Не съм предполагал, че такъв човек въпреки всичко, което стана не разбира ситуацията и още има претенции да му работя ш*баното лозе всяка събота и неделя и ми давал шанс да се оправим при това условия.... ) Тая седмица се вижда, че ще си взимам майка ми при мен и така. За края е ясно..
А майка ти пита ли я дали иска или не?
Има родители като твоите и то са много, които прехвърлят амбициите си на децата. Решават те какво ще работят, без да се съобразяват с техните нужди, желания и възможности.
Родителите на майка ми така постъпваха с майка ми и леля ми. Леля ми искаше едно да учи, а те я насилиха друго. Чак след доста време тя милата успя да учи това, което и на сърце и да започне работа. Но дотогава имаше скандали и налагания. Доста пъти по доста начини тя им казваше, че живота си е неин и ще прави каквото тя реши.
С майка ми същата работа. Много и се пречеше. Трябваше да се изнесе. Години им трябваха да разберат да оставят децата си да си поемат пътя, който те са си избрали.
Но насилие като при теб не е имало. Само скандали.
Просто по културен начин уведомяваш баща си, че не те вълнува лозето. Вълнува те твоята си работа, твоят дом, твоята си приятелка и не те интересува нищо друго.
Ако не разбере, приключваш взаимоотношения, виждания, обаждания. Докато стопли, че света не се върти около него.
OnDiNe_, права си, научил го е да се труди. Това е хубаво. Но не и останалото - биенето, тормоза, ограниченията, обидите.