Според мен ти правиш всичко по силите си, за да премине детето ти през този период. Важното е, че не одобряваш такова агресивно поведение и това става ясно на детето ти. Много скоро този период ще премине 
Дано!
- Публикувана: 12 юни 2006, 17:06 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2006, 20:55 ч.
Посягане към други деца при 2 годишно
Хайде и аз да кажа, че сме в клуба на побойниците 
Или поне бяхме, защото от седмица - две не е имало инциденти. Преди отиваше и удряше децата, без да са му взели играчка, без да е имало пререкания за нещо. Имам чувството, че го правеше, за да му обърна внимание, защото го оставям напоследък да е по-самостоятелен в игрите. Освен това като му се карам и го дърпам, и му казвам колко е лошо това, което е направил, започва да се тръшка и да иска пак да отиде и да удари детето. Тръгвахме си няколко пъти, наказвахме се, бихме се по ръцете - нищо. След това на площадката се появи едно момиченце, което го наби няколко пъти, пооскуба го по косата и той все поплакваше обиден от случката, а през това време аз обяснявам - видя ли колко е лошо така да се прави, не бива така... а той се поуспокоява и гледа разбиращо
. И на мен не ми беше приятно да го бият и доколкото ми беше възможно, го пазех като наближи въпросното детенце, ама нали и ние сме така, а и това май ни изкара от този период 
Или поне бяхме, защото от седмица - две не е имало инциденти. Преди отиваше и удряше децата, без да са му взели играчка, без да е имало пререкания за нещо. Имам чувството, че го правеше, за да му обърна внимание, защото го оставям напоследък да е по-самостоятелен в игрите. Освен това като му се карам и го дърпам, и му казвам колко е лошо това, което е направил, започва да се тръшка и да иска пак да отиде и да удари детето. Тръгвахме си няколко пъти, наказвахме се, бихме се по ръцете - нищо. След това на площадката се появи едно момиченце, което го наби няколко пъти, пооскуба го по косата и той все поплакваше обиден от случката, а през това време аз обяснявам - видя ли колко е лошо така да се прави, не бива така... а той се поуспокоява и гледа разбиращо
. И на мен не ми беше приятно да го бият и доколкото ми беше възможно, го пазех като наближи въпросното детенце, ама нали и ние сме така, а и това май ни изкара от този период И Калоян е отнасял по някой удар, но тогава не гъква-седи и гледа. И пак се бута до детето, което го удря
Период е. Ние бяхме страшни побойници. Пък само някой да ни посегне към играчката......мина и замина. Приятелчето му, към което беше адски агресивен скоро го отпусна фазата и нашия си изяде прилично количество шамари 
Сега към деца не е агресивен, но почна да хвърля и замеря.....и то главно по мен и баща му. Беше нещо ядосан (защото не му позволих някаква простотия) и си хвърли колелото по стълбите с думите "Сега ще го счупя" и то доста злобно казани. Чакам да отмине с минимални произшествия, но на моменти съм
Сега към деца не е агресивен, но почна да хвърля и замеря.....и то главно по мен и баща му. Беше нещо ядосан (защото не му позволих някаква простотия) и си хвърли колелото по стълбите с думите "Сега ще го счупя" и то доста злобно казани. Чакам да отмине с минимални произшествия, но на моменти съм
Ще цитирам част от книгата "Децата и ние" на Хаим Гинът: ЗАПЛАХИТЕ - децата възприемат всяка закана като покана да повторят забранената им постъпка. Когато кажем на детето "Ако направиш още веднъж...", то не чува думата "ако", а само "направиш още веднъж". Понякога то тълкува изказването така: "Мама очаква от мен да го направя още веднъж, инак ще я разочаровам." Книгата е много интересна и доста поучителна!
Това наистина е интересна концепция и мисля доста правилна.
Всеки път като кажа: "Ако направиш още веднъж..."той мигом ме поглежда в очите и го повтаря
Но аз си продължавам в същия дух...без да се усещам...
на мен също ми стана интересна тази концепция, защото и аз винаги правя последно предупреждение преди да я извадя от пясъка, например, защото хвърля пясък. добре, ами ако не предупреждавам какво правим - направо да я махам ли оттам и после да обяснявам защо съм го направила??? вие как мислите?
Аз пък не съм съгласна да квалифицираш едно дете като лошо!
The sun, как би се почувствала ти, ако някоя майка попита твоето дете защо е толкова лошо? Да му обясниш, че това, което прави не е хубаво или, ако видиш, че няма ефект, просто да го игнорираш е по-добър вариант.
The sun, как би се почувствала ти, ако някоя майка попита твоето дете защо е толкова лошо? Да му обясниш, че това, което прави не е хубаво или, ако видиш, че няма ефект, просто да го игнорираш е по-добър вариант.
и аз съм съгласна, че не е правилно да се казва на едно 2-годишно дете, че е лошо, особено пък чуждо дете! да му се скараш със строг тон - да, да му кажеш, че непослушно или че не се прави така - да, но лошо
!!! Аз пък не съм съгласна да квалифицираш едно дете като лошо!
The sun, как би се почувствала ти, ако някоя майка попита твоето дете защо е толкова лошо? Да му обясниш, че това, което прави не е хубаво или, ако видиш, че няма ефект, просто да го игнорираш е по-добър вариант.
The sun, как би се почувствала ти, ако някоя майка попита твоето дете защо е толкова лошо? Да му обясниш, че това, което прави не е хубаво или, ако видиш, че няма ефект, просто да го игнорираш е по-добър вариант.
и аз съм съгласна, че не е правилно да се казва на едно 2-годишно дете, че е лошо, особено пък чуждо дете! да му се скараш със строг тон - да, да му кажеш, че непослушно или че не се прави така - да, но лошо
!!! Ок, че си на това мнение - аз пък казах на кое съм. В случай, че си го пропуснала - заповядай:
Аз пък не съм съгласна детето ми да бъде удряно
Ама никак! 
Знам как се почувствах аз, при положение, че Гери на никого не е посягала и никой досега не бе посягал на нея - това ми стига
Или може би трябваше да почерпя детенцето с бонбон??????Според теб - "трябвало" да му се скарам със строг тон, според мен пък - не съм никоя да му се карам, по-скоро останах учудено-ядосана-обидена
и това едва ли не да се извинявам на някой - ама защо така съм постъпила, а не иначе - няма да стане ........................
ти пък защо се палиш????? на мен просто не ми харесва думата <лошо>, това е всичко. иначе реакцията ти в твоята случка е АБСОЛюТНО правилна, според мен!
........................
ти пък защо се палиш????? на мен просто не ми харесва думата <лошо>, това е всичко. иначе реакцията ти в твоята случка е АБСОЛюТНО правилна, според мен!
Няма начин да ме видиш да се паля на непознати Не съм казала, че на всеки трябва да му харесва всяка моя дума 
. 
Калина предупреждението си го приема като такова и в повечето случаи спира да прави това, за което й е направена забележка. Аз обаче, винаги съм била последователна и когато съм й казвала, че ако не престане с едикакво си, ще се приберем /примерно/, съм си удържала на думата, та дори да сме излезли токущо.
zdr dami,
не бих си позволила да наричам което и да е дете"лошо" и не бих търпяла някои да назовава така децата ми; ходих на един семинар на които много подробно обясниха как като му слагаш етикет детето започва да му вярва и да се вживява в ролята и наистина става "лошо"; тук се критикува поведение,не дете (не е хубаво да се удря ,вместо-побойнико ти)
има много школи и теории-аз лично както казах съм привърженик на "ако още един път направиш това- то.." защото се дава избор на детето са избере поведение и да си понесе последствията,което важи в света на големите с пълна сила; правенето на пук е част от тестването на лимитите,ако има едно и също последствие винаги обаче мисля че има ефект..
Анна
не бих си позволила да наричам което и да е дете"лошо" и не бих търпяла някои да назовава така децата ми; ходих на един семинар на които много подробно обясниха как като му слагаш етикет детето започва да му вярва и да се вживява в ролята и наистина става "лошо"; тук се критикува поведение,не дете (не е хубаво да се удря ,вместо-побойнико ти)
има много школи и теории-аз лично както казах съм привърженик на "ако още един път направиш това- то.." защото се дава избор на детето са избере поведение и да си понесе последствията,което важи в света на големите с пълна сила; правенето на пук е част от тестването на лимитите,ако има едно и също последствие винаги обаче мисля че има ефект..
Анна
Драга Кали!
Поведението на детенцето ти е съвсем естествено.
Очевидно имаш едно по-екстравертно момченце, което открито дава външен израз на чувствата си. Макар и този начин на изразяване - агресивният - да е остро критикуван при възрастните, то при децата се приема за нещо естествено.
Ще се опитам да го обясня по-точно. От възрастния човек с право се очаква да има изграден психически защитен механизъм, както и да може да контролира поведението си като дава контролиран израз на чувствата си. При децата обаче не е така. Освен, че нямат този защитен механизъм, те реагират съвсем първично, за да изразят чувствата си. Реагират, при това по различен начин.
По-интровертните деца например не се изразяват така лесно. Те са склонни да задържат чувствата си или да ги изразяват по индиректен начин. Съответно те ги преработват много по-трудно.
Ние често ги наричаме "послушни" (ужасен израз!) или "по-кротки", но в действителност те са доста по-трудни за разбиране. За родителите понякога е невъзможно да свържат дадено поведение с чувствата, които са го предизвикали. Това е така, защото реакцията може толкова да е закъсняла, докато си намери път навън, че те отдавна да са забравили за какво иде реч. А може, защото е била толкова слаба и отвлечена, че родителите изобщо не са я забелязали.
По-екстравертните деца изглеждат и се държат по обратния начин. Те реагират, те бълват чувствата си навън, при това го правят по типичния детски и първичен начин. За съжаление често пъти тяхното поведение е "трън" в окото на възрастните и те се отнасят неподходящо към тези деца.
Разбира се, да се постави границата - "Не може да удряш (щипеш, нараняваш) другите деца!" - и да се помогне на детето да се научи да иразява чувствата си подходящо, е важно. Но, за да бъде успешно това, първо трябва да осъзнаем, че детето се държи съвсем естествено. Че агресивното му поведение, ако расте в една нормална и приемлива среда, не е резултат от лошо възпитание, а още по-малко от това, че е "лошо дете"! То е в резултат първо и основно на факта, че е дете и умее да се изразява само по детски. Второ, че е с по-екстравертен темперамент, който си е по рождение и най-вероятно ще си остане такъв Същото важи и за интровертния тип, пожизнената диагноза имам предвид
В този смисъл е много важно да наблюдаваме и да анализираме децата си, за да можем да реагираме подходящо към тях. Така например, прословутият "тайм аут" (временно отстраняване от ситуацията), като начин за конторлиране на поведенито на детето има различен ефект върху различните по темперамент деца.
Например на едно интровертно дете отстраняването може много да помогне, защото интровертните хора се успокояват и зареждат батериите си, когато са насаме със себе си и, защото тогава другите хора не ги дразнят и те се чувстват по-добре.
Екстравертното дете обаче би понесло отстраняването като жестоко наказание и в този смисъл то не само не е ефективно, но може да се отрази и отрицателно върху него. Това е така, защото екстравертите имат нужда да бъдат сред хора. Те мислят, творят, решават и зареждат батериите си чрез контакта с хората. Когато са сами, те блокират и се развиват по-трудно.
Е, за да ни е по-лесно, по-често се случва тъй щото, хората не са чисто само единия или само другия вид и имат и по нещо смесено 
Но кой е казал, че трябва да ни е лесно
Трябва също така да проумеем, че агресията е начин да се изрази нещо, а не качество в човека! Децата са агресивни не, защото са такива по природа, а защото се опитват да кажат нещо. Те може да са по-изразителни по природа, но не и "агресивни деца".
Поставянето на границата е важно, но също толкова важно е да се опитваме да разберем и да анализираме ситуациите и темперамента. Защото, ако не го правим, рискуваме в децата ни да остане чувството, че са неразбрани. Да, те ще започнат да се държат, както ние очакваме и ще имат един добър външен вид на поведението, но отвътре ще трупат непреработени емоции и преживявания.
Също така трябва да приемем, че на детето му трябва малко повечко време, за да стане възрастен човек и да се научи да се държи като такъв. Има, няма 18 години...
Ето тук можеш да прочетеш една интересна тема за агресията. На мен специално първата, руската статия ми допада частично, но има интересни идеи. Другите две статии за съперничеството и наказанията, публикувани от поребителката Ivelina Blagoeva, много ми харесват. Сигурна съм, че и ти ще намериш нещо полезно.
Приятно четене и спокойно! Вярвам, че ще откриеш верния път, за да помогнеш на твоето дете да се научи да се изразява подходящо.
Мила, не знам за въпросната жена, но аз със сигурност щях да те направя луда, ако си беше позволила да кажеш нещо подобно, на което и да е от децата ми, по какъвто и да било повод!
Изобщо не те каня да спорим. Само те информирам!
Поведението на детенцето ти е съвсем естествено.
Очевидно имаш едно по-екстравертно момченце, което открито дава външен израз на чувствата си. Макар и този начин на изразяване - агресивният - да е остро критикуван при възрастните, то при децата се приема за нещо естествено. Ще се опитам да го обясня по-точно. От възрастния човек с право се очаква да има изграден психически защитен механизъм, както и да може да контролира поведението си като дава контролиран израз на чувствата си. При децата обаче не е така. Освен, че нямат този защитен механизъм, те реагират съвсем първично, за да изразят чувствата си. Реагират, при това по различен начин.
По-интровертните деца например не се изразяват така лесно. Те са склонни да задържат чувствата си или да ги изразяват по индиректен начин. Съответно те ги преработват много по-трудно.
Ние често ги наричаме "послушни" (ужасен израз!) или "по-кротки", но в действителност те са доста по-трудни за разбиране. За родителите понякога е невъзможно да свържат дадено поведение с чувствата, които са го предизвикали. Това е така, защото реакцията може толкова да е закъсняла, докато си намери път навън, че те отдавна да са забравили за какво иде реч. А може, защото е била толкова слаба и отвлечена, че родителите изобщо не са я забелязали.
По-екстравертните деца изглеждат и се държат по обратния начин. Те реагират, те бълват чувствата си навън, при това го правят по типичния детски и първичен начин. За съжаление често пъти тяхното поведение е "трън" в окото на възрастните и те се отнасят неподходящо към тези деца.
Разбира се, да се постави границата - "Не може да удряш (щипеш, нараняваш) другите деца!" - и да се помогне на детето да се научи да иразява чувствата си подходящо, е важно. Но, за да бъде успешно това, първо трябва да осъзнаем, че детето се държи съвсем естествено. Че агресивното му поведение, ако расте в една нормална и приемлива среда, не е резултат от лошо възпитание, а още по-малко от това, че е "лошо дете"! То е в резултат първо и основно на факта, че е дете и умее да се изразява само по детски. Второ, че е с по-екстравертен темперамент, който си е по рождение и най-вероятно ще си остане такъв
Същото важи и за интровертния тип, пожизнената диагноза имам предвид В този смисъл е много важно да наблюдаваме и да анализираме децата си, за да можем да реагираме подходящо към тях. Така например, прословутият "тайм аут" (временно отстраняване от ситуацията), като начин за конторлиране на поведенито на детето има различен ефект върху различните по темперамент деца.
Например на едно интровертно дете отстраняването може много да помогне, защото интровертните хора се успокояват и зареждат батериите си, когато са насаме със себе си и, защото тогава другите хора не ги дразнят и те се чувстват по-добре.
Екстравертното дете обаче би понесло отстраняването като жестоко наказание и в този смисъл то не само не е ефективно, но може да се отрази и отрицателно върху него. Това е така, защото екстравертите имат нужда да бъдат сред хора. Те мислят, творят, решават и зареждат батериите си чрез контакта с хората. Когато са сами, те блокират и се развиват по-трудно.
Е, за да ни е по-лесно
, по-често се случва тъй щото, хората не са чисто само единия или само другия вид и имат и по нещо смесено Но кой е казал, че трябва да ни е лесно Трябва също така да проумеем, че агресията е начин да се изрази нещо, а не качество в човека! Децата са агресивни не, защото са такива по природа, а защото се опитват да кажат нещо. Те може да са по-изразителни по природа, но не и "агресивни деца".
Поставянето на границата е важно, но също толкова важно е да се опитваме да разберем и да анализираме ситуациите и темперамента. Защото, ако не го правим, рискуваме в децата ни да остане чувството, че са неразбрани. Да, те ще започнат да се държат, както ние очакваме и ще имат един добър външен вид на поведението, но отвътре ще трупат непреработени емоции и преживявания.
Също така трябва да приемем, че на детето му трябва малко повечко време, за да стане възрастен човек и да се научи да се държи като такъв. Има, няма 18 години...
Ето тук можеш да прочетеш една интересна тема за агресията. На мен специално първата, руската статия ми допада частично, но има интересни идеи. Другите две статии за съперничеството и наказанията, публикувани от поребителката Ivelina Blagoeva, много ми харесват. Сигурна съм, че и ти ще намериш нещо полезно.
Приятно четене и спокойно! Вярвам, че ще откриеш верния път, за да помогнеш на твоето дете да се научи да се изразява подходящо.
...защото щях да я направея луда ако бе проявила безразличие Аз само се учудих с леден глас на детето "Защо си толкова лош?" ...
Аз само се учудих с леден глас на детето "Защо си толкова лош?" ...Мила, не знам за въпросната жена, но аз със сигурност щях да те направя луда, ако си беше позволила да кажеш нещо подобно, на което и да е от децата ми, по какъвто и да било повод!
Изобщо не те каня да спорим. Само те информирам!
...защото щях да я направея луда ако бе проявила безразличие Аз само се учудих с леден глас на детето "Защо си толкова лош?" ...
Аз само се учудих с леден глас на детето "Защо си толкова лош?" ...Мила, не знам за въпросната жена, но аз със сигурност щях да те направя луда, ако си беше позволила да кажеш нещо подобно, на което и да е от децата ми, по какъвто и да било повод!
Изобщо не те каня да спорим. Само те информирам!
.Миролюбив човек съм, но на тема близки хора, особено детето ми, полудявам -повярвай а това няма да е добре за теб. Както и това, че детето ти ще забрави кога е посягало. Само те информирам 