Разглезено ли е детето ми

И първото... Ако можеш дай превод...
Сори за разводняването, ама като няма седмична тема...

Ще дам целия превод утре.
Имам литературен такъв /малко е различен от твоя/, но е някъде вкъщи...

Аз смятам, че ежедневното купуване на неща, задължително един ден ще доведе до разглезване именно, защото децата загубват възможността да приемат поставените им граници... Ако могат всеки ден да получават нещо, което искат и го смятат за задължително как точно ще се съгласят да  не отнасят този принцип и към всичко друго в живота си????

Точно вчера се нагледах на чудната гледка в едно кафе  как едно 2г момченце се дереше от рев по всеки повод- вземат му играчка -рев, иска кола-рев, спука му се балона- рев,  майка му реши да си тръгват -рев, не може да е първи на парзалката- рев.... при всички тези сценки майката непрекъснато го питаше" що ревеш бе мамо?"..........е как от това дете ще се получи човек, който уважава чуждото мнение и не се смята за пъпа на света??? в нито една от ситуациите не му каза, че не може да получава всичко, което иска или че и другите деца искат също като него да се пързалят или нещо в този порядък....

И от там идва и отговора ми - ако едно дете не може да приеме отказа ми за нещо, независимо колко го иска и ако не можейки да го приеме се тръшне на земята настоявайки и врещейки- за мен Е разглезено...ако е по-голямо(8-10) и понеже не може физически да се тръшне по описания начин, но продължи да настоява с  леко истеричн тон- пак смятам същото. За съжаление, поне моето наблюдение е, че смятайки децата за малки и неспособни да разбират, повечето родители наистина подминават първите признаци за разглезване.... но пък всеки е свободен да преценява как да си възпитава децата.

Обаче най-важното, на което собствения ми опит ме научи е, ненаучавайки децата да приемат отказ ги обричаме през целия си живот да са недоволни хора и да не могат да приемат реалностите, а те са, че в живота човек не може да има всичко и понякога няма да получава изключително желани неща. Това е основата не силно невротично поведение и аз предпочитам хиляди пъти да изтърпя сега няколко тръшкания, но да науча детето си,че няма да получава всичко, отколкото един ден да се питам защо детето ми е вечно недволно...

Мисля че децата минават етапи на развитие в следствие узряването на нервната им система и емоционалното им съзряване ! Така че мисля Jaly1 ,че примерът с това дете не е удачен .... Всички деца минават през подобни етапи на егоизъм и силно чувство на собственост, вярно е че трябва да се пояснява на детето кое е приемливо като поведение и кое не , но възприемчивостта от тяхна страна не е  мигновенна! Също мисля , че не трябва да правиш непрекъснато забележки на детето за всичко. Те са необходими и имат ефект само ,когато са на точното място употребени , иначе в повечето случай детето остава "глухо" за непрекъснатите наставления! Така мисля аз 

Ами това е моята представа за разглезено дете, не я налагам в никакъв случай.. авторката попита, а  този пример за мен е  съвсем пресен....
Във всеки случай понеже вече гледам второ дете, а първото ми е голямо,  знам, че обяснението за тръшканиците по повод и без повод с етапи от развитието, са само оправдание за родителя... правила съм го и съм грешила - така го виждам днес....
В градинката прекарвам много време с доста по-млади майки от мен и мога съвсем ясно да видя това, което и аз съм виждала трудно преди 10 години.. просто като не хванеш в зародиш келешлъка на едно дете, после нямаш друг ход освен да вярваш, че такъв му е характера....аз в това не вярвам.. характера има значение, но никой не може да ме убеди,че няма начин едно две годишно дете да бъде направлявано накъде да се развива. Скоро говорих с млада майка, беше вече на ръба на нервна криза.. детото й реве и се тръшка за всичко, може да реве с часове и тя просто  не издържа...когато поговорихме ми призна, че няма нерви да й отказва  и накрая отстъпва за да не я слуша как реве... на 1.3 детето вече перфектно беше усвоило следния урок- ако се тръшкам достатъчно дълго и качествено, накарая ще ми дадат каквото искам.... това са първите и сигурни стъпки към разглезването.. съжалявам, че не е станало ясно... не може детето да ме задължава да му купувам всеки ден нещо и ако откажа - да го гледам в позиция плонж пред градината...то трябва да може да си поиска нещо, но най-здравословно за него самото е, да може да приеме и разбере, ако имам прични да му откажа. Това е личното ми мнение, в никакъв случай не търся спор, просто споделям опит

Сега вече те разбрах! Наистина да угаждаш на детето в материално отношение не е възпитание , напълно съм съглъсна с теб Jaly1 . Исках просто да поясня , че отделните настроения на децата не винаги са породени от капризи и стремеж към налагане. Но ,че децата са склонни  да ти се качват на главата, ако им позволиш така е. А тези , които се оправдават с тези етапи от емоционалното съзряване на детето си не ги оправдавам... това наистина е нездрав поглед към възпитанието на детето и безотговорност към ролята на родител , която е много важна в първите детски години. Мисля че вече те разбрах правилно, но понякога строгостта сякаш е причина да пропуснеш нещо спонтанно/аз също не съм от меките родители и затова/, което е важен момент от детството . Незнам просто сякаш си мисля , че понякога прекалено много ми се налага да казвам "не" и да обяснявам защо. Старая се да вървя по правилния път на изграждането на един добър човек, но ми се иска и да не го подтискам/мисля си че така се чувства понякога/ да бъде свободолюбива и разкрепостена личност.

Е, като всичко в живота и това си има цена- понякога играеш"лошото ченге", но това е единствения начин...аз едва сега, след 12 години "родителстване" се научих (надявам се де) да избирам кои битки да водя и наистина да пропускам маловажните...виждам, че  върху малкото ми дете ефекта  е  много благотворен:)

А да го лишаваш в материално отношение е възпитание - така ли?

Не искам да се заяждам, но не мисля, че си разбрала постинга на Jaly1, чието мнение аз напълно подкрепям. Важното е детето при това точно около 2-та му година да проумее, че някои неща стават въпреки неговата воля и противно на желанията му, без значение какво прави или не прави то. Тук материалното няма нищо общо. Дъщеря ми е едно презадоволено материално дете и въпреки това нито веднъж не се е тръшнала да иска да й се купи нещо. Въпреки това разбира /започна вече/, че понякога става каквото аз кажа и точка. Малък пример от вчера - играе си с едни топки за украса вкъщи като ги пуска на земята. Обаче напука едната - аз й ги взех и казах: "Достатъчно!" Гледахме се в очите 1 мин., тя се врътна и отиде да вземе нещо друго, с което да си играе. Това за мен не е разглезено дете. Въпреки че ако поиска нещо в магазин й го купувам на секундата, освен ако не е нещо с яйца /алергична е/.

Isa, не искаш да се заяждаш , но точно това правиш!!! Май ти не си разбрала правилно моят постинг!!! Дали едно дете е разглезено, не е показателно поведението дали   се тръшка или не , когато му купуват или не  нещо! Разглезването е свързано с много компоненти и не само с материалният аспект! Вменяваш ми думи , които не съм написала... Надявам се този постинг да не бъде разпокъсан на изречения като предходния и да не бъде тълкуван на всеки както му е угодно! Благодаря ! Дано този път съм била пределно ясна!

Ето преводът на Кхалил Гибран "За децата":

И една жена, която държеше бебе на гърдите си каза: "Говори ни за децата." И той рече:

Твоите деца не са твои.
Чеда са те на вечния стремеж.
През теб минават, но не идват те от тебе
и с тебе са, но без да ти пренадлежат.
Ти можеш и с любов да ги дариш, но не и със своите мисли,
защото техните са други,
телата им да приютиш, но не и техните души,
защото обитават дома на бъдния живот,
във който ти дори на сън можеш да проникнеш.
На тях ти можеш да приличаш, но те на тебе не.
Защото просто времето върви напред.
Ти нищо повече от лък не си, отдето децата ти
като стрели ще излетят.
Великият Стрелец е забелязал знаците към вечното по пътя
и те огъва мощно тъй, че стрелата му далеч да стигне.
Радвай се, защото
Той и двама ви обича.

Сина ми не е разглезен. Малко неща са му забранени на фона на тези, които са му разрешени. Успяла съм да го науча на това, че "НЕ" значи "НЕ", а не "След малко", "Може би" или "По-късно". Едно нещо или може или не може да го прави и излкючения не се допускат. На скоро се беше опитал да се "тръшка" - доста бързо се  отказа като видя, че това не е начин да получи забраненото