Публикувана: 30 май 2018, 17:38 ч.
Последно мнение: 30 май 2018, 22:06 ч.

Самоубийство

7 718
57
1

# 15 30 май 2018, 19:05 ч.

Мнения: 1 030

Аз пък ще ти кажа, че да, разсъждаваш трезво, но в някои моменти грешно.
Няма човек, който да има само хубави преживявания в този живот, напротив хубавите моменти в живота на всеки са по-малко от трудните.
Колкото и клиширано да ти звучи,всяка затворена врата отваря нова.
Не бива да те е страх от болката, ако се случи пусни я да мине, изживей я.
Няма ли да си удовлетворен , ако си кажеш : " Ето, преживях го, справих се".
Имала съм и аз като всички любовни мъки, предавана съм от хора , за които съм си давала душата. Е, оцелях, и не само, това ме научи на много неща.
И най-важното , което научих беше, че животът ни е такъв какъвто ние си го направим. И не зависи от другите хора , а от нас.
Между другото смяната на средата и обстановката се отразява много добре.

# 16 30 май 2018, 19:10 ч.

Мнения: 305

Цитат на: otherguy в ср, 30 май 2018, 17:55

Живота е за двама.. If she's gone, then what's the point?

Животът е за двама, един си тръгва ,а друг идва, следващата любов винаги е по-хубава.Нямаш право да причиняваш такава болка на близките ти.А човека, в който си повярвал не е човека, щом се стига до раздяла.Чака те по-хубаво.

# 17 30 май 2018, 19:10 ч.

Мнения: 11

Именно, че не искам да наказвам никого. Нито пък, че някой ще се разкае...То и затова последните 2-3 седмици планирам самолетния билет до Израел да речем и... Чисто и просто ще оставя близките да си мислят, че съм забегнал някъде далече. Но без да имат на представа колко далече всъщност съм стигнал. Колко да ми е голямо егото, нима не мога да си позволя да бъда егоист и да упражня единственото си право в този живот?

# 18 30 май 2018, 19:12 ч.

Мнения: X

Това, което ще оставиш на близките освен шока от смъртта ти, ще са огромни сметки за връщане на тялото ти. Много хубав последен подарък, няма що.

# 19 30 май 2018, 19:13 ч.

София
Мнения: 12 479

Животът е дар, а депресията – болест. Лекувай се. Щом си тук, значи имаш шанс, търсиш решение. Просто ти трябва лекар, не само групова подкрепа и кураж. Изследвай нивата на серотонин, хормони и тн. Има си възможни физиологични причини да си така и те се преодоляват с подходящо лечение. И щом ти пука за близките ти, значи имаш близки, хора които те обичат, които ти обичаш. Не си на нулата, а от там където си ще изплуваш. Това са състояния, които изглеждат вечни, но не са.
Отивай бързо на доктор!

# 20 30 май 2018, 19:18 ч.

Мнения: 1 030

Имаш нужда от професионална помощ и точните лекарства!
И съм сбъркала, не мислиш трезво!
Или смяташ, че като забегнеш , те повече няма да те потърсят и това ще остане вечната ти тайна?!
Я се стегни! И вземи се огледай!
Хората се чудят как да се излекуват от тежки болести,само за да могат да са още малко на този свят, толкова страдания има, той седнал да се самосъжалява и да се самоубива заради жена! Толкова ли си слабо характерен?!

# 21 30 май 2018, 19:19 ч.

Мнения: 1 030

Пил ли си антидепресанти до сега?

# 22 30 май 2018, 19:33 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: otherguy в ср, 30 май 2018, 19:10

Колко да ми е голямо егото, нима не мога да си позволя да бъда егоист и да упражня единственото си право в този живот?

Не е егоизъм, заболяване е.
Не се заблуждавай, че ти взимаш решението- взима го болестта.

Това е проблемът всъщност- имаш много права в този живот и най- важното сред тях- да живееш, за да можеш да упражниш и останалите.
Само че, болестта те кара да се откажеш от всичко- и от хубавото, и от борбата, и от щастието.

За съжаление, както вече ти писаха- само от теб зависи да не позволиш болестта да те завлече, затова те съветвам да потърсиш помощ и да се измъкнеш.

# 23 30 май 2018, 19:34 ч.

Мнения: X

Цитат на: otherguy в ср, 30 май 2018, 18:49

Абсолютно единствения вариант за мен това да не се случи, е тя да превъзмогне страховете си и да направи компромис.

Това заедно с ника ти ме кара да си мисля, че си в ситуация на любовник на обвързана жена. Ако ще се самоубиваш заради това - наистина нямаш акъл. Rolling Eyes

Я кажи - какви страхове? Какви компромиси?

# 24 30 май 2018, 19:39 ч.

Мнения: 18 663

Цитат на: otherguy в ср, 30 май 2018, 19:10

Като те намерят местните , изпращат информация до посолството, то до Външно, накрая роднините ти разбират и се чудят откъде да намерят десетки хиляди, за да те погребат в Бг.
Не става така лесно както го мислиш.
Не си заслужава.

Намери един свестен психиатър, лекувай се. Пък другото можеш по всяко време, нали така.

# 25 30 май 2018, 19:52 ч.

Мнения: 25 761

Последна редакция: ср, 30 май 2018, 20:50 от Как' Сийка

# 26 30 май 2018, 20:03 ч.

Мнения: 11

Не съм в такава ситуация. Жертва съм на по патриархални разбирания. Разбирания, които са на път да сложат край на една страхотна връзка. Тя ме мотивира мен да се развивам, както и аз нея..

Наистина не смятам, че съм болен. Може би страхливец, че избирам да избягам от болката, но не и болен. Никога през живота си не съм употребявал антидепресанти или някакви успокоителни.

# 27 30 май 2018, 20:07 ч.

Мнения: 3 510

Не прави неща, от които след това няма връщане назад.
Била съм в твоето положение - раздяла с човек, който в даден момент е бил целия ми живот и смисъл, и след който съм си мислела, че няма продължение, но повярвай и това минава, колкото и невъзможно да ти звучи в момента.
Да, трябва време, но минава.

# 28 30 май 2018, 20:11 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: otherguy в ср, 30 май 2018, 20:03

Наистина не смятам, че съм болен. Може би страхливец, че избирам да избягам от болката, но не и болен. Никога през живота си не съм употребявал антидепресанти или някакви успокоителни.

Не смяташ, но е така.
Създадени сме с вградено желание за живот и болката е част от него, и не ни кара да бягаме от живота, а да се освободим от нея.

Не е за хвалене, че чувствайки се зле, осъзнавайки че си в депресия, не желаеш да си направиш изследвания, за да видиш какво липсва в организма ти и да го набавиш.
Нали осъзнаваш, че здравият човек няма начин да е толкова страхлив, че да предпочете смъртта?

# 29 30 май 2018, 20:20 ч.

Мнения: 11

Абсолютно си прав. Поредното разглезено типче съм без никакви социални умения.

Не ме разбирайте погрешно, имам не лоша професия, която всъщност е в сферата на продажбите и мениджмънт. Възможност за друга кариера със значително по високи доходи, но нищо от това няма значение за мен, ако нея я няма. Склонен съм да направя каквито и да е било тестове, но те няма да покажат, че ми липсва "нещо в организма". Единственото, което ми липсва е че просто няма да съм щастлив. За мен живота е един и той трябва да се изживее по възможно най - хубавия начин, а именно да го споделиш с любим човек.

Напълно съм наясно, че мога да го преживея това. Но нима е грешно да не искам?

Препоръчани теми

Вирус/грип 2023

Теглене на ипотечен кредит – неща, които трябва да знаем! - тема 7

Как да спра известяването на ново отговори в теми, в които съм писала

Кръчма в София

Причина:

Причина: