Публикувана: 24 юни 2006, 15:50 ч.
Последно мнение: 22 юли 2006, 12:52 ч.

Удряли ли сте ?

3 508
89
1

# 60 20 юли 2006, 09:42 ч.

Мнения: 2 784

Случвало ми се е, макар и рядко. Забелязала съм, че веднъж на няколко седмици, Калина има по един ужасно крив ден, в който се тръшка за щяло и нещяло, хапе, рита, удря, пакости и т.н. Та обикновенно тогава не издържам. Но когато и викам или я шляпвам се чувствам много гузна, така че гледам да е много рядко. Embarassed

И никога не по лицето, винаги еднократно шляпване по дупето или през ръката. Naughty

# 61 20 юли 2006, 10:01 ч.

София
Мнения: 7 242

Случвало ми се е. Противник съм на удрянето, но е имало случаи, в които като че ли детето само си го "проси". След много молби, обяснения и предупреждения съм я шляпала по дупето. Ефектът е бил, че тя веднага влеза в релси и поне няколко дни е много зговорчива, а аз съм много гузна... Обикновено след таова и тя да ми се извинява и аз на нея Embarassed

...
Малко тъпо ще прозвучи, но едно дете трябва да знае и какво е пердах. Страшното и лошото е, когато той се превърне в практика, особено когато родителят удря в афект /т.е. когато не може да се овладее и действа импулсивно, а не премерено/

# 62 20 юли 2006, 10:29 ч.

Мнения: 1 364

Цитат на: Никол в сб, 24 юни 2006, 18:04

Шляпвам от време на време Tired

не знам дали помага, но като нищо друго не действа стигаме до това Confused

И аз така практикувам

# 63 20 юли 2006, 10:36 ч.

София
Мнения: 18 679

Случвало се е Embarassed

Изобщо не се гордея с това Sad

Удрянето е израз на безсилие от страна на родитреля и на мен ми се случва точно в такива моменти - говоря, говоря, говоря до припадък, а той се тръшне на земята, направи си неговото и посегне да ме удари. Ми...откачам Embarassed

Плясвам го през ръцете или попамперса.Знам, че няма ефект, защото така му давам двоен стандарт - аз мога да удрям, той не може Rolling Eyes

Знам, че би трябвало да погаля удрящата ръчичка, ама...не ми иде отвътре да го галя в такива моменти Laughing

Не знам...понякога имам чувството, че изпускам нещата Sad

Да му се не знае бебешкият пубертет ooooh!

# 64 20 юли 2006, 11:35 ч.

Мнения: 14 133

Цитат на: Biby в сб, 24 юни 2006, 16:05

Ефект няма. Не мисля, че това е начинът за възпитание, но съм излизала извън нерви и съм удряла. Embarassed

И аз така.

# 65 20 юли 2006, 12:24 ч.

Мнения: 23 122

Цитат на: Чета в сб, 24 юни 2006, 18:01

Най-често заплашвам, после наказвам и накрая бия (шляпам по дупето, не си пребивам детето).

И аз,но вече все по-рядко.Наказанието върши работа засега.

# 66 20 юли 2006, 12:46 ч.

София
Мнения: 771

Удряла съм, напоследък даже случаите зачестиха Cry

. Ефект никакъв върху детето, нито престава да си върши глупостите на момента, а само го афектира повече, нито му действа дългосрочно. Тръшканията и мрънканията продължават. Разговорите на дълго и на широко му минават край ушите, просто когато реши че иска нещо, няма сила на тоя свят, която да го успокои докато не стане неговото. Боят не е възпитателна мярка, той е израз на моето безсилие да се справя със сина ми. В чудо съм се видяла, но продължавам да чакам деня, в който ще порастне.

# 67 20 юли 2006, 13:32 ч.

Мнения: 268

Цитат на: пенелопа в сб, 24 юни 2006, 21:46

И аз поплясквам и повиквам.Не чува, не вижда, изпадала е в истерии за глупости, ставала е неконтролируема.Та не съм го правила с възпитателна цел а с такава-да я извадя от това и състояние.Не заради моите нерви, не заради това,че реве на улицата и хората гледат.А заради нея самата-да дойде на себе си.Става за секунди някак си-стряска се, че лошо и се пише и спира.Сдобряваме се и се черпим нещо.Говорили сме си за това-за какво я шляпвам.Обикновено викането помага, но когато е пуснала тежката артилерия-отнася и шляпване.

Точно такова е положението и при нас. Като изпадне в състояние на истерия единствения начин да я извадя от него е шамарчето. ако говоря или се опитам да я прегърна нещата се влошават. а оставя ли я в това състояние може да се нарани от цялото това тръшкане или да се задуши от ярост, сълзи и т.н. След шамарчето всичко е спокойно, избърсваме си сълзичките, извиняваме се, гушкаме се, обещаваме си повече това да не се случва и правим нещо, което ни е любимо. Хубавото е, че това се случва рядко. За дребни детски пакости, особено които не са преднамерени вече дори и не викам. За съжаление баба й и дядо й крещят непрестанно за всичко. Старая се по-рядко да е с тях, но тъй като сме самички в повечето време, а аз работя, в определени моменти се налага.

# 68 20 юли 2006, 16:49 ч.

Мнения: 817

Аз ще си призная, мен не са ме удряли, но аз я пошляпвам, примерно ако ухапе някое детенце, което често ни се случва!

# 69 20 юли 2006, 17:21 ч.

зад парка
Мнения: 1 583

Ето една история от моя архив, по темата Mr. Green

:

Как се храни дядо- Тити е на 1 година и 8 месеца

Тити яде бой по памперса... Как ли се стигна дотам?!
Баща ми седи в хола и гледа мач; усилил е тв, за да не пропусне нещо. Тити снове напред-назад из къщата. В един момент отива в хола при дядо си и му подава лъжичка с нещо вътре. Дядо й, погълнат от действието на терена, послушно отваря уста и го лапва с идеята, че баба й й е дала нещо и тя просто не го иска. След малко Тити се връща и носи пак пълна лъжичка, дядо й- пак отваря уста и го лапва. Усъмнявайки се вече какво точно е това, отива след нея в кухнята и ... вижда манджата на болонката ни разпиляна по целия под, а Тити бърза отново да напълни лъжичката...
(Болонката храним с лъжичка, защото на 4 месечна възраст получи много силен стрес и спря да се храни сам, и така вече 14 години. Баща ми му бил приготвил вечеря, и оставил паничката с лъжичката му вътре да стоят под един стол в кухнята и да чакат удобен момент.)
Е, после Тити яде бой по памперса...

# 70 20 юли 2006, 17:30 ч.

Варна
Мнения: 1 306

Ох, аз напоследък крещя Embarassed

И точно днес почти бях готова да я перна през ръката, като почна да налага с всичка сила клавиатурата.
Има моменти когато ме вади от релси......

# 71 20 юли 2006, 17:36 ч.

София
Мнения: 38 704

Аз по принип бях против. Но един път я шляпнах по дупето когато я видях да се катери за 6-ти път там където не трябва. И оттогава сякаш ми придоби респект и много повече ме слуша, дори само когато и кажа "Не". Преди много ми се лигавеше, защото ме мислеше за мека мама.