Справяне след раздялата

Явно правиш нужното като се виждаш с приятели и семейство. Остава ти просто да изчакаш да мине време. Клиширано е, но наистина времето лекува. Имай търпение, давай ден за ден и в някакъв момент ще усетиш как всичко отдавна е отминало. Поне аз така съм се справяла.

Времето на вън допринася за депресивното ти състояние.
Ще видиш като дойде пролетто след има няма месец как жаждата ти за живот ще се събуди и ще дишаш спокойно.
А лятото-слънцето ще те зареди с желание за диета и спорт, шопинг, плаж и може би нова тръпка.
Имах токсична дълга връзка, която приключвахме 10 пъти и след всеки път се чувствах като теб.
С изключение на последния-събрах се, продължих и това беше най-правилното нещо което съм правила-да се отърся от връзка в която не съм се чувствала добре.
Върни се към старо забравено хоби, с което релаксираш.Или си открий ново

Милата, не се притеснявай, ще мине, иска се търпение... но можеш да се посъветваш с прихотерапевт. Сподели с него. Мисля, че ще ти помогне. Успех!

Milata nese pretisnyavai ste mine iskase tirpeniye..no mojej dase posavetvash sas psiho terap..spodeli sas nego ..mislya ce steti pomogne..uspeh:hugs:

 

---

Моля, пишете на кирилица!

Нормално е да се чувстваш така, заради рутината на ежедневието, което си имала. Просто ти трябва време да се преориентираш към нови дейности и емоции. След време ще оцениш колко хубаво нещо ти се е случило, щом връзката ти е била токсична. Всяко зло за добро, наистина. Неизбежно е да ти е криво и да не ти се прави нищо, но след 2-3 месеца например ще си много по-добре. Вярвай в доброто си бъдеще!

Времето не лекува...поне при мен то е спряло.... Имам познати дето така и живеят с болката

В момента съм на такъв етап, че буквално не искам да се събуждам. Живяла съм с този човек и животът ми е толкова свързан с него, че всичко което погледна ми напомня за него. Просто не мога да спра да мисля и да страдам всяка секунда.

Времето прави нещата по-поносими, после е индивидуално кога точно ще мине напълно. Търпение трябва и целенасоченост. Ако човек все се връща назад в мислите си, няма как да мине.

Няма универсална рецепта.
Понякога, за да се излекуваш и развиеш имунитет, трябва първо да преболедуваш. Добре че се е случило сега, а не когато си на 30+, тогава щеше още повече да боли.
Клин клин избива все пак
Повече читави мъже около теб и ще стане.

Виж, най-важното нещо си направила - оттървала си се от токсична връзка, в която си била много време. Разбира се, че ще ти е малко тъжно, носталгично... Все пак, добър или лош, ти си била с този човек цели 5 години. Дай си време - опознай се! Опитай различни неща, ако имаш финансовата възможност си направи кратки почивки из България и Европа - билети има и по 10 евро в посока...

От мен - браво, че си се оттървала. Изисква се смелост, която много дами нямат и цял живот живеят нещастни.

П.С. Позволи си да бъдеш тъжна - няма нищо лошо в това. Понякога трябва да се удари дъното, за да изплуваш на повърхността.

 Като се развали хармонията между партньорите, много рядко се оправя, поне според ме това е заради промени у всеки един и като резултат всеки почва да се движи с различна скорост, от там нататък следват само компромиси.
 Сигурно е лесно да ти кажа отстрани, че след време ще осъзнаеш колко добре се е получило, че сте се разделили. Колкото е по млад човек толкова по трудно преглъща загубите, но някой загуби реално не са загуби само се окачествяват като такива в конкретният момент.
 Аз също излязох на чисто след 2 дълги връзки и немога да кажа, че съжалявам, че нещата не са се получили, хаха само дето малко попораснах през това време
 Както ти каза Elizabeth_ радвай се че всичко това ти се случва много преди 30+ и бъди сигурна, че причините са повече от това което ти си получила като обяснение или имаш като информация.
 Ако сега ти е трудно да преглътнеш тези 5 години, по лесно ли ще ти е след примерно 3 години да преглътнеш 8 - защото човек никога незнае.
 Горе главата, мъже дал господ колкото искаш

Всичко е в главата ти и под твой контрол. Наранено е егото ти. А наранено его се лекува с любов към себе си. Ти всъщност не се нуждаеш от друг човек за да се чувстваш пълноценна, обичана, уважавана и щастлива. Осъзнай собствената си стойност и не подарявай сърцето си на хора, които не го заслужават. Щастието ти е сАмо в твоите ръце. Заобичаш ли истинската си същност, и другите ще те обичат заради това, което си. Винаги бъди себе си и не се старай да покажеш най-доброто от себе си за да впечатляваш мъжете. Така ще откриеш истинския, а не отново някой, който да си храни егото с теб. Научи се да виждаш нещата под повърхността.

Взела си правилно решение, и другите вече казаха, за времето което лекува, но има и други неща, които могат да помогнат. Ти си в депресия в момента и това е без съмнение.

В момента се измъчваш и първите дни, седмици е най-тежко и при всеки продължава различно дълго. За това е добре да посетиш добър психолог, повярвай ефекта ще е много голям.

Може да вземеш и някои добавки, като вит. Д и чай или екстракт от жълт кантарион. Жълтият кантарион е много ефективен и в други държави лекарите лекуват с него по-леките до средни депресии, вместо с лекарства !

Аз също съм преживял трудна раздяла и беше много тежко. Още повече, че  причината не беше токсична връзка или проблем. Обмислях да ходя и аз на психолог, доста сълзи пролях, но времето ми помогна и го преодолях този момент.

В твоя случай, друго което може да ти помогне е да си спомняш лошите моменти и защо взе това решение. Това помага, но ти сега мислиш само за хубавите моменти и възможностите ако всичко е било наред.

Като почувстваш, че ти липсва от което много ти тежи, мисли за лошите му качества и защо взе това правилно решение. Това помага повярвай !

Ти не трябва да страдаш, ти заслужаваш най-доброто и дано един ден срещнеш мъж, който ще те направи истински щастлива. Мъж с който ще имаш семейство и прекрасни деца и те ще имат щастливо детство.

Представи си да другият вариант да имаш деца от този мъж и те да растат в една токсична среда. Тогава още повече ще страдаш.

Радвай се, че си прекъснала връзката на време, защото много други са попаднали в капана на "обвързани с деца", родили са от такива "мъже", вложили да средства в общо жилище и чак тогава осъзнават или лошите качества на мъжа се проявяват и те се озовават в много много трудна ситуация.

Така е, Stallion001.
Повечето жени сами си причиняват страданието, а упрекват за това мъжете. Но мъжът е огледало на жената, той отразява отношението й към себе си. И докато жените не го осъзнаят това, ще си страдат. За това във всяка тема повтарям "жени, обичайте се!".

Внимавай какви послания разнасяш. Понякога човек няма сили да реагира - и в тоя момент не ти трябва някой да ти каже "ти нямаш самоуважение". Това направо би сринало доста жени. Не всяка жена във всеки момент на връзката е наострена и енергична, та да бие шутове. Понякога измъкването е сложно, бавно, трудно, а решението невинаги е категорично. Да мръднеш сантиметър в някои случаи е по-голямо геройство, отколкото да "избягаш с 200".

Да не забравяме, че мачкането променя психиката. При първия тормоз може да е по-лесно, дори с насмешка да го насметеш, но след стотния жената вече е "бито кученце", претръпнала е, свикнала е.

Та не изкарвай толкова лесно откъсването от насилник, защото невинаги е лесно. След стотния тормоз повечето жени не са вече силни и биещи шутове. Но пак заслужават измъкване.

Точно щях да кажа, че тормозената жена няма нужда от още един тормоз - да й набиват канчето, че е боклук, защото търпи. И без това насилникът не пропуска да й напомня, че е боклук.

На някой им трябва едно по-силно разстърсване за да се осъзнаят и да действат, но има и такива, които съзнават, че са си изгубили достойнството, но въпреки това им е трудно да предприемат каквото й да било и така затъват все повече в своята нерешителност.

Оооо Боже всеки си интерпретира написаното по негов си начин !
Нали точно за това говорим, че силната жена няма да допусне цитирам:


Нали за това говорим, силните жени не могат да изпаднат в такова положение, те няма да го допуснат. Аз може да не съм жена, но много добре знам за какво става въпрос, защото майка ми е била в такова положение и съм научил доста неща, а и от много други случаи на други хора.

За това ми беше странно да прочета мненията ви. Много е важно всяка жена да има самоуважение и достойнство, когато има това и за жалост е попаднала на лош "мъж" боклук, тя ще може много по-лесно да сложи край още в самото начало, когато той започне да я тормози и опитва да смачка ! Все пак говоря и по принцип тези неща, а не само за конкретният случай в темата.

Ето това е абсолютно в противоречие с това за което говорим:

При силните жени няма стотен тормоз, при тях това го няма, те просто няма да допуснат да изпаднат в това положение, защото ще напуснат насилника, нали за това ги наричаме силни !

А това пък беше нелепо, направо не мога да повярвам като го прочетох"


Как можа да си измислиш това не мога да разбера, ние говорим за самоуважение и достойнство, а ти изпляска това !

Написах тези неща, за да помогна на момичето да осъзнае, че няма за какво да страда, че тя не е изгубила нещо, което си е струвало. Аз разбирам обаче, че когато човек има чувства той страда дори и за хора, които са били лоши и са ги карали да се чувстват зле. Сигурен съм, че и при нея е точно това причината, но времето ще и помогне и един ден, когато срещне мъж, който ще я уважава и ще я направи истински щастлива, тогава ще разбере, че не е трябвало да се чувства така и да страда.

Ако и е много тежко, моят съвет е да посети психолог и това много ще и помогне !

Моята връзка не е била свързана с физическо насилие, по-скоро тормозът беше психически. Винаги ми е обяснявано, че това било от любов, че аз съм виновна и т. Н. Знам че не съм виновна, знам, че не го заслужавам това отношение и реших да не се връщам там, въпреки че възможности имах и все още имам. Разбирам, че не трябва да се чувствам зле, но просто не мога. Нямам и капчица желание за живот и се чудех просто ще мине ли скоро или изобщо някога. Не мога да споделям със семейството си, не искам да им причинявам това да ме виждат така. Определено смятам да посетя психолог, когато намеря сили да изляза от вкъщи. Към момента седя, рева и се самосъжалявам, от 4 дни ме боли главата, но трябва да се опитам да се справя.

Защо бе момиче. Заслужава ли си. Заради един който те заряза ей така заради пропадналите си приятели. Заради един на който му беше нужно точно една вечер за да избере тях пред тебе и дългогодишната ви връзка. Задай си въпроса-това ли заслужаваш. Да бъдеш удобната женичка която стои в къщи и го чака, докато той запуснат и брадясал си прекарва времето навън.

стига де, неможе да е толкова плачевно положението, заповядай ще ти разкажа аз какви проблеми имам, за да сравниш и да придобиеш чувство, че твоят може би е по-лесно преодолим от очакванията ти и ще си въстановиш настроението ))

^^ Не е редно да се правят такива сравнение, кой бил по тежък, кой по лек случай. Момичето страда и това е най-важното. Искам само да ти кажа Lolitta, че ти си силна жена, щом си предприела това действие. Един ден ще си много доволна от решението ти. Имаш ли си на представа какво щеше да е ако беше изпаднала в същото положение с този човек, но чак след като сте сключили брак и имате деца и общ дом ?

Трябва да приемеш случая с облекчение, трябва да си доволна дори, че това се случва сега и живота е пред теб и аз ти пожелавам да срещнеш някой, който ще те оцени, ще те уважава и ще те прави щастлива. Моята майка нямаше такъв шанс и за жалост, тя в този живот никога няма да разбере какво е да бъде истински обичана и ценена. Моята майка не получава от мъжа си цветя за 8 март, нито мили думи и за който и да е празник, но това е по-малкият проблем дори.

Да не говоря, че истинските Мъже не правят тези неща за любимите си само за празници, те го правят и през останалото време ! Истинските мъже правят всичко по силите си, за да направят жената до тях щастлива, да виждат усмивката и, да и показват любовта си по всякакъв начин ! Те просто живеят за това 

Преди 4 години и аз приключих такава връзка и се чувствах точно като тебе започнах работа на 2 места за да нямам време да го мисля. Не можех и да спя лягах в 4/5 ставах 7 за работа пребирах се в 22 и пак до 4/5 не можех да заспя .. Радвай се,че и той е спрял да те търси, защото при мен тормоза продължаваше и след това понеже аз го напуснах . 1 ден ми обясняваше какк ме обича и ще се промени на другия ми обясняваше как аз съм виновна за всичко колко съм глупава, колко по красиви жени от мен има и всякви такива . Обичах го страшно много и едвам се сдържах въпреки всичко да му дам още 1 шанс,но знаех че ако се върна ще загубя напълно себеуважението и достойнството си . И колкото и да му обяснявах и молех да ме остави той продължаваше да ме търси. И тогава заминах за друга държава . Вече 4 години по късно имам страхотен мъж до себе си и  малко слънчице на 1 годинка ,което ни дарява с прекрасни мигове .
Като се замисля за  врвмето преди осъзнавам че още дълбоко в себе си имам някакви чувства към този човек и не знам времето дали ще ми помогне да го забравя напълно един ден ,но знам че направих най-доброто за себе си и сега съм щастлива. А преди бях просто глупаво влюбена 😁
И наистина когато някой ти е влязал под кожата е трудно да си тръгнеш дори и да си даваш сметка,че този човек не е за теб. Преди него не бях допускала мъж да ме обиди още повече пък да ми посегне не съм и вярвала,че някога ще го позволя,но любовтта наистина прави хората слаби и наивни.

Ами всичко е нормално, 5 години не са малко време. Нормално е да страдаш. Стисни зъби и чакай, ще мине!
Разбирам те, и аз много трудно понасях разделите, като бях по-млада. Сега не знам как е, скоро не ми се е случвало.
С психолога внимавай да не задълбаеш твърде много. Обсъди токсичността на връзката обаче, задължително, за да знаеш от какво да се предпазваш за в бъдеще. След като си допуснала такава връзка и изначалните симптоми, това означава може би/казвам може би/, че си твърде толерантна, въпроси за самочувствието и т.н. Само ще ти е от полза да разчепкаш тези неща, сега, овреме, за да не попаднеш нататък в живота си отново на токсична връзка.
Ех, да имаше кой да ми каже това навремето, и да имаше и кой да слуша...
Но никога не съм имала проблем да помня някого, да се сещам за него и да преживявам след много много време. Винаги след време осъзнавам, че не сме били подходящи един за друг. Не знам как е, ако след много години пак се сещаш за него с носталгия.

Мислех си преди време да пусна тема свързана с миналите връзки и дали има някой за когото се сещате и след дълги години и всякаш още изпитвате някакви чувства(носталгия) . Но при мен мисля че проблема е от многото неизказани неща,понеже всеки опит за нормален разговор се превръщаше в спор, викове и обиди.. За това е важно като приключваш връзка да си кажеш всичко, което чувстваш,мислиш и изпитваш . Ако има нещо,което искаш да му кажеш по-добре го направи сега според мен ще ти помогне по-лесно да продължиш напред

За нормален разговор не мога и да си мечтая, отсреща стои една стена, не слуша и не приема. Знам, че щеше да ми е доста по- леко ако си бяхме казали всичко, ако бяхме провели един последен нормален разговор, но всичко свърши много грозно само крещеше без да слуша, след това последва блокиране отвсякъде, нищо не можах да кажа,а имах доста за казване.

Разбирам те напълно. Личи си, че си го обичала безусловно все пак само истонската любов може да накара някой да остане 5 години в токсична връзка ,когато разбира и знае че е такава . Гледай да си запълниш времето и неусетно ще минат месеци и ще срещеш някой по-добър за теб, който ще те подкрепя,обича ще ти върне самоучувствието и ще те направи щастлива

Защо, бе, мили момичета, страдате, вместо да се ядосате - за пропилените чувства, за изгубеното време, за съсипаното самочувствие?! За какво ви са още разговори, ако за толкова време не ви е разбрал, мислите ли, че накрая ще схване? Само още нерви.
Някой не ви е оценил, голяма работа, друг ще го направи. Как изобщо ви хрумва да обичате мъчителите си, че и да страдате от липсата им?! Ядосайте се и изхвърлете на боклука всичко, дето ви напомня за тях - чувства, вещи... Там им е мястото.
Съсредоточете се върху себе си, направете разбор защо сте допуснали да се примирявате с такава токсична връзка, открийте причините да си причините това и променете себе си. Пак е болезнено, но тази болка е оздравителна. Успех!

Усмихни ми се, хубав пост, но бих променила "ядосайте се" на "благодарете му". Няма грешки, само уроци.

Присъединявам се към това мнение. Дистанцирането помага много да си възвърнеш самообладанието. Приеми, че няма бъдеще връзката и гледай да мислиш в тази посока, а не за евентуално събиране. Не се интересувай изобщо какво прави, това ще те нарани, защото повечето мъже в такива случаи хич не си губят времето, а се разнообразяват, къде с жени, къде с друго, докато ти страдаш. Моят бивш непрекъснато ме търсеше след раздялата, много е неприятно и натоварващо негативно, и наистина е добре, че твоят не го прави. Бях го блокирала отвсякъде за около 2 месеца, за да му светне, че така не може да продължава и накрая кротна.Повтарям, не се интересувай къде е и какво прави, гледай да се стабилизираш и успокоиш.

От колко време си така момиче ? Как така не се храниш и спиш ? Съвземи се , ще се поболееш така .
Разбирам болката ти , разбирам даже че още го обичаш и ти липсва болезнено, но след като знаеш че връщане назад няма
ти остава само физически с реални действа да го изпъдиш от мислите си . Ставаш сутрин , пускаш си музика , взимаш си душ, гримираш се, усмихваш си ..и пълен напред . Трябва ти нещо което да те отвлича от мислите за този задник . Ако толкова държиш да му кажеш неизказани неща , намери начин и му ги напиши . Щом те е блокирал , напиши му писмо с поща . Но не дълбай там , не търси срещи с него , след като той те е блокирал ..бъди и ти като него студена ..и го зачертай завинаги . Може да ти олекне след писмото, може и да стане по зле . Важното сега за теб е да намериш сили да се изправиш с някакви стъпки . После бързо ще се наредят нещата . От любов не се умира да знаеш ..и няма незаменими хора на този свят .

Бре, чудех се защо го пишеш това и ми светна .
Тя е момичето от темата , което стои сама , докато задника всяка вечер е със други задници .
които са големите мъже и не се оставят да ги командават някакви си жени , но пък се търсят един друг големите мъжкари .
Лолита , за този ли плачеш ? Недей , той не заслужава изобщо . А, ти си супер момиче
след като си го бързо разбрала и зарязала . Ще се оправиш , послушай инстикта ти за самосъхранение и, който ти е много верен .

Ами разделени сме от около 2 седмици, отначало не бях така, но от 4-5 дни е някакъв ужас. Храня се супер малко и спя по 3 часа на денонощие. Може би това, че започна да ме търси, да ме обвинява е причината. Звъни на нашите звъни от различни номера, обижда ме и ми затваря. А всъщност аз не съм виновна, той се раздели с мен и даже причината за скандала преди това беше той. Решила съм от утре да съм постоянно сред хора, колкото и да нямам сили ще трябва да се справя. Отслабнала съм с 3 килограма в последните 5 дни, а по принцип съм 48кг и няма повече накъде. Да не говорим, че главоболието не се повлиява от обезболяващи вече няколко дни.

Звъни , защото големия мъжкар не може да приеме
че е изоставен и грам съвест и интелект няма да потърси грешката в себе си и
изобщо да осъзнае защо не го искаш повече .
Ще звъни, звъни и ще престане ..не се тревожи .
Да, излез утре , дано е хубаво времето ..и се насили да хапваш по залък
дори банан да е . Главата боли инче от много плач . Плискай си вода , опитай се да поспиш
пий чайчета ..и най важното се опитай да отклониш мислите си
и си мисли за нещо лежерно ..например каква рокля или дънки ще си купиш
и колко хубава ще си с тях Хайде лягай сега и м..ната му на този . Късмета ти е напред .

А, не е спряло, просто още не си готова да видиш, че върви и то само напред- назад не се връща.
Така че, ще си изстрадаш порастването и осъзнаването, че не бива да допускаш да не те уважават и зачитат.
Една сутрин ще се събудиш и ще се чудиш, какво толкова си обичала в един боклук?

Това което сподели още повече затвърждава колко правилно решение си взела. Жалко, че някоя друга жена ще направите грешката да има връзка с този "мъж" и нищо добро не я чака. Не ми е приятно да чета колко зле се чувстваш и как не се храниш и не спиш и това може да те разболее.

Ще трябва малко да се насилиш да ядеш, защото здравето ти е на първо място. Опитвай с любимите ти храни, по лесно ще ги приемаш въпреки липсата на апетит. Течните храни също са по лесни за приемане, добави и тях.

Чай от жълт кантарион, много добър при депресии.

Но един добър психолог може да те "вдигне" за кратко време, нямам съмнение в това.

Мила, нали още в предната тема те предупредихме, че тоя няма да те остави току така. Ще те "накаже" с "раздяла", а като види, че не му допълзяваш на черджето, ще го обърне на тормоз.
Такива са тези мизерни душици - вампири.
Егото му не понася мисълта, че е зарязан. Очаквай всякакви мръсни номера - ще приказва глупости по твой адрес, ще се опитва да настройва хората срещу теб. Не се притеснявай, който си заслужава, ще прецени правилно дали да му обръща внимание.

2 седмици не могат да изтрият 5-те години.
Тялото, душата се настройват към този човек и като го няма, направо си влизаш в абстиненция.
Просто трябва да мине време.
Казват, че за всяка година от връзката трябва по 1 месец, за да я преодолееш след края й.

Толкова си млада, толкова много живот има пред теб.
Както пее Стефчо Данаилов
"Колко е страшно да бъдеш разлюбен
на 20 години
И мислиш си, че умираш"....точно такова е чувството, всички са го изпитвали. Но човек не умира, а се преражда.

Препоръчвам ти курс по женски удоволствия - шопинг/фризьор/спа. Ей така, да се поглезиш, както не си го правила до сега. Да се усетиш телесно и визуално доволна от живота. Дори и да ти звучи безумно в момента, имаш нужда от подарък - нещо лично за теб.

Не се тревожи, че си емоционално като мъртва. Мозъчната ти химия има нужда от време, за да се пренастрои. Ти си млад човек, животът със сигурност ще вземе връх.

Проста рецепта: намери си друг. Намериш ли, за 1 ден ще ти минат драматичните състояния и ще се радваш, че си се отървала.

Това пък хич не е вярно ако си обичал човека.

хахах, ама е почти вярно, ако новият е неприлично богат
 извинявам се предварително, ако някой се чувства засегнат от това, просто реших да разведря обстановката

Здравейте,преди месец се разделих с БНД с който бяхме заедно 10години.Въпреки всичко което ми причини(скандали,ревност,мачкане,постоянни забележки и упреци,никакви уважение  и подкрепа)аз се чувствам ужасно зле.Липсва ми ужасно много,спомням си само хубавите моменти, обвинявам себе си за всичко ,въпреки че знам че големия принос за раздялата е негов Загубих самочувствие,увереност.Чувствам се сама  ,макар че не съм имам прекрасни родители,близки и приятели които ми помагат.Невиждам никакво бъдеще без него,мисля че съм станала зависима от неговото присъствие.Незнам как да се справя и кога ще мине...моля ви за помощ и съвети!!!

Вземи се в ръце, защото аз заради страдание по един такъв мухльо започнах да получавам паник атаки преди 16 години. Докато разберат лекарите какво ми е мина близо година, през която паник атаките прерастнаха в паническо разстройство. 15 години се борих с тая гадост, която буквално ми съсипа живота. Нямало е ден, в който да не съм се ядосвала на себе си, че заради онзи мухъл минах през ада и пропуснах толкова хубави неща. Започни да ходиш при психотерапевт, ако усещаш, че губиш почва под краката си, за да не си лепнеш някаква гадост.

Погледнах тази стара тема....Не можеш да забравиш човека, ако си го обичал...И аз все живея с болка вече 5 години заради един човек...Шопинг, фризура - нищо не помага...
bubole4e_me4e, напълно те разбирам...

bubole4e, развила си зависимост, от която трябва да се отървеш час по-скоро. Послушай стрина Калина, защото в положение като твоето много често се стига до състояния като паническо разтройство. Безумното в случая е, че другият си живее живота и хич не му дреме, докато за теб предстои дълъг период на страдание и болка. Първата стъпка е да си зададеш въпроса, той страда ли като теб за раздялата ви? Ако не, ти защо си го причиняваш, а не се вземеш в ръце? Имаш да отглеждаш дете, трябва там да се съсредоточиш сега.Не го мисли мъжа.Ще видиш как бързо ще се съвземе, даже бързо ще си намери друга.
На мен също ми беше трудно. Дълго време ми трябваше да се измъкна от това състояние. Сега ми е трудно само като го срещна някъде, спомените се връщат и цялата гнус ме залива отново. Но е просто момент, който отминава.

Авторке, била съм в твоята ситуация. И аз имах усещането, че оставят много неща недоизказани, имах нужда от някакъв ясен край, някаква завършеност. Накрая проведохме един последен разговор. Е, пак останаха тон неща недоизказани. Пак не минаха нещата. Пак не получих от него смислена реакция, напротив, за пореден път се държа абсолютно неадекватно. Но все пак след този разговор приех, че това трябва да е краят и наистина го сложих. Продължих напред, а той остана в миналото.

И пак не беше лесно, и пак не мина веднага. Това, което помогна на мен - друг мъж. Секс, страст, емоции. Огромен контраст в характера, позитивен, уверен, без манипулации, без игрички. Ей, направо не можех да повярвам къде ми е била главата да търпя ония отношения с предишния. Благодарих се, че съм се отървала, и вече грам не ми трепва нищо за него.

Този твоя звучи ужасно. Манипулации, тормоз, психическо насилие. Бягай и не поглеждай назад, с такъв щастие няма да видиш. Търси си друг. Не е нужно да се влюбиш веднага, просто да получиш от друго място внимание и друг да ти ангажира мислите.

Лъвица,браво на теб и аз искам да съм като теб ама не ми се получава.Вече 3 месеца минаха от раздялата и все ми е в акъла, не му пиша,но не мога и да го забравя,а уж аз прекратих връзката.Мразя да съм сама,но и по срещи с други мъже не ми ке ходи,абе луда работа.
На авторката ще кажа, че бившия ми мъж беше такъв манипулатор и ми действаше психически, така че да се спасява колкото може по бързо,нищо хубаво не я чака.

Авторката Lolitta315 се е оттеглила от бгмама. Вече говорим с буболече и емма1.
Буболече, при теб е съвсем прясно и болката е разбираема. Нормално е, трябва да се мине през всички етапи и болка и отричане, и търсене на вина в себе си, важно е да се стигне бързо до гнева и здраво да се държиш за него, той измъква от дупката, не позволява да се връщаш назад надянала розови очила.
Изисква време, но животът е кратък, не можеш да отделиш на миналото години, в крайна сметка се търси помощ от професионалист.
Емма1, страдайки и разхождайки се с увесен нос, вече 5 години причинявате болка и тревога и на хората около вас, които ви обичат (родители, брат/сестра, приятели...) Тези мисли, "Не можеш да забравиш човека, ако си го обичал..." са добри за романите, но показват сериозни проблеми.  Самосъхранението е първично заложено у човека и е причина за оцеляването на вида. Де факто, вие подхранвате страданието си, като не вземате никакви мерки.
Не знам какъв ви е случаят, така че следващата част от изказването е на база наблюденията ми върху други хора. За жалост, има такива, които обичат ролята на страдалец и ореола на печал около тях. А затова не дават медали и никой не аплодира. Докарват си паническо разтройство както е казала Стрина Калина и все по-малко възможности за постоянни, смислени контакти. Така че, Емма1, за вас е време да се обърнете към специалист, убедена съм и го казвам с най-добро чувство.

Бубе, 3 месеца нищо не са. Да ме беше видяла мен на 3-тия месец Трябва време. И на мен не ми се ходеше по срещи, вътрешно се съпротивлявах срещу друг мъж. Ама си харесах един и от там нещата се обърнаха в положителна посока много бързо.

plqsak, хората са различни, а не е че някой е за специалист. Психиката, емоции, харектерите са различни....Някои жени, мъже се привръзват към половинките си и не могат да ги забравят или да спрат да обичат....Всичките сме различни. Постът ти е такъв, сякаш ме познаваш или нещо та така категорично пишеш....Някои жени и с мъжете живеят, а намират и други. Някои хора са с други виждания, чуства..разбирания

Абсолютно вярно. Но след толкова време, нещата опират до здравословно и нездравословно. Очевидно не ви се отразява добре тази  обич, а пет години не е малък срок  - ще си навредите в дългосрочен план сериозно. Разбира се моето е просто съвет, ако съм ви подразнила, не съм го имала за цел, а и аз съм никой във вашия живот. Ще ви боли, обаче, ако хората около вас започнат да се отдръпват.

plqsak, просто човекът толкова много ми допадаше, че никой след него не може да ме впечатли. Просто улучих човек, който е точно за мен, който, сякаш, втората половинка от мен...Нещата са сложни...Нали затова взимаме участие в темата, всеки изрази своето мнение...

Моя приятел замина за чужбина днес направо съм съсипана всичко ми напомня на него в вкъщи задушавам се как да се справя с това ?

Срещай се с хора, които обичаш и те обичат, или поне говорете по телефона. Хубава музика, медитация, потъване в работа също могат да помогнат.

Помага до една степен пребереш ли се в вкъщи всичко те стяга и задушава не ми се яде нищо ме ми се прави наливам се с алкохол и незнам какво да правя с липсата .

Разделени ли сте окончателно, или просто заминава временно?

Не не заминава да работи там за втори път за 3 месеца и нещо пишем си чуваме се всеки ден но това мисля че ме кара да страдам още повече и обмислям раздяла ще си дойде и пак ще замине този път за 5 месеца това е голяма болка за мен всеки път и незнам какво да правя?!

Говорила ли си с него по този въпрос?

Да казва че тука няма пари и няма как да не заминава не е лъжа но парите не са всичко да необходимост са и то голяма!Незнам седя на дивана и плача сърцето ме стяга незнам как да се справя с това !

Човека е отишъл да изкара пари,не на разходка!Намерете си смислени занимания-учене,работа.Ами ако сте съпруга на моряк и така е целия ви живот? Плюс две деца за гледане?

Реално, ако това му е плана за вбъдеще, наистина може би трябва да се замислиш, искаш ли такава връзка.

Познавам хора, които се разделиха след години такива отношения, защото на жената й липсваше партньор, пари бол, но най-важното го няма.
И си беше хванала любовник... Та много грозна раздяла.

Ако наистина това ще ви е връзката, по-добре си направи сметка можеш ли да си добре и щастлива така. Не изглежда отговорът да е да.

Мисля мисля и съм като в задънена улица не не съм изобщо щаслива и няма как и да съм много хора са на моето място знам и за тях е Ок !

Да говорили сме казва няма начин тука няма пари и това е аз избор нямам не изобор има винаги но го обичам много прекалено.

То е като да извадиш зъб. Дълъг период от време ще усещаш празнината която преди той е заемал и бавно ще зарастне. Но по добре без зъб от колкото с гнил такъв. Хубавото е, че като зарасне раната ще можеш да сложиш нов който ще е много по хибав от старият и усмивката ти пак ще грейне. Имай търпение.
Успех

Благодаря за позитивните думи знам че е така работя по въпроса