Здравейте Мами 
Пише ви момиче от град Варна .
Нямам нужда от съжаление,а просто съвет.Сигурна съм ,че има подобни моите истории,но просто имам нужда от индивидуален съвет.Става въпрос както се подразбира от заглавието,за това че нямам приятели и то никакви ,а аз съм младо момиче и имам нужда да излизам и да се забавлявам...на 18 съм,ако има значение.Ще ви разкажа малко по-подробно ,за да придобиете представа.Никога не съм имала стабилни приятели или поне такива на които мога да се оплача истински и да ме разберат.Общувах с едно момиче доста дълго време и някак си не ми беше толкова самотно,защото си имах поне един човек освен родителите ми който поне се правеше ,че ме разбира.Тя не беше харесвана от другите,но винаги бяхме заедно.Обаче точно в един от най-трудните за мен моменти тя си извъртя опашката и от това ми остана лошо впечатление .Ясно беше ,че оттук нататък нещата отиваха към зле и я блокирах ,защото не ми влияше добре и говореше зад гърба ми .След това ми беше тежко ,но реших да се стегна и започнах да търся начини да не бъда сама.Опитвах да общувам с различни момичета,да вляза в някоя групичка,но това се оказа невъзможно.Сега ще питате "Защо?".Отговора е че аз съм по -срамежлива , а това трудно се приема хората ..Опитах се да поправя и това .Но повечето момичета с които общувах и се опитвах да създам приятелство не искаха да ме допуснат до тяхната приятелска групичка,защото се познават от дълго време и нямат нужда от нови попълнения явно.Много пъти съм си мислела ,че съм създала някакво приятелство,а то се разпада дни след това.Извинявам се за дългата история,но съм емоционална в момента.Искам да попитам къде мога да се запиша ,за да съм сред хора поне..Някой литературен клуб или сбирки някакви не знам...Интересувала съм се от всичко ,което може да ми помогне ,но се отчайвам вече,защото имам воля да не съм сама,а всичко което предприема , се проваля .И е така от години,което ме наранява още повече.Семейството ми знае за това мое положение,но няма как да тръгне да ми търсят приятели 😐.Толкова много неща пробвах и нищо.Записах се в един клуб там се запознах с няколко момичета от моя квартал и бяхме близки ,докато ги търсех аз.Те не са го правили,но това не ми пречеше .С тях отношенията ни охладняха и не казвам ,че е само тяхна вината ,но винаги като излизаха заедно ми ставаше гадно ,а накрая съвсем ме отписаха и спряха общуването си с мен,защото всяка си намери нейна компания.А аз се опитвах да общувам с тях и да бъда добра приятелка,но уви..Не мисля че съм някаква особнячка и избягвам хората.
,но наистина е гадно.Благодаря да отделеното време и ви пожелавам повече успехи от мойте.😄
Пише ви момиче от град Варна .
Нямам нужда от съжаление,а просто съвет.Сигурна съм ,че има подобни моите истории,но просто имам нужда от индивидуален съвет.Става въпрос както се подразбира от заглавието,за това че нямам приятели и то никакви ,а аз съм младо момиче и имам нужда да излизам и да се забавлявам...на 18 съм,ако има значение.Ще ви разкажа малко по-подробно ,за да придобиете представа.Никога не съм имала стабилни приятели или поне такива на които мога да се оплача истински и да ме разберат.Общувах с едно момиче доста дълго време и някак си не ми беше толкова самотно,защото си имах поне един човек освен родителите ми който поне се правеше ,че ме разбира.Тя не беше харесвана от другите,но винаги бяхме заедно.Обаче точно в един от най-трудните за мен моменти тя си извъртя опашката и от това ми остана лошо впечатление .Ясно беше ,че оттук нататък нещата отиваха към зле и я блокирах ,защото не ми влияше добре и говореше зад гърба ми .След това ми беше тежко ,но реших да се стегна и започнах да търся начини да не бъда сама.Опитвах да общувам с различни момичета,да вляза в някоя групичка,но това се оказа невъзможно.Сега ще питате "Защо?".Отговора е че аз съм по -срамежлива , а това трудно се приема хората ..Опитах се да поправя и това .Но повечето момичета с които общувах и се опитвах да създам приятелство не искаха да ме допуснат до тяхната приятелска групичка,защото се познават от дълго време и нямат нужда от нови попълнения явно.Много пъти съм си мислела ,че съм създала някакво приятелство,а то се разпада дни след това.Извинявам се за дългата история,но съм емоционална в момента.Искам да попитам къде мога да се запиша ,за да съм сред хора поне..Някой литературен клуб или сбирки някакви не знам...Интересувала съм се от всичко ,което може да ми помогне ,но се отчайвам вече,защото имам воля да не съм сама,а всичко което предприема , се проваля .И е така от години,което ме наранява още повече.Семейството ми знае за това мое положение,но няма как да тръгне да ми търсят приятели 😐.Толкова много неща пробвах и нищо.Записах се в един клуб там се запознах с няколко момичета от моя квартал и бяхме близки ,докато ги търсех аз.Те не са го правили,но това не ми пречеше .С тях отношенията ни охладняха и не казвам ,че е само тяхна вината ,но винаги като излизаха заедно ми ставаше гадно ,а накрая съвсем ме отписаха и спряха общуването си с мен,защото всяка си намери нейна компания.А аз се опитвах да общувам с тях и да бъда добра приятелка,но уви..Не мисля че съм някаква особнячка и избягвам хората.
,но наистина е гадно.Благодаря да отделеното време и ви пожелавам повече успехи от мойте.😄 
