Мога ли да запазя семейството си?

От много време чета из този форум и се чудя и мая. Ама пък твоят постинг беше върша на сладоледа барабар с черешката. Аз също съм майка на дете с умствено увреждане според теб тези деца трябва да ходятправо в газова камера ли. Изобщо не съм чела какво са ти оговаряли здругите но помни ч
е тази злоба ще бъде възнаградена. Помня когато жената на брат ми веднъж нарече синът ми идиот , от там нататък наистина започна да плаща разведе се, раздели се с живота си в София превърна се в провинциална пачавра.
Само да подчертая , че си имам и друго здравичко дете, така че не си мисли, че аз имам злоба към другите деца.И работя с умствено увредени деца, много , често са по-истински в усещанията си от другите деца
Ще ми се да го напиша и ще го напиша МАЙНАТА ТИ.

Благодаря на всички, които се включихте в този форум. Бъдете сигурни, че сте ми помогнали, но още е рано да кажа на къде вървят нещата. Все още и аз не съм сигурна. Преди срещата ми с абитуриентката мъжът ми реши да каже някои неща, че и той и брат му са се обаждали, че са говорили глупости, искали са срещи и разни такива. Аз очаквах да видя наистина хубаво момиче.В крайна сметка аз бях тази, която натри носа на мъжа си. Може да се каже, че дори бях разочарована от красавицата. Не искам да засягам хора виждащи себе си в това дете, но да се сравнява с мене. Лицето и беше покрито с акнета, зъбите и бяха криви и черни, къдравата и коса беше прецъфтяла по краищата и мазна в основата, а гримът и – все едно моята дъщеря се беше гримирала. Да не говорим за петната от манджи по белите и панталони и лошият аромат, който се носеше от нея. Докато казвах тези неща на мъжът ми той с отвращение казваше:”Стига толкова.Стига ми говори. Аз съм я виждал за миг с някой си. Не съм я заглеждал толкова.” Това,което разбрах от нея съвпадаше с приказките на моя. В крайна сметка след това което чух и видях се разбира, че те са се забавлявали с момичето като са се подигравали с нея. Но пък сега се чудя дали не беше по-добре да е било някоя красавица, с която да е бил, отколкото да се подиграват така с това дете. Мисля си,че и това не говори добре за него, но ако наистина искаше да бъде с друга, нямало е да чака на среща с това дете. Имал е възможност и приятли,с които да излезе и да си намери подобна компания. На този етап продължаваме разговорите, като той се показва категоричен, че ние сме неговото семейство, и че иска да е с нас. Държи се добре, захваща се с някои работи вкъщи. Мисля,че и го е срам за това, че в крайна сметка се изложи с това дете./Да беше красавица, с която да се хвали – виждаш ли какъв мъж съм, какви гаджета ми се лепват и т.н., а то!!!/Да заедно сме в момента, но аз все още не мога да се успокоя и непрекъснато мисля за всякакви частички от този пъзел. Ще пиша пак дали е искрен, че ще се промени и  че ще изолира доколкото е възможно останалите в къщата.
   Да не ви досаждам с дълги писания,но като няма на кой да си изкажа всичко.
Относно конфликта, който възникна за детето на девер ми. Към майката, която се засегна!!!!!Не смятах да се впускам в подробности, но изглежда се налага. Ако обичаш имай търпение и изчети това, което ще напиша.
Когато отидох в тази къща това дете беше на 4-5г. До този момент въпреки, че е очевидно, че детето не се развива добре, в тази къща не се говореше за това, каму  ли да се предприемат някакви мерки. Аз бях тази, която се опитваше докато си пие кафето с майката на това дете, да говори за възможностите и нещата които трябва да се предприемат. Не би трябвало това да е от значение, но съм с две висшета, добра работа и не смятам, че съм някоя тъпачка, която да не може да разсъди тези неща правилно. Абсолютно категорично заявявам, че ако за това дете са положени усилия то можеше да бъде напълно пълноценно и оправно поне за себе си, защото случаят не е тежък. За мен е много важно да отбележа, че майката 10г. не работи. Последната година работи в магазин на роднини и сега и тя е бременна, но след като и аз забременях – да ги гледаме заедно. Тя ми плачеше, че девер ми,свекърва ми  не давали да се прави нещо,че нищо му нямало на детето,  аз пък и плачех, че тя носи отговорност за това дете, че не може с това да се управдава,че ще я гледат и защитават от другите докато са живи, ами след това, че утре то ще каже “Момо ти си виновна”, а не баба и дядо. Тогава наша близка работеше в такава специализирана детска градина. Жената ги убеждаваше, че с детето ще се занимават всекидневно специалисти, включително и тя допълнително, че има възможност нещата да са по- добре. А знаеш ли те с какво се оправдаха: че трябвало всеки ден да се минават 20км. сутрин и вечер, че било далече и такива – а майката е безработна. Докато не се беше родила нашата дъщеря това дете беше залепено за нас с мъжа ми. И до магазина да отидем то беше с нас. И след това нещата продължиха.
Нямам възможност да опиша отношението на тези хора към случая. Детето е трети клас, а е водено на логопед и уж специализиран педагог, осигурени от училището няколко пъти. Не става въпрос да са супер заможни, но до толкова имат възможности да осигуряват това на детето. На годинка реших да водя моето дете на очен лекар – контролно. Решиха да заведем и другото – вече на 6г. Оказа се, че не вижда и трябваше да сложи очила. А колко пъти е споменавано, защо се навежда толкова като се опитва да пише.....и др. Но детето се прехвърля от един на друг, без никой да поема отговорност. Докато си гледах детето предлагах на етървата да си намери работа, ако трябва аз ще и взимам детето и ще го заглеждам, така или иначе съм си вкъщи.........така или иначе то си беше все при мен. Но ти не разбираш, че жената си търси спокойствие и не се заема с нищо, което изисква някаква отговорност. Да не говорим за възпитанието – абсолютно безхаберие. Основно поведението на детето е от това – не ми казвай, че егоизма, завистта, агресивността и лошото отношение конкретно към някои е вследствие от друго. Защо си позволява от извесно време да ме нарича – путко, лигло, мангасарянке и т.н., а към други не. Това се знае и от родителите му, но не му се прави забележка. Знаеш ли защо – защото играейки с моето дете се случва да отправям забележка и към двете. Независимо от това кой е виновен смятам, че така е правилно щом играят заедно.И моето казва добре, а то казва не слушай майка ти и т.н. Е, в следствие аз съм принудена да го отпратя, за да покажа и на моето, че това не е редно. Излизайки ме нарича как ли не, блъскат се врати и пак т.н. Какъв пример давам на моето дете показвайки му, че друго може така да се държи към мене? Какво да очаквам тогава утре от него? А, колко физически го е отнесло моето дете след нарочни действия, а не “без да искам”.
Имам и други познати с такива деца и виждам какво се прави за тях -  водят се по какви ли не места, при какви ли не специалисти, непрекъснато се предприемат неща водещи до по- доброто им развитие.
Винаги съм предлагала помоща си, ако е било в ползата на това дете. Аз бях тази която отиде да си прави биохимичен скрининг, а след това и ултразвук, с цел да дам пример на етърва ми, защото изобщо не мислеше за тези неща, въпреки, че доктори са и казвали, че ако реши да има други деца тези неща са задължителни. Искаше аз да я водя, но се скарахме и не знам дали изобщо го направи. Но в крайна сметка след като те са се примирили с това положение и не искат да предприемат нищо – е тогава не виждам смисъл да се предлагам. След като виждам, че родителите му предпочитат да се занимават с други неща – като да излезат на кафе, да си гледат телевизия и др. подобни, вместо да обърнат внимание на детето, защо пък аз да го гледам.Пак казвам:НЯМАМ НИЩО ПРОТИВ ДЕТЕТО, НО ПРИ БЕЗХАБИРИЕТО НА РОДИТЕЛИТЕ МУ  Е ЕСТЕСТВЕНО ДА  РЕФЛЕКТИРА ВЪРХУ НЕГО.ДОРИ И СКАРАНИ  КОГАТО КУПЯ НЕЩО НА МОЕТО СЪМ КУПИЛА И ЗА ДРУГОТО, ДЕЦАТА ИГРАЯТ ПАК ЗАЕДНО – НО НА ДВОРА.  
   Никога не съм обиждала това дете с някакво наречие, както споменаваш за жената на брат ти.
Нямам възможност повече да пиша, но ще те попитам сега теб:
   Имаш дете с подобен проблем, за което съжалявам искренно.Би ли ми писала какво правиш ти за него?
   Занимаваш се с деца с подобни проблеми. Би ли ми казала като веща в тази област – Кое е най – малкото нещо, което може да се направи за такова дете?Какво трябва да се прави?Какво правят други родители?
   Би ли се сравнила с жената, за която може да се каже, че само споменавам, защото е трудно да се опише всичко?