Всичките ми възлюбени(с малки изключения) са били неподходящи за мен. Включително и сегашният ми . Вероятно ще съм от жените, които срещат ''любимия'' в доста по-късен етап от живота си, а може би и никога 
- Публикувана: 31 май 2006, 20:42 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2006, 17:38 ч.
Влюбвали ли сте с в неподходящ за вас човек?
Беше много вълнуващо, тъкмо се оттърва от някой пияница и попадна на друг 
Накаря аз почнах да пия като смок 
Според мен не бяха неподходящи, но според майка ми - абсолютно всичките. 
Та и досега.
Та и досега.Взела си ми думите от устата
Вече и аз надушвам неподходящите от километри, но.....оказва се, че всички са такива или на мен просто не ми върви
Ооо, аз бях спец по влюбването в неподходящи. За радост ми мина. 
Имах една връзка от 3.5г. - след първата половин година ни се изясни и на двамата, че заедно брашно не можем да мелим, но беше една страст, едно чудо; разделите бяха станали ежедневие, но като се зърнехме случайно, се започваше отначало... Беше като болест и за двама ни, буквално. В момента (от позицията на изминалото време) се чудя как може да съм изпитвала такива чувства към този човек... . И все едно никога нищо не е било. Сигурна съм, че е така, понеже го изживяхме до последно, изтискахме всяка една капчица от това, което имаше между нас. Окончателната раздяла пак беше болезнена, но времето ме изцери, за радост.
Имах после още няколко неподходящи, мога сигурно да напиша роман по темата. Както казваше в онези години мой много близък приятел за мен "Ти имаш емпиричен подход към живота. Докато не си разбиеш главата в стената, няма да мирясаш. Но съм сигурен, че ще намериш пътя за себе си, просто още не ти е дошло времето". Така и стана. И много се радвам, че ги изживях тези неща навреме. Радвам се, че срещнах бъдещия си съпруг след толкова години, преди време нямаше да мога да го оценя (това във връзка, че той понякога казва "Защо не се събрахме по-рано с теб...").
Имах една връзка от 3.5г. - след първата половин година ни се изясни и на двамата, че заедно брашно не можем да мелим, но беше една страст, едно чудо; разделите бяха станали ежедневие, но като се зърнехме случайно, се започваше отначало... Беше като болест и за двама ни, буквално. В момента (от позицията на изминалото време) се чудя как може да съм изпитвала такива чувства към този човек... . И все едно никога нищо не е било. Сигурна съм, че е така, понеже го изживяхме до последно, изтискахме всяка една капчица от това, което имаше между нас. Окончателната раздяла пак беше болезнена, но времето ме изцери, за радост.
Имах после още няколко неподходящи, мога сигурно да напиша роман по темата.
Както казваше в онези години мой много близък приятел за мен "Ти имаш емпиричен подход към живота. Докато не си разбиеш главата в стената, няма да мирясаш. Но съм сигурен, че ще намериш пътя за себе си, просто още не ти е дошло времето". Така и стана. И много се радвам, че ги изживях тези неща навреме. Радвам се, че срещнах бъдещия си съпруг след толкова години, преди време нямаше да мога да го оценя (това във връзка, че той понякога казва "Защо не се събрахме по-рано с теб...").
Да, влюбвала съм се. Единият случай беше с на пръв поглед напълно съвместим с мен екземпляр - и като статус, и като възпитание, и като манталитет. С течение на времето се оказа катастрофално неподходящ. Както казва една приятелка - трябва свещ да паля, че се отървах. Беше дълга, мъчителна за мен, катастрофална връзка.
Втория път беше с един веднага разпознаваем като неподходящ. Това е най-приятната ми и чудна любовна история /като изключим мъжа ми/. Макар че, трудно бих го нарекла точно влюбване. Беше много хубаво, но от самото начало с предизвестен край. Именно, защото беше крайно неподходящ. И досега имаме чудесни чувства един към друг и това е човекът от всичките ми връзки, за когото си спомням с много топлота и винаги ми е приятно да се сетя и видя.
И една невъзможна история имам пак с неподходящ, аналогичен на първия, която се точеше 1000 години и преминаваше през всичките ми останали връзки. Приключи много късно. Винаги съм знаела, че между нас нищо няма да се получи, никога не съм имала съмнения по този въпрос, но така си и вървеше години наред. Непрекъснато се отдалечавахме и връщахме един към друг и винаги с идеята, че е невъзможна любов. Човекът не струваше, винаги съм го знаела, но нямах сили да се откъсна от него. А и той не ми даваше възможност. Много късно просто като с нож го отрязах.
Втория път беше с един веднага разпознаваем като неподходящ. Това е най-приятната ми и чудна любовна история /като изключим мъжа ми/. Макар че, трудно бих го нарекла точно влюбване. Беше много хубаво, но от самото начало с предизвестен край. Именно, защото беше крайно неподходящ. И досега имаме чудесни чувства един към друг и това е човекът от всичките ми връзки, за когото си спомням с много топлота и винаги ми е приятно да се сетя и видя.
И една невъзможна история имам пак с неподходящ, аналогичен на първия, която се точеше 1000 години и преминаваше през всичките ми останали връзки. Приключи много късно. Винаги съм знаела, че между нас нищо няма да се получи, никога не съм имала съмнения по този въпрос, но така си и вървеше години наред. Непрекъснато се отдалечавахме и връщахме един към друг и винаги с идеята, че е невъзможна любов. Човекът не струваше, винаги съм го знаела, но нямах сили да се откъсна от него. А и той не ми даваше възможност. Много късно просто като с нож го отрязах.
, сега съм 150% доволна от избора си 