Бременна на 21

Доколкото разбирам авторката не пита дали да направи аборт или да роди, нито пък кой как възприема раждането на 21г.
Авторката е шокирана от реакцията ( неодобрението, неразбирането) на баща си. Авторке, ако наистина си разумна ще осъзнаваш, че никой родител не си мечтае детето му да се задоми с първото гадже и да роди още докато се пуска бавно от полите на детството. Убедена съм, че и на майка ти не и е приятно, но не го е показала пред теб. Това, че баща ти е показал негативния си шок не означава, че не те обича, нито, че ще спре да те подкрепя. Родителите подкрепят децата си дори когато правят огромни грешки. Но всеки реагира по различен начин.

Деца са се раждали през войни, епидемии, бедствия.Не плашете момичето.Все пак, не е ученичка, не е и самотна майка.Реакцията на бащата  на авторката е разочароваща.Нямам дъщеря, но никак не одобрявам та:ива посрещане н а новия живот

  Пиша с малко страх. Притеснявам се да давам съвети. Има само едно нещо, което ме кара да пиша. Не правете аборт! Каквито и да са последствията. По-добре е да минете през всякакви трудности отколкото да се само-дамгосате с греха на дете убийството. Не се страхувайте от саможертва. Без нея света би загинал. Майчинството е добре нещо, дори и да е трудно.
Още веднъж се извинявам за грубата намеса. Заради това, което казах по-горе съм готов да поема всякакви упреци.
  Пожелавам ви да създадете здраво семейство, да доживеете старини със съпруга си, да отгледате колкото ви сърце иска деца, внуци и правнуци, които да са ви утеха.

Започна се. Хайде без патетика, ако може. Никой не я кара да прави аборт, тя самата не го допуска като вариант.

Една-две потребителки споменаха какво са направили или какво биха направили, но не забелязах някой да я натиска за аборт. Даже е много обран изказа на съфорумките, които го споменаха като техен вариант.

Здравей, моя съвет е да не правиш аборт. Всеки баща се страхува за детето си...особено за момиче. Може да си направите сватба в тесен кръг и да се обичате и отгледате детето. Тогава баща ти ще е спокоен. Според мен не е рано на 21 година, след 1 аборт може  да нямаш дете никога. В живота няма да дойде идеален момент никога и всичко е променливо. Пожелавам много щастие.

Вярно, че не пита какво да направи, явно решението е взето. Но пък се чуди защо баща й реагира зле на новината за бебето. И реакцията му я наранява, значи държи на неговото мнение и/или финансова, морална и всякаква подкрепа.

И Поли12 по-назад пише, че е бременна, студентка, поработва вярно, но и техните ще помагат.

Имам усещането, че и двете млади момичета се изживяват като деца все още и им се струва, че родителите трябва да продължат да ги отглеждат, както и да поемат част от грижите за новото попълнение. Всяка реакция, която не е позитивна ги обърква и шокира. А е нормално да се мислят за деца, защото те реално не са поели никои от отговорностите на възрастния индивид като купуване на жилище, изкарване на пари и т.н.

Единствено са успели да забременеят и очакват аплодисменти.
Чудесно е, ако родителите са склонни и могат да дават пари и да отделят време да гледат бебета и да оказват всякаква друга помощ на младото семейство. Но може и да не искат или да не могат.

Хубаво е да се огледа ситуацията разумно и трезво от всеки ъгъл, включително да се помисли и какво би било, ако бащата реши в един момент, че не иска да си играе повече на семейство. Може ли Вили да се справи сама. Към настоящия момент не може. В близко и далечно бъдеще - не може.

Това, че баща й свъсил вежди на новината е най-малкият й проблем. Други са истинските проблеми, за които трябва да се мисли, но тя се фокусира върху най-маловажния, защото не иска да се изправи пред реалните такива. Затова и повечето потребителки коментират ситуацията в нейната цялост, а не задълбават в това как реагирал баща й.

Това разбира се е само мое мнение, което произтича от моя опит и житейски уроци. Не е общовалидно.

Мен авторката ме загуби още като заяви, че най-важно било да се обичат. За съжаление, голата любов не храни и не плаща сметки. Има и по-прозаични неща, които далеч не са маловажни. Не ми изглежда стъпила на земята.

Какво детеубийство? То е едва ембрион. Не сме католическа държава, абортът не е грях, живеем в 21 век.

Не се гледа дете само с желание. И отсъстващ баща. Без жилище, работа...а като я удари следродилната депресия + красотата на финансовата отговорност, която никога не е носила досега,на фона на снимките на приятелките й, забавляващи се по дискотеки, пътуващи насам-натам и вечно отсъстващият много искащ семейство, други теми ще пуска.
Човек трябва да може да се грижи за себе си, преди да се ангажира да се грижи за дете. То не е играчка. И обичаме се не е довод. Въпросът е мога ли аз да дам всичко нужно на това дете и ако отговора е отрицателен е редно да се поеме отговорност за липсата на контрацепция.

Напълно разбирам бащата. И аз бих реагирала така.

Авторке,прочетох отгоре-отгоре темата,но ще ти кажа едно-ще се справите въпреки всичко.Моята най-добра приятелка забременя на 20,съответно роди малко преди 21-вия си рожден ден.Беше студентка 1-ви курс и на държавния си изпит след 4-ти отиде с вече 2-те си деца.После изкара още 2 магистратури и роди още 1 дете.Сега е на 35 и са най-щастливото семейство,което познавам,защото с мъжът ѝ повярваха,че ще се справят.Сами ,двамата.Има ли желание,има и начин. Успех! А баща ти ще му мине,може би не веднага,но след време.А и това е твоят живот и ти си вече достатъчно голяма ,за да имаш поне бегла представа как искаш да протече.

Разбира се, че е най- важно да се обичат- в името на какво друго да не махнат това дете и да се преборят с несгодите?
Къде видя "гола любов", след като мъжът работи и изкарва нелоши пари, а и като студент, момичето ще има една сума от 3000 лева, която ѝ се полага при раждането, а после и месечна.
Стъпила е достатъчно на земята, за да поеме отговорност, а да не хукне да абортира и да чака до 35, че да роди.

LittleCactus, бащата е по 2 седмици вкъщи и 4 на работа. Това не е " да го няма никакъв".
И защо трябва да я пипне депресията, ми е много интересно?
Тя си иска детето, обича си мъжа, здрава и права е и ще си довърши образованието, като стотици хиляди и милиони жени са го направили.
Не всички са лигли, които не могат да носят две дини под една мишница.

Дано авторката е със здрава психика. Ама много здрава. Направо й е бедна фантазията какво я чака.

Въпросът действително не е дали да задържи детето, а как да има самочувствие при такъв критикуващ баща. Че отгоре на какво да има самочувствие?! Тя не се и пита как ще го отгледа, а защо не и се радват, че е забременяла.
А това с "деца са се отглеждали и по време на войни"- хайде моля! Вие бихте ли?
Сравнява се и живота сега и преди 20 години...Това, че тогава някак са се отглеждали деца криво-ляво, не означава, че сега това оцеляване би било приемливо за срандартите на авторката.
Авторке, какво майчинство от университета, какви 5 лева? Свиквай с мисълта, че баща ти ще ви издържа и теб и детето, че ще трябва и да го гледа- на лекции и изпити с бебе на ръце няма да те допуснат.

А какво да направи, щом вече бебето е факт? Естествено, че ще търси упование и сред по-тежки примери. Не, дай да я закопаем, да и внушим, че само трудности я чакат. Малко деликатност и съпричастие в нейната ситуация не е излишна

Е то една жена не е застрахована от бременност в момент когато е безработна примерно и на 30 години . Дори и ако е завършила и няма работа пак може да забременее , това не е причина да се мисли за аборт . Отстрани е лесно да се каже какво би направил някой друг в тази ситуация , но ако попадне в такава решението му може и друго да бъде . Дете се гледа трудно независимо от възрастта , отстрани изглежда лесно , но човек разбира колко е трудно едва когато стане такъв .

През соца живели, навряни с десетилетия при бабата, пенсионирала се на 50, и гледаща децата, че младите да не се натоварват, ходили на държавна работа, учили задочно с всичките му отпуски, с болнични, когато си искат за децата, без да се притесняват, че ще ги уволнят, без да плащат за жилище, с места в яслите и детските градини... И го сравняват с днешното плащане на жилищен кредит и свободен наем, с родители по други населени места и държави, пенсиониращи се на 60+ години, с работа в частния сектор, където никой няма да ти даде месеци годишно да отсъстваш за болнични на деца и за учене, и не посрещат с хляб и сол на интервютата за работа жените с малки деца и тези, които тепърва ще раждат, със свят, в който не можеш да си оставиш детето да се скита само по цял ден...

Бабата на авторката, понеже гледала авторката, не можела да работи. Родителите на авторката пък, понеже работели, не можели да гледат авторката. Авторката как ще работи и ще гледа дете, ако си мисли, че двете едновременно не стават?