Разглезено ли е детето ми

Моят мъж смята,че я глезя, аз естественно възразявам. Смятам,че детето е с характер и е голям инат, което той определя като разглезване 

има много голямо значение кой ще каже,че детето е разглезено . ако е някоя бабка,която го е видяла да се мята по земята и да рита с крака ,понеже нещо не е както иска ,а и детето е в кофти настроение - е едно ,друго е ,когато бащата или някой,който често вижда детето направи такава констатация . защото познава характера ,познава и обичайното поведение .бих се вслушала ако мъжът ми каже ,че разглезвам детето ,но някоя от бабите или някоя приятелка -не! защото на всяко дете може да случи да се държи лигаво и нетипично и точно в този момент някой наблюдател да си направи грешен извод . и не бих си променила начина на възпитание

Мисля си, че като майка мога да преценя дали го глезя или не.И си признавам, че до някаква степен, според мен разумна, го правя. Синът ми е още малък, но вече знае, че не всичко е позволено и възможно - и това е важна крачка във възпитанието му, която не позволява да се разглези до безумие.
Има моменти, в които не мога да му откажа разни дребни радости и удоволствия, които карат очите му да греят - мисля, че е нормално да го правя, но не минавам граница, която за себе съм приела за разумна. Не ми е лесно - има плачове, тръшкане, ......... , но няма как - ако не започна навреме, след това ще ни е трудно и на двамата.
А относно въпросите за това дали таткото е казвал, че е разглезен - не се е случвало да сега.Гледаме и двамата да сме единодушни в решенията и в това кой какво позволява
Относно мнението на хората - честно казано, слушам близките си, но до някаква степен, защото никой не познава детето ни по - добре от нас двамата с баща му .А попаднало в отделни ситуации, то реагира според зависи - и така външните хора могат да си извадят погрешни заключения.........и иди им обяснявай.Бих се вслушала в съветите на хора, които уважам и ценя разбира се и го правя.
Ами това е.Не е лесно да възпиташ и отгледаш дете и то да стане човек!Важното е да имаш воля и постоянство и много да го обичаш
А за темата с разглезването може да се говори многоооооооо

Аз пък да попитам за възрастта на детето и разглезването....
Едно да ми се налага и капризничи едно дете на 6-7 г., друго е едно на 2 г.....та според възрастта и критериите за разглезване....евентуално

Първо, поне за мен, е много трудно да си отговоря, какво разбират отделните хора под  "разглезено дете".
За някои, това е детето, към което винаги се държат с уважение и внимание, което закрилят и непрекъснато е обсипвано с нежност. За мен, това категорично не е глезено, а добре гледано дете.
За други, "глезено" е детето, чиито желания се изпълняват почти винаги. Но, ако възрастните имат желание и възможност да го правят, а детето от своя страна се съобразява и с техните желания, това за мен също не е глезено дете.
За някои, глезено е детето, което при евентуален отказ, започва да реве, да се "тръшка" и т.н. Често обаче това е характер, който не е резултат от поведението на родителите и който те при добро желание могат да променят. Така че и това не е точно разглезено дете.
Всъщност не съм се замисляла, какво точно разбирам под "разглезено дете". Може би дете, което след определена възраст все още не е осъзнало, че не е центъра на света и че трябва да се съобразява с желанията и потребностите на заобикалящите го, които не са по-маловажни от него.
Предполагам, че една майка трудно би признала, че детето й е разглезено. Най-малкото защото нейните "кретерии" са различни от тези на "обвинителят". Често и моето дете е набеждавано за глезено, т.к. задоволявам повечето му желания. Но пък, когато поискам нещо от него, в общия случай то го прави, а не се тръска, както децата на мои близки, съответно определяни по тази причина от мен като "разглезени".
Ако някой ми каже, че детето ми е разглезено, ще ми стане неприятно, но нито ще се оправдавам, нито ще се замислям...
Рядко бащата на детето ми е казвал, че то е разглезено. Но той е единствения, чието мнение по този въпрос ме интересува и съответно сме обсъждали какви мерки да вземем /обикновено безуспешни/.
Детето ми е разглезено в умерени граници за което съм виновна аз. Причината е, че ми доставя огромно удоволствие да се "вдетенявам" - да използвам детето като оправдание да ходя на интересни и забавни места, да купувам играчки, хубави дрешки лакомства и т.н. Истината е, че често аз имам много по-голямо желание за нещо, отколкото дъщеря ми и съответно още при първата молба го изпълнявам/купувам. Опитвам се да променя това, но не особено успешно за сега .

Абсолютно съм съгласна. Съвети приемам от приятели /с деца/ и от роднини със сходни на моите разбирания / брат, снаха и т.н./ Това, което на възрастните им се струва глезотия, за хората от нашето поколение е необходимост, но това е друга тема.
Лично на мен ми се е случвало да констатирам разглезването на дъщеря ми и ми се е налагало да предприемам съответните действия. Действително, налага се да се коригираш сам себе си - нали ти си първопричината за глезотията. Налагаш си воля, повтаряш си какво трябва да правиш и накрая успяваш.

Първо може би трябва да питаш приятелката си какво разбира под разглезено дете?   Какво включва тази квалификация? - Дете, което получава всичко, което поиска, дете, което не приема "не", дете, което се тръшка, дете, което е агресивно, дете, което ....
Много хора сигурно смятат и моето за такова, но аз не мисля така. Във всеки случай никой не е казвал, че Дариа е разглезена в прав текст. Може би само аз - когато баща й и моя баща я оставят да им се качи на главите /буквално/, а те й се хилят радостно

Никога не казвам "не", когато мога да кажа "да" от това да купя бонбони, до това да я оставя да се рови в боклука. Имам някои правила, спазването им е закон - всичко останало е позволено или може да бъде позволено ако с поведението си детето ми не застрашава себе си, околните, вещите на хората и не ме дразни   Имам си изградена стратегия за възпитанието на Дариа и ми доставя огромно удоволствие да виждам, че тя е точно такава каквато искам да бъде - от търкалянето по пода в магазина и това да отстоява своето мнение до край, до пълната липса на агресия в нея. В тази връзка мнението на околните слабо ме интересува, да не кажа никак.

М/у другото смята, че точно любимото "строго" възпитание на децата в БГ - под което повечето хора разбират да крещят забрани нон-стоп /повечето напълно безсмислени/ води до агресията в децата изразяваща се в чупене на играчки, на люлките в градинките, ритане, блъскане и прочие отвратително поведение... Което е много по-обезпокоително от едно глезено дете.


Лекси абсолютно те подкрепям. Само да ти кажа да продължаваш да купуваш - това няма да разглези девойката.
А подписът ти е част от любимо мое произведение - жалко, че повече родители не са чели и проумели какво е искал да каже Кхалил Гибран в "За децата". Лично аз смятам да го сложа в рамка в новата стая на Дариа, за да си го приопомням всеки път като вляза там....

Не  мисля, че си глезя децата.
Приемам ги като равни на мен. Ако Елина ме помоли да и донесе нещо от другата стая го правя и съответно очаквам същото от нея, ако аз я помоля. Когато иска да ми се качи на конче докато работя на компа и позволявам, но веднага щом и кажа, че ми тежи - слиза.
Няма как да искам тя да ме слуша, ако аз не слушам, нали?

Няколко пъти съм правила демонстрация на ближния си как едно "глезещо" се дете просто не е добре разбрано или подхода към него е кофти.

Съвети...ако ми харесат приемам от всички:)

Аз често се замислям по въпроса, не е лошо от време на време да чуем странични мнения, което не значи да се съобразим или обидим
Може би не усещаме понякога как ги глезим
А и няма лошо

абсолютно съм наясно колко разтегливо понятие е "разглезено дете".
За възрастта също нарочно не уточнявам.
Думата ми е за вашето мислене и отношение. За това склонни ли сме и можем ли да видим грешките си. Особено спрямо децата си.

Не ми е толкова трудно да ги видя, колкото да ги "поправя".

Ами аз смятам, че децата ми са до известна степен разглезени, признавам си. Под разглезване, в моя случай имам предвид, непрестанните им желания нещо да им бъде купено.  Това което най-много ме дразни, но сама съм си виновна , е че са свикнали като ги вземам от ДГ, да им купувам по нещо малко. И задължителната реплика след "Здравей, мамо" е "Какво си ни купила?". След моя отговор "Нищо" следват абсолютно целенасочени, манипулативни действия от тяхна страна - сърдене, рев..... и аз се предавам. Как да променя ситуацията не знам  . Знам, че се оставям да бъда манипулирана - явно аз трябва да се променя. Много ме е страх, че възпитавам едни малки консуматорчета  . Та и от вас приемам съвети  .

Приемам забележки и търся съвети от други хора, най-вече от родители с малки деца. Смятам, че начинът на възпитание много се променя с времето и ми е доста по-трудно да възприема съветите на някоя баба за адекватни. Сега децата се възпитават като равни, дава им се много повече свобода да изразяват себе си и да вземат решения.

Проблемът при нас е, че живеем 4 различни поколения в една къща и всеки се чувства длъжен   да възпитава моите деца, според собствените си разбирания. Е, това не го приемам. Предпочитам, забележките да бъдят отправяни към мен, а оттам насетне аз да преценя с кое съм съгласна и какво мога да приложа. А не три-четири ръкомахащи възрастни индивида   да да отправят словесни атаки към няколкогодишно дете, което в повечето случаи дори не разбира с какво е сгрешило.
Сори, май се отклоних от темата.

и аз винаги купувам нещо като го взимам от детската градина .  това носи хубава емоция и на мен и на детето . знае , че като го взимам винаги ще му нося нещичко и се уговаряме какво да бъде от предишния ден . случва се и нищо да не занеса и при най-малкия опит за хленчене и възразяване от негова страна - казвам,че ако се държи така -изобщо никога повече няма да получи сок примерно и че така се държат само лигавите деца,а той не е лигльо -обикновено това го убеждава

Ако приемеш един съвет от мен...  Вие си имате вече някакъв стериотип на поведение, вместо както биха те посъветвали повечето хора да си твърда и да откажеш аз бих направила следното: Отиваш да вземеш зверчетата от градина. Питат те какво си им купила ти казваш - "Нищо, но сега ще отидем да ви купим нещо. Дъвка ли искаш или близалка?" Или там каквото обикновено успяват да ти измъкнат с ревове. Според мен ще са ужасно изненадани от поведението ти. Когато всеки ден си толкова благосклонна /в рамките на разумния харч обаче гледай да стоиш/ в един момент ще започнат да пропускат дни. Ако сами не се сетят да искат - ти не им предлагай покупки.

Пробвай - дано подейства. А ако не подейства, поне няма да ти пилят всеки ден по нервите с мрънкане. Ще излезе, че ти искаш да им купиш, а не те те манупулират към това.

Нарочно има дни /макар и редки/, в които нищо не купувам с мотива, че всеки ден не може да се купува, че всяко нещо струва пари, а мама и татко трябва много да работят за тях. Учудващо е как, ако човек е последователен и твърдо не отстъпва, след като веднъж вече е направил подобно заявление, децата научават, че няма смисъл от "пазарлък" и приемат спокойно факта, че няма да им се купи нищо.
Просто няколко пъти трябва да не се поддадеш на манипулацията, колкото и да е трудно. Докато знаят, че могат да те "убедят", винаги ще им купуваш по нещо.

Смятам, че детето ми не е разглезено, защото знае до кога може да настоява и да претендира за нещо. Не считам, че желанието да му се обърне внимание, дори когато сме с приятели е вид глезотия, както и желанието му да му се купи нещо. На синът ми съм обяснила, че преди да иска да му бъде купено нещо трябва да попита дали имаме финансова възможност за това. Естествено е, че има моменти, когато започва да мрънка /то и ние възрастните се държим като разглезени деца понякога/. Идеята ми , че на всеки се случва да бъде "кисел"- остава въпроса "колко често?" и смятам, че мога да преценя кога прекалява и стига границата на разглезването.
Относно съветите- не приемам съвети за възпитанието на детето ми от хора, които нямат деца или са си отгледали своите. Едните не знаят за какво става въпрос и гледат на децата като на кукли или предмети, а другите са забравили как се гледат деца, ако въобще те са ги гледали!

Това имах предвид, когато казах, че вече съм си давала сметка за разглезването на дъщеря ми. Копирам подхода си от темата за финансовото възпитание.

С дъщеря ми започнахме на четири години, защото бидейки единствено дете, на което се задоволяваха огромен брой желания, трябваше да наложим някаква спирачка. Практиката ни беше следната: след детска градина, тя естествено искаше от всичко и по много. Казвах й, че за седмицата разполага с десет лева /включително и уикендите/, които пари седяха у мен, но тя си правеше сметката какво да се купи – дали вафли и сладоледи или Арена, Патиланци, София ленд и т.н. Естествено не разбираше истинския смисъл на парите и за всяко нещо ме питаше колко струва, на какво се равнява и т.н.
Считам, че имаше ефект, защото днес, в първи клас, не е направила нито една неправилна покупка.


Иса, това според мен е невъзможно.

Ами аз в повечето случаи така постъпвам - не чакам даже и ревовете. Не действа  .  Купуването започна невинно, като малка наградка за сина ми, че се е държал добре, не е плакал в детската и подобни. Но вече е дотолкова затвърден /с моя помощ/ навик, че или трябва да предприемам крути мерки, или да се предам тотално.

Ами при Дариа действа, но тя е малка - само на 2. По принцип аз купувам без ограничения, но когато кажа "не" тя рядко настоява.

Дано да съумееш да продължиш в същия дух, но както хората са казали "апетитът идва с яденето". Когато едно дете е свикнало да получава ежедневно нещо, независимо дали е подарък, дреха, играчка, развлечение или храна, не виждам как ще пропусне да си вземе своето. И точно тогава идват конфликтите.

Същото положение
На мен не са ми отказвали нищо и не мисля, че съм разглезена

Имам приятелка,която казва с гордост за сина си: "Той е на мама най-глезения,най- лигавия,най-гушкания и целувания!"
И тя се бори с години за да го направи такъв,повярвай те ми!

Няма да кажа нищо повече.
Мислете си,дали някой има право на мнение по повод моето (респективно нечие )дете

Не мисля, че е глезен , но и да е, ми е все тая....аз съм на мнението, че по- добре глезено дете отколкото ощетено

Рано ми е да кажа със сигурност, но за мен разглезено е станало детето ми, когато системно отказва да разбере защо еди какво си няма да стане сега и веднага, както тя поиска.

С една дума - когато "авторитетът" ми на майка отива по  -те, т.е. не върши никаква работа. И не признава никой авторитет.
Май няма особенно значение възрастта. И все пак, според мен до около 2 -3 год. е трудно да се каже, че дадено дете е разглезено. Та то още си изгражда характера и се учи  емоции, думи, чувства...

 

И аз така мисля

здр,
за мен е ? на принцип и толкоз-аз не купувам наградки и буклучки за ядене и толкоз;ако е гладна-прибираме се у дома и ядем; ако не може-винаги нося по коли и чанти солети,плодови желета и пр-иска-вадя-давам..вчера в зоо-то се тръшка като луда за сладолед,предложих моите храни от чантата-не иска-обясних че не купувам буклуци-рев и драма-подминахме сладоледа-мир
и така си караме, децата искат много неща(то и аз искам де),но си има правила ,спазаме ги и всички са доволни..има тръшканици,ревове и сълзи разбира се,но това е част от упражнението;не и се връзвам и бързо престава като няма файда..

Е, все пак децата трябва да бъдат оставяни понякога и да се налагат, за да се научат да отстояват интересите си. Много е трудно да се намери точният баланс и всяка крайност е нежелателна.

Божееее, той мъжа ми преди 10 г. каза, че съм разглезила кучето, а то просто е чувствително....
Сега и за детето го казва...

Ама Александра е чувствителнаааа. Особено деликатни са ушите й. 

Между другото
хващам се,че днес няколко пъти се замислям да не се събираме вече с горната приятелка 
от една страна си мисля,че на нея може да й неприятно в компанията ни,от друга-познавам се и ще почна да сгъвам малкия пред нея, за да не я "притеснява"

  Мисля ,че и аз като всяка майка понякога изпадам в крайности , но чак до разглезване... гледам да се контролирам! В това отношение таткото е барометърът!Старая се да възпитам един възпитан уважителен и преди всичко ДОБЪР човек!!! Времето ще покаже дали сме се справили с мъжът  с тази задача!

Не е разглезено все още, въпреки че таткото понякога компенсира не достатъчното време с детето с повечко свобода
Но аз не глезя, само от време на време отпускам края , че е дете все пак, няма нужда да е изрядно и винаги послушно.

/

Чувствителна е тя..! Като заиграят шамарите й се изпаряват чувствата...
А пък такива ситуации като горната ненавиждам... аз най-много се изнервям в ситуации, когато трябва да "сгъвам" детето... тогава настава истински ужас, защото детето не ще да бъде сгъвано и става по-лошо, всичко комбинирано с крайна изнервеност и от трите страни... Като идем на гости където хората са толкова подредени, че детето трябва да седи на един стол, честно казано предпочитам да си тръгна моментално. Знам какво следва...

Чак сега успях да прочета темата изцяло и ще кажа какво мисля....
За мен разглезеното дете не е дете, на което се купува "всичко"! Нормално е когато не разреша нещо детето да се тръшка. То просто пробва докъде може да стигне. Тук е ролята на родителя, да постави границата. Има едно друго нещо, обаче... Според мен е нормалнод а се тръшка дете на 3-4-5 г., но 10 годишно... е тогава мога да кажа, че е разглезено. Разглезено е и дете, което не знае какво иска в повечето моменти... "Искам едикакво си.... нееее, не искам това.... искам онова... нееее" и ако родителя тича на принципа "примък-отмък" гарантирано разглезва детето.... Гледам я моята мома... хвърли нещо на пода и започва да протяга ръка сякаш притежава Силата  като види, че не може от растоянеи започва да ме врънка аз да стана да й дам нещото.... В повечето случаи и отказвам и тя доброволно си го взима.... Мисля, че децата се разглезват когато получават "всичко", но не в материалния смисъл (бонбони, шоколади...), а когато родителя смята, че детето не може да извърши дадено действие... мисля си, че ако от много ранна възраст децата бъдат оставени да се справят сами ще са по-малко разглезени... (или ще ви се качат на главите  шегичка )

Ами това е засега... ще пиша пак като ми хрумне нещо..

Ама Блекута много трудна тема си отворила.... ама е полезна... 

За приятели без деца сигурно всяко дете е разглезено! Имах едни такива приятели (приятелка + гаджето си), които хич не разбираха как функционират децата, само гледат с недоумение и питат 'Ама той защо сега прави така?'
Синът ми, тогава в трудната две-три годишна възраст, за тях беше 'разглезен', защото се държеше... ами както се държи едно буйно дете в такава възраст на събиране на възрастни. И обяснение си имаха защо е разглезен - ами защото 'му угаждам на всичко'! А аз всъщност тактично се опитвах да избегна големи разправии, ревове и прочее пред хората, с цел мир да има. Ако почна демонстративно да му отказвам това-онова пред тях, за да се докажа като майка с възпитателни принципи, ще се почнат едни ревове, едни тръшкания... остави! Тогава кой-знае какво ще кажат. Абе няма угодия!
Ама честно да си кажа, никога не съм се връзвала на такива глупости, даже ми е забавно!

Само да допълня,че е имало моменти,в които детето е било лигаво или по-скоро опитващо се да си отстои своето.Тогава взех мерки,преборих се с ината му и той разбра,че е по-добре да общуваме и говорим,отколкото да крещи и аз да го игнорирам.Оттогава проблем с тръшкане,агресия,истеричен рев и мрънкане не сме имали.Говорим,говорим и стигаме до консенсус.

Може защото го познава най-добре.А по- отношение на признаване то всяка отговаря за себе си.Аз лично не бих се доверила на оценката на" някой" за  собственото ми дете.

 
Напълно подкрепям!

 

Мисля, че това изречение казва страшно много с малко думи
Може би бих допълнила "но не само в материалния смисъл".
Защото си мисля, че задоволяването и на всички материални прищевки, би довело ако не до разглезено дете, то поне до презадоволено, което, за съжаление, трудно ще оцени и цени това, което има или му се предоставя...
И, да, едно дете е разглезено, когато получава всичко.
Единственото, което можем да им даваме без ограничение, това е любовта...
Всичко останало трябва да си има граници...

Оооо, това е несъмнено!!!!!!!!!!!!!!

Писах, писах, всичко ми се изтри
Накратко - Лекси и Иса са казали моето мнение...
допълвам, че с някои хора синът ми се държи много лигаво, направо нарочно ги дразни, какво усеща - не знам
старая се да ги приучвам към работа, помощ, най-общо труд - той е лек срещу разглезване и дава на човек удовлетворение
Лекси, тази книга има ли я в нета, много ми хареса подписът ти?
А какво значи това яйце, че не съм в час - аватара ти, има го и в мн. подписи?

Мечтице, мисля, че това е пълният текст:

Твоите деца не са твои деца.
Те са рожба на зова на живота към самия себе си.
Те идват на света чрез тебе, но не от тебе.
И въпреки че са при теб, те не ти принадлежат.
Ти можеш да им предложиш любовта си,
но не и мислите си, защото те имат свои собствени.
Ти можеш да дадеш подслон на телата им,
но не и на душата им.
Защото тя обитава къщата на утрешния ден,
която не можеш да посетиш дори в мечтите си.
Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях,
но не се опитвай да ги направиш като себе си.
Защото живота не се връща назад
и не е спрял при вчерашния ден.

Халил Гибран


За яйцето, виж тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=105559.0;topicseen

Ето го в оригинал/Гибран е писал на английски /:

On Children

And a woman who held a babe against her bosom said, "Speak to us of Children." And he said:
Your children are not your children.
They are the sons and daughters of Life's longing for itself.
They come through you but not from you,
And though they are with you, yet they belong not to you.
You may give them your love but not your thoughts.
For they have their own thoughts.
You may house their bodies but not their souls,
For their souls dwell in the house of tomorrow, which you cannot visit, not even in your dreams.
You may strive to be like them, but seek not to make them like you.
For life goes not backward nor tarries with yesterday.
You are the bows from which your children as living arrows are sent forth.
The archer sees the mark upon the path of the infinite, and He bends you with His might that His arrows may go swift and far.
Let your bending in the archer's hand be for gladness;
For even as he loves the arrow that flies, so He loves also the bow that is stable.

Последното четиристишие го няма Лекси.

И първото... Ако можеш дай превод...
Сори за разводняването, ама като няма седмична тема...

Ще дам целия превод утре.
Имам литературен такъв /малко е различен от твоя/, но е някъде вкъщи...

Аз смятам, че ежедневното купуване на неща, задължително един ден ще доведе до разглезване именно, защото децата загубват възможността да приемат поставените им граници... Ако могат всеки ден да получават нещо, което искат и го смятат за задължително как точно ще се съгласят да  не отнасят този принцип и към всичко друго в живота си????

Точно вчера се нагледах на чудната гледка в едно кафе  как едно 2г момченце се дереше от рев по всеки повод- вземат му играчка -рев, иска кола-рев, спука му се балона- рев,  майка му реши да си тръгват -рев, не може да е първи на парзалката- рев.... при всички тези сценки майката непрекъснато го питаше" що ревеш бе мамо?"..........е как от това дете ще се получи човек, който уважава чуждото мнение и не се смята за пъпа на света??? в нито една от ситуациите не му каза, че не може да получава всичко, което иска или че и другите деца искат също като него да се пързалят или нещо в този порядък....

И от там идва и отговора ми - ако едно дете не може да приеме отказа ми за нещо, независимо колко го иска и ако не можейки да го приеме се тръшне на земята настоявайки и врещейки- за мен Е разглезено...ако е по-голямо(8-10) и понеже не може физически да се тръшне по описания начин, но продължи да настоява с  леко истеричн тон- пак смятам същото. За съжаление, поне моето наблюдение е, че смятайки децата за малки и неспособни да разбират, повечето родители наистина подминават първите признаци за разглезване.... но пък всеки е свободен да преценява как да си възпитава децата.

Обаче най-важното, на което собствения ми опит ме научи е, ненаучавайки децата да приемат отказ ги обричаме през целия си живот да са недоволни хора и да не могат да приемат реалностите, а те са, че в живота човек не може да има всичко и понякога няма да получава изключително желани неща. Това е основата не силно невротично поведение и аз предпочитам хиляди пъти да изтърпя сега няколко тръшкания, но да науча детето си,че няма да получава всичко, отколкото един ден да се питам защо детето ми е вечно недволно...

Мисля че децата минават етапи на развитие в следствие узряването на нервната им система и емоционалното им съзряване ! Така че мисля Jaly1 ,че примерът с това дете не е удачен .... Всички деца минават през подобни етапи на егоизъм и силно чувство на собственост, вярно е че трябва да се пояснява на детето кое е приемливо като поведение и кое не , но възприемчивостта от тяхна страна не е  мигновенна! Също мисля , че не трябва да правиш непрекъснато забележки на детето за всичко. Те са необходими и имат ефект само ,когато са на точното място употребени , иначе в повечето случай детето остава "глухо" за непрекъснатите наставления! Така мисля аз 

Ами това е моята представа за разглезено дете, не я налагам в никакъв случай.. авторката попита, а  този пример за мен е  съвсем пресен....
Във всеки случай понеже вече гледам второ дете, а първото ми е голямо,  знам, че обяснението за тръшканиците по повод и без повод с етапи от развитието, са само оправдание за родителя... правила съм го и съм грешила - така го виждам днес....
В градинката прекарвам много време с доста по-млади майки от мен и мога съвсем ясно да видя това, което и аз съм виждала трудно преди 10 години.. просто като не хванеш в зародиш келешлъка на едно дете, после нямаш друг ход освен да вярваш, че такъв му е характера....аз в това не вярвам.. характера има значение, но никой не може да ме убеди,че няма начин едно две годишно дете да бъде направлявано накъде да се развива. Скоро говорих с млада майка, беше вече на ръба на нервна криза.. детото й реве и се тръшка за всичко, може да реве с часове и тя просто  не издържа...когато поговорихме ми призна, че няма нерви да й отказва  и накрая отстъпва за да не я слуша как реве... на 1.3 детето вече перфектно беше усвоило следния урок- ако се тръшкам достатъчно дълго и качествено, накарая ще ми дадат каквото искам.... това са първите и сигурни стъпки към разглезването.. съжалявам, че не е станало ясно... не може детето да ме задължава да му купувам всеки ден нещо и ако откажа - да го гледам в позиция плонж пред градината...то трябва да може да си поиска нещо, но най-здравословно за него самото е, да може да приеме и разбере, ако имам прични да му откажа. Това е личното ми мнение, в никакъв случай не търся спор, просто споделям опит

Сега вече те разбрах! Наистина да угаждаш на детето в материално отношение не е възпитание , напълно съм съглъсна с теб Jaly1 . Исках просто да поясня , че отделните настроения на децата не винаги са породени от капризи и стремеж към налагане. Но ,че децата са склонни  да ти се качват на главата, ако им позволиш така е. А тези , които се оправдават с тези етапи от емоционалното съзряване на детето си не ги оправдавам... това наистина е нездрав поглед към възпитанието на детето и безотговорност към ролята на родител , която е много важна в първите детски години. Мисля че вече те разбрах правилно, но понякога строгостта сякаш е причина да пропуснеш нещо спонтанно/аз също не съм от меките родители и затова/, което е важен момент от детството . Незнам просто сякаш си мисля , че понякога прекалено много ми се налага да казвам "не" и да обяснявам защо. Старая се да вървя по правилния път на изграждането на един добър човек, но ми се иска и да не го подтискам/мисля си че така се чувства понякога/ да бъде свободолюбива и разкрепостена личност.

Е, като всичко в живота и това си има цена- понякога играеш"лошото ченге", но това е единствения начин...аз едва сега, след 12 години "родителстване" се научих (надявам се де) да избирам кои битки да водя и наистина да пропускам маловажните...виждам, че  върху малкото ми дете ефекта  е  много благотворен:)

А да го лишаваш в материално отношение е възпитание - така ли?

Не искам да се заяждам, но не мисля, че си разбрала постинга на Jaly1, чието мнение аз напълно подкрепям. Важното е детето при това точно около 2-та му година да проумее, че някои неща стават въпреки неговата воля и противно на желанията му, без значение какво прави или не прави то. Тук материалното няма нищо общо. Дъщеря ми е едно презадоволено материално дете и въпреки това нито веднъж не се е тръшнала да иска да й се купи нещо. Въпреки това разбира /започна вече/, че понякога става каквото аз кажа и точка. Малък пример от вчера - играе си с едни топки за украса вкъщи като ги пуска на земята. Обаче напука едната - аз й ги взех и казах: "Достатъчно!" Гледахме се в очите 1 мин., тя се врътна и отиде да вземе нещо друго, с което да си играе. Това за мен не е разглезено дете. Въпреки че ако поиска нещо в магазин й го купувам на секундата, освен ако не е нещо с яйца /алергична е/.

Isa, не искаш да се заяждаш , но точно това правиш!!! Май ти не си разбрала правилно моят постинг!!! Дали едно дете е разглезено, не е показателно поведението дали   се тръшка или не , когато му купуват или не  нещо! Разглезването е свързано с много компоненти и не само с материалният аспект! Вменяваш ми думи , които не съм написала... Надявам се този постинг да не бъде разпокъсан на изречения като предходния и да не бъде тълкуван на всеки както му е угодно! Благодаря ! Дано този път съм била пределно ясна!

Ето преводът на Кхалил Гибран "За децата":

И една жена, която държеше бебе на гърдите си каза: "Говори ни за децата." И той рече:

Твоите деца не са твои.
Чеда са те на вечния стремеж.
През теб минават, но не идват те от тебе
и с тебе са, но без да ти пренадлежат.
Ти можеш и с любов да ги дариш, но не и със своите мисли,
защото техните са други,
телата им да приютиш, но не и техните души,
защото обитават дома на бъдния живот,
във който ти дори на сън можеш да проникнеш.
На тях ти можеш да приличаш, но те на тебе не.
Защото просто времето върви напред.
Ти нищо повече от лък не си, отдето децата ти
като стрели ще излетят.
Великият Стрелец е забелязал знаците към вечното по пътя
и те огъва мощно тъй, че стрелата му далеч да стигне.
Радвай се, защото
Той и двама ви обича.

Сина ми не е разглезен. Малко неща са му забранени на фона на тези, които са му разрешени. Успяла съм да го науча на това, че "НЕ" значи "НЕ", а не "След малко", "Може би" или "По-късно". Едно нещо или може или не може да го прави и излкючения не се допускат. На скоро се беше опитал да се "тръшка" - доста бързо се  отказа като видя, че това не е начин да получи забраненото