Това с двете висши едновременно е въпрос на пари главно. Не може повече от един път да си държавна поръчка за една и съща образователна степен, а семестриалните такси за платеното обучение в по-желаните специалности са няколко хиляди годишно. Без другите разходи за обучение, квартира, храна, бебе и пр. Обаче случаят на авторката не е да има излишни хилядарки и да се чуди къде да ги намести.
- Публикувана: 30 март 2019, 15:50 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2019, 17:07 ч.
Бременна на 21
Той не пътува по морета, а по Дунава и го няма месец след което 2 седмици си е тук и отново 1 месец, не че ще е по-лесно, но 1 месец не е като 6.
Така е по- приемливо, пък и майка ти нали те подкрепя, ще се справиш.
Бих те посъветвала да поставиш въпроса за сключване на брак.
А, сватба винаги може да се направи по- късно.
И аз учих, и дете гледах, че и работех, както и мъжа ми, пък не се повредихме.
И родителите ми бяха разведени, но баща ми стотинка не е ми е дал.
Съвсем инфантилни ги направихме тези млади хора. Откога да имаш дете на 21 е краят на живота?!
И какви са тези съвети за аборт при положение, че бащата иска да се женят. Да завършила, да укрепнела финансово и на 35 да налеят доста пари и нерви в клиника по репродукция.
И какви са тези съвети за аборт при положение, че бащата иска да се женят. Да завършила, да укрепнела финансово и на 35 да налеят доста пари и нерви в клиника по репродукция.
Dincho, отново подчератавам, няма предложение за аборт. Казвам, че аз бих направила аборт, ако никога не съм изкарала и 1 лев. Защото детето е отговорност, не само желание.
Какво ще направи друг, това е негово решение, затова съвети не давам.
Отговарям и на темата, като родител посочвам причините, довели до този отговор от страна на баща ѝ. Друг баща/майка, би отговорил друго, тези, които сме като нейния баща, можем да ѝ отговорим защо се държи така.
Това ли са само вариантите? Не мисля. И сега може да започне да работи, успоредно докато учи, да роди на 26, примерно и т.н.
А за бащата, само празни приказки чух. Лесно се слага подпис и се дават обещания, но не видях дори да се е замислил как ще си поеме бъдещите отговорности. Защото те не се изчерпват с финансовата страна, тя е само една част от тях.
Какво ще направи друг, това е негово решение, затова съвети не давам.
Отговарям и на темата, като родител посочвам причините, довели до този отговор от страна на баща ѝ. Друг баща/майка, би отговорил друго, тези, които сме като нейния баща, можем да ѝ отговорим защо се държи така.
Да завършила, да укрепнела финансово и на 35 да налеят доста пари и нерви в клиника по репродукция.
А за бащата, само празни приказки чух. Лесно се слага подпис и се дават обещания, но не видях дори да се е замислил как ще си поеме бъдещите отговорности. Защото те не се изчерпват с финансовата страна, тя е само една част от тях.
Мизерията си е... мизерия. На никого не я пожелавам. Децата си също не искам да подлагам на мизерия с вяра в светлото бъдеще. Аз на мизерия нося, децата ми дали могат, не искам и да пробвам.
На Вили никой не й казва да си тегли ножа, но трябва да мисли рационално, не емоционално. Да си набележи конкретните стъпки - кое след кое, как ще организира грижите за детето, кога и как ще учи, какви привилегии може да ползва като майка-студентка (напр. перманентна сесия - имаше такава в СУ по мое време; отстъпка от таксите; таткото ще може ли да гледа бебето докато си е тук), а не как ще си държат ръцете.
На Вили никой не й казва да си тегли ножа, но трябва да мисли рационално, не емоционално. Да си набележи конкретните стъпки - кое след кое, как ще организира грижите за детето, кога и как ще учи, какви привилегии може да ползва като майка-студентка (напр. перманентна сесия - имаше такава в СУ по мое време; отстъпка от таксите; таткото ще може ли да гледа бебето докато си е тук), а не как ще си държат ръцете.
Пращаха на мен и баба ми, понеже тя не работеше, за да може да ме гледа.Смея да твърдя, че всичко каквото съм искала като малка от тях съм го имала, въпреки, че е имало моменти,когато баба ми се е чудила от къде да вземе някой лев, за да купи нещо за ядене. И въпреки, че нашите са се постарали да имам всичко, това не ме е направило лош и неблагодарен човек-напротив! Както казах не искам да съм в тежест на никой и ще се постарая с майченството, което дават от университета и с помоща на приятеля ми да не занимавам родителите ми с искане на пари и т.н.
Навремето забременях на 20 от човек, с когото към момента бяхме заедно пета година. Също като тебе, студентка, на квартира, разведени родители, баща в чужбина и без един ден трудов стаж. Приятелят ми беше 5 години по-голям, със собствено жилище стабилни доходи. Искаше да се оженим, да оставим бебето, да прекъсна учението си, нямало нужда да работя, той щял да ме издържа.
Аз тогава просто отидох и направих аборт. И през ум не ми мина да задържа бебето, не съм коментирала с родители и роднини. На 20 години, без доходи, жилище и професия ми се струваше самоубийствено да си окача и бебе на врата. И сега мисля така и, ако мога да се върна назад и пак да избирам, бих направила същото.
Но аз много държа на самостоятелността и подкрепа - финансова и морална от никого не търся и не очаквам. Всички решения - добри и лоши взимам сама и сама си нося последствията. Затова много внимавам в изборите си. Нямам спасителна мрежа да ме подхване, ако падна.
Аз тогава просто отидох и направих аборт. И през ум не ми мина да задържа бебето, не съм коментирала с родители и роднини. На 20 години, без доходи, жилище и професия ми се струваше самоубийствено да си окача и бебе на врата. И сега мисля така и, ако мога да се върна назад и пак да избирам, бих направила същото.
Но аз много държа на самостоятелността и подкрепа - финансова и морална от никого не търся и не очаквам. Всички решения - добри и лоши взимам сама и сама си нося последствията. Затова много внимавам в изборите си. Нямам спасителна мрежа да ме подхване, ако падна.
На 21 съвсем не е толкова рано. Отделно би трябвало да си 3ти курс, дефакто ти остава още година (ако си 4години) .
Аз съм на 22г и съм почти в 6стия месец.
Работя от 2ри курс , но въпреки това майчинството ми няма да е високо. Таткото взима прилични пари, нашите ще ни помагат. Нищо странно не виждам в решението им да задържат бебето. С малко повече лишения в началото, ще се справите. Успех ☺
Аз съм на 22г и съм почти в 6стия месец.
Работя от 2ри курс , но въпреки това майчинството ми няма да е високо. Таткото взима прилични пари, нашите ще ни помагат. Нищо странно не виждам в решението им да задържат бебето. С малко повече лишения в началото, ще се справите. Успех ☺
X
Реклама