Като ме изкара извън равновесие я оставам на баща и да се занимава с нея. Ако го няма таткото, си го изкарвам на ку4ето. Чак сега разбирам защо ядох толкова много шамари без причина-заради малкият ми брат. Затова не съм сигурна, 4е искам да имам второ дете.
- Публикувана: 24 юни 2006, 15:50 ч.
- Последно мнение: 22 юли 2006, 12:52 ч.
Удряли ли сте ?
Случвало ми се е, пошляпвам. Самият жест е важен и той го възприема като наказание и че е направил нещо неправилно, иначе полза няма голяма освен за момента... Също така крещя, тук вече ефект има или се сърдя и това действа, защото попорастна и почна да разбира 
. Но по улиците не прилагам тези методи, а малкият се усеща и ме прави на маймуна 
Преди да имам дете бях сигурна, че няма да посягам да го шляпам, всичко ще е с обяснения и с добро, да ама не знаех колко палаво и бясно ще ми е детето
...
. Но по улиците не прилагам тези методи, а малкият се усеща и ме прави на маймуна Преди да имам дете бях сигурна, че няма да посягам да го шляпам, всичко ще е с обяснения и с добро, да ама не знаех колко палаво и бясно ще ми е детето
... 
Пошляпвам и аз.....ситуацията ежедневно излиза извън контрол. Не смятам шамарчетата за метод на възпитание, но се случва. Става ми мъчно естествено, на се случва 
Няма какво да си кривя душата. Ефектът е нулев...аз шляпвам дупето, а той умира от смях, което още повече ме кара да издивявам 
.
Няма какво да си кривя душата. Ефектът е нулев...аз шляпвам дупето, а той умира от смях, което още повече ме кара да издивявам .
Понякога я пошляпвам по пампа. Случвало се е само тогава, когато проявява върл инат, никога, защото е счупила нещо, защото се е изцапала или заради такива глупости. Снощи пак се пошляпвахме заради инат. Много ми стана съвестно, защото осъзнах, че нито снощи, нито в другите случаи, когато е отнасяла по шамарче-две по дупето е била виновна тя. Отнесла си го е заради някой друг - най-често баба и и дядо и, които я лигавят до безобразие и не дават да счупи устните, ами търчат като изоглавени да и удисат.
Иска ми се тях да набия, ама не така, както шляпвам нея - по памперса, ами да ги нашамаря хубавичката. И да ви кажа, от снощи (повлияна и от една случка в петък миналата седмица) реших, че вече обръщам ситуацията - просто ще съобщя на всички, че не желая да правят забележки на детето ми или да ми се оплакват от пакостите и белите и. Моето дете е най-доброто, най-послушното и умното, което познавам и грешката не е в него. Ако някой друг е на противното мнение, да го проразгледа. Може би не е правилно това, но иначе тя ще си отнася каране или шамарче заради простотията на баба и и дядо и.
Обобщено, мнението ми е следното: Понякога е дори полезно детето да получи шамарче по дупето като крайна мярка. Но винаги трябва да му се обяснява защо е било нашляпано. И освен всичко това с пошляпването върви до към 3-4 години - после вече е обидно и детето също го осъзнава като такова.
Иска ми се тях да набия, ама не така, както шляпвам нея - по памперса, ами да ги нашамаря хубавичката. И да ви кажа, от снощи (повлияна и от една случка в петък миналата седмица) реших, че вече обръщам ситуацията - просто ще съобщя на всички, че не желая да правят забележки на детето ми или да ми се оплакват от пакостите и белите и. Моето дете е най-доброто, най-послушното и умното, което познавам и грешката не е в него. Ако някой друг е на противното мнение, да го проразгледа. Може би не е правилно това, но иначе тя ще си отнася каране или шамарче заради простотията на баба и и дядо и.
Обобщено, мнението ми е следното: Понякога е дори полезно детето да получи шамарче по дупето като крайна мярка. Но винаги трябва да му се обяснява защо е било нашляпано. И освен всичко това с пошляпването върви до към 3-4 години - после вече е обидно и детето също го осъзнава като такова.
Казвала съм го и пак ще го кажа - не мисля, че удрянето помага с нещо на възпитанието 
Никога не съм удряна и претендирам, че съм добре възпитана. Не виждам защо трябва да посягам на детето си 
Ядосвала ме е като не слуша ,но се опитвам да обяснявам и обяснявам /дори да е започнала вече да се тръшка / докато не й влезе нещо в главата. Засега действа 
Никога не съм удряна и претендирам, че съм добре възпитана. Не виждам защо трябва да посягам на детето си Ядосвала ме е като не слуша ,но се опитвам да обяснявам и обяснявам /дори да е започнала вече да се тръшка / докато не й влезе нещо в главата. Засега действа
Не съм удряла сина си, въпреки че е имало моменти да изпадна почти в бяс. И аз не знам как съм се сдържала, но определено смятам, че ако изливам безсилието и агресията си върху него, не само няма да му помогна, но и ще му навредя. Опитвам се да му показвам кога прекалява - обяснявам много продължително. Ефект има. Слънчицето ми вече е на шест години и нямам проблеми. Разговарям с него като с възрастен още като беше в пелени. Резултатът е, че сега се опитва да се наложи, но с аргументи и обяснения / както съм му показвала /
Виждам ежедневно майки, които обиждат и удрят децата си. Те просто не си дават сметка, че мачкат децата си, създават им комплекси, вместо да им вдъхнат увереност някаква, да ги научат , че на родителите винаги може да се разчита и т. н.... Много може да се каже, но сега нямам много време.
Виждам ежедневно майки, които обиждат и удрят децата си. Те просто не си дават сметка, че мачкат децата си, създават им комплекси, вместо да им вдъхнат увереност някаква, да ги научат , че на родителите винаги може да се разчита и т. н.... Много може да се каже, но сега нямам много време.
Когато загубя контрол (а моите са царици да ме изкарват извън кожата ми, особено голямата)- удрям. Понякога изпускам парата и по друг начин, но най-често не се стърпявам да ги плесна. Не казвам, че е възпитателно, но за момента помага.
Естествено, че боят не е метод за възпитание и не вярвам някой да го твърди.
Естествено, че боят не е метод за възпитание и не вярвам някой да го твърди.
Когато загубя контрол (а моите са царици да ме изкарват извън кожата ми, особено голямата)- удрям. Понякога изпускам парата и по друг начин, но най-често не се стърпявам да ги плесна. Не казвам, че е възпитателно, но за момента помага.
Естествено, че боят не е метод за възпитание и не вярвам някой да го твърди.
Естествено, че боят не е метод за възпитание и не вярвам някой да го твърди.
И аз мисля така
Не бих си позволила да бия сина си 
Случвало се е, но не го приемам като възпитателен метод, а по-скоро като израз на безсилие от моя страна 
говоря за баткото като се заинати и затръшка