Отговори
# 135
  • Мнения: 4 414
Щяхме тази неделя да я кръстим,но на кръстника баба му внезапно получи инсулт и почина ,та затова отложихме за тази седмица.
Krasi, ще ти задам един малко безумен въпрос, ама... Embarassed кръстникът ви да не е Живко...или брат му, който наскоро се върна от Америка?

# 136
  • Мнения: 3 537
Щяхме тази неделя да я кръстим,но на кръстника баба му внезапно получи инсулт и почина ,та затова отложихме за тази седмица.
Krasi, ще ти задам един малко безумен въпрос, ама... Embarassed кръстникът ви да не е Живко...или брат му, който наскоро се върна от Америка?
Не,от къде ти хрумна такова нещо? LaughingДаже не ги познавам. Grinning

# 137
  • Мнения: 4 414
Не,от къде ти хрумна такова нещо? LaughingДаже не ги познавам. Grinning
на един познат от Ямбол баба му почина внезапно от инсулт, та реших, че може да е той.... стори ми се странно по едно и също време на двама души от Ямбол да им починат бабите внезапно от инсулт Embarassed ама явно се случват такива работи
сори, за въпроса!

# 138
  • Мнения: 3 537
Кръстникът ни се казва Пламен,незнам да е бил брат му в Америка.Не познавам брат му. Rolling EyesМайка му сега се върна от Гърция.Нещо ако ти говори това.Да не би този Живко да е другият внук на бабата?Да е братовчед на нашият кръстник? newsm78

# 139
  • Мнения: 3 537
А бабата е от село Кокорево,не е от Ямбол.

# 140
  • Мнения: 4 414
всъщност няма значение....
да ви се получи весел празник и ще чакаме снимки от кръщенето Heart Eyes

# 141
  • Мнения: 3 537
всъщност няма значение....
да ви се получи весел празник и ще чакаме снимки от кръщенето Heart Eyes
Ееее,то се знае че ще има снимки. Wink

# 142
  • София
  • Мнения: 4 884
Ку-ку..

Ето ме и мен, надничам зад ъгъла и си кукам изкукано.
Нямаше ме цяла седмица и сега е момента да ви разкажа защо. След всичките скандали, битови, лични или каквито и да са, в един часа през нощта си взех детето и избягах при майка ми на Вагона, заедно с едно пликче с чифт гащи на детето и GSM-а. Писна ми от малодушието на мъжа ми, с който непрекъснаот се караме заради нашите си и чуждите проблеми, от усещането да се чувствам като риба  в консерва и да няма с кой да си поговоря за това, освен виртуално с вас. И моят мъж вместо да ни последва, се напил от мъка..Падение направо..
На следващият ден от яд и мъка се промъкнах тайно и взех всичките пари, ценности от касата вкъщи и се върнах  пак при майка ми. А там пък започнахме да пречим на сестра ми-не можела да се наспи от детето, че и мънкало по цяла нощ, а сутрин я будело, нарушаваме и спокойствието и, абе никакво разбиране или съчувствие от нейна страна, даже ме пита "колко време мислим да стоим там", на което аз отговорих, че това е моят дом и ще стоя колкото си искам, да свиква с мисълта, че може да е завинаги. И започнах да се чувствам някакси бездомна, въпреки големите услия на майка ми да потуши създалото се напрежение. Там апартамента е много малък и се наложи с малкия да спим на двуетажно легло, като аз бях на долния, а той на втория етаж. Единственото хубаво нещо беше, че на него му харесваше да се катери по стълбата на горния етаж и с кеф си спинкаше там.
Сигурно сега ще попитате за мъжа ми?! Липса на всякакъв подход към ситуацията, само се обажда и ме моли да се върнем, а аз като кажа "не", той блокира и разговора приключва. И така мина една седмица. До днес..
Дойде с цветя, сълзи, обещания..Прибрах се..Докога и защо ли?!?

# 143
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
имах аз някакво чувство за теб ГАби...
няма да те утешавам - първо защото това няма да ти помогне и второ - защото може да е по-вредно
само ще ти кажа, че бягството действа веднъж - вече го направи - от тук на сетне - остава само далеч по-крайни действия
Желая ти да вземеш най-правилното решение, до колкото има правилно решение в такава сложна ситуация.
Но не се жертвай заради малкия - излишно пък и обикновено не помагаме с нищо на децата, а и винаги ако решат после ще ни обвинят - независимо от взетото решение.
Целувки и прегръдки  игоре главата - силна жена си ще се справиш и сама и с мъж до теб

# 144
  • Мнения: 462
Габи, искам да ти кажа, че ми е повече от познато това, което изпитваш...преди година и половина и аз по подобен начин се изнесох от къщата на свекър ми и свекървами...с тази разлика, (е преди да се изнеса направих така, че да нямам връщане назад...отседнах при братовчедка ми и останах там докато мъжът ми намери къде да живеем...Кураж, мила, и наистина съл съгласна с Надя, че дали с мъж или без мъж...ще се справиш...Въпросът е ти да си изясниш за себе си какво точно искаш!

# 145
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
  Ох, Габи...  Hug съвети в такива ситуации трудно се дават.
  Само мога да ти кажа - каквото и да правиш от тук нататък, слушай и сърцето си! То ще ти говори първо за Бобо, но и за теб самата. Както казва Надето, децата растат мн.бързо, потеглят по пътя си и рядко оценяват жертвите на родителите си. Само ти си знаеш какви усилия полагаш и още колко търпение имаш... Претегли на везните дали жертвите, които правиш си струват и в името на какво ги правиш... иначе въпросите "Докога и защо ли?!?", ще си останат без отговор. А точно това не е добро нито за теб, нито за детенце.
  Прегръщам те силно, силнооооо  Heart Eyes
  

# 146
  • София
  • Мнения: 2 262
Ех мила ми Габи! Понякога мъжете са много слаби! Вие имате ли реалната възможност да живеете сами някъде? Ако е така, нека не се замисляте, а спасете това, което е останало между вас! Щом все пак ви е търсил, молил и дошъл да те връща има надежда и то голяма, знам много случаи в които проклети майки надделяват и успяват, даже имам приятелка, която отглежда детето си сама, докато е била бременна не издържа на напъните на "доброжелателната" майка на мъжа си и на неговото малодушие и си тръгва! Роди си детето без те да я потърсят, но понеже живеят в един квартал, имат следните ситуации, онези двамата майка и син минават през детската площадка, на която в пясъка играе детето им, заобикалят отдалече за да не се срещнат и продължават, или пък правят кръгом като видят "снахата" и не минават през мястото! Така че без да съм голям психолог си мисля, че ти и твоя мъж имате още за какво да се борите! Но ако си нещастна, не изпитваш нищо към него и само страдаш, живота си върви, не чакай чудо, потърси своето местенце под слънцето и не се бави! И най-накрая, съвети лесно се дават, ти всичко си прекарай през твоята призма и прецени! Много те целувам и стискам палци!
Аз продължавам да се оплитам покрай проблемите си с Мишо, изкушавам се да пиша за тях и тук, но искам първо да се опитам да намеря докторско мнение, преди да ви натоваря и с тези поредни наши страхове!
Обичам ви, че винаги сте тук, когато имам нужда от вас!
А Креми аз вече смятам, че лека-полека съм успяла да подлудея, така че ще сме две с жълти книжки, нали ти писа за това, ако съм объркала извини ме!
На Искричка искам само да напиша, че напълно я разбирам за какво пише, в момента и аз чувствам и изпитвам същото и съм на края на психическите си, а в момента и на физическите си сили! Стискам палци да издържим и двете, макар че друг избор имаме ли? Нека и нашето майчино безпокойство има малко почивка и мира! Прегръщам те!

# 147
  • Мнения: 3 698
 Ох, Габи...  Hug съвети в такива ситуации трудно се дават.
  Само мога да ти кажа - каквото и да правиш от тук нататък, слушай и сърцето си!
Габи миличка и аз това само мога да ти кажа и също те прегръщам силно.

# 148
  • София
  • Мнения: 9 860
Габи,горе главата Simple Smile.Ти ми приличаш на трезв и здравомислещ човек,така че съм сигурна,че ще решиш най-доброто за себеси и детето си!И аз като мама Иги искам да ти кажа,че често пъти проблеми от този вид се решават най-добре,когато двамата млади се отделят в самостоятелно жилище.Лошото е,че в София наемите са безумни,но решение винаги може да се намери-може една стая в края на града да делите,но да сте си само вие.Така мисля аз от собствен опит.Ние също имахме възможност да се върнем във Враца,но предпочетохме да сме в Плевен или където и да е,само не в града на родителите ни.Там щеше да ни е по-лесно,щях да имам помощ за децата,а не да се мъкна с тях сама постоянно-на зъболекар и къде ли не.Но самата мисъл да съм близо до свеки...бррр,не ми се мисли.Така като сме сами си се караме на спокойствие,викаме си/основно аз/когато ни се вика,ама се и обичаме когато сме на кеф.
Много дълго стана,желая ти успех,каквото и да решиш! Hug

# 149
Извинете ме ! Аз не съм по темата ,но искам да отговоря на много теми ,където няма "бърз отговор" или "отговори". Да не би да има ограничение на отговорите?

Общи условия

Активация на акаунт