Ще имам ли някога приятели или ще остана така ..самотна

  • 3 910
  • 22
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 4 628
И аз винаги съм била от самотниците така да се каже. Имала съм близки отношения с хора през годините, но някак си не устояха на времето. Имам и по-повърхностни отношения на ниво забавление - като се видим си говорим глупости и се смеем - главно с хора от старата ми работа и други от университета. Но въпреки това, някак си се чувствам преди всичко сама. По-добре е така, честно казано. Имала съм с двама човека много близки отношения, да не кажа, даже, болезнено близки и не беше особено здравословно това. Откакто съм преди всичко сама и не нарочвам някого за най-близкият ми човек или нещо подобно, някак си ми е по-леко и свободно на душата. Имам няколко приятелки, с които можем да си споделяме повече неща, за което съм благодарна, обаче съм наясно, че няма да продължи вечно.
Когато съм сама гледам сериали, филми (документални и всякакви), чета книги, гледам ютюб, рисувам си, излизам да се разходя или да разгледам какво има по магазините. Не ти препоръчвам да ходиш насила в някакъв танцувален клуб или нещо такова само и само, за да се запознаеш с хора. Прави неща, които са ти интересни на теб.
Като тръгнеш в университета ще се срещнеш с много нови хора, ако някой те заговори - не го отблъсквай. Казвам ти го, понеже знам, че по-затворените хора като цяло затова нямаме чак толкова много приятели - просто страним и се отдръпваме от хората. Приемай познанства, разговори, ако някой ти предложи да излезнете - не отказвай. Не подхождай с предубеждение към тях. Излез от зоната си на комфорт. Успех!

# 16
  • Мнения: 1 184
Лора не каза как горе долу изглеждаш. На 18 г жените са изключително безпощадни относно външният вид , това може би ти играе някъде лоша шега.

Ей това си го напиши някъде и го чети по 2 пъти на ден:


Като тръгнеш в университета ще се срещнеш с много нови хора, ако някой те заговори - не го отблъсквай. Казвам ти го, понеже знам, че по-затворените хора като цяло затова нямаме чак толкова много приятели - просто страним и се отдръпваме от хората. Приемай познанства, разговори, ако някой ти предложи да излезнете - не отказвай. Не подхождай с предубеждение към тях. Излез от зоната си на комфорт. Успех!

Това също :
А защо не се спрятелиш с момче? Такива приятелства може по-лесно да ти се отдават.

# 17
  • Мнения: 18 384
И аз гласувам за сприятеляване с момчета. И те са хора де! Smiley

# 18
  • Мнения: 2 204
Пусни една твоя снимка тук, ако е възможно от това лято на плажа, и ще ти кажем дали ще имаш приятели или ще си самотна.

# 19
  • Мнения: X
Кажи какъв е проблема точно? Сприятеляваш се и после бързо се разпадат нещата? Разкажи нещо конкретно.

# 20
  • Мнения: 1 184
Пусни една твоя снимка тук, ако е възможно от това лято на плажа, и ще ти кажем дали ще имаш приятели или ще си самотна.

Това не е много обективно.Защо?

С подходящ режим на хранене , тренировки , стил на обличане , прическа , грим и най вече начин на мислене , за 6м до 1 г една жена така може да се преобрази , че и самата тя няма да се познае.

За 18г е перфектна възраст да запоне всичко това.

Това което на мен най много ми прави впечатление е че Лора има проблем в начина на мислене , не толкова във визията.

# 21
  • Мнения: 18 384
За гадже е от значение външността, но за просто приятели що?

# 22
  • София
  • Мнения: 10 621
Аз дълго време нямах приятели. Сменях различни училища по различни причини и все бях новото момиче, с което никой не иска да говори.
След като завърших и започнах работа, си намерих колежки, с които поддържам и до ден днешен отношения, макар и не толкова близки, както преди.
С годините и покрай децата се срещнах с много нови хора, с които по една или друга причина не ни се е получило дълготрайно приятелство. Но и срещнах такива, с които макар и рядко, се виждаме с радост. Запознах се и с две съседки, с които си допаднахме и вечер се събираме с децата, но това са +3 години градене на взаимоотношения. Има периоди на отдалечаване - ангажименти, болни деца, понякога цяла седмица не се чуваме, макар да сме врата до врата, но това не е краят!
Не стават нещата като по филмите и книгите. Едни хора идват, други си отиват. Просто трябва да приемаш по-спокойно нещата. Но това идва с опита.
Успех!
(гледах един филм за едно момче, което се бореше с тежка форма на срам. терапевта му каза да седне в едно кафене при компания деца на неговата възраст. просто така... той го направи. всички го гледаха с недоумение в началото, той поседя малко и понечи да си ходи, но те го спряха и така си станаха приятели. Ех, как хубаво става във филмите )

Общи условия

Активация на акаунт