- Публикувана: 7 юни 2006, 11:53 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2006, 15:34 ч.
Да поговорим за живота извън града
Aз си мечтая за живот далеч от града... Искам двор, искам градинка, искам децата ми да растат на чисто и свободни докато тръгнат на училище. Без телевизор, радио, вестници - градът не ми понася. 
и аз тъй - имаме една къща на село с голям двор, порутена но там мечтая да построим една хесиенда с басейнче и фонтанче - ама като се замогнем
И аз като Симона ,почти едно към едно.Имаме 2 къщи в Панчарево-вилата на мъжа ми и тази,която купихме и се преместихме от града преди 13 години.
Първо -ние имахме уникално детство,на вън на улицата пред вкъщи,тичайки по дворовете,играехме на всякакви детски игри,както са били и нашите родители, които пък от своя страна бяха адски спокойни,защото тук където живеем ,колите,които минаваха бяха нашите и на още 3 ( за каре от няколко улици)семейства.Чакахме само да дойде лятото ,за да обикаляме за череши и по градините на хората.Имахме си едно място,където си палехме огън и печахме всичко що може да се яде.Плувахме в басейна на Катето Евро(сина и е един от нас и наш кум)Всички от тайфата учехме в града,но нито един от нас не залитна по наркотиците или алкохола,(казвам това не са разбудя спор,а да споделя)както доста от познатите ни израстнали в града.Е опитали сме това -онова,пийваме си от време на време,но всичко в рамките на допустимото.Надявам се правилно да разберете последните 2 изречения!!!
Дори планувам децата ми да израстнат по-този начин,а не на по 2-3 години да искат да седнат пред компа,има време за всичко,за да могат един ден и те си спомнят с умиление детството като мен и съпруга ми!
Скоро гледах един стар бг филм,но не знам как се казва-за едно малко момченце и 2 по-големи,един известен цигулар ,който репетираше в една стара къща.Ако се сещате така израстахме и ние извън големия град,естествено без който сега не можем!!!
И второ-никой не те притеснява с музика до сутринта,миризма на готвено,тропане,няма кой копче да ти каже-правиш си каквото си поискаш.Няма да минават коли и да те будят....а бе спокойствието е много важно поне за мен.
Имаме възможност да живеем точно в центъра или в Лозенец,но точно заради това,което писах до сега едва ли ще стане някога!А и не бих заменила гледката-всичко лятото около нас е зелено,от тераса виждам част от езерото и цялата планина зад него.Хем съм в планината,хем не!
Таво е моята гледана точка по въпроса!
Първо -ние имахме уникално детство,на вън на улицата пред вкъщи,тичайки по дворовете,играехме на всякакви детски игри,както са били и нашите родители, които пък от своя страна бяха адски спокойни,защото тук където живеем ,колите,които минаваха бяха нашите и на още 3 ( за каре от няколко улици)семейства.Чакахме само да дойде лятото ,за да обикаляме за череши и по градините на хората.Имахме си едно място,където си палехме огън и печахме всичко що може да се яде.Плувахме в басейна на Катето Евро(сина и е един от нас и наш кум)Всички от тайфата учехме в града,но нито един от нас не залитна по наркотиците или алкохола,(казвам това не са разбудя спор,а да споделя)както доста от познатите ни израстнали в града.Е опитали сме това -онова,пийваме си от време на време,но всичко в рамките на допустимото.Надявам се правилно да разберете последните 2 изречения!!!
Дори планувам децата ми да израстнат по-този начин,а не на по 2-3 години да искат да седнат пред компа,има време за всичко,за да могат един ден и те си спомнят с умиление детството като мен и съпруга ми!
Скоро гледах един стар бг филм,но не знам как се казва-за едно малко момченце и 2 по-големи,един известен цигулар ,който репетираше в една стара къща.Ако се сещате така израстахме и ние извън големия град,естествено без който сега не можем!!!
И второ-никой не те притеснява с музика до сутринта,миризма на готвено,тропане,няма кой копче да ти каже-правиш си каквото си поискаш.Няма да минават коли и да те будят....а бе спокойствието е много важно поне за мен.
Имаме възможност да живеем точно в центъра или в Лозенец,но точно заради това,което писах до сега едва ли ще стане някога!А и не бих заменила гледката-всичко лятото около нас е зелено,от тераса виждам част от езерото и цялата планина зад него.Хем съм в планината,хем не!
Таво е моята гледана точка по въпроса!
аз съм силно за.
нещо повече - живяла съм така.
Но, ... с едно голямо НО.
Трябва да имаш възможности да организираш помощ за подобно нещо = винаги на разположение кола и човек, който да кара. Всъщност и сума други неща - охрана, поддържане на двора, поддържане на отоплението и други. Естествено, когато тръгне детето по детски градини и училища - да има кой да се занимава с взимане и каране.
нещо повече - живяла съм така.
Но, ... с едно голямо НО.
Трябва да имаш възможности да организираш помощ за подобно нещо = винаги на разположение кола и човек, който да кара. Всъщност и сума други неща - охрана, поддържане на двора, поддържане на отоплението и други. Естествено, когато тръгне детето по детски градини и училища - да има кой да се занимава с взимане и каране.
Зависи от твоите приоритети, ти какво би предпочела. Ние от 3 години си продадохме апартамента в центъра на Бургас и си купихме къщичка на 20 км от града. В начало бях доста резервирана, не че не исках къща на село, чудех се как ще се справяме с парите, защото мъжа ми получава 300 лв заплата, аз малко повече. Чудех се как ще се оправяме с разходите за гориво и амортизациите на колата. Е, оказа се, че се справяме. А, спокойствието, не мога да го заменя за нищо. Винаги има какво да правиш на село, въпреки, че няма такива кръчми и магазини, като в града, но ако и двамата работите там, не виждам какъв е проблема да си пазарите оттам и да си излизате, като искате. Понякога, като останем на гости в Бургас, полудявам от шумове. Изобщо не ми липсва градския живот. Ако искаш, винаги ще намериш начин да правиш нещата, които искаш, дори и да не живееш в града. Е, има и доста минуси. Чакаме дете, трудно ще е с градината и училището, но ще се справим някак, надявам се. да са живи и здрави, родителите детете да остава при тях. Но дотогава има още много време, живот и здраве. Т
Така че, ти си знаеш най-добре. А и щом апартамента в града остава, според мен няма какво да му мислиш. Винаги може да се върнете в града.
Така че, ти си знаеш най-добре. А и щом апартамента в града остава, според мен няма какво да му мислиш. Винаги може да се върнете в града.
Тц. Обичам да съм в големия град, иначе лудвам.
А и да живееш в къща не е толкова лесно и прекрасно, колкото изглежда на пръв поглед. Изисква и повече финансови средства. Да не говорим за размотаването напред назад след работа, мъкнене на багажи и т.н. Живяла съм по подобен начин, та знам.
А ако не дай боже се случи нещо през нощтта и колата откаже да запали....... ходи търчи по доктори до града.....
А и да живееш в къща не е толкова лесно и прекрасно, колкото изглежда на пръв поглед. Изисква и повече финансови средства. Да не говорим за размотаването напред назад след работа, мъкнене на багажи и т.н. Живяла съм по подобен начин, та знам.
А ако не дай боже се случи нещо през нощтта и колата откаже да запали....... ходи търчи по доктори до града.....
Всичко е въпрос на лични възгледи.
Без да искам да те разубеждавам или убеждавам в нещо, защото е и въпрос на характер (аз просто обичам шумотевицата). Училището в града през деня, а вечер на село - означава, че дори и по на 15-16 г. ще трябва да караш и прибираш децата си за всяко нещо до града (училище, купон, среща с гадже и т.н. неща). Или да разчиташ на селските автобуси (обикновено последният е около 22 ч.).
През деня в апартамента, вечер на село - означава, че децата трябва навсякъде от всичко да имат по 2 и никое от двете места няма да им е точно "дом".
Ходенето по магазини, заведения и приятели ще трябва да е обвързано с точен час. Аз, примерно, обичам след работа да се прибера, да взема душ, да се преоблека и после да изляза с приятели на бира (1. отпада вариант кола - такситата отчита "междуградска" тарифа; 2. мразя да шофирам сама късно вечер по междуградски път).
И аз съм почти същата. Разликата е, че ми харесва временно да почивам някъде на тишина - на вилата ходя с кеф за около седмица лятото и още толкова през зимата, но за почивка - знам, че после се прибирам вкъщи.
Абсолютно съм съгласна.
Вероятно, ако имах градинар, огняр, домашна помощница и бавачка с кола + това децата ми на определена възраст в пубертета да нямат нищо против да ходят нявсякъде с нея и да знам, че винаги ще имам достатъчно пари за гориво и поддръжка на колите + за всички разходи по една къща (сега я ползваме за по 1 ден в седмицата + отпуските и сметките по нея излизат колкото тези за апартамента) и да си работех само от къщи (без да ходя и на редовна работа, заради стаж и осигуровки - т.е. да не трябва всеки ден да "гоня" определен час)... Веднага отивам.
Имай предвид, че говоря от опит, защото съм точно в тази ситуация - апартамент в града и вила на село. Много е сложно с поддръжката и на двете.
Вече 2 години се оплаквам какво е да правиш едновременно ремонт и на 2-те места (направо ми е жал за мъжа ми - през седмицата вкъщи, през уикенда там).
Никога преди не бях живяла в къща и все си мислех, че не е голяма философия, ама не е така - там не можеш просто да пуснеш кранчето и да текне топла вода или, когато ти е студено, само да усилиш радиатора (всяко едно нещо зависи от теб).
Важното е, каквото и решение да вземеш, да сте доволни от него.
...
Децата ще посещават детска градина и училище в града.Денем ще ползват апартамента в града. Вечер всички заедно на село. Пътя е евентуално 15 мин.
Ние работим в града. Нямам намерение да ползвам селскя хоремаг, а магазините на града.
А кво му е на ходенето по кръчми?
...
Децата ще посещават детска градина и училище в града.Денем ще ползват апартамента в града. Вечер всички заедно на село. Пътя е евентуално 15 мин.
Ние работим в града. Нямам намерение да ползвам селскя хоремаг, а магазините на града.
А кво му е на ходенето по кръчми?
...
Без да искам да те разубеждавам или убеждавам в нещо, защото е и въпрос на характер (аз просто обичам шумотевицата). Училището в града през деня, а вечер на село - означава, че дори и по на 15-16 г. ще трябва да караш и прибираш децата си за всяко нещо до града (училище, купон, среща с гадже и т.н. неща). Или да разчиташ на селските автобуси (обикновено последният е около 22 ч.).
През деня в апартамента, вечер на село - означава, че децата трябва навсякъде от всичко да имат по 2 и никое от двете места няма да им е точно "дом".
Ходенето по магазини, заведения и приятели ще трябва да е обвързано с точен час. Аз, примерно, обичам след работа да се прибера, да взема душ, да се преоблека и после да изляза с приятели на бира (1. отпада вариант кола - такситата отчита "междуградска" тарифа; 2. мразя да шофирам сама късно вечер по междуградски път).
Не, за нищо на света. Не понасям тишината./Това е до психика/
Дори когато сме на почивка - няма ли хора около нас - се изнервям.
На хижа, високо в планината , сами - това е моят кошмар.
Дори когато сме на почивка - няма ли хора около нас - се изнервям.
На хижа, високо в планината , сами - това е моят кошмар.
И аз съм почти същата. Разликата е, че ми харесва временно да почивам някъде на тишина - на вилата ходя с кеф за около седмица лятото и още толкова през зимата, но за почивка - знам, че после се прибирам вкъщи.
...
Но, ... с едно голямо НО.
Трябва да имаш възможности да организираш помощ за подобно нещо = винаги на разположение кола и човек, който да кара. Всъщност и сума други неща - охрана, поддържане на двора, поддържане на отоплението и други. Естествено, когато тръгне детето по детски градини и училища - да има кой да се занимава с взимане и каране.
Но, ... с едно голямо НО.
Трябва да имаш възможности да организираш помощ за подобно нещо = винаги на разположение кола и човек, който да кара. Всъщност и сума други неща - охрана, поддържане на двора, поддържане на отоплението и други. Естествено, когато тръгне детето по детски градини и училища - да има кой да се занимава с взимане и каране.
Абсолютно съм съгласна.
Вероятно, ако имах градинар, огняр, домашна помощница и бавачка с кола + това децата ми на определена възраст в пубертета да нямат нищо против да ходят нявсякъде с нея и да знам, че винаги ще имам достатъчно пари за гориво и поддръжка на колите + за всички разходи по една къща (сега я ползваме за по 1 ден в седмицата + отпуските и сметките по нея излизат колкото тези за апартамента) и да си работех само от къщи (без да ходя и на редовна работа, заради стаж и осигуровки - т.е. да не трябва всеки ден да "гоня" определен час)... Веднага отивам.
Имай предвид, че говоря от опит, защото съм точно в тази ситуация - апартамент в града и вила на село. Много е сложно с поддръжката и на двете.
Вече 2 години се оплаквам какво е да правиш едновременно ремонт и на 2-те места (направо ми е жал за мъжа ми - през седмицата вкъщи, през уикенда там).
Никога преди не бях живяла в къща и все си мислех, че не е голяма философия, ама не е така - там не можеш просто да пуснеш кранчето и да текне топла вода или, когато ти е студено, само да усилиш радиатора (всяко едно нещо зависи от теб).
Важното е, каквото и решение да вземеш, да сте доволни от него.
Бих живяла, ако можем да си позволим всеки да има личен автомобил, децата да са пораснали и да са студенти вече, че всеки ден да ги водиш и връщаш от училище не си е работа. А и като тръгнат по дискотеки - само да ги мисля как ще си дойдат вкъщи - тц, засега тази идея не ми допада, но някой ден...мога да гледам с кеф внуци някъде близичко до София 
Гласувах ЗА, и винаги ще съм за вариант Извън града. Живея в Лозен /няма и 20 км от София/ , за нищо на света не бих заменила къщата, двора, чистият въздух,, тишината и птичките с чалгата, купоните, буклука през прозореца и още куп проблеми. Описанието на konstans за детството й, съвпада с моето. Много съм щастлива, че мъжа ми се оказа почитател на селския живот и с удоволствие стана зет заврян 
Магазините, аптеките, градинките и кафенетата са ми под носа, а ако искам да се разходя отивам до по-далечни магазини. Например днес, такава буря се изсипа тук, че бяха порой по улиците, но ако знаете какво е в момента, такава тишина, само птичките пеят, толкова е чист въздуха, че не мога да го сравня с нищо /само да допълня, че Лозен се намира в полите на Лозенската планина, по чист въздух и в Драгалевци и Симеоново няма/. За транспорта има и автобуси и маршрутка. Има 2 училища, 2 детски градини. Искам да допълня и за училищата, аз до 7ми клас учих в Лозен /просто тогава беше задължително да учиш там където е местожителството, след това се преместих в 23 гимназия на Подуене. Никога не съм изпитвала затруднения с отиването и прибирането, автобусите винаги са били редовни, никой не ме е карал с кола. Отгоре на всичко завърших в НБУ, който се намира в Овча Купел, на другия край на София. Сега има толкова много удобства, близо до Лозен направиха Арена, там сме за 15 мин., пицарии има също наблизо. А и да не говоря, че и родилното ми е на 20 мин. от вкъщи.
Сигурно има още много неща, за които да пиша, но не си спомням в момента.
Магазините, аптеките, градинките и кафенетата са ми под носа, а ако искам да се разходя отивам до по-далечни магазини. Например днес, такава буря се изсипа тук, че бяха порой по улиците, но ако знаете какво е в момента, такава тишина, само птичките пеят, толкова е чист въздуха, че не мога да го сравня с нищо /само да допълня, че Лозен се намира в полите на Лозенската планина, по чист въздух и в Драгалевци и Симеоново няма/. За транспорта има и автобуси и маршрутка. Има 2 училища, 2 детски градини. Искам да допълня и за училищата, аз до 7ми клас учих в Лозен /просто тогава беше задължително да учиш там където е местожителството, след това се преместих в 23 гимназия на Подуене. Никога не съм изпитвала затруднения с отиването и прибирането, автобусите винаги са били редовни, никой не ме е карал с кола. Отгоре на всичко завърших в НБУ, който се намира в Овча Купел, на другия край на София. Сега има толкова много удобства, близо до Лозен направиха Арена, там сме за 15 мин., пицарии има също наблизо. А и да не говоря, че и родилното ми е на 20 мин. от вкъщи. Сигурно има още много неща, за които да пиша, но не си спомням в момента.