Посягане към други деца при 2 годишно

МардиГрас, благодаря   

...az не съм съгласна че трябва да се спре излагането сред деца ако детето посяга;привърженик съм на идеята че трябва да се учи малия човек на действие-последствие и препочитам да съм наоколо когато това се случва;рано или късно всички деца поробват едни и същи "непозволени"неща,мисля че ако е по-рано-по-лесно се отвиква..
а ако следвам този пример Ния трябва да не яде хи1 (защото редовно имаме тема как се яде с вилица, а не с пръсти и пр), да не се вози в кола (защото ми прави муцки на седенето в столче), да не се доближава до брат си (защото все нещо мамира да го потормозва), за гърне и дума да няма..
не мисля че възпитаването на лимити намалява самочувствието на децата,мисля че липсата на ограничения ги обърква,защото и аз не бих желала да живея в хаос,до които неминуемо води некритичното чувство за "всемогъщество"
весел уикенд дами,
Анна

Разбира се, че човек трябва да се учи на "действие-последствие". В случая обаче говорим за двегодишния човек, за когото много от преживяванията в областта на чувствата и емоциите са съвсем нови. На всичкото отгоре това е и периодът, в който въпросният човек започва да се идентифицира като самостоятелно същество. Започва да разбира, че тялото и духът, които носи са различни от тези на мама. Открива "аз"-а. Представяте ли си колко ново, трудно и непредсказуемо е всичко това за него?! Представяте ли си какъв хаос може да цари в душицата на тия двегодишни бебета?!

Едва ли. Съмнявам се, че можем да си го представим наистина. Та, всичко това за нас вече е отдавна научено и... забравено! Забрави ли сме, че и ние сме се лашкали така в това първо по рода си откритие в едва прохождащия ни живот. Няма да се учудя, ако това е една от причините да не помним нищо от този период 

Съвсем не става въпрос за това да се премахнат каквито и да било ограничения. Правилата са правила и те съществуват и трябва да се отстояват. Практически чрез тях и чрез отпорът на заобикалящия ни свят учим уроците си. Това, което се опитвам да кажа е, че на този етап е желателно те да бъдат сведени до минимум. Минимумът представлява всичко, което е свързано с безопасността на детето.

Да. Не можем да го оставим да тича по улицата само, за да не нараним чувствата му, защото това действие не е безопасно. По същата причина не можем да го оставим да си играе с ножа, да бърка в контакта (тъп пример, едва ли някой си оставя контактите необезопасени, но да речем...  ), да не яде нищо и други такива работи, които могат пряко да застрашат живота или да увредят здравето му.

За всичко останало обаче категорично смятам, че сега не е времето за самоцелни житейски уроци. Или поне не, ако детето започне да се съпротивлява открито или в скрита форма (например запек и прочие други физиологии).

Ако детето се съпротивлява за гърнето, нищо няма да му стане, ако временно оставим тоя период да му премине и след месец-два-три пробваме отново. От това не зависят здравето, животът му или пожизненото усвояване или неусвояване на каквото и да било.

Ако детето очевидно е в етап на пердашене на другите наоколо и това е неконтролируемо, по-добре е временно да кръстосваме улиците, да клечим и да зяпаме мравките, да чоплим в разни пукнатини в тротоара (а такива дал Господ у нас), да търчим като луди двамата или да ритаме топка, да нещотърсачим или да събираме листа и какво ли още не. Силно се съмнявам, че с разни наказания (камо ли пердах!!!)  детето ще се научи да не прави така без това да обърка още повече и без друго объркания му в момента емоционален свят. Най-много да започне да се държи според очакванията заради страх от реакцията на родителя или от това да не бъде лишено от нещо. Родителят пък да си скъса нервите или да изпадне в отчаяние.

Освен това никой не е казал, че, ако в момента се държи неподходящо сред децата или пък не иска да ходи на гърне, това ще продължи през целия период от една, две години, докато малко се поподреди вътрешният му свят. По-скоро през този период все ще има по нещо, на което се опъва, но едва ли то ще бъде постоянно едно и също. Месец, два, три едно нещо, после друго или други две накуп и така... да има разнообразие за нас 

Най-смешното е, че, ако вземе човек да се амбицира и да "учи" детето да прави или не прави еди какво си в тая възраст, ще започне да се бори ожесточено с него (особено, ако то е с по-изразителен темперамент). Когато най-сетне отрочето започне да се държи според очакванията, в действителност, защото периодът е отминал от само себе си, той ще се потупа по гърдите и ще каже "Открих истината за възпитанието" и без да иска ще започне да се изразява като от последна инстанция: "Така се възпитава..., така не се възпитава..."   

Всъщност никак не е смешно, защото въпросната борба, може да е коствала много на детето. Може да е възпрепятствала преработването на чувствата и да ги е скътала надълбоко, което хич не е здравословно. Може да го е научила да се стархува да се изразява, вместо да му помогне да се научи да се изразява подходящо и т.н. Откровено казано за мен това последното със страхуването е най-страшното последствие от тоя род битки.


Приятен уикенд и на теб, Анна!     За нас вече започна, ти ще почакаш още няколко часа 

Demetra , нали всеки споделя мнения,аз съм много дале1 от идеята за "последна инстанция". НО-тодлерите са известни с това 1е са едно голямо НЕ с повод и без повод,аз това нари1ам тестване на лимити; дъщеря ни се съгласява да яде с вилица след като и се покаже и обясни защо(около 5060606 пъти 1е да е по-инересно),нищо 1е  първата и реакция е НЕ,това важи и за удряне и пр; ние сме избрали този метод,той важи за нашия дом и изобщо не е универсален;
лимитите целят за намалят описания от теб "хаос",съгласна съм 1е порастването е много сложно нещо;
не мисля 1е е "самоцелен житейски урок" детето да у1и света на големите и правилата му с наша помощ,като не говоря за насилване за каквото и да било,говоря за покаване и обясняване;не се 'боря' с никого, и не се "тупам го гърдите", но определено смятам 1е ако детето не се излага на деца за да не удря (или каквото)днес,ако отиде на площадка след 4 дни ще опита тогава,това се периоди пред които минават вси1ки деца..
а колкото до "готовността" за гърне и пр.съм с 4 ръце за идеята 1е е добре да се из1ака детето да е физ. и пхис.готово,има си книги по какво да се познае,и пак те обясняват колко е нормално детето да каже не в на1алото защото е новост..
весело и на вас,
Анна

Деметра,много ми харесват познанията ти.Не знам дали е част от някакво твое обучение или си се самообучавала,но определено виждам много логика и истинност в тях.Накара ме да се замисля за много неща,защото и аз" страдам "от дете,което е по-агресивно.И тази агресия се изразява вече повече от година,но все още се надявам,че е период,който рано или късно ще премине. Усещам,че все по-често подминавам с Ели площадките,където има деца и поради горепосочената причина търся уединение с нея.Мъчно ми е,защото тя по този начин е като наказана,но се надявам,че скоро ще дойде момента,когато няма да съм под напрежение,когато Ели се разиграе с дечица.По принцип,като че ли вече виждам някаква светлинка в тунела,но не смея да се зарадвам.

Анна, много лично си приела изказването ми за последната инстанция. Далеч не визирам теб 

А за тестването на границите съм напълно съгласна, както и за много други неща, които казваш.

Само се опитвам да ти кажа, че има деца, при които е много трудно, да не кажа почти невъзможно, да регулираш поведението им на тази възраст с обяснения или с временно отстраняване от ситуацията. Просто реакцията към това може да бъде дваж по-бурна и изтощителна от самата ситуация. Изтощителна и за детето, и за родителя.

Далеч съм от мисълта, че в такъв случай трябва да се мъчим да създаваме стерилна и безпрепятствена среда. Но при такива силно изразителни и твърдо решителни деца е много важно да се стараем да бъдем "един ход напред".
Иван е заспивал в ръцете ми от изтощителен половинчасов гневен рев (не преувеличавам за продължителността!), без и една моя думичка да може да стигне до мозъчето му в този момент.
Със Сашко (който за мен е преждевременно пораснало дете) думите и настоятелните обяснения, почти винаги са помагали.
Говорим за деца на едни и същи родители.

Поздрави на Другия континент 



Светлана, благодаря! Уверена съм, че ще излезете от този "тунел" (преди да влезете в следващия  ) , просто трябва повечко спокойствие и търпение  Опитай се да говориш на детенце за това, което изпитва и да назоваваш чувствата му спокойно. Така ще му помагаш да опознава и да приема вълненията си по-леко