че някаква фуста е the one and the only и утре като сбараш с друг на собствената си спалня ще четем за тройно убийство.
Ако имаш грам мозък направи необходимото, за да отмине този явно труден период за теб. Подчертавам - периодът да отмине, не ти.
Напълно съм наясно, че мога да го преживея това. Но нима е грешно да не искам?
Грешно е. Животът е дар. Всеки миг от него е ценен. Дори БЕЗЦЕНЕН. Попитай майка, чието дете е в кувиоз. Питай жена, чиито любим е в термален стадий на рак. Питай дете (независимо на каква възраст), на чиито родител остават броени часове живот. Питай болен човек, който се бори за глътка въздух, за едно съкращаване на атрофирал мускул, за една единица по-добри показатели в изследванията.
Клиширано и патетично? Може би. Но в никакъв случай не повече от твоята ромео-жулиетна инфантилна драма.
Животът си е твой. Можеш да го прекратиш по всяко време. По начин, много по-достоен от това да мрънкаш във форум за майки. Но не това е целта, нали?
Гади ми се от хора като теб. Дори физическите насилници са по-приемливи от емоционалните изнудвачи.
Порасни.
Според мен това беше метафора за "патриархални разбирания", а не конкретния проблем.
Абсолютно да. Разбрахте ме погрешно в този случай.
Искам да се предам, да не се боря ежедневно с това. Всеки е минавал през най - различни трудности. Както всеки има праг на физическата болка, така и на психическата. Имам усещането, че съм достигнал лимита. В момента всяка измината минута е мъчение за мен, затова и бленувам за края. Случвало ли ви се е да не можете да си поемете въздух и да усещате изгарящата болка. Ей до такова ниво съм се докарал в момента, в което психическата болка се изявява като физическа.
Прочетох ти мненията и ако това наистина са твоите мисли и си над 14-16 години ще ти кажа, че си тотален идиот, че и егоист.
Ама нека ми е лесно пък родата да страда ... И с какво си повече от родителите ти, отдали години от живота си за да те отгледат? Поне им върни парите за изгубеното време ...
Щял да се самоубие, защото било лесно. Ами да, лесно е! По-трудно е да излезеш от егоцентризма ... Искаш хоби? Прави добро за хора, които искат да живеят, но не могат ...
Мен това ме държеше през последните две години. Имах хобита, подкрепяни от двамата души, които загубих. Не пипвах нищо, исках да си замина ама ... Сега бачкам, развивам си хобитата и правя максималното за да помагам на нуждаещи се, да, животни ама все пак всеки с каузата си.
Дарявала съм пари на хора, правила съм дарения за животни, правя неща, продаващи се с цел изплащане на сметки на тежки случаи с животни в болница, отделно заделям пари за 'Операция: Плюшено мече' и т.н.
И не, не ми е по-леко от това ама поне съм полезна, защото не съм егоист като теб, смятащ че всеки му е длъжен ...
Излагаш се, тотално!
Не е виновен 'патриархалния манталитет', ти си виновен, защото искаш да си жертва, на която други да повдигат самочувствието ...
Ама нека ми е лесно пък родата да страда ... И с какво си повече от родителите ти, отдали години от живота си за да те отгледат? Поне им върни парите за изгубеното време ...
Щял да се самоубие, защото било лесно. Ами да, лесно е! По-трудно е да излезеш от егоцентризма ... Искаш хоби? Прави добро за хора, които искат да живеят, но не могат ...
Мен това ме държеше през последните две години. Имах хобита, подкрепяни от двамата души, които загубих. Не пипвах нищо, исках да си замина ама ... Сега бачкам, развивам си хобитата и правя максималното за да помагам на нуждаещи се, да, животни ама все пак всеки с каузата си.
Дарявала съм пари на хора, правила съм дарения за животни, правя неща, продаващи се с цел изплащане на сметки на тежки случаи с животни в болница, отделно заделям пари за 'Операция: Плюшено мече' и т.н.
И не, не ми е по-леко от това ама поне съм полезна, защото не съм егоист като теб, смятащ че всеки му е длъжен ...
Излагаш се, тотално!
Не е виновен 'патриархалния манталитет', ти си виновен, защото искаш да си жертва, на която други да повдигат самочувствието ...
Под 30 години съм, имам над 20 кръводарявания до момента, редица пъти съм помагал на домове за деца в неравностойно положение и редовно си прочиствам гардероба в помощ на други хора. Винаги, когато съм попадал в ситуация, където мога или да помогна или да си затворя очите и да гледам настрани както мнозина хора правят, инстинктивно съм помагал. Не се смятам за лош човек, каквото съм можел, направил съм.
Просто в момента ми се иска всичко да приключи. Нима това е лошо?
Просто в момента ми се иска всичко да приключи. Нима това е лошо?
Според мен това беше метафора за "патриархални разбирания", а не конкретния проблем.
Абсолютно да. Разбрахте ме погрешно в този случай.
Искам да се предам, да не се боря ежедневно с това. Всеки е минавал през най - различни трудности. Както всеки има праг на физическата болка, така и на психическата. Имам усещането, че съм достигнал лимита. В момента всяка измината минута е мъчение за мен, затова и бленувам за края. Случвало ли ви се е да не можете да си поемете въздух и да усещате изгарящата болка. Ей до такова ниво съм се докарал в момента, в което психическата болка се изявява като физическа.
Виж, мислиш се за мн уникален, а си един от 7-8 милиарда на този свят. Разбира се, че психическата болка носи физически проявления, казва се психосоматични прояви. Нищо различно не ти се случва, не знам как да ти го обясня лесно. Уж схващаш, а си пееш едно и също.
Да, била съм влюбена до припадък, до невъзможност, до себеотричане. Две години. И после "по-добре да си останем приятели". Обстоятелства. От позицията на времето - пълен шит. Много пиене, много "При кмета", не знам има ли я още тая кръчама. По цяла нощ. И много работа, по цял ден. И много тичане, докато ти се изпразни главата от мисли, заради физическо изтощение. И много рев, сополи, писане на лирика. И два-три часа съм заличават всичките усилия от предния ден, сякаш съм строила замък от пясък. И на сутринта наново. Не му се виждаше краят. Но... всичко това продължава, докато имаш сили да го поддържаш и искаш да продължи. В един момент просто пускаш. И продължаваш сам. Някой по-горе беше писал, че сам се раждаш и сам умираш. Други няма. И не е лесно, но и никой не е обещавал, че е.
Уморен си.
Почини си.
И това ще мине.
Просто в момента ми се иска всичко да приключи. Нима това е лошо?
Излагаш се. Толкова е лесно. Ако НАИСТИНА го искаше, сега щяха да ти събират черволяците с лопата на цимента през някой 15-етажен блок. Ама не, трябва да мрънкяш и да се изживяваш като страдалец... Не си. Лигльо си.
Подавам темата за изтриване. Не си заслужаваш изписаните мегабайти.
А хората с реални психически проблеми не заслужават такива нелепи подигравки.
Смени името на темата.
Далеч си от самоубийство.
Не ти стиска.
Просто си изморен психически и не намираш изход от положението.
Изчисти дома си,пренареди го, изчисти си ума,пусни си хубава музика и започни наново да се обичаш такъв какъвто си - с всичките си грешки,недостатъци и липси!
Всички имаме моменти,в които ни се иска ,, всичко да свърши,,.
Далеч си от самоубийство.
Не ти стиска.
Просто си изморен психически и не намираш изход от положението.
Изчисти дома си,пренареди го, изчисти си ума,пусни си хубава музика и започни наново да се обичаш такъв какъвто си - с всичките си грешки,недостатъци и липси!
Всички имаме моменти,в които ни се иска ,, всичко да свърши,,.
Мислите и чувствата, които си описал, са част от човешкото състояние и едва ли има някой, който да не ги е изпитал. Съжалявам, че изпитваш толкова силна болка в момента. Бих те посъветвала да се обадиш на хората на Телефон на Доверието към БЧК. Те ще те изслушат и ще ти дадат гледна точка, която може би не си обмислил: http://m.redcross.bg/activities/activities5/telefon
