Това,естествено,не е вярно. Но ме накара да се замисля за доста неща и ще се опитам да ги изложа ясно и поддредено ,пък да видим вие какво мислите..
Главният въпрос е: може ли майката да прецени и признае,че детето й е разглезено?
Склонни ли сте да попитате хората,гледащи отстрани как определят детето ви? Има ли значение кои хора? Доколко са ви близки, имат ли деца или не.Ще им повярвате ли, ще се замислите ли, ще се оправдавате ли (пред тях или пред себе си?) или ще им кажете да си гледат работата?
Случвало ли се е мъжът ви да ви каже,че разглезвате детето? Как реагирате?
Доколко това е проблем за вас -дали детето ви наистина е разглезено?
И ако въпреки всички самозащити, си признаете,че е разглезено, ще промените ли възпитанието му? Което,според мен, означава да промените самите себе си...
абе,имаше и още въпроси,но и така се събраха доста