Публикувана: 30 май 2018, 17:38 ч.
Последно мнение: 30 май 2018, 22:06 ч.

Самоубийство

7 704
57
1

# 45 30 май 2018, 21:01 ч.

Мнения: 1 107

Според мен това беше метафора за "патриархални разбирания", а не конкретния проблем.

Аз твърдо мисля, че човек от любов не се самоубива, така че и тук се надявам така да се случи.

Пич, суисидните мисли във възрастта 15-20 са норма, след това патология. За това повечето те пращат на лекар и така трябва.
Това не е егоизъм, защото егото няма да го има, да почерпи от постъпката. И страхливец не си. Ти си един обикновен влюбен и загубен, на който не му стига акълът, че големите усилия, водят големи ползи след себе си. Всички любовни клишета, романи, лирика, филми можеш да си доставиш, за да разбереш, че мноооогоооо, много хора са минавали през подобна разкъсваща болка. И после пак идва време да се смеят; пак идва време да се щастливи и о, чудо, срещат истинската любов, която не изисква, а дава криле; не е трудна, а лека и лесна и не зависи от обстоятелства, а единствено от това, дали я има или не.
Втълпил си си, че някаква фуста е the one and the only и утре като сбараш с друг на собствената си спалня ще четем за тройно убийство.

Ако имаш грам мозък направи необходимото, за да отмине този явно труден период за теб. Подчертавам - периодът да отмине, не ти. Wink

# 46 30 май 2018, 21:16 ч.

Мнения: X

Цитат на: otherguy в ср, 30 май 2018, 20:20

Напълно съм наясно, че мога да го преживея това. Но нима е грешно да не искам?

Грешно е. Животът е дар. Всеки миг от него е ценен. Дори БЕЗЦЕНЕН. Попитай майка, чието дете е в кувиоз. Питай жена, чиито любим е в термален стадий на рак. Питай дете (независимо на каква възраст), на чиито родител остават броени часове живот. Питай болен човек, който се бори за глътка въздух, за едно съкращаване на атрофирал мускул, за една единица по-добри показатели в изследванията.
Клиширано и патетично? Може би. Но в никакъв случай не повече от твоята ромео-жулиетна инфантилна драма.

Животът си е твой. Можеш да го прекратиш по всяко време. По начин, много по-достоен от това да мрънкаш във форум за майки. Но не това е целта, нали?

Гади ми се от хора като теб. Дори физическите насилници са по-приемливи от емоционалните изнудвачи.
Порасни.

Последна редакция: ср, 30 май 2018, 21:26 от Анонимен

# 47 30 май 2018, 21:27 ч.

Мнения: 11

Цитат на: mimimost в ср, 30 май 2018, 21:01

Според мен това беше метафора за "патриархални разбирания", а не конкретния проблем.

Абсолютно да. Разбрахте ме погрешно в този случай.

Искам да се предам, да не се боря ежедневно с това. Всеки е минавал през най - различни трудности. Както всеки има праг на физическата болка, така и на психическата. Имам усещането, че съм достигнал лимита. В момента всяка измината минута е мъчение за мен, затова и бленувам за края. Случвало ли ви се е да не можете да си поемете въздух и да усещате изгарящата болка. Ей до такова ниво съм се докарал в момента, в което психическата болка се изявява като физическа.

# 48 30 май 2018, 21:31 ч.

Мнения: 5 508

Прочетох ти мненията и ако това наистина са твоите мисли и си над 14-16 години ще ти кажа, че си тотален идиот, че и егоист.
Ама нека ми е лесно пък родата да страда ... И с какво си повече от родителите ти, отдали години от живота си за да те отгледат? Поне им върни парите за изгубеното време ...
Щял да се самоубие, защото било лесно. Ами да, лесно е! По-трудно е да излезеш от егоцентризма ... Искаш хоби? Прави добро за хора, които искат да живеят, но не могат ...
Мен това ме държеше през последните две години. Имах хобита, подкрепяни от двамата души, които загубих. Не пипвах нищо, исках да си замина ама ... Сега бачкам, развивам си хобитата и правя максималното за да помагам на нуждаещи се, да, животни ама все пак всеки с каузата си.
Дарявала съм пари на хора, правила съм дарения за животни, правя неща, продаващи се с цел изплащане на сметки на тежки случаи с животни в болница, отделно заделям пари за 'Операция: Плюшено мече' и т.н.
И не, не ми е по-леко от това ама поне съм полезна, защото не съм егоист като теб, смятащ че всеки му е длъжен ...
Излагаш се, тотално!
Не е виновен 'патриархалния манталитет', ти си виновен, защото искаш да си жертва, на която други да повдигат самочувствието ...

# 49 30 май 2018, 21:31 ч.

Сф
Мнения: 4 774

Аз не разбирам защо си мислиш, че тази единствената и няма да срещнеш друга, по- истинска и голяма любов?

# 50 30 май 2018, 21:38 ч.

Мнения: 11

Под 30 години съм, имам над 20 кръводарявания до момента, редица пъти съм помагал на домове за деца в неравностойно положение и редовно си прочиствам гардероба в помощ на други хора. Винаги, когато съм попадал в ситуация, където мога или да помогна или да си затворя очите и да гледам настрани както мнозина хора правят, инстинктивно съм помагал. Не се смятам за лош човек, каквото съм можел, направил съм.

Просто в момента ми се иска всичко да приключи. Нима това е лошо?

# 51 30 май 2018, 21:42 ч.

Мнения: 5 508

Да, лошо е! Това ти мислене значи, че си тотален етоист! И защо? Заради някаква жена ... Пф! Да си болен от рак (пази Боже!!!), да си инвалид (пази Боже!!!), да е нещо смислено, а то ...

# 52 30 май 2018, 21:43 ч.

Мнения: 1 107

Цитат на: otherguy в ср, 30 май 2018, 21:27

Цитат на: mimimost в ср, 30 май 2018, 21:01

Според мен това беше метафора за "патриархални разбирания", а не конкретния проблем.

Виж, мислиш се за мн уникален, а си един от 7-8 милиарда на този свят. Разбира се, че психическата болка носи физически проявления, казва се психосоматични прояви. Нищо различно не ти се случва, не знам как да ти го обясня лесно. Уж схващаш, а си пееш едно и също.

Да, била съм влюбена до припадък, до невъзможност, до себеотричане. Две години. И после "по-добре да си останем приятели". Обстоятелства. От позицията на времето - пълен шит. Много пиене, много "При кмета", не знам има ли я още тая кръчама. По цяла нощ. И много работа, по цял ден. И много тичане, докато ти се изпразни главата от мисли, заради физическо изтощение. И много рев, сополи, писане на лирика. И два-три часа съм заличават всичките усилия от предния ден, сякаш съм строила замък от пясък. И на сутринта наново. Не му се виждаше краят. Но... всичко това продължава, докато имаш сили да го поддържаш и искаш да продължи. В един момент просто пускаш. И продължаваш сам. Някой по-горе беше писал, че сам се раждаш и сам умираш. Други няма. И не е лесно, но и никой не е обещавал, че е.

Уморен си.
Почини си.
И това ще мине.

# 53 30 май 2018, 21:45 ч.

Мнения: X

Цитат на: otherguy в ср, 30 май 2018, 21:38

Просто в момента ми се иска всичко да приключи. Нима това е лошо?

Излагаш се. Толкова е лесно. Ако НАИСТИНА го искаше, сега щяха да ти събират черволяците с лопата на цимента през някой 15-етажен блок. Ама не, трябва да мрънкяш и да се изживяваш като страдалец... Не си. Лигльо си.

Подавам темата за изтриване. Не си заслужаваш изписаните мегабайти.
А хората с реални психически проблеми не заслужават такива нелепи подигравки.

# 54 30 май 2018, 21:48 ч.

Мнения: 5 508

Ясно е, че не иска. Самоубийците не споделят!
Този е поредният лигльо, в най-добрият случай де, решил че света свършва с второто гадже ...

# 55 30 май 2018, 21:52 ч.

Мнения: 630

Смени името на темата.
Далеч си от самоубийство.
Не ти стиска.
Просто си изморен психически и не намираш изход от положението.
Изчисти дома си,пренареди го, изчисти си ума,пусни си хубава музика и започни наново да се обичаш такъв какъвто си - с всичките си грешки,недостатъци и липси!
Всички имаме моменти,в които ни се иска ,, всичко да свърши,,.

# 56 30 май 2018, 22:05 ч.

Мнения: 5 134

Мислите и чувствата, които си описал, са част от човешкото състояние и едва ли има някой, който да не ги е изпитал. Съжалявам, че изпитваш толкова силна болка в момента. Бих те посъветвала да се обадиш на хората на Телефон на Доверието към БЧК. Те ще те изслушат и ще ти дадат гледна точка, която може би не си обмислил: http://m.redcross.bg/activities/activities5/telefon

# 57 30 май 2018, 22:06 ч.

Мнения: 36 034

Заключвам.

Препоръчани теми

Съвет относно трудно решение

Изнервен мъж и невъзможност за комуникация

Защо искате деца ?

Гости с пренощуване

Причина:

Причина: