Публикувана: 3 юли 2006, 12:04 ч.
Последно мнение: 15 юли 2006, 22:57 ч.

Има ли някое дете, разказвало нещо необикновено на родителите си?

10 461
121
1

1
...
3
4
5
...
9
Всички

# 45 5 юли 2006, 17:07 ч.

Мнения: 1 277

Моят син е още мъничък и не може да говори. Ще ми е интерсно след време какво ще ми разказва Heart Eyes

.
Майка ми е детска учителка и децата много си я обичат. От нея знам, че те често и разказват истории, които започват с "Когато бях голям човек...", "Едно време преди много години бях..." или "Когато бях в корема на мама...".
Веднъж едно дете разказвало, че като е било в корема на мама някаква кола се блъснала в тяхната и се чул силен трясък. Майка ми попитала майката на детето дали действително се е случвало нещо подобно. Майката останала изумена, тъй като това било истина, но за случката знаели само тя и бащата (т.е не е възможно някой да го е разказал на детето).

# 46 5 юли 2006, 17:50 ч.

Пловдив
Мнения: 704

Синът ми е на 3г. С мен е абсолютно всяка минута,тоест аз знам какво евентуално е чул или видял. Речникът му все още не е богат. Не говори свободно и правилно.

Преди две седмици седяхме на масата двамата и обядвахме. Неговият стол е срещу прозореца и гледа към короните на две големи дървета. В един момент спря да яде и се загледа някъде в линията на дърветата и небето,посочи и каза "мама". Аз се обърнах, като мислех, че ще видя някъде отражението си, но нямаше нищо. Погледнах го отново - абсолютно спокоен, топъл и реещ се поглед. "мама" и се усмихва. Настръхнах и го питам спокойно с какво съм облечена - "не знам". каква ми е блузата - червена,синя? - "не знам". какво правя? - "не знам". Сведе поглед и продължи да яде. След малко отново погледна, усмихна се и каза "мама литна към небето"

Отново подчертавам- такива думи,приказки,песни той не е чувал, нито е гледал филмчета. Знае,че само птиците и мушичките имат крила и летят.

# 47 5 юли 2006, 21:48 ч.

София
Мнения: 1 397

Цитат на: Alex 1 в ср, 05 юли 2006, 14:28

stanislavchen, Тези разказчета са право в десятката, би ли могла да питаш за повече подробности, Hug

Ами само толкова знам Simple Smile

И аз затова искам мойто чадо да проговори

# 48 6 юли 2006, 10:53 ч.

Мнения: 819

Леле хора направо се потресох като ги чета тези истории,просто настръхвам!Дъщеря ми е на 4 г.,но чак такива странни неща не ми е казвала,а може и да е,но да не съм обърнала внимание.Не знам ако аз я попитам за нещо...може и да разкаже нещо интересно.но абсолютно вярвам,че децата може да помнят такива неща, най-вече докато са малки,после сигурно това чувство закърнява и забравят.Наистина е страшно интересно!

# 49 6 юли 2006, 11:00 ч.

Мнения: 4 392

Цитат на: mi778 в чт, 06 юли 2006, 10:53

Чела съм,че децата помнят миналите си животи,долу-горе до към времето , когато проговорят.

# 50 6 юли 2006, 11:17 ч.

Мнения: 5 647

Моя приятелка ми разказва как дъщеря й, когато е била на около годинка почти всяка вечер гледала към прозореца /пердето/ и винаги се усмихвала и радвала на това, което "вижда". А там няма нищо освен перде. Thinking

# 51 6 юли 2006, 13:44 ч.

Мнения: 3 034

Цитат на: Amarena в чт, 06 юли 2006, 11:00

Чела съм,че децата помнят миналите си животи,долу-горе до към времето , когато проговорят.

Това сигурно е с цел да не могат да разкажат... Sunglasses

Иначе сега се сещам, че когато отидохме на море за първи път, Марена беше на 10 месеца. Пристигнахме привечер и докато се настаним, стана още по-привечер.Но решихме веднага да отидем до плажа да и покажем морето. И така с количката застанахме зад пясъчната ивица, на тротоара, а Мака се загледа с най-замечтания поглед и само повтаряше : "Мойето...,мойето..." Итака стоя около 15 мин. Имахме чувството, че това, което вижда й е много познато / но това си остава само чувство, непотвърдено... Rolling Eyes

/ Тази година нямаше никакъв страх от морето, вълните, направо се опияняваше, като я потапяхме...Но на следващата вече я беше страх да влиза...

# 52 6 юли 2006, 14:51 ч.

Мнения: 779

Първо, поздравления за темата, наистина е страхотна bouquet

.
Вярвам, не, убедена съм, че децата сами избират родителите си. Избираме и живота, който да изживеем, а може би и кога да умрем.
Вярвам в прераждането и в това, че децата помнят до определена възраст предишните си животи. Преди време преглеждах една книга, чиито автор не помня, но се занимаваше с хипноза и изследване на прераждането. Пишеше за един случай ( дано не се отклонявам от темата) , в който жена загубва съпруга си. Преди да умре той й казва, че ще се върне. След месец разбира, че е бременна. Ражда момченце. Когато то става на 3- 4 год се резболява и вдига много висока Т, започва да бълнува и в треската си казва " Казах ти, че ще се върна. Обичам те." ( цитат по памет). Shocked

Цитат на: blekuta в ср, 05 юли 2006, 17:50

Направо настръхнах Shocked

. Ако моя син ми каже нещо такова, сигурно ще припадна Crazy

# 53 6 юли 2006, 15:11 ч.

Мнения: 819

Такива тръпки ме побиха,че нямам думи! Чак студено ми стана! Невероятно! Shocked

# 54 6 юли 2006, 15:36 ч.

Мнения: 289

А колко ли признания и прозрения сме пропуснали, улисани в правенето на нещо... Thinking

Винаги съм си мислила, че синът ми е така усмихнато и щастливо дете, понеже е усещал колко сме го искали - и с него, и сега с второто ни бебе, заченах "от раз", говорихме непрестанно на коремчето, смеехме се, сега и той се включва в "говоренето" на братчето... И понеже му обяснявам, че бебето идва, когато много силно се помолиш за него...надявам се никога да не се съмняват, че са направили верния избор със съмейството си... Praynig

# 55 7 юли 2006, 01:20 ч.

Мнения: 4 392

Цитат на: iviche в чт, 06 юли 2006, 13:44

Цитат на: Amarena в чт, 06 юли 2006, 11:00

Чела съм,че децата помнят миналите си животи,долу-горе до към времето , когато проговорят.

Това сигурно е с цел да не могат да разкажат...
Иначе сега се сещам, че когато отидохме на море за първи път, Марена беше на 10 месеца. Пристигнахме привечер и докато се настаним, стана още по-привечер.Но решихме веднага да отидем до плажа да и покажем морето. И така с количката застанахме зад пясъчната ивица, на тротоара, а Мака се загледа с най-замечтания поглед и само повтаряше : "Мойето...,мойето..." Итака стоя около 15 мин. Имахме чувството, че това, което вижда й е много познато / но това си остава само чувство, непотвърдено... Rolling Eyes

Ами,да!

Но има и изключения.някои все пак си спомнят и тази тема е потвърждение на това. Grinning

# 56 7 юли 2006, 08:50 ч.

Мнения: 3 034

Amarena, съгласна съм, но представяш ли си колко повече интересни неща можеше да разберем, ако например проговаряха по-рано или пък помнеха по-дълго... Simple Smile

# 57 7 юли 2006, 10:18 ч.

София - Варна - Бургас
Мнения: 4 107

Цитат

Amarena, съгласна съм, но представяш ли си колко повече интересни неща можеше да разберем, ако например проговаряха по-рано или пък помнеха по-дълго...

"- Броят на хората, и най-вече на децата, които сами си спомнят откъслечни неща от предишни инкарнации, е значително по-голям, отколкото се предполага.
Но в нашата култура на такива спомени често не се обръща внимание, те или се изтласкват, или се премълчават, защото биват смятани за застрашителни признаци на душевно заболяване. Почти същото се случва и с децата.
Специално до шестата си година, те често имат доста добър достъп до миналото. Родителите им обаче, поради страх и неразбиране, обикновено им забраняват да разказват такива неща, което пък, от своя страна, води до изтласкване на целия комплекс.
Горе-долу на шестата година тези впечатления от миналото при децата изчезват от само себе си."

- Това е откъс от книгата "Съдбата като шанс" от Торвалд Детлефсен smile3529

Последна редакция: пт, 07 юли 2006, 11:18 от Alex 1

# 58 7 юли 2006, 15:00 ч.

Мнения: 3 034

Цитат на: Alex 1 в пт, 07 юли 2006, 10:18

Цитат

Интересна информация, мерси. При нас е точно обратното - става ни интересно, когато разказва такива неща. По принцип не съм привърженичка на забраняването да се разказват истории - измислени, спомнени, видяни....мисля, че е важно за децата.

Когато беше бебе, мъжът ми се майтапеше, че с тая отворена фунтанела Марена си "чати с Господ директно"... Joy

# 59 8 юли 2006, 00:59 ч.

Мнения: 4 392

Цитат на: iviche в пт, 07 юли 2006, 08:50

Тук пак стигаме до един въпрос > Би ли ни помогнало помненето на миналите животи или би ни навредило в сегашния ни живот. Той Господ си знае работата,като ни е устроил така ,да ги забравяме. Wink

Всъщност аз мисля,че душата ни ги помни,затова и има такива неща като :шесто чувство ,дежаву и прочие.

Препоръчани теми

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

Знаете ли кого видях - 44 тема

Ще има ли трета световна и как ще се развият събитията за човечеството?

Причина:

Причина: