по вода да ни върви - времето да се смени!/3.07 -9.07/

firebird, Терапията е перфектна
Габи, аз се нервех на едно дете на една площадка и доста често я заобикалях за да не ми пострадат децата, а то и майката вечно киснат там. То е около 5-6 годишно и страшно арогантно и агресивно. Говоря за истинска агресия- настъпва нарочно на Мими и на другите деца ръчичките на пързалката, прережда ги, но доста грубо ги избутва и ако има някое мъниче с зор изкатерило няколко стъпала го хваща и го смъква на земята без да мисли, че ще го пребие- добре, че майките бдят...Но не и неговата. Побърквала съм се от яд, че не се появява тази жена. Веднъж прегази Коко с колело - нарочно го блъсна. Един ден реших да говоря с майката - не да се карам, а да и кажа, че е ударил моето дете - да видя как ще реагира. Гледам говори с един мъж и реших да изчакам. И догато чакам гледам тя стои скована като ученичка, а иначе е една много такава намахана. И тоя като я зашамари и запердаши....Стана ми ясно от къде идва агресията на детето, че и нейната. Не говорих с нея, стана ми жал и за нея и за детето, но все още старателно избягвам тази площадка...

Ох писах писах и пак изчезна.

Та Габи и аз съм като квачка за децата си. Пазя ги от такива деца определено. Но за съжаление 80 процента от квартала са такива, лъжат, пушат, бият и т.н. И понеже се разправях излязох аз лошата. Затова вече не говоря и прости си ги отминавам.

Синът ми се сприатели с дете умно, културно, приятно весело, което определено със синът ми са на едно ниво. Те си имат занимания, като четат, решават задачи, играят карти, шах и т.н. и
останалите им викат зубрачи.

Та това ми прилича на един социалистически виц, който се казва, че мама имала 5 сина. Четиримата били хулигани, а петият умен, инженер. Да ама четиримата правят колектив и
унищожават петия.

Ама въобще не говоря вече с никое от децата. Не правя забележки. Да си ги оправят.

Аз пък какво да кажа- Не мога да понасям някой, някого да удря, да бие, да бута, да блъска, камо ли ако това се отнася за моето дете.
Имах случай в който Ивчо, беше на 3 годинки, а ние бяхме в една сладкарница "Делфинариум". Делфините се виждат през едни огромни стъклени витрини. Иво тичаше покрай витрините, смееше се на глас и страшно се забавляваше. Аз естествено не го изпускам от погледа си. Само, че малкия без да иска се блъсна в една подпряна на бара сервитьорка, която забележете, го хвана за блузката и взе да го блъска и крещи........... и тогава, на мен ми причерня пред очите. Не помня, как съм стигнала до нея, как съм си забила ноктите в гърлото й..............и накрая само чувах вече навън, приятелките ми да ме успокояват.
От този момент, просто предупреждавах, по детски площадки, в детските градини, в училище: "НЕ МИ ПИПАЙТЕ ДЕТЕТО, ПРИЧЕРНЯВА МИ. Да и наистина немога да се владея, ако някой докосне детето ми.
Аз разбира се, чуждо дете не бих оплескала, колкото и арогантно да е то, но за майка му, не съм много сигурна.
Габи, аз понеже съм минала вече по-тоци път, неможеш да си представиш, колко жестоки деца има. Как се бият, колко са арогантни и знаеш ли почти винаги, някой ги налага в къщи.

Габи, аз съм като Радини - вече ме гледат по площадката с едни такива очи... кво ли си мислят - бременна пие бира, пуши, прави забележка на децата - но на такива поне 2-3г по-големи от Дани дето му взимат нещата...
За сега е малък и не ми се е налагало да покажа доколко съм изперкала - но аз съм склонна да налитам ако считам, че някой е онеправдан - застъпвам се за хора в трамваи, навсякъде... дори за чужди деца... така, че това ще е нещо дето ще трябва да свикнат тукашните клюкарки...
И да ви кажа - не подбирам - и на мъже се перча...

Валя /Йосариан/ може извода ти да е грешен - може нечий татко да е ошамарил оная жена - ако му е писнало... но иначе - жалко за жената и детето. Но пак бих направила яка забележка на побойника и даже бих го ошамарила - иначе ще стане на 100% дори повече от баща си - ще си мисли че е недосегаем.

Катя, терапията е жестока - оказва се, че и аз си правя част от нея подсъзнателно

Дороти, не е лошо да кажеш на свектата, че ги разбираш, но сами да се оправят - аз така правя - ако считам, че мъжа ми яко е направил нещо гадно - съм ясно на тяхна страна БЕЗ ДА СЕ МЕСЯ, но пък и никога няма да го подкрепя, но пък и никога няма да го овикам пред тях... Аз с тях се разбирам май... пу-пу... но и тея 150км са чудодейни. НО не бих седяла да ги слушам да се оплакват - малко колкото да разбера какъв е проблема - ок, но от там насетне - не бих позволила да ме товарят с глупости. ако можеш твърдо но учтиво обясни, че можеш да поговориш за някои неща, но техните взаимоотношения трябва да си ги изяснят те!
ДАно малката е по-добре - поне това да те радва!

Габи, горе главата - виж нов ден и слънчице. Има радост дори в болката - това поне съм вече 100% убедена. Може човек да намери хубаво и в лайната... е рядко но се случва. А ако реши човек, че е в ъгъла - просто поглежда, че с него там е и малкия... е пък няма да се дам... Беше лесно преди да имам Дани - дори ако исках можех да си умра от мъка по моя съсипан живот, но сега имам най-малкото задължиния. ДА не говорим за тая искрена детска обич, която дори след време да не есъщата - сега ме държи тук и ме кара дори да се усмихвам прлез сълзи. Защото след случая с мъжа ми ми беше... но когато Дани ме прегърне, когато ме погледне със сладките си малки очички и каже "мама"... някак за сега няма как да залезе слънцето на нашата улица... 

СЕТИ КАК СИ? Защо не пишеш?

Дора, и моето мнение е, че в такива ситуации жента е редно да бъде с мъжа си и  да го показва достатъчно ясно, за да не й се налага да слуша подобни излияния. Аз свекърва си нямам и много съжалявам за това. Николай имаше прекрасна майка, която, за съжаление, почина отдавна, още преди да сме семейство. Толкова пъти съм си мислела точно за това - как щях да имам най-страхотната свекърва, но уви... 

Габи, ми какво да ти кажа - има такива деца, колкото и ужасно да е! Аз толкова съм се притеснявала Йоан да не стане едно от тях като го гледам такъв агресивен към мен понякога. Слава Богу, с другите деца е добричък и не им посяга, освен ако те нещо не го нападнат. Единственото, което съм си позволявала да направя е да говоря със самото дете, което се държи лошо. Често пъти това си е направо невъзможно - така отговарят и такива неща им се сипят от устата, че срам да те хване... Така, че - спокойно! Права си да се възмущаваш, но не си го слагай на сърцето! Пести си нервите за завръщането на свеки!

Кате, терпията ти е просто велика! И аз я практикувам!!!

Валенце, забравих да напиша, че ти желая наистина да се окаже добра тази логопедка. Вие заслужавате да си отдъхнете малко! Стискаме палци!

Забравих и да ви се похваля, че най-накрая махнах и нощния памперс на Йоан. Засега нямаме произшествия! Много съм доволна!

Честно казано, винаги съм била на мнение, че дацата не са виновни, а родителите. С всяко дете може да се говори, стига да намериш подхода към него. И мен ми е болно, когато блъскат Яни и то приятелчетата му, които до миналата година го вардеха и пазеха, а сега тръгнаха по ясли и градини и станаха агресивни... И не че родителите им не им правят забележка, напротив, но просто не могат да намерят подходящия подход. При нас Яни е много добър, на целия си бяс и инат и проклетия, спряму другите деца е добричък, те го бутат, той само се дърпа, даже не плаче, само се пази, но не посяга... И честно да ви кажа, яд ме е, щото аз така го научих да не посяга и сега дори не отвръща...
А Габи при подобни случай, бих направила и майката и бащата луди, виж детето не бих го блъснала, но грях ми на душата бих го атакувала с думи, това е по-лошо и повече влияе... Но иначе съм скандалджийка  , без това ми е толкова напрегнат живота, че само чакам някой да си го изпроси и си изливам всичко, което ми се е струпало на главата му... Нещо като шопинг терапията на firebird  и крещенето по продавача 
В интерес на истината не съм стигала до такива буйни конфликти с родители, едно че избягвам места населени с подобни простоци (ще ме извините), ама те отдалеч си личат, имаме една градинка в квартала, е там не стъпвам... Пък и явно изглеждам зла и се разминаваме само с по няколко злобтни реплики при подобни конфликти

момичета, ако не сте видели това, погледнето го и го подпишете:
http://www.petitiononline.com/alergii/petition.html

  Ей, не съм била само аз скандалджийка тук  Представяте ли си ако сме поне 4-5 от нас заедно на разходка например и попаднем на някоя подобна майка, а  ?

  Агнешка, не бях видяла подписката, добре че пусна линк да се разпиша. Ама много малко хора до момента...аз бях номер 311. Дано се включат още, че и това с лечебните млека е гоооооляма дивотия!

  Наде, няма кой да гледа Бояна сега, на ясла все още не мога да я дам, а не мога да се реша да търся детегледачка. Като ми свърши платеното майчинство викнах майка ми за месец и нещо и аз поработих, отрази ми се страхотно психически Но сега пък брат ми заминава на мисия в Афганистан и майка ми ще трябва да помага и гледа племенника ми в София.
  Пускам платена отпуска, че имам доста натрупана, пък след контролния преглед през август пак ще мисля какво да правим с малката.

Аз бях но 177 значи сравнително бързо върви не знам в колко часа

Аз съм номер 380 в 17.50ч. Хубаво би било да изпратим линк към подписката към всички наши приятели, познати и колеги.

Децата имат нужда от специалните храни.

аз съм 429 - дано повече мами видят петицията

разписах се-469

На мен ми показа номер 464, но се подписах в името на децата..

467 съм аз.