Посягане към други деца при 2 годишно

ние сме от другата страна на бариерата- в смисъл, че са идвали деца да я удрят в количката точно така безпричинно както ти обясняваш. и аз много се стрясках какво става...изглежда наистина е период..има и други деца така...това исках да те успокоя..ще отмине..успех!

При нас на гимнастиката има едно такова момченце- голямо сладурче НА нас не ни е посягало, но към другите момченца и момиченца - някак си усеща, кои са по срамежливи ли, кротки ли...
Това, което майка му прави е да му обясни колко е лошо това поведение и да го накаже -отделя го от групата за около две минутки три. Друго какво може да се направи?

Етап е. Просто трябва търпеливо да изчакаш да отмине.

Аз съм от майките на потърпевшите деца.Преди няколко дни/вероятно съвпадение/дъщеря ми  беше издрана по лицето,много близо до очичките,от дете на име Калоян, в яслата/не казвам,че е вашият син!/Много криво ми стана като я видях!А тя няма и грам агресия в себе си.От малка я учехме да си дава играчките,да не удря...Сега определено съжелявам за това.  Всяко дете е уникално,не могат всички да са еднакви,но за агресията според мен си има причини.Говорете с него,определено на тази възраст вече разбират.А има и много полезни книги.Успех! И по-малко издрани лица,по-малко сълзички и повече усмивки! 

Не е моето, то не ходи на ясла.
Много му говорим.
МНОГО!
И не сме агресивни към него, нито помежду си.
И книги чета.
В тях пише, че е нормално.
Ама на мен ми тежи определено

И аз го наказвам отделяйки го от децата.
Той реве, реве...Аз го оставям така и му обяснявам.
Това наистина помага, но временно.
Дано скоро мине

на площадката пред блока има едно такова момиченце. всички си пазят децата от него и майката умира от срам. тича след нея щото не се знае. има една книжка "позитивното възпитание през първите 3 години" може да ти помогне на издателство "инфодар"

Дъщеря ми е от другата страна, т.е нея я удрят. И аз съм установила, че такива деца наистина усещат и посягат на кротки и спокойни. Не мога и аз да разбера защо. Честно казано започнах да се ядосвам, особено след като днес вместо сълзи й течеше пясък от очите- хвърлен съвсем нарочно в лицето. Знам, че родителите нямат вина, всъщност не знам- така си мисля. Ако моето дете прояви агресия, бих го  отвела в къщи и ще опитам с обяснения и наказание да не играе с деца.

не знам дали е период това поведение , защото има деца ,които не минават през него.
може пък да го израсте наистина и да започне да се държи по друг начин . не е въпрос само на възпитание , разбира се ,че е важно , но децата са с различни характери от малки . когато моето дете беше по-малко и аз много се дразнех , когато някое агресивно  му налиташе да го дере или удря , даже съм се карала с майките . освен да продължавате с обясненията , че който се бие няма да има приятели, с които да си играе и когато посегне да му се прави забележка - не знам друг какъв съвет да дам

kalli ,измислете система за наказване и бъдете 100% последователни,ще отмине за 2-3 месеца..Ния беше така,аз оба1е туи не го толерирам ни на йота и затова ако посегне или бута-има "тайм аут" за 2 минути до мен на пейката,извинява се на детето и го гушка под наш надзор и бива предупредена че още един път и си тръгваме..случвало се е 4-5 пъти,единия точно бяхме отишли и аз разтовалила бебе и пр за да се натоварим отново в колата..и много говорене и така,не се тревожи,отминава;

И аз го наказвам-това има ефект. Но временен 
Един път си тръгнахме от едно наше приятелче и той рева много. Но аз бях непреклонна.
После пак отидохме на площадката и той се държа прилично.
За известно време.
А от обяснения ми се изтърка устата 

Много добре разбирам всички майки, които са потърпевши от деца като моето.
Все пак ви благодаря за разбирането, защото е много кофти когато майка ми се развика, че не съм си възпитала детето (или нещо от сорта).
Разбира се, това се случва супер рядко, защото съм постоянно до Калоян, особено като доближи дете съм като майка орлица.
Но това е голям проблем наистина.
Иначе е много весел, даже много обича бебетата и им се радва.
Посягането невинаги е от злоба/агресия.
Само когато дете се опита да му вземе играчка.

Иначе си удря ей така...като поздрав 
Напоследък се случва рядко,де,тъй като постоянно съм до него, няма как.

Когато синът ми беше на тази възраст, имахме същият проблем, макар, че проблем е много силно казано. И ние с татко му бяхме притеснени, но след прегледани книги от рода на "Аз възпитавам дете", стана ясно, че всичко това е временно. Ние даже плюехме, хапехме, удряхме...Не се притеснявай, подхождай внимателно към детето си(струва ми се, че наказанието не е добра идея), трябва да намериш някакъв начин да му отвличаш вниманието, но деликатно. И много търпение... 

Значи...ще трябва да си намеря някоя полезна книжка.
А търпението...абе, изчерпва ми се понякога.
Но се старая...

      Не мисля,че наказанието е добра идея.По-скоро преките наблюдения Ви и анализа им ще са от полза.Причини за посягането много-от физическа неразположеност до игнориране на конкретен обект.
   Успех

спокойствие и само спокойствие - каза карлсон и махна с дебелата си ръчица
така правя аз когато ми се изчерпи търпението . ще се справите заедно с детенцето

Според мен няма какво да му обясняваш чак толкова - на тази възраст разбират повече от действия, отколкото от думи. Продължавай да го отделяш за две-три минути, когато направи нещо такова, и ще видиш, че ще премине. А, и друго (както пише по книгите) - да го хвалиш много, когато е добър!

Аз засега нямам такъв проблем но бях чела някъде, че публичното смъмряне и наказание не е добър метод, тъй като унижава детето и то набира още повече отрицателни емоции, които избиват в агресия. Не се сещам обаче къде четох тези неща. При всички случаи трябва да има разни полезни книжки по темата. Много е деликатно и честно казано аз бих реагирала точно с наказания и мъмрене на момента, но психолозите май друго казват.

смея да не се съглася;децата до 5 години са много конкретни и късопаметни,на действията им трябва да се реагира веднага..от "анализ"поне с дъщеря ни много файда няма,но има добра концепция за"ако направя това-следва онова" ..мнозинството от децата на тази възраст посягат защото тестват лимити и наша отговорност е да им ги покажем..
Анна
аз не говорех за мъмрене пред другите деца,лала е права ,това казват книгите..
аз отивам до дъщеря ни,казвам с равен глас да се извини на детето,после и казвам да доиде мен на пейката кьдето седи 2 минути сама и не говорим,после обяснявам какво е станало и после отива пак да играе..не викам,не я дърпам и не говоря пред други деца..ако се дърпа и не кооперира предупреждавам че ако продължи си тръгваме и го правим ако не ме последва..

Ще цитирам част от книгата "Децата и ние" на Хаим Гинът: ЗАПЛАХИТЕ - децата възприемат всяка закана като покана да повторят забранената им постъпка. Когато кажем на детето "Ако направиш още веднъж...", то не чува думата "ако", а само "направиш още веднъж". Понякога то тълкува изказването така: "Мама очаква от мен да го направя още веднъж, инак ще я разочаровам." Книгата е много интересна и доста поучителна!

Нели пък е в отбора на побойниците
Един ден милва и гуши децата, на следващия може да се опита да удари същото дете. Говоря й много и постоянно, но не мисля да я наказвам по някакъв начин, освен временно отдръпване от децата, докато й обясня, защо не трябва да го прави.
Период е- надявам се да мине скоро.

Оня ден за пръв път преживях това - Гери е много слънчево и лъчезарно детенце, което обича останалите деца и отива да ги гушка или поне се приближава с усмивка до тях...и така едно момченце запътва се към нея, без да го е забелязала дори и посяга да я удари. Първо - не очаквах - реакцията ми бе изненада и втората реакция бе яд към това детенце - от къде накъде ще идва и ще посяга...майка му явно беше свястна защото много се учуди какво прави и започна да му говори - защо е посегнало, не е хубаво и така...добре,че реши да му говори защото щях да я направея луда ако бе проявила безразличие Аз само се учудих с леден глас на детето "Защо си толкова лош?" и хванах Гери за ръчичка да отидем на люлките...Детенцето, явно разбрало, че не е право/ - нищо, че майка му му говореше със спокоен глас, а не му се караше/ се разплака, че чак на мен ми стана мъчно за него и му заговорих нежно "не плачи, миличък, но не е хубаво така да се посяга на дачицата", а Гери като видя, че той плаче и тя милата се разплака -много е състрадателна ...но исках да кажа това, че определено не ми харесва деца/а и когото и да било/ да налитат на детето ми и осъзнах, че не мога да си вярвам на първата реакция какво ще направя ...както скоро имаше тема как някакво дете със злобна физиономия дошло да рита в крачетата друго детенце....е, това със сигурност няма да изтърпя и ще си отнесе нещо у дома....дете, дете, но всичко има граници...

Мисля, че не трябва да се делят децата на "отбори"! Когато синът ми беше в такава "фаза на развитие" и той отнесе доста удари от други деца. Тази тема е доста деликатна, ако има някоя майка психолог, нека "вземе думата"!

Аз пък не съм съгласна да квалифицираш едно дете като лошо!
The sun, как би се почувствала ти, ако някоя майка попита твоето дете защо е толкова лошо? Да му обясниш, че това, което прави не е хубаво или, ако видиш, че няма ефект, просто да го игнорираш е по-добър вариант.

Аз пък не съм съгласна детето ми да бъде удряно Ама никак!
Знам как се почувствах аз, при положение, че Гери на никого не е посягала и никой досега не бе посягал на нея - това ми стига Или може би трябваше да почерпя детенцето с бонбон??????

Според мен ти правиш всичко по силите си, за да премине детето ти през този период. Важното е, че не одобряваш такова агресивно поведение и това става ясно на детето ти. Много скоро този период ще премине 

Хайде и аз да кажа, че сме в клуба на побойниците 
Или поне бяхме, защото от седмица - две не е имало инциденти. Преди отиваше и удряше децата, без да са му взели играчка, без да е имало пререкания за нещо. Имам чувството, че го правеше, за да му обърна внимание, защото го оставям напоследък да е по-самостоятелен в игрите. Освен това като му се карам и го дърпам, и му казвам колко е лошо това, което е направил, започва да се тръшка и да иска пак да отиде и да удари детето. Тръгвахме си няколко пъти, наказвахме се, бихме се по ръцете - нищо. След това на площадката се появи едно момиченце, което го наби няколко пъти, пооскуба го по косата и той все поплакваше обиден от случката, а през това време аз обяснявам - видя ли колко е лошо така да се прави, не бива така... а той се поуспокоява и гледа разбиращо  . И на мен не ми беше приятно да го бият и доколкото ми беше възможно, го пазех като наближи въпросното детенце, ама нали и ние сме така, а и това май ни изкара от този период 

Наистина понякога Калоян започва да се дуржи още по-зле, когато го мъмря публично и му се карам.
Когато не ми издържат нервите и го плесна през ръцете или дупето, става още по-лошо.

Това наистина е интересна концепция и мисля доста правилна.
Всеки път като кажа: "Ако направиш още веднъж..."той мигом ме поглежда в очите и го повтаря 
Но аз си продължавам в същия дух...без да се усещам...

Дано! 

И Калоян е отнасял по някой удар, но тогава не гъква-седи и гледа. И пак се бута до детето, което го удря 

Период е. Ние бяхме страшни побойници. Пък само някой да ни посегне към играчката......мина и замина. Приятелчето му, към което беше адски агресивен скоро го отпусна фазата и нашия си изяде прилично количество шамари
Сега към деца не е агресивен, но почна да хвърля и замеря.....и то главно по мен и баща му. Беше нещо ядосан (защото не му позволих някаква простотия) и си хвърли колелото по стълбите с думите "Сега ще го счупя" и то доста злобно казани. Чакам да отмине с минимални произшествия, но на моменти съм

на мен също ми стана интересна тази концепция, защото и аз винаги правя последно предупреждение преди да я извадя от пясъка, например, защото хвърля пясък. добре, ами ако не предупреждавам какво правим - направо да я махам ли оттам и после да обяснявам защо съм го направила??? вие как мислите?

и аз съм съгласна, че не е правилно да се казва на едно 2-годишно дете, че е лошо, особено пък чуждо дете! да му се скараш със строг тон - да, да му кажеш, че непослушно или че не се прави така - да, но лошо !!!

Ок, че си на това мнение - аз пък казах на кое съм. В случай, че си го пропуснала - заповядай:
Аз пък не съм съгласна детето ми да бъде удряно Ама никак!
Знам как се почувствах аз, при положение, че Гери на никого не е посягала и никой досега не бе посягал на нея - това ми стига  Или може би трябваше да почерпя детенцето с бонбон??????

Според теб - "трябвало" да му се скарам със строг тон, според мен пък - не съм никоя да му се карам, по-скоро останах учудено-ядосана-обидена и това едва ли не да се извинявам на някой - ама защо така съм постъпила, а не иначе - няма да стане

ти пък защо се палиш????? на мен просто не ми харесва думата <лошо>, това е всичко. иначе реакцията ти в твоята случка е АБСОЛюТНО правилна, според мен!

"Паля"??? Няма начин да ме видиш да се паля на непознати Не съм казала, че на всеки трябва да му харесва всяка моя дума .

Калина предупреждението си го приема като такова и в повечето случаи спира да прави това, за което й е направена забележка. Аз обаче, винаги съм била последователна и когато съм й казвала, че ако не престане с едикакво си, ще се приберем /примерно/, съм си удържала на думата, та дори да сме излезли токущо.

zdr dami,
не бих си позволила да наричам което и да е дете"лошо" и не бих търпяла някои да назовава така децата ми; ходих на един семинар на които много подробно обясниха как като му слагаш етикет детето започва да му вярва и да се вживява в ролята и наистина става "лошо"; тук се критикува поведение,не дете (не е хубаво да се удря ,вместо-побойнико ти)
има много школи и теории-аз лично както казах съм привърженик на "ако още един път направиш това- то.." защото се дава избор на детето са избере поведение и да си понесе последствията,което важи в света на големите с пълна сила; правенето на пук е част от тестването на лимитите,ако има едно и също последствие винаги обаче мисля че има ефект..
Анна

Драга Кали!

Поведението на детенцето ти е съвсем естествено.    Очевидно имаш едно по-екстравертно момченце, което открито дава външен израз на чувствата си. Макар и този начин на изразяване - агресивният - да е остро критикуван при възрастните, то при децата се приема за нещо естествено.

Ще се опитам да го обясня по-точно. От възрастния човек с право се очаква да има изграден психически защитен механизъм, както и да може да контролира поведението си като дава контролиран израз на чувствата си. При децата обаче не е така. Освен, че нямат този защитен механизъм, те реагират съвсем първично, за да изразят чувствата си. Реагират, при това по различен начин.

По-интровертните деца например не се изразяват така лесно. Те са склонни да задържат чувствата си или да ги изразяват по индиректен начин. Съответно те ги преработват много по-трудно.
Ние често ги наричаме "послушни" (ужасен израз!) или "по-кротки", но в действителност те са доста по-трудни за разбиране. За родителите понякога е невъзможно да свържат дадено поведение с чувствата, които са го предизвикали. Това е така, защото реакцията може толкова да е закъсняла, докато си намери път навън, че те отдавна да са забравили за какво иде реч. А може, защото е била толкова слаба и отвлечена, че родителите изобщо не са я забелязали.

По-екстравертните деца изглеждат и се държат по обратния начин. Те реагират, те бълват чувствата си навън, при това го правят по типичния детски и първичен начин. За съжаление често пъти тяхното поведение е "трън" в окото на възрастните и те се отнасят неподходящо към тези деца.

Разбира се, да се постави границата - "Не може да удряш (щипеш, нараняваш) другите деца!" - и да се помогне на детето да се научи да иразява чувствата си подходящо, е важно. Но, за да бъде успешно това, първо трябва да осъзнаем, че детето се държи съвсем естествено. Че агресивното му поведение, ако расте в една нормална и приемлива среда, не е резултат от лошо възпитание, а още по-малко от това, че е "лошо дете"! То е в резултат първо и основно на факта, че е дете и умее да се изразява само по детски. Второ, че е с по-екстравертен темперамент, който си е по рождение и най-вероятно ще си остане такъв  Същото важи и за интровертния тип, пожизнената диагноза имам предвид 

В този смисъл е много важно да наблюдаваме и да анализираме децата си, за да можем да реагираме подходящо към тях. Така например, прословутият "тайм аут" (временно отстраняване  от ситуацията), като начин за конторлиране на поведенито на детето има различен ефект върху различните по темперамент деца.
Например на едно интровертно дете отстраняването може много да помогне, защото интровертните хора се успокояват и зареждат батериите си, когато са насаме със себе си и, защото тогава другите хора не ги дразнят и те се чувстват по-добре.

Екстравертното дете обаче би понесло отстраняването като жестоко наказание и в този смисъл то не само не е ефективно, но може да се отрази и отрицателно върху него. Това е така, защото екстравертите имат нужда да бъдат сред хора. Те мислят, творят, решават и зареждат батериите си чрез контакта с хората. Когато са сами, те блокират и се развиват по-трудно.

Е, за да ни е по-лесно  , по-често се случва тъй щото, хората не са чисто само единия или само другия вид и имат и по нещо смесено  Но кой е казал, че трябва да ни е лесно 

Трябва също така да проумеем, че агресията е начин да се изрази нещо, а не качество в човека! Децата са агресивни не, защото са такива по природа, а защото се опитват да кажат нещо. Те може да са по-изразителни по природа, но не и "агресивни деца".
Поставянето на границата е важно, но също толкова важно е да се опитваме да разберем и да анализираме ситуациите и темперамента. Защото, ако не го правим, рискуваме в децата ни да остане чувството, че са неразбрани. Да, те ще започнат да се държат, както ние очакваме и ще имат един добър външен вид на поведението, но отвътре ще трупат непреработени емоции и преживявания.

Също така трябва да приемем, че на детето му трябва малко повечко време, за да стане възрастен човек и да се научи да се държи като такъв. Има, няма 18 години... 

Ето тук можеш да прочетеш една интересна тема за агресията. На мен специално първата, руската статия ми допада частично, но има интересни идеи. Другите две статии за съперничеството и наказанията, публикувани от поребителката  Ivelina Blagoeva, много ми харесват. Сигурна съм, че и ти ще намериш нещо полезно. 

Приятно четене и спокойно! Вярвам, че ще откриеш верния път, за да помогнеш на твоето дете да се научи да се изразява подходящо. 







Мила, не знам за въпросната жена, но аз със сигурност щях да те направя луда, ако си беше позволила да кажеш нещо подобно, на което и да е от децата ми, по какъвто и да било повод!
Изобщо не те каня да спорим. Само те информирам!   

Demetra   

Аз не разбрах ...??? Защо говорим за агресия, та това е дете на 2 години???

Мила, луда лесно не ставам, но виж за теб, ако някое от децата ти посегне на моето и ти си траеш, това, че е лошо ще е най-малкото, което ще кажа и направя /в случая се стърпях - не знам как/   - гарантирам .Миролюбив човек съм, но на тема близки хора, особено детето ми, полудявам -повярвай  а това няма да е добре за теб. Както и това, че детето ти ще забрави кога е посягало. Само те информирам

Деметра, и аз не искам да споря, но както писах съм майка на потърпевшо дете. И напълно подкрепям майката, която ти би направила на луда в описаната ситуация. Не съм съгласна, че "агресивните" деца са екстраверти, а "кротките"- обратно. Лични наблюдения

Ще се пробва и ще установи кой ще лудне.

..доколкото аз разбрах майката на детето посегнало на твоето,The Sun , не си е траяла,а се е опитала да обясни и порицае стореното и въпреки това детето е отнесло етикета "лошо"..това аз не бих търпяла,защото съм от родителите които не понасят децата им да се бият и много се старая да обяснявам точно за да не стане детето като даденото определение..макар че и да не беше се включила майката пак не бих си позволила да наричам така дете,адски грозно е
Анна

Anette, напълно съм съгласна с теб! The Sun, мисля, че другата майка е постъпила по-правилно в описаната от теб случка - нищо лично.  

Уважаеми дами, от този разговор започвам да зациклям на едно място . Не ми е в стила да си разнищвам според вас - най-обиковена ситуация, според мен - необикновена и много грозна, от всичките й краища. Последно на теб, Анет, "пояснявам" нещо за споменатата ситуация - в случая, това, че бях учудена и определено обидена и това за "лошо"то беше най-мекото, което измислих в момента и то ПРЕДИ майката да се опита да обясни на детето си. НЕ нападам майката, защото и тя беше учудена от поведението на детето си. НО, както казах, ако не беше взела отношение по въпроса и беше някоя като Деметра, например, то със сигурност нямаше да се спра дотук. НЯМАМ намерение да понасям, както и детето ми, "екстравертните" изблици на който и да е мъник по простата причина, че и аз по тая точка явно съм "екстравертна" натура, а това не е добре за никой в това положение .Толкова от мен. Ако някога детето ми стане от побойничките, то няма да е затова, че не е възпитано и че мисли, че това е добро държание, а защото е момиченце, "което открито дава външен израз на чувствата си" - яснооооооо . Благодаря, Деметра, за лекцията  - прочетох само първото изречение, защото от "бля-бля" детето ми и аз нямаме полза. . Хайде със здраве, а като се срещнем по градинките може и да се доизясним .

Момичета, разберете, СКУЧНА ми е тая тема. Освен това "средностатистическата" форумка я изяснихме - тя винаги е най-добрата, най-състрадателната, при нея в семейството всичко е ОК, мъжът е перфектен и т.н., и т.н. и МЕЖДУ ДВАМА души само ТЕ ЗНАЯТ как са стояли нещата. Така, че ако искате си продължавайте по темата да си я бистрите колкото искате, а някой ако има какво да ми казва ще се радвам да се обърне на лични към мен , защото определено ми доскуча

Абе хора, изкарахте я виновна жената! Грам не ми пука и на мен дали майката на посегналото дете се ще се засегне, ако му кажа , че лошо. И какво да правим- да гледаме как тормозят децата ни и да чакаме да отмине т.нар период? Мен това, че майката му се е скарала не ме устройва, щото утре то  пак ще удари детето ми. Айде сега и мен ме оплюйте , ако щете- казах си каквото исках!

Именно

Офф: за оплюване съм с имунитет - железни нерви по отношение на непознати. А какво е "вина" в тая тема?

Според мен майките трябва да свикнат да не реагират чак толкова емоционално на такива неща! Нормално е да се поступат малко, децата все пак не са възрастни и реагират импулсивно. Родителите затова са родители, за да могат разумно да разрешат проблема, да направят забележка и прочее, и толкова - играта продължава. Като чета тая тема, имам чувството, че майките ще се хванат за косите, а децата отдавна ще са забравили за какво става дума!

Сигурно понеже малката ми е второ дете, хич не се впрягам вече на разни импулсивни агресии на две годишни деца. Ако някой тръгне да я удря, го спирам (ако мога) и казвам с твърд, спокоен глас, че така не се прави. Нито ги намразвам, нито мисля, че са лоши. Единствено ме разстройва планираната, умишлена агресия сред по-големите деца.  

А за 'отделянето', ето какво правех аз със сина ми на тази възраст - ако се случи да направи нещо лошо, го обръщам с гръб към децата и го отделям на две-три крачки да седи така зааа... може би 20тина секунди, повече не е издържал. Имаше ефект. Логиката ми беше - ако не можеш да си играеш без грубости, не може да стоиш при децата. Той си беше екстровертен (още е, де) и беше готов на всичко, за да се върне при децата.

Мили The Sun и Венера, никой за нищо не ви обвинява, а напротив. Вие се опитвате да изкарате родителите виновни затова, че децата се бият. Все едно ги бутаме - хайде сега бутни ей онова дете, после иди да оскубеш другото 
    Едва ли има майка, която толерира подобно отношение, напротив опитваме се да направим така, че да решим този ПРОБЛЕМ.
Интелигентни хора сте и би трябвало да сте разбрали, че всяка майка иска детето й да е възпитано и добро, а не побойник. И на мен не ми беше кеф след първото хвърляне на пясък, след първия шамар, след първото оскубване... но това е неизбежно и все някога ще им се случи. Докато можем ще ги пазим 
Хайде позамслете се, че утре и вашите деца може да попаднат сред побойниците и няма да ви е гот, ако родителите им ви гледат все едно сте виновни 

Нищо такова не съм казала в случая . Погледни по-нагоре Децата са си деца, но когато се оставят да правят каквото си искат, сякаш е правилно - това вече е друга категория. Да, и моето дете утре може да е такова, и аз ще обяснявам,че не бива така, а няма да си трая и да подминавам сякаш нищо не е станало. Пак казвам - в случая майката взе отношение, поради което нищо лошо не съм казала за нея.

Не! Нито аз, нито The Sun сме писали, че родителите са виновни-не ми е ясно защо пак се преиначават нещата. Да, бих се чувствала зле, ако детето ми посяга! НЕ  само забележка, а изобщо не бих го събирала  с деца  за известно време, след  като им пречи- това е моето мнение! Темата се изчерпа, не виждам какво повече би могло да се пише.

 

А за кого говориш тук
Не прочетох мнение, в което майка да казва, че е правилно да го оставиш да бие.
Не знам кой преиначава 

За НИКОЙ , беше ПО ПРИНЦИП - ако говорех за някой конкретно щях да го назова или да се обърна към него

Аз пък не прочетох никъде да съм написала, че някоя от вас го е оставяла нарочно да се бие. Като се ровиш така по думите ми, изрови и това, за което твърдиш, че преиначавам Заповядай.

За преиначаването вече казах и пак ще го напиша : "МЕЖДУ ДВАМА души само ТЕ ЗНАЯТ как са стояли нещата" - останалото е губене на време и гимнастика на пръстите по клавиатурата

Вчера на детската площадка (както винаги имаше много деца) едно 2 годишно момченце биеше всички наред,катереше се навсякъде, дърпаше играчките от ръчичките на бебетата, а бащата отстрани само му се смееше  Но в един монент нещата загрубяха, когато въпросното дете, блъсна от пързалката едно момиченце. Незнам как не си счупи врата, много се изплаших и изкрещях като луда Момиченцето пишеше от страх и болка, майката загуби ума и дума и се чудеше какво да каже и направи, а познайте бащата какво правеше    Седеше на масата, пушеше цигара и се смееше. Което за мен означава "Точно така, продължавай в същия дух"  Това вече ме изкара извън нерви и му се разкрещях(на бащата) как може такова държание. След като детето ми неможе да си играе с други деца и без причина посяга и блъска щях да потърся помощ и да огранича временно контактите. Може и да е нормално за възраста им, но няма да позволя такава агресия към детето ми.

Забравих да напиша, че и майката на момченцето не реагира по никакъв начин. Дори не се опита да му обясни, че така не се прави.

Леле, Радина, как си посмяла да излезеш извън нерви Че и да се разкрещиш Това ако го направиш на моето дете - мисли му Та то просто е екстровертно дете и така си показва емоциите?!?!?! Как смееш да внасяш дискомфорт в развитието на детето ми и то когато преживява най-обикновен етап от развитието си


 
Сега сериозно: Е, "мили мами", как бихте постъпили в случая? А ти, Деметра? Ако твоето дете е блъснато какво ще направиш? Съмнявам се, че лекцията ти ще помогне на детето ти да преодолее болката и стресът, а другото дете със същата тая лекция ще се промени

Съжалявам, Радина, за детенцето и това което си преживяла Няма и съмнение, че е било ужасно.

Боже,представих си картинката,добре че детето не е пострадало;в случая за мен биещото се момченце не е "лошо"; проблемен,и то много!! е баща му..2 годишно дете не може да има идея че поведението му е нередно ако околните не му го покажат;не ми се е случвало,но със сигурност бих се обърнала към баща му,навярно не с учебникарска любезност..
ако родителят коригира поведението му е друго..
Анна

Докато се чудиш дали ще го наречеш "проблемен" или ще паднеш под нивото на толерантността си и разбиранията си и си обърнеш мисленето и езикът си и произнесеш думата "лош" по-добре помисли, че другото дете може да е твоето и може да е фатално. И какво ме топли мен какъв е бащата иоли какво е детето при положение,че това може да се случи с детето ми? Да порицая бащата с клатене на показалец, а на детето да купя сокче?

Аз всъщност не се разкрещях на детето, а на бащата 
Чух даже и подмятания от рода "какво се занимаваш нали не е твоето дете" 

Не е важно на кого си се разкрещяла, а постъпката на детето и реакцията на бащата - т.е. липсата на адекватна реакция. Слава Богу, че детенцето е добре.

Аз също съм останала с впечатление, че по-агресивните деца посягат на по-кротките и спокойните. На моето дете също се е случвало да му посягат други деца - ей така, без причина. Стоят и играят заедно и  изведнъж хоп - моето отнесло някакъв шамар. Побеснявам вътрешно най-напред. В този момент честно казано хич не ме интересува какъв темперамент е другото дете. Отивам и казвам спокойно, че това, което прави не е хубаво и не бива да се прави. Колко ще ме разбере е друг въпрос, но го казвам, така че да го чуе и майката /или бащата - зависи кой е с детето/. Обикновено в такива ситуации майката се включва и започва да обяснява как не е хубаво това, защо го е направило и т.н. Така че може да е период или не знам какво, но не приемам детето ми да бъде удряно от други деца. Когато са много деца на едно място все има такива по-буйни. Нормално е да има. Забелязвам обаче, че синът ми отказва да играе с тях. Просто отива при други дечица, които явно му допадат.

 Анна
The Sun ,тонът ти не е ми се струва подходящ;не съм отправила никаква критика ли1но към теб,казах своето мнение и позиция и какво аз не бих направила и не бих търпяла

ако бях в разказаната слу1ка дале1 преди да е станало опасно щях да съм дръпнала детето си оттам и да съм потърсила бащата на мом1енцето,което,отново повтарям не бих нарекла ЛОШО защото това е в противорез с това кои съм аз..

всеки избира как да възпитава децата си,ние сме решили да е с добро,позитивизъм и не-слагане на етикети (и  не клатим показалци );

бъди здрава,
Анна

  Така е - Гери я  възпитавам да не посяга на децата или на когото и да било, и тя не го прави, а ако го направи някога, то ще й обясня кое е правилното, а няма да й слагам етикети,че е дете, "което обича да си показва емоциите"

Колкото до тона - ами няма как да е друг - смешно ми е, че думите и желанията ти са едно, но какво ще стане в такава ситуация ако е твоето дете - съвесм друго. "На книга" всеки го знае

съгласна съм всеки сам си възпитава детето иноси отговорност за това

Чакай, чакай сега.
Гореописаната ситуация няма грам прилика с моето поведение и поведението на детето ми 
Хайде да не изпадаме в крайности.
И аз съм била свидетел на какво ли не.
Ама тук се говори за друго.
Или поне така се опитах в началото на темата.

Момичета, дайте да не се заяждаме и да бъдем иронични.
Това всеки го може, повярвайте!

Всеки възпитава децата си по своему.
Тук търсим различни мнения и гледни точки.
Аз, която пуснах темата, приемам всяко мнение.
С едни съм съгласна, с други-не. Но това изобщо не значи, че трябва да нападам тези, с които не съм съгласна.
От висички мнения аз ще извлека полезното ЗА МЕН.
Дайте да не превръщаме полезната тема за някои майки (като мен) в тема, която е обект на нападки.
Няма смисъл.

Demetra, детето ми наиснтина е преклено емоционално и по същия начин изразява и положителните си емоции-прекалено силно.
Ще прочета материала, благодаря.

не разбирам - хем ти е скучна темата, хем мине, не мине постинг и ти си там!!! след като не ти се чете, просто недей. към теб лично никой не се е обърнал, за да се чувстваш длъжна да отговаряш!!!

деметра, страхотна си, много те благодаря!!!!

в момента съм адски изтощена от една изключително непокорна и <агресивна> симона тази сутрин и твоя постинг ме зареди за следобеда!!! 

Ех, скъпа, пак разбрала - недоразбрала Скучно ми е да бистря примера който бях дала от 100 страни на всяка като теб, влезнала току що и пак недоразбрала. Иначе като цялот нямам нищо против темата - щом съм писала
Пс. И моля те, не отговаряй  и на мен по 2 пъти От веднъж разбирам

The sun, мисля, че имаш проблеми с агресията! Бях решила да ти дам тотален игнор, но ще изневеря на себе си с този пост.
Първо, авторката на темата помоли да се спазва тона на първоначално поставената такава.
Второ, интересно ми е кога успяваш да възпитаваш детето си, след като в която и да е тема да влезе човек - ти си там, че даже и юридически съвети си позволяваш да даваш, а бас ловя, че не си юрист, а ако си, по-добре не си признавай, ами тихо и скришно си скъсай дипломата...
И трето, за доброто на детето ти - недей да бъдеш такава майка-орлица - дай му възможност и само да се справя понякога!

Къде видя агресия??? Ирония - да, защото е заслужена, но агресия? Все пак това си е твое мнение и ще ми направиш услуга ако не заради себе си /да си изневериш/, то на мен - да си я задържиш за теб
Първо - не виждам да съм обидила някой, както и това, че си четях докато предната мацка - не се сещам как й беше ника реши да се прави на интересна как, къде и защо съм писала
Второ - ами така съм си направила - да съм навсякъде Кой възпитава детето ми - има човек, не се притеснявай за това Аз работя за което ми плащат - и явно съм добра щом успявам да се справя със всичко. Колкото до "юридическите съвети" - грешен ти е часовника, скъпа. Тихо и кротко си премини гимназиалният курс и веж, че не се "опитвам", а "давам" трудово-правни съвети, които определено помагат на хората 
Трето - ако обичаш не се меси там, където не ти е работа - т.е. във възпитанието на детето ми

Ужас, момичета, настръхнаха ми косите, току що прочетох цялата тема от линка на Деметра. Ако ние си мислим, че имаме проблем с агресията на децата ни, направо не си представям на тези майчици какво им е 
Сигурна съм, че всяка от нас ще се справи и също съм сигурна, че това е само период, в който нашите деца се учат да различават добро и лошо. Разбира се, че ние ще ги научим и в никакъв случай не подкрепям стоенето отстрани и подхилкването, както се е случило при Радина. Това поведение на детето в един момент се обръща срещу родителя, ама таткото не го осъзнава. Имаме такъв късмет с прекрасните си дечица, с търпение и любов всичко ще постигнем 

П.П. The Sun, разбрах, че ХипоПотетично разсъждаваш пишейки, ама вземи да ги прочетеш тези статии, съвсем няма да са ти излишни. И недей се пали толкова, няма нужда да отговаряш на всеки, разбрахме какво ти е мнението и отношението. Само спамваш темата, която е полезна на родители с по-агресивни деца. Радвай се на кроткото си детенце и се надявай да не те застигат нашите проблеми

Какво да ги правим екстравертите! Все гледат да се изразяват


Радвам се за всички, на които информацията е подействала зареждащо или просто обогатяващо. Особено като се има предвид, че при първото писане я затрих и трябваше да пиша повторно  Но пък вторият път децата спяха и можах да се развихря по-добре 

При нас Иван е силно емоционалният екстраверт. Просто винаги нещо прави, движи се или просто помръдва. За него често чувам въпроса "Ама той никога ли не се изморява"  . Сега в "бебешкия пуберитет" понякога се виждам в чудо.  Удрянето е Удряне, тършкането е Тръшкане, ревът е Рев! 

Александър също е силно емоционално дете, но е много повече интровертен. Определено като "пубер" между 2 и 3 нямаше такова чудо, а точно тогава не му беше много лесно, защото се появи първото му братче - голямо събитие все пак.  За сметка на това обаче, то е един хроничен запек от около втората му годинка, едни мокри нощи и до сега, едни скътани чувства   

Борко още не мога да го определя накъде клони. Много е смесен. Хем се тръшка от сега (но той си е Овне, просто няма как да е другояче ), хем е много един такъв деликатен и нежен.

Споменах вече, че няма как да се "паля" на непознати - могат да ме ядосат хора, на които държа.   За спамване - ако е това, че ОТГОВАРЯМ на опити за хапливи забележки, а не си пиша сама на себе си - в грешка си.

Сори, Бейби, но Деметрето сама си ме търси . Да, Деметра, така сме ние - едни такива "изразителни"

Моля, да спазвате добрия тон! Ако имате лични забележки отправете ги на ЛС.
Авторката на темата вече помоли, сега ви моля и аз ... не искам да се стига до ключ или редактиране.

Извинявай, Ели! Права си.

Обърнах към The Sun във второ лице, единствено число без дори да се обоснова.
Истината е, че напоследък доста често ми се случва разни хора да се месят, когато се опитвам да се справя с кризите на Иван навън.

Затова искам да се извиня на The Sun - Извинявай The Sun! - и да дам едно по-неафектирано и аргументирано обяснение, което според мен има връзка с темата. 

Първо искам отново ясно да разгранича удрянето от децата и удрянето от възрастните. Не е едно и също нещо. Дете на 2 години не може да бъде подведено под наказателна отговорност например за това, че е ударило някого, ако мога да се изразя така по-юридически.
Съвсем различно нещо е, ако възрастен удари дете или възрастен удари възрастен.
В този смисъл, какъвто и "ударен" конфликт да назрее, той трябва да се решава между възрастните. Намесата във възпитаването на чуждото дете в такъв е неефективна.

The Sun, когато си се скарала на детето с "леден глас" и си го квалифицирала (на всичкото отгоре негативно и невъзпитателно), ти си попречила на майката, която има най-голямо влияние върху детето, да си свърши работата. Това, че нейните действия се разминават с твоите виждания, не ти дава правото да започнеш ти да възпитаваш детето, разбираш ли?! 

Дори в случаите, когато родителите са видимо незаинтересовани (случаят на Радина), обръщението ти трябва да е към тях, а не към детето! Особено пък негативното и невъзпитателното обръщение.

И тук искам откровено да изкажа мнението си, че незаинтересованото поведение на родителите не е само поведението на тези родителите, които гледат отстрани как се бият децата и не реагират. За мен това е всеки случай, в който родителите поставят децата си в, да я наречем, "социална ситуация с други деца" - най-често на площадката или в кафенето с пързалката - и сядат на пейката или на кафето и възнамеряват да си починат. Независимо дали детето е по-активно и по-агресивно или е по-спокойно и по-кротко.

Да. И родителят, който седи спокойно и си почива, защото има кротко и неконфликтно дете, показва незаинтерсовано поведение. Това е така, защото в "социалната ситуация" участват всякакви деца със всякакъв темперамент. Щом си решил да изведеш детето и да го събереш с други деца, трябва да си наясно, че не е време за необезпокоявана почивка и кафе, а е време, в което детето може да изпадне в различни социални ситуации и да общува с различни по темперамент деца.

И последно да подчертая дебело небезизвестния за съвременните възпитатели факт, че няма добри и лоши деца, а има добри и лоши родители!

За това беше гневът ми към поведението ти в случая, който разказа, The Sun. Надявам се да съм се изяснила добре 

Demetra !!!

И Калоян е Овне, ама ОВНЕ 
Иначе пък са много забавни и емоционални. И диви... 

При нас е подобен проблема, току що проходили, но напорист и хукващ към децата. Веднага поздравява с "Чук главичка", като естествено удря главата силно. Освен това пляска шамари. И не само на деца, но и на възрастни, които са му в обсега. Обяснявам, но знам, че е още малък да ме разбере е използвам интонацията при думите. Знам и че е период, но дано отмине по-бързо. От друга страна в духа на темата, наистина не трябва децата да се квалифицират и да се определят с епитети. Децата го приемат като своя същност. Трябва и да се обяснява точно, защото разбират нещата уквално. Малко в кръга на шегата - на 5 годишна възраст братовчет ми мислеше, че се казва "Илия, боклука" и то защото леля ми така накратко го предупреждаваше за хвърлянето на боклука и пазенето на чистота

Demetra, не виждам защо някой има да се извинява на другият - аз поне със сигурност не съм се обидила на абсолютно никой Казах си мнението, а честно казано не ми се чете голямото /и предполагам - полезно/ инфо, което предлагаш. Може би когато имам нужда /дано да нямам, разбира се, но пък може това наистина да е етап от развитието на повечето деца/ ще се върна и ще се осведомя. Мернах само това,че като излизам с детето да не съм се приготвяла за спокойно кафе. Е, да но никъде не е писано,че задължително трябва да се приготвям за отбрана За останалото инфо - вече казах. Ако някой се е обидил или засегнал от моите думи - не съм имала това за цел

Деметра, много добре си ги написала нещата