Има ли някое дете, разказвало нещо необикновено на родителите си?

  • 10 463
  • 121
  •   1
Отговори
3 юли 2006, 12:04 ч.
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
Възползвам се от въпроса на Divana в темата за Сънищата, за да попитам с нея:
- Има ли някое дете, разказвало нещо необикновено на родителите си, нещо свързано с "Другата страна" тъй наречените "Измишльотини"?  smile3529

# 1 3 юли 2006, 13:09 ч.
  • Мнения: 1 320
А има ли дете което да НЕ е разказвало нещо необикновено на родителите ?

# 2 3 юли 2006, 14:04 ч.
  • Кърджали, България
  • Мнения: 461
Оооо, моят син непрекъснато ми разказва едни такива цветни и подробни сънища... Shocked цели филми! Ама сигурно от толкова книжки и филмчета вече и насън се вживява  Rolling Eyes! Понякога нямат нищо общо с нито едно филмче, което е гледал, ама той си е с развинтена фантазия   Mr. Green ...
Най-пресен случай: Били сме в подножието на някакъв вулкан и той обяснявал на всички хора как ей сега щял да изригне и да бягат, ама те не го слушали. И тогава... лавата наистина запълзяла надолу към нас, той събрал всички, натоварил когото може по колите и сме избягали  #Crazy И него изобщо не го било страх! Ама имало и много жертви Cry И това образно разказано от 3-годишен любопитко... Crazy Mr. Green

# 3 3 юли 2006, 14:12 ч.
  • Мнения: 5 877
Мамо, аз като бях в твоето коремче, там имаше пясъчник... и пързалка... и аз си играех, а от време на време отварях едно прозорче и поглеждах оттам...

# 4 3 юли 2006, 14:14 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 605
На мен ми бяха много сладки историите "Аз като бях голям...".

# 5 3 юли 2006, 14:15 ч.
  • Мнения: 2 584
Цитат на: Anda в пн, 03 юли 2006, 14:12
Мамо, аз като бях в твоето коремче, там имаше пясъчник... и пързалка... и аз си играех, а от време на време отварях едно прозорче и поглеждах оттам...
Grinning hahaha

# 6 3 юли 2006, 14:17 ч.
  • Мнения: 3 034
"Мамо, искам да те гушна. Много те обичам."
"И аз те обичам, маме."
"Ама аз много исках да се родя...... обаче / замества 'и'/ ти ме роди....и много исках да се родя при тази майка, при този татко и при тази котка..."

# 7 3 юли 2006, 15:00 ч.
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
Цитат
На мен ми бяха много сладки историите "Аз като бях голям...".

 - Разкажи поне едно де.... smile3523

# 8 3 юли 2006, 15:00 ч.
  • Мнения: 3 491
"Когато бях маймуна ..." (това 4-годишният ми син, де е Дарвин да го чуе).

# 9 3 юли 2006, 15:00 ч.
  • Мнения: 3 405
Децата постоянно разказват необикновени истории Grinning
По-чудно ще е, ако НЕ разказваха!

# 10 3 юли 2006, 15:04 ч.
  • Мнения: 819
Цитат на: iviche в пн, 03 юли 2006, 14:17
"Мамо, искам да те гушна. Много те обичам."
"И аз те обичам, маме."
"Ама аз много исках да се родя...... обаче / замества 'и'/ ти ме роди....и много исках да се родя при тази майка, при този татко и при тази котка..."

То това си е цяла научна теория ! / в смисъл, че децата избирали родителите си...нещо от този сорт беше! /  Така че... newsm78

# 11 3 юли 2006, 15:06 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 605
Цитат на: Alex 1 в пн, 03 юли 2006, 15:00
Цитат
На мен ми бяха много сладки историите "Аз като бях голям...".

 - Разкажи поне едно де.... smile3523

Забравила съм ги  Embarassed Самите истории като съдържание не бяха нещо фантастично, отнасяха се за ежедневни неща. Но винаги ми е било интересно, как децата приемат за естествено, цикълът на живота да не се прекъсва. Синът ми е казвал също "Ти като станеш пак малка...", за мен това е докосване до "Другата страна".

Цитат на: iviche в пн, 03 юли 2006, 14:17
"Мамо, искам да те гушна. Много те обичам."
"И аз те обичам, маме."
"Ама аз много исках да се родя...... обаче / замества 'и'/ ти ме роди....и много исках да се родя при тази майка, при този татко и при тази котка..."

И ние сме водили подобни разговори  Laughing

# 12 3 юли 2006, 15:11 ч.
  • Мнения: 1 937
Цитат на: iviche в пн, 03 юли 2006, 14:17
"Мамо, искам да те гушна. Много те обичам."
"И аз те обичам, маме."
"Ама аз много исках да се родя...... обаче / замества 'и'/ ти ме роди....и много исках да се родя при тази майка, при този татко и при тази котка..."
Simple Smile Това ми припомни нещо! Когато решихме да имаме дете, опитвахме дълго, а Тя все не се "случваше", една много мъдра според мен жена ми каза: Това не зависи от теб! Детето само те избира...". Дано така помагам и на други мами, които чакат своето дете...


Сега прочетох, че някой вече ме е изпреварил...Нищо  Grinning

# 13 3 юли 2006, 15:31 ч.
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
Цитат
Цитат на: iviche в понеделник, 03 юли 2006, 14:17
"Мамо, искам да те гушна. Много те обичам."
"И аз те обичам, маме."
"Ама аз много исках да се родя...... обаче / замества 'и'/ ти ме роди....и много исках да се родя при тази майка, при този татко и при тази котка..."
  - Да, твърди се, а и от 50 - 60 години се доказва чрез регресивна хипноза, че душата влиза в яйцеклетката в момента на оплождането.  smile3529 а също и че, предварително си пишем плана на живота...

# 14 3 юли 2006, 15:40 ч.
  • Мнения: 5 877
Да оспамя хубавата тема - като малка бях гледала част от такъв филм... някакви дечица играеха в една гора и си избираха семейства, в които да се родят; десетгодишната ми глава беше толкова впечатлена, че когато за пръв път направихме опит за бебе, си го спомних... след това имах да ходя на рожден ден, по пътя гледах нацъфтелите дървета и топлата априлска вечер и си мислех "дано се помами, милото"... е, получи се.

# 15 3 юли 2006, 15:49 ч.
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Ах, Анда, не съм чувала по-прекрасна молитва за дете. А, вярвай ми, аз самата съм казала много.

Малката още не съчинява много, но Дени е фантазьорка. Обикновено историите са свързани с желанието и да е момче и да лети, да спасява принцесите и ей такива простички неща Grinning

# 16 3 юли 2006, 15:54 ч.
  • Мнения: 1 753
И аз да оспамя темата...
Ама страхотни са тези деца! Ейй, нямам търпение и моите да ми ги разправят врели-некипели  Heart Eyes  Heart Eyes  Heart Eyes
Да ги нацелувате и да ги слушате - в детските думи има най-много истини! И както е казала майка Тереза - "Най-добрите учители са децата!"

# 17 3 юли 2006, 16:00 ч.
  • Кърджали, България
  • Мнения: 461
Alex 1, какво ще кажеш за фантазиите на моя син?
Иначе, и Стоил ми е разправял, че му е било много хубаво и топло в корема ми  Hug и чувал гласа на татко си  Wink

# 18 3 юли 2006, 16:11 ч.
  • Мнения: 4 806
Мами, това се казва тема Simple Smile
Даже с "Т" е по - правилно, т.е. това се казва "Тема"

С моята дъщеричка още не мога да споделя опит, защото още не говори, но ще я слушам много внимателно (то аз и сега го правя)
Но една позната ми разказва за нейната дъщеря, че като малка рисувала хората с ореолче около главите им (става дума за познати на нея хора), при което е обяснявала, че за всеки човек ореолчето трябва да е в определен цвят.

И аз нямам търпение да надникна в света на малката ми дъщеричка - да ми разкаже за нейните неща, какво вижда, какво си спомня. В очакване съм на чудни мигове... Simple Smile

# 19 3 юли 2006, 16:16 ч.
  • Мнения: 7 914
Много се разчуствах от тази тема... Hug  bouquet

# 20 3 юли 2006, 16:35 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Обикновено не приемам нищо за "необикновено"- намирам обяснение. И си спомням, че когато бях в детската градина и за често говорех за времето, когато съм била горяма... Мисля, че това са детски фантазии, децата имат много развинтено въображение (което им помага да се ориентират в света на възрастните- някъде го четох).

# 21 3 юли 2006, 16:37 ч.
  • Мнения: 7 837
Alex 1, вярно нямаш спирачка. Разказвайте, разказвайте... А роптаете срещу снимките в нета  Rolling Eyes

 Grinning

# 22 3 юли 2006, 16:39 ч.
  • Мнения: 5 877
Инна, много харесах разказа на Стоил. Аз имам всякакви фобии, ще спя по-спокойно, ако знам, че има кой да ме спасява от катастрофите, дето ми се присънват.

# 23 3 юли 2006, 16:58 ч.
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
Inna,
Цитат
Alex 1, какво ще кажеш за фантазиите на моя син?...Стоил ми е разправял, че му е било много хубаво и топло в корема ми  Hug и чувал гласа на татко си

  - В хомеопатията, когато търсим точната индивидуална хомеопатична "картина" на детето, започваме въпросите от това - Планирано ли е детето - т.е. очаквано ли е? Как са се чувсвали емоционално майката а и бащата, какво са си говорили,  дали не са очаквали да е момче пък то се е родило момиче... и т.н. и т.н
 - Бебето може и да не разбира думите, но То  разбиракакво си говорят и по-точно какво мислят и усещат родителите му и това е доказано по очевиден начин от многобройни хомеопатични случаи!  smile3529

# 24 3 юли 2006, 17:10 ч.
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
 easter Хей момичета, много ми е гот при вас...
Неща като:
Цитат
когато за пръв път направихме опит за бебе, си го спомних... след това имах да ходя на рожден ден, по пътя гледах нацъфтелите дървета и топлата априлска вечер и си мислех "дано се помами, милото"... е, получи се.
Цитат
С моята дъщеричка още не мога да споделя опит, защото още не говори, но ще я слушам много внимателно (то аз и сега го правя)
Цитат
И аз нямам търпение да надникна в света на малката ми дъщеричка - да ми разкаже за нейните неща, какво вижда, какво си спомня. В очакване съм на чудни мигове...
Цитат
Много се разчуствах от тази тема...
Цитат
Alex 1, вярно нямаш спирачка. Разказвайте, разказвайте...

 Много ме стопляте  HugFlowers Bouquet  Two Heartssmile3529 Flowers Bouquet Two Hearts Hug
 

Последна редакция: пн, 03 юли 2006, 17:23 от Alex 1

# 25 3 юли 2006, 17:18 ч.
  • в гората
  • Мнения: 1 486
Anda, твоите 3 реда постинг са най-милото нещо, което съм чела от доста време насам.  Hug  bouquet Hug

# 26 3 юли 2006, 17:28 ч.
  • Мнения: 122
Големият ми син е заченат горе-долу в деня , в който почина баща ми. Разбира се това го разбрахме по-късно/ около месец след смъртта му/. Преносих го с 10 дни и се роди на датата , на която се навършваха 9 месеца от смъртта на дядо му. Сега стана на 2год и 6 месеца и въпреки,че е виждал дядо си 2-3 пъти на снимка започна да говори за "дядо Данчо"/баща ми/. Отначало ми стана малко страшно, но после си помислих че може пък да не е страшно. Може би има един ангел-хранител.

# 27 3 юли 2006, 17:32 ч.
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Цитат на: Anda в пн, 03 юли 2006, 15:40
Да оспамя хубавата тема - като малка бях гледала част от такъв филм... някакви дечица играеха в една гора и си избираха семейства, в които да се родят; десетгодишната ми глава беше толкова впечатлена, че когато за пръв път направихме опит за бебе, си го спомних... след това имах да ходя на рожден ден, по пътя гледах нацъфтелите дървета и топлата априлска вечер и си мислех "дано се помами, милото"... е, получи се.
Ох, Анда  Hug и аз съм го гледала това, спомням си го и съм си решила, че точно така става работата.  Embarassed
И понеже Самуил го правихме цели три месеца Joy, та много си говорихме в този дух с мъжа ми. Мамихме го, мамихме го, дребния.
Той се е чудил, чудил, пък накрая е махнал с ръка и ей го на.  Party
Дано сега не си вика: "Леле, къде се натресох и аз!" Blush

# 28 3 юли 2006, 20:10 ч.
  • Мнения: 5 877
И аз периодично си го мисля  Rolling Eyes
Благодаря на всички за топлите думи!

# 29 3 юли 2006, 20:56 ч.
  • Мнения: 3 576
Аз също съм чела, че децата сами си избират родителите и вярвам в това.
Моя обаче нищо не е споделял досега, веднъж само го питах помни ли откъде е дошъл и той ми каза "С рейса"  hahaha

# 30 3 юли 2006, 21:54 ч.
  • Мнения: 3 034
Цитат на: mi778 в пн, 03 юли 2006, 15:04
Цитат на: iviche в пн, 03 юли 2006, 14:17
"Мамо, искам да те гушна. Много те обичам."
"И аз те обичам, маме."
"Ама аз много исках да се родя...... обаче / замества 'и'/ ти ме роди....и много исках да се родя при тази майка, при този татко и при тази котка..."

То това си е цяла научна теория ! / в смисъл, че децата избирали родителите си...нещо от този сорт беше! /  Така че... newsm78

И аз точно това си помислих, когато ми го каза.

Има и още нещо, свързано с нея, но то не е нещо, което е казала, а нещо, което е направила.
Когато я родих и ми я показаха, тя ме погледна /не си внушавам и не вярвам, че бебетата не виждат/ и ми се УСМИХНА - тогава си помислих " Дано е щастлива в семейството, което си е избрала"

# 31 3 юли 2006, 22:19 ч.
  • Под гъбата
  • Мнения: 1 457
Интересна темичка се е заформила! newsm78
Моята 3 годишна щерка и тя така разправя "Аз като бях голяма....; или "Ти като станеш пак малка и аз като стана пак бебенце ще се случи или ще знам....
Иначе това същото бебе като се роди и ми я дадоха веднага да я гушна се усмихна и изглеждаше щастлива и спокойна. Баткото не изглеждаше изобщо доволен newsm78.
А дали ви се е случвало нещо или да сте ходили на място което ви се е струвало познато или пък че дадено събитие вече сте го преживяли? На мен много пъти ми е минавало това през главата. Или пък съм виждала в сънищата си нещо, което после става в действителност.

# 32 3 юли 2006, 22:45 ч.
  • София
  • Мнения: 1 397
ако знаете колко съм нетърпелива синът ми да почне да говори еххх... сигурно има много неща, които трябва да ни научи с баща му Simple Smile

# 33 3 юли 2006, 22:53 ч.
  • Мнения: 2 220
Цитат на: mama_mima в пн, 03 юли 2006, 22:19

А дали ви се е случвало нещо или да сте ходили на място което ви се е струвало познато или пък че дадено събитие вече сте го преживяли? На мен много пъти ми е минавало това през главата. Или пък съм виждала в сънищата си нещо, което после става в действителност.

Хиляди пъти ми се е случвало...

# 34 3 юли 2006, 23:04 ч.
  • Мнения: 755
Страшно интересна и забавна тема ! Grinning Peace Моят син пък сега се идентифицира с лъв и всичко пречупва през тази призма / забавно е/. Има и разни истории , но в момента не се сещам за конкретна /големи фантазьори сме/. Ще следя темата с интерес ! Laughing Peace

# 35 3 юли 2006, 23:06 ч.
  • софия
  • Мнения: 495
Цитат на: toninna в пн, 03 юли 2006, 22:53
Цитат на: mama_mima в пн, 03 юли 2006, 22:19

А дали ви се е случвало нещо или да сте ходили на място което ви се е струвало познато или пък че дадено събитие вече сте го преживяли? На мен много пъти ми е минавало това през главата. Или пък съм виждала в сънищата си нещо, което после става в действителност.

Хиляди пъти ми се е случвало...
Четох някъде,че понякога окото изпраща сигнал към мозъка,но той го връща по-бавно.В крайна сметка ние виждаме едно и също нещо два пъти и затова ни се струва,че вече сме го виждали.
Дано сте ме разбрали,че как го обясних...

# 36 4 юли 2006, 00:45 ч.
  • Мнения: 2 353
  Интересно, точно днес тригодишната ми щерка ми каза, как "Дядо Боже ме пъхна в корема ти". Опитах се да я предразположа към разказване на повече подробности, но тя само смееше - "Е, стига де, не ми се говори" и пр. Попитах я дали децата избират своите родители и тя каза:
- Да.
- А защо избра мен?
- Защото си топличка.
 Simple Smile

# 37 4 юли 2006, 00:50 ч.
  • Мнения: 2 212
Цитат на: dessyy в пн, 03 юли 2006, 23:06
Цитат на: toninna в пн, 03 юли 2006, 22:53
Цитат на: mama_mima в пн, 03 юли 2006, 22:19

А дали ви се е случвало нещо или да сте ходили на място което ви се е струвало познато или пък че дадено събитие вече сте го преживяли? На мен много пъти ми е минавало това през главата. Или пък съм виждала в сънищата си нещо, което после става в действителност.

Хиляди пъти ми се е случвало...
Четох някъде,че понякога окото изпраща сигнал към мозъка,но той го връща по-бавно.В крайна сметка ние виждаме едно и също нещо два пъти и затова ни се струва,че вече сме го виждали.
Дано сте ме разбрали,че как го обясних...

Точно така, има си научно обяснение за т.нар. дежаву, бях срещала че има общо и с т.нар. ревербериращ кръг на физиологичната ни памет, но в подробности не знам, да кажат психолозите Simple Smile

Цитат на: Nadia79 в пн, 03 юли 2006, 20:56
Моя обаче нищо не е споделял досега, веднъж само го питах помни ли откъде е дошъл и той ми каза "С рейса"  hahaha

 Joy Joy Joy Joy Joy Joy Еми че не се знае в крайна сметка...може и с рейс да е дошло детето сега... Сладур  Heart Eyes

# 38 4 юли 2006, 01:12 ч.
  • Мнения: 2 013
Ех, аз чак сега виждам темата, която съм предизвикала с въпроса си при тази за сънищата!
Наистина е ТЕМАТА! Много хубави неща сте написали. Ех, как ме е яд, че не помня фантазиите на моите - май вече са големи, за да си спомнят такива неща. И моята памет е лоша, а и те винаги говорят един през друг и често не мога да схвана кой какво ми казва, а като се надвикват, естествената ми реакция е да ги помоля да млъкнат. 

Със сигурност обаче няма да забравя една случка. Бяха на 3 г. точно. Аз се оказах бременна отново и току що бях разбрала, че отново са близнаци. Преди лягане - щяхме да спим тримата в едно легло, бяхме при майка ми, тя се въргаляше върху мен, пипна ми корема и каза "В коремчето на мама има две бебета"...

# 39 4 юли 2006, 01:58 ч.
  • Мнения: 4 392
Цитат на: mi778 в пн, 03 юли 2006, 15:04
Цитат на: iviche в пн, 03 юли 2006, 14:17
"Мамо, искам да те гушна. Много те обичам."
"И аз те обичам, маме."
"Ама аз много исках да се родя...... обаче / замества 'и'/ ти ме роди....и много исках да се родя при тази майка, при този татко и при тази котка..."

То това си е цяла научна теория ! / в смисъл, че децата избирали родителите си...нещо от този сорт беше! /  Така че... newsm78

Да,теорията за прераждането! Peace
Моята кога ще порасне,че да ми разкаже нещо интересно. LaughingЗасега ми разказва доста,но с малко думи... Wink

# 40 4 юли 2006, 09:44 ч.
  • Кърджали, България
  • Мнения: 461
Анда, не се страхувай повече, нашият син се изявява като спасител непрекъснато (не само в сънищата  Laughing)! Любимите му професии са алпинист, водолаз, хирург  Shocked ... Пък тоя сън за вулкана откъде му дойде, не знам, не съм спомням дори да съм му обяснявала подробно за лавата и т.н. или да е гледал такова филмче  Thinking
Alex 1, синът ми е наистина планирано и много желано дете (след година и половина опити, той най-после ни намери!) и му говорехме, още когато разбрахме, че е в мен  Heart Eyes, сигурно затова не спира да бърбори Blush.
Всъщност по повод намирането вчера имахме интересен разговор с него:
- Мамо, ти защо ме наричаш "съкровище"?
- Защото си ми най-ценното в живота и дълго съм те търсила!
- Не е вярно, аз те намерих пръв!  Thinking

# 41 4 юли 2006, 09:54 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Цитат на: mama_mima в пн, 03 юли 2006, 22:19
А дали ви се е случвало нещо или да сте ходили на място което ви се е струвало познато или пък че дадено събитие вече сте го преживяли? На мен много пъти ми е минавало това през главата. Или пък съм виждала в сънищата си нещо, което после става в действителност.
Дежа-ву и на мен много пъти ми се е случвало (за последно- вчера). И аз мисля, че има научно обяснение това явление и няма нищо свръх.
Но нямам обяснение за другото. И на мен ми се е случвало (имах един период преди години- всяка вечер) да видя нещо в полусън, което впоследствие го виждам в действителност (1:1).

# 42 4 юли 2006, 23:09 ч.
  • София
  • Мнения: 1 397
Една моя колежка ми разказа, как синът й (3 години) никак не обичал да бъде целуван и един ден й се оплакал, как докато си седял на пейката в двора един дядо настоятелно се опитвал да го целуне. В двора не е влизал никакъв дядо, а описанието, което детето направило напълно съответствало на бащата на майката, който отдавна не е сред живите.

Друга история е дъщерята на приятелка, която пък й заявила, че в следващия живот всичко ще се подреди както трябва - нея ще я роди първа (а не второ дете, както е сега) и ще живеят на морето Wink

# 43 5 юли 2006, 14:28 ч.
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
stanislavchen, Тези разказчета са право в десятката, би ли могла да питаш за повече подробности,  Hug

# 44 5 юли 2006, 14:50 ч.
Много сладурска темичка. Чета я с удоволствие. Все още моите мадами са мънички и нямам много за споделяне, но и това ще стане някой ден  Heart Eyes Аз като се знам каква скица съм била, все някоя от двете ще да е наследила нещичко от мен.  Mr. Green

# 45 5 юли 2006, 17:07 ч.
  • Мнения: 1 277
Моят син е още мъничък и не може да говори. Ще ми е интерсно след време какво ще ми разказва Heart Eyes.
Майка ми е детска учителка и децата много си я обичат. От нея знам, че те често и разказват истории, които започват с "Когато бях голям човек...", "Едно време преди много години бях..." или "Когато бях в корема на мама...".
Веднъж едно дете разказвало, че като е било в корема на мама някаква кола се блъснала в тяхната и се чул силен трясък. Майка ми попитала майката на детето дали действително се е случвало нещо подобно. Майката останала изумена, тъй като това било истина, но за случката знаели само тя и бащата (т.е не е възможно някой да го е разказал на детето).

# 46 5 юли 2006, 17:50 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 704
Синът ми е на 3г. С мен е абсолютно всяка минута,тоест аз знам какво евентуално е чул или видял. Речникът му все още не е богат. Не говори свободно и правилно.

Преди две седмици седяхме на масата двамата и обядвахме. Неговият стол е срещу прозореца и гледа към короните на две големи дървета. В един момент спря да яде и се загледа някъде в линията на дърветата и небето,посочи и каза "мама". Аз се обърнах, като мислех, че ще видя някъде отражението си, но нямаше нищо. Погледнах го отново - абсолютно спокоен, топъл и реещ се поглед. "мама" и се усмихва. Настръхнах и го питам спокойно с какво съм облечена - "не знам". каква ми е блузата - червена,синя? - "не знам". какво правя? - "не знам". Сведе поглед и продължи да яде. След малко отново погледна, усмихна се и каза "мама литна към небето"

Отново подчертавам- такива думи,приказки,песни той не е чувал, нито е гледал филмчета. Знае,че само птиците и мушичките имат крила и летят.

# 47 5 юли 2006, 21:48 ч.
  • София
  • Мнения: 1 397
Цитат на: Alex 1 в ср, 05 юли 2006, 14:28
stanislavchen, Тези разказчета са право в десятката, би ли могла да питаш за повече подробности,  Hug

Ами само толкова знам Simple Smile И аз затова искам мойто чадо да проговори

# 48 6 юли 2006, 10:53 ч.
  • Мнения: 819
Леле хора направо се потресох като ги чета тези истории,просто настръхвам!Дъщеря ми е на 4 г.,но чак такива странни неща не ми е казвала,а може и да е,но да не съм обърнала внимание.Не знам ако аз я попитам за нещо...може и да разкаже нещо интересно.но абсолютно вярвам,че децата може да помнят такива неща, най-вече докато са малки,после сигурно това чувство закърнява и забравят.Наистина е страшно интересно!

# 49 6 юли 2006, 11:00 ч.
  • Мнения: 4 392
Цитат на: mi778 в чт, 06 юли 2006, 10:53
Леле хора направо се потресох като ги чета тези истории,просто настръхвам!Дъщеря ми е на 4 г.,но чак такива странни неща не ми е казвала,а може и да е,но да не съм обърнала внимание.Не знам ако аз я попитам за нещо...може и да разкаже нещо интересно.но абсолютно вярвам,че децата може да помнят такива неща, най-вече докато са малки,после сигурно това чувство закърнява и забравят.Наистина е страшно интересно!

Чела съм,че децата помнят миналите си животи,долу-горе до към времето , когато проговорят.

# 50 6 юли 2006, 11:17 ч.
  • Мнения: 5 647
Моя приятелка ми разказва как дъщеря й, когато е била на около годинка почти всяка вечер гледала към прозореца /пердето/ и  винаги се усмихвала и радвала на това, което "вижда". А там няма нищо освен перде. Thinking 

# 51 6 юли 2006, 13:44 ч.
  • Мнения: 3 034
Цитат на: Amarena в чт, 06 юли 2006, 11:00

Чела съм,че децата помнят миналите си животи,долу-горе до към времето , когато проговорят.

Това сигурно е с цел да не могат да разкажат... Sunglasses

Иначе сега се сещам, че когато отидохме на море за първи път, Марена беше на 10 месеца. Пристигнахме привечер и докато се настаним, стана още по-привечер.Но решихме веднага да отидем до плажа да и покажем морето. И така с количката застанахме зад пясъчната ивица, на тротоара, а Мака се загледа с най-замечтания поглед и само повтаряше : "Мойето...,мойето..." Итака стоя около 15 мин. Имахме чувството, че това, което вижда й  е много познато / но това си остава само чувство, непотвърдено... Rolling Eyes/ Тази година нямаше никакъв страх от морето, вълните, направо се опияняваше, като я потапяхме...Но на следващата вече я беше страх да влиза...

# 52 6 юли 2006, 14:51 ч.
  • Мнения: 779
Първо, поздравления за темата, наистина е страхотна   bouquet.
Вярвам, не, убедена съм, че децата сами избират родителите си. Избираме и живота, който да изживеем, а може би и кога да умрем.
Вярвам в прераждането и в това, че децата помнят до определена възраст предишните си животи. Преди време преглеждах една книга, чиито автор не помня, но се занимаваше с хипноза и изследване на прераждането. Пишеше за един случай ( дано не се отклонявам от темата) , в който жена загубва съпруга си. Преди да умре той й казва, че ще се върне. След месец разбира, че е бременна. Ражда момченце. Когато то става на 3- 4 год се резболява и вдига много висока Т, започва да бълнува и в треската си казва " Казах ти, че ще се върна. Обичам те." ( цитат по памет). Shocked   Shocked  Shocked
Цитат на: blekuta в ср, 05 юли 2006, 17:50
Синът ми е на 3г. С мен е абсолютно всяка минута,тоест аз знам какво евентуално е чул или видял. Речникът му все още не е богат. Не говори свободно и правилно.

Преди две седмици седяхме на масата двамата и обядвахме. Неговият стол е срещу прозореца и гледа към короните на две големи дървета. В един момент спря да яде и се загледа някъде в линията на дърветата и небето,посочи и каза "мама". Аз се обърнах, като мислех, че ще видя някъде отражението си, но нямаше нищо. Погледнах го отново - абсолютно спокоен, топъл и реещ се поглед. "мама" и се усмихва. Настръхнах и го питам спокойно с какво съм облечена - "не знам". каква ми е блузата - червена,синя? - "не знам". какво правя? - "не знам". Сведе поглед и продължи да яде. След малко отново погледна, усмихна се и каза "мама литна към небето"

Отново подчертавам- такива думи,приказки,песни той не е чувал, нито е гледал филмчета. Знае,че само птиците и мушичките имат крила и летят.
Направо настръхнах  Shocked . Ако моя син ми каже нещо такова, сигурно ще припадна  Crazy .

# 53 6 юли 2006, 15:11 ч.
  • Мнения: 819
Такива тръпки ме побиха,че нямам думи! Чак студено ми стана! Невероятно!  Shocked

# 54 6 юли 2006, 15:36 ч.
  • Мнения: 289
А колко ли признания и прозрения сме пропуснали, улисани в правенето на нещо... Thinking
Винаги съм си мислила, че синът ми е така усмихнато и  щастливо дете, понеже е усещал колко сме го искали - и с него, и сега с второто ни бебе, заченах "от раз", говорихме непрестанно на коремчето, смеехме се, сега и той се включва в "говоренето" на братчето... И понеже му обяснявам, че  бебето идва, когато много силно се помолиш за него...надявам се никога да не се съмняват, че са направили верния избор със съмейството си... Praynig

# 55 7 юли 2006, 01:20 ч.
  • Мнения: 4 392
Цитат на: iviche в чт, 06 юли 2006, 13:44
Цитат на: Amarena в чт, 06 юли 2006, 11:00

Чела съм,че децата помнят миналите си животи,долу-горе до към времето , когато проговорят.

Това сигурно е с цел да не могат да разкажат... Sunglasses
Иначе сега се сещам, че когато отидохме на море за първи път, Марена беше на 10 месеца. Пристигнахме привечер и докато се настаним, стана още по-привечер.Но решихме веднага да отидем до плажа да и покажем морето. И така с количката застанахме зад пясъчната ивица, на тротоара, а Мака се загледа с най-замечтания поглед и само повтаряше : "Мойето...,мойето..." Итака стоя около 15 мин. Имахме чувството, че това, което вижда й  е много познато / но това си остава само чувство, непотвърдено... Rolling Eyes/ Тази година нямаше никакъв страх от морето, вълните, направо се опияняваше, като я потапяхме...Но на следващата вече я беше страх да влиза...
Ами,да! PeaceНо има и изключения.някои все пак си спомнят и тази тема е потвърждение на това. Grinning

# 56 7 юли 2006, 08:50 ч.
  • Мнения: 3 034
Amarena, съгласна съм, но представяш ли си колко повече интересни неща можеше да разберем, ако например проговаряха по-рано или пък помнеха по-дълго... Simple Smile

# 57 7 юли 2006, 10:18 ч.
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
Цитат
Amarena, съгласна съм, но представяш ли си колко повече интересни неща можеше да разберем, ако например проговаряха по-рано или пък помнеха по-дълго...

 "- Броят на хората, и най-вече на децата, които сами си спомнят откъслечни неща от предишни инкарнации, е значително по-голям, отколкото се предполага.
    Но в нашата култура на такива спомени често не се обръща внимание, те или се изтласкват, или се премълчават, защото биват смятани за застрашителни признаци на душевно заболяване. Почти същото се случва и с децата.
     Специално до шестата си година, те често имат доста добър достъп до миналото. Родителите им обаче, поради страх и неразбиране, обикновено им забраняват да разказват такива неща, което пък, от своя страна, води до изтласкване на целия комплекс.
   Горе-долу на шестата година тези впечатления от миналото при децата изчезват от само себе си."
 
 - Това е откъс от книгата "Съдбата като шанс" от Торвалд Детлефсен  smile3529

Последна редакция: пт, 07 юли 2006, 11:18 от Alex 1

# 58 7 юли 2006, 15:00 ч.
  • Мнения: 3 034
Цитат на: Alex 1 в пт, 07 юли 2006, 10:18
Цитат
Amarena, съгласна съм, но представяш ли си колко повече интересни неща можеше да разберем, ако например проговаряха по-рано или пък помнеха по-дълго...

 "- Броят на хората, и най-вече на децата, които сами си спомнят откъслечни неща от предишни инкарнации, е значително по-голям, отколкото се предполага.
    Но в нашата култура на такива спомени често не се обръща внимание, те или се изтласкват, или се премълчават, защото биват смятани за застрашителни признаци на душевно заболяване. Почти същото се случва и с децата.
     Специално до шестата си година, те често имат доста добър достъп до миналото. Родителите им обаче, поради страх и неразбиране, обикновено им забраняват да разказват такива неща, което пък, от своя страна, води до изтласкване на целия комплекс.
   Горе-долу на шестата година тези впечатления от миналото при децата изчезват от само себе си."
 
 - Това е откъс от книгата "Съдбата като шанс" от Торвалд Детлефсен  smile3529

Интересна информация, мерси. При нас е точно обратното - става ни интересно, когато разказва такива неща. По принцип не съм привърженичка на забраняването да се разказват истории - измислени, спомнени, видяни....мисля, че е важно за децата.

Когато беше бебе, мъжът ми се майтапеше, че с тая отворена фунтанела Марена си "чати с Господ директно"... Joy

# 59 8 юли 2006, 00:59 ч.
  • Мнения: 4 392
Цитат на: iviche в пт, 07 юли 2006, 08:50
Amarena, съгласна съм, но представяш ли си колко повече интересни неща можеше да разберем, ако например проговаряха по-рано или пък помнеха по-дълго... Simple Smile

Тук пак стигаме до един въпрос > Би ли ни помогнало помненето на миналите животи или би ни навредило в сегашния ни живот. Той Господ си знае работата,като ни е устроил така ,да ги забравяме. Wink Всъщност аз мисля,че душата ни ги помни,затова и има такива неща като :шесто чувство ,дежаву  и прочие.

# 60 8 юли 2006, 10:24 ч.
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
Цитат
Той Господ си знае работата,като ни е устроил така ,да ги забравяме. Wink Всъщност аз мисля,че душата ни ги помни,затова и има такива неща като :шесто чувство ,дежаву  и прочие.
 

  - Iviche Напълно съгласен съм с тебе  Peace, въпреки че е толкова вълнуващо да се "докосваме" до това...    Hug

# 61 8 юли 2006, 12:39 ч.
  • Мнения: 4 392
Не съм  Iviche  Joy....Да ,вълнуващо е ! Дава ни още повече вяра!
Има интересни неща в една книга -"Кармична астрология".В момента не се сещам за името на авторката. newsm78

# 62 8 юли 2006, 12:44 ч.
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
Цитат
Не съм  Iviche  35....Да ,вълнуващо е !

LOL! Извинявай Amarena!  Peace

Последна редакция: сб, 08 юли 2006, 12:58 от Alex 1

# 63 8 юли 2006, 14:55 ч.
  • Мнения: 2 013
Аз съм сигурна, че децата избират родителите си. Но не съм сигурна, че всички бракове се сключват със сродни души, ако беше така, защо хората понякога си причиняват толкова болезнени неща?

Има две книжки на Майкъл Нютън - Пътят на душите и Следите на душите, втората я намерих в нета, ако някой я иска мога да му я пратя по мейл, там се разказват случаи на спомени за предишни животи с регресивна хипноза. Бих дала линк, но не си спомням откъде точно я свалих.

# 64 8 юли 2006, 15:06 ч.
  • Балчик
  • Мнения: 9 220
Ако е на български може ли да ми я пратиш на djemma1@mail.ru.

Не мисля, че Дежа ву може да се обясни със спомени от минал живот. Нали хората се прераждат в друго време, на друго място.И обстановка и мода и всичко е различно, тогава как ще видиш точно същото място незнам си колко време след това. Глупаво е.

Колкото до това, че децата избират родителите си как ще обясните  че деца, които са малтретирани и ли даже убити от родителите си са избрали умишлено точно тях ?
Може би съм прекалена реалистка, но за мен , въпреки и да не го знаят хората, си има научно, логично обянение за всяко нещо.
 Joy hahaha Може би поради тази причина, на мен неверницата, децата ми не са разказвали нищо подобно.
  Това, че не вярвам в тези неща, не означава пък, че не се интересувам от тях. Но досега не съм успяла да се убедя,че те същестуват.

# 65 8 юли 2006, 16:28 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Цитат на: djemma в сб, 08 юли 2006, 15:06
Може би съм прекалена реалистка, но за мен , въпреки и да не го знаят хората, си има научно, логично обянение за всяко нещо.
 Joy hahaha Може би поради тази причина, на мен неверницата, децата ми не са разказвали нищо подобно.
  Това, че не вярвам в тези неща, не означава пък, че не се интересувам от тях. Но досега не съм успяла да се убедя,че те същестуват.

И аз така...
Винаги щом получавам някоя на пръв поглед странна история, успявам с кръстосан разпит да разбера къде се крият корените и.

# 66 8 юли 2006, 16:50 ч.
  • Мнения: 1 080
Хайде и аз сега да се включа в тази изключително интересна тема. Моят син е на 2г.6м. Говори доста, но досега не ми е разказвал някакви странни истории, но очаквам включване, след което ще разказвам........Искам да попита, след като смятате,че децата сами избират родителите си и даже сте убедени в това,защо някои деца попадат на лоши хора? Сами ли си ги избират наистина? Не съм сигурна........... Thinking Мисля,че всеки си има карма и даже да може да избира пак е в някакви рамки........

# 67 8 юли 2006, 17:14 ч.
  • Бг-мама
  • Мнения: 2 228
Синът ми на 2.3 -след като бях родила бебко и идва в болницата да ме види и първите му думи -Ми мамо ти пак голяма си -той милия очаквал че като се роди бебето ще стана малка като него та беше доста разочарован.

# 68 8 юли 2006, 17:38 ч.
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
Цитат
Най-пресен случай: Били сме в подножието на някакъв вулкан и той обяснявал на всички хора как ей сега щял да изригне и да бягат, ама те не го слушали. И тогава... лавата наистина запълзяла надолу към нас, той събрал всички, натоварил когото може по колите и сме избягали  #Crazy И него изобщо не го било страх! Ама имало и много жертви Crying or Very sad И това образно разказано от 3-годишен любопитко...

  - Inna Синът ти, много образно е разказал едно Удивително видение от един предишен живот...където той е бил Пророк или ясновидец.
 - Спомена от утробата също показва неговата чувствителност и емоционалност.
 - Да го предпазвате, доколкото е възможно от Емоционално нараняване  Hug

# 69 8 юли 2006, 17:46 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Цитат на: djemma в сб, 08 юли 2006, 15:06
... Колкото до това, че децата избират родителите си как ще обясните  че деца, които са малтретирани и ли даже убити от родителите си са избрали умишлено точно тях ?
Може би съм прекалена реалистка, но за мен , въпреки и да не го знаят хората, си има научно, логично обянение за всяко нещо.
 Joy hahaha Може би поради тази причина, на мен неверницата, децата ми не са разказвали нищо подобно.
  Това, че не вярвам в тези неща, не означава пък, че не се интересувам от тях. Но досега не съм успяла да се убедя,че те същестуват.
Или пък защо ще си изберат майка, която ще направи аборт (спонтанен или умишлен)?
Аз също не съм попадала на разказ, който да ми се стори необикновен. Би ми било много интересно, но винаги намирам обяснение  Confused

# 70 8 юли 2006, 19:21 ч.
  • Мнения: 779
Цитат на: РЕНИ в сб, 08 юли 2006, 17:46
Цитат на: djemma в сб, 08 юли 2006, 15:06
... Колкото до това, че децата избират родителите си как ще обясните  че деца, които са малтретирани и ли даже убити от родителите си са избрали умишлено точно тях ?
Може би съм прекалена реалистка, но за мен , въпреки и да не го знаят хората, си има научно, логично обянение за всяко нещо.
 Joy hahaha Може би поради тази причина, на мен неверницата, децата ми не са разказвали нищо подобно.
  Това, че не вярвам в тези неща, не означава пък, че не се интересувам от тях. Но досега не съм успяла да се убедя,че те същестуват.
Или пък защо ще си изберат майка, която ще направи аборт (спонтанен или умишлен)?
Аз също не съм попадала на разказ, който да ми се стори необикновен. Би ми било много интересно, но винаги намирам обяснение  Confused
Дацата избират не само добри родители, защото не са само добри преживяванията, които искат да изживеят в съответното прераждане. Вярвам в кармата ( баланса на енергията) и за да бъде поддържана тя, душата трябва да изживее и доброто и злото. В един живот са се отнесли лошо с нас, в другия ние  ще се отнесем лошо с някой... Затова е важно да разберем защо точно това сме избрали да ни се случи и на какво ни учи то. А децата са нашите пътни знаци в трудния път към намиране на себе си.

П.П. Съжалявам ако звуча объркано, но дребосъчето не ме оставя да се концентрирам  Joy baby_neutral

# 71 8 юли 2006, 19:47 ч.
  • Мнения: 1 327
изключително интересна тема!!! Hug
ох, с такова нетърпение чакам Ати да проговори!

# 72 9 юли 2006, 23:30 ч.
  • Мнения: 3 034
Цитат на: MaDMamA в сб, 08 юли 2006, 16:50
Хайде и аз сега да се включа в тази изключително интересна тема. Моят син е на 2г.6м. Говори доста, но досега не ми е разказвал някакви странни истории, но очаквам включване, след което ще разказвам........Искам да попита, след като смятате,че децата сами избират родителите си и даже сте убедени в това,защо някои деца попадат на лоши хора? Сами ли си ги избират наистина? Не съм сигурна........... Thinking Мисля,че всеки си има карма и даже да може да избира пак е в някакви рамки........

Чак пък убедени....просто споделихме някаква теория. Simple Smile Ако имахме категорични отговори, нямаше да има над какво да си блъскаме главите. Лично аз вярвам в определени неща, в други пък изобщо....но най-много вярвам на Демокрит, който е казал : "Няма нищо случайно, всяко нещо си има своята причина"  -  дали ние ще я разберем някога, е съвсем друг въпрос. Peace

Последна редакция: пн, 10 юли 2006, 11:31 от iviche

# 73 9 юли 2006, 23:38 ч.
  • 42.016399,23.101179
  • Мнения: 259
приветствам и аз темата!!!
Цитат
Колкото до това, че децата избират родителите си как ще обясните  че деца, които са малтретирани и ли даже убити от родителите си са избрали умишлено точно тях ?
Може би съм прекалена реалистка, но за мен , въпреки и да не го знаят хората, си има научно, логично обянение за всяко нещо.
Бях чела някъде, че хората се прераждат няколко пъти като целта е да преминават в по високо ниво. И колкото в живота им има повече страдание и болка толкова в по високо ниво са преминали, нещо от сорта беше. Та явно си има причина деца да избират и такива родители, които ги бият и дори убиват, иначе всички биха си избрали прекрасен живот.
Моята бръмбарка, когато беше на около 8 месеца, много често си бърбореше самичка думички от сорта "НАЙН, НАЙН ДАНКЕ БИТЕ" и др. Та хем на шега, хем наистина се замислях дали пък не е била германка в предишния си живот.

# 74 9 юли 2006, 23:45 ч.
  • Мнения: 2 013
Цитат на: Marci в нд, 09 юли 2006, 23:38
приветствам и аз темата!!!
Цитат
Колкото до това, че децата избират родителите си как ще обясните  че деца, които са малтретирани и ли даже убити от родителите си са избрали умишлено точно тях ?
Може би съм прекалена реалистка, но за мен , въпреки и да не го знаят хората, си има научно, логично обянение за всяко нещо.
Бях чела някъде, че хората се прераждат няколко пъти като целта е да преминават в по високо ниво. И колкото в живота им има повече страдание и болка толкова в по високо ниво са преминали, нещо от сорта беше. Та явно си има причина деца да избират и такива родители, които ги бият и дори убиват, иначе всички биха си избрали прекрасен живот.
Моята бръмбарка, когато беше на около 8 месеца, много често си бърбореше самичка думички от сорта "НАЙН, НАЙН ДАНКЕ БИТЕ" и др. Та хем на шега, хем наистина се замислях дали пък не е била германка в предишния си живот.


Да го запишеш това дете на немски тутакси!
Иначе по темата - и аз съм чела нещо подобно. Ако си правил много зло в предишния си живот, сам избираш да бъдеш жертва в следващия...

# 75 10 юли 2006, 10:52 ч.
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
Цитат
Колкото до това, че децата избират родителите си как ще обясните  че деца, които са малтретирани и ли даже убити от родителите си са избрали умишлено точно тях ?
Може би съм прекалена реалистка, но за мен , въпреки и да не го знаят хората, си има научно, логично обянение за всяко нещо.

Цитат
...ако беше така, защо хората понякога си причиняват толкова болезнени неща?...


Цитат
Колкото до това, че децата избират родителите си как ще обясните  че деца, които са малтретирани и ли даже убити от родителите си са избрали умишлено точно тях ?

 - Спомнете си за Христос и дали напразно е било Страданието му?
 ... и защо той не го е избегнал, след като е могъл да го избегне...
 - Ако зависеше от мен,  не бих искал никой да страда, но... такъв е живота и ние постоянно търсиме някакво обяснение, без да получаваме готови отговори. smile3529

Последна редакция: пн, 10 юли 2006, 13:10 от Alex 1

# 76 10 юли 2006, 11:08 ч.
  • Мнения: 1 462
Който търси - намира.  И под вола теле намира.

Има такъв филм - в малко градче в САЩ едно време всички са изключително сериозно набожни.  Група деца започват да "виждат", "чуват" и "изпадат в транс", говорят как еди-кой си бил обладан от зъл дух, описвали какво уж бил извършвал и т.н.  Думите в Библията как децата са чисти и само те ще влязат в Божието царство служели за неоспоримо доказателство, че децата са прави.  Човекът бил убит.  После децата казали, че друг човек е лош.  Убит.  И така станала масовката, докато не дойде краят на филма, където се разбира, че едно от момичетата си харесала някакъв мъж, но той бил женен и тя със заплахи накарала всяко дете да прави каквото му каже, измислила целия театър...

# 77 10 юли 2006, 12:57 ч.
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
Цитат
Има такъв филм - в малко градче в САЩ едно време....Група деца започват да "виждат", "чуват" и "изпадат в транс", говорят как еди-кой си бил обладан от зъл дух...

 - Ей на това се вика: "Ужасяващ но Касов Филм" от САЩ!  Mr. Green

 - Внимание! Който ви Ужасява, той после лесно ще ви владее умовете и.... парите Mr. Green

Последна редакция: пн, 10 юли 2006, 14:28 от Alex 1

# 78 10 юли 2006, 13:17 ч.
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
Цитат
Колкото до това, че децата избират родителите си как ще обясните  че деца, които са малтретирани и ли даже убити от родителите си са избрали умишлено точно тях ?
Може би съм прекалена реалистка, но за мен , въпреки и да не го знаят хората, си има научно, логично обянение за всяко нещо.
Цитат
Вярвам в кармата

 Ето едно друго мнение на Силвия Браун от книгата и "ЖИВОТ ОТ ДРУГАТА СТРАНА":

"...Искам още сега да изясня едно недоразумение по отношение на това, че някой има много тежък живот. Общото схващане е, че той е извършил някакъв голям грях в преден живот и сега го изкупува, а в действителност нещата стоят точно обратното. Когато съветът одобри някоя особено трудна карта, старейшините изразяват огромно доверие в напредъка на духа, който я е написал, и казват: „ние знаем, че ти можеш да се справиш с това, и сме съгласни, че твоето намерение да поемеш тези трудности си заслужава жертвата, която ще направиш". С други думи изключително големите предизвикателства показват голямото уважение на съвета, а не дългоочаквана възможност да те накажат заради някакво предно прераждане.
Един от най-забележителните примери на кратък и труден живот в името на голямо добро, които съм виждала, е одобрението на съвета за картата на едно дете на име аби. По време на бременността майка й е сериозно болна и като резултат аби се ражда сляпа, глуха и няма. И като капак на трудностите тя е дванадесето дете на много бедни родители, неспособни да контролират многобройното си буйно и невъзпитано потомство, което създава непрекъснато проблеми и в училище, и в местната полиция.
Аз се бях запознала със семейството малко преди да се роди аби, така че имах възможност да наблюдавам чудото, което се случи в този дом след появата й. В мига, в който я видяха, всеки един член от семейството откликна с огромно състрадание към безпомощната невинност на бебето. Без да може да ги чуе, да им каже и дума или да види лицата им, аби беше достигнала до сърцата на всички и беше дала на всеки усещане за отговорност, значимост и стабилност. Усмивките и, прегръдките на малките й ръчички около вратовете им, целувките, които радостно им връщаше, повдигнаха духа на нещастното семейство и ги обединиха отново по пътя, по който се бяха загубили. Те станаха семейство, което дружно се стреми да се грижи за някого, който никога от своя страна нямаше да може да се грижи за себе си. И по този начин, обичайки аби, те се научиха да се обичат отново.
Аби беше само на осем години, когато почина от усложнения след пневмония. Нейната загуба беше трагедия за всеки, който я познаваше, включително и за мен.
  Но също зная, че тринадесетте членове на семейството, което тя остави, са сред най-любящите, грижовни и духовни хора, които познавам.
Беше ли аби един наказан дух заради минали прегрешения? В никакъв случай. Тя беше и е една много напреднала душа, на която съветът възложи огромно доверие, и тя го доказа, като показа, че каквито и недостатъци да си запишем в картата, начинът, по който се справяме с тях, определя успеха в живота ни..." smile3529

Последна редакция: пн, 10 юли 2006, 14:31 от Alex 1

# 79 10 юли 2006, 13:41 ч.
  • Мнения: 1 937
Последното включване на Alex 1 и разсъжденията за "трудният живот" и  въпросите от рода "защо точно на мен", ми припомни една притча за тежестта на Кръста!
Затова, как Господ (или както на вас ви харесва), предложил на един смъртен сам да избере кръста за себе си.
Сред многото, които видял - той избрал най-малкият.
Тогава Господ му казал - точно този е твоят, точно този съм ти дал!

Мисля си, че всеки носи съдбата си - товар, с точно фиксиран размер и тежест, но сам може да избере формата за себе си.
И да я изкове (или извае!!!) - със сърцето си, с  душата си!

# 80 10 юли 2006, 13:47 ч.
  • Мнения: 1 462
Цитат на: Alex 1 в пн, 10 юли 2006, 12:57
Има такъв филм - в малко градче в САЩ едно време....Група деца започват да "виждат", "чуват" и "изпадат в транс", говорят как еди-кой си бил обладан от зъл дух...

 - Ей на това се вика: "Ужасяваш но Касов Филм" от САЩ!  Mr. Green

 - Внимание! Който ви Ужасява, той после лесно ще ви владее умовете и.... парите Mr. Green
Нещо не тъ разбрах.  Кой ме ужасява?  Какво е станало с банката ми?  Слепите прохождат, глухите проглеждат...

# 81 10 юли 2006, 13:53 ч.
  • Мнения: 3 034
Айдеее, отплеснахме се....

# 82 10 юли 2006, 14:05 ч.
  • Мнения: 765
 Моето  мнение е , че теорията за страданието , като път за "издигане" на духа е глупав начин да се справим със страха от необяснимата болка , която голяма част от хората понасят напълно незаслужено . Избират ,  значи , една част от децата ,   да се родят в мизерия , при малтретиращи ги родители , някой се гаври с тях , умират от болести , глад ...Мдаа...И духа им минава на по-горно ниво ?! Избират си? Ми Алекс 1 твоят дух докъде го е докарал? И не смяташ ли , че трябва да поемем малко по-голяма отговорност за децата ни , а не да ги товарим и с отговорността на избора къде да се родят? Ама това бил начина - не , не е !Много по-трудно е да си щастлив човек . И Христос се намесва някъде тук.., старейшини..., а темата бе толкова по-приятна и позитивна в началото. Не искам да нападам никой - приемете мнението ми , като една друга гледна точка, нищо повече.

# 83 10 юли 2006, 14:21 ч.
  • Мнения: 463
Не ми е разказвала нищо, но за сметка на това пък понякога реагира невероятно!
Всеки път настръхвам при този спомен :
Очите на новороденото ми дете, когато ми я дадоха за пръв път/веднага след като родих/ и аз очаквах блуждаещ поглед през полузатворени клепачи, но срещнах поглед, пълен с мисъл, преценяващ и даже мъдър. Гледаше ме и сякаш казваше "Аааа,  ти ли си това?! Я да те видя! Хм, интересно...!
Как насръхнах от това и помислих, че не е вярно и че полудявам...
След това ми я дадоха два часа по-късно, държах я в асансьора, по-точно лежеше върху мен, докато ни качваха с в родилното отделения. Гледаше ме със същия изучаващ поглед, а аз не можех да откъсна очи от нейните!
Често се случва да реагира на нещо ново и уж непознато  по този начин : "Аааа, това ли!" Демек - Що ли си мислиш, че ме изненадваш!

# 84 10 юли 2006, 14:38 ч.
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
Цитат
Ми Алекс 1  твоят дух докъде го е докарал? И не смяташ ли , че трябва да поемем малко по-голяма отговорност за децата ни ,

 - Въпроса ти е директен, затова и директно ще ти отговоря: - досега съм спасил десетина човешки живота, от които три на деца.

# 85 10 юли 2006, 14:46 ч.
  • Мнения: 1 937
Цитат на: Iv в пн, 10 юли 2006, 14:21
Очите на новороденото ми дете, когато ми я дадоха за пръв път/веднага след като родих/ и аз очаквах блуждаещ поглед през полузатворени клепачи, но срещнах поглед, пълен с мисъл, преценяващ и даже мъдър. Гледаше ме и сякаш казваше "Аааа,  ти ли си това?! Я да те видя! Хм, интересно...!

И аз се чувствах така. Настръхвам всеки път, като се сетя!

# 86 10 юли 2006, 15:31 ч.
  • Мнения: 3 091
Цитат на: Alex 1 в пн, 10 юли 2006, 14:38
Цитат
Ми Алекс 1  твоят дух докъде го е докарал? И не смяташ ли , че трябва да поемем малко по-голяма отговорност за децата ни ,

 - Въпроса ти е директен, затова и директно ще ти отговоря: - досега съм спасил десетина човешки живота, от които три на деца.
Чета темата, но по обясними причини не пиша - нямам деца... Досега темата беше страхотна!
Имах усещане още от самото начало, че ще има зарибяване... жалко, че се оказвам права...
господин класически хомеопат, ако си търсите клиенти - не е това начина... не е красиво

# 87 10 юли 2006, 15:45 ч.
  • Мнения: 7 837
Скочихте в една друга тема стещу мацката, че публикувала романтично стихче, което получила от мъжа си, а продължавате да споделяте тук толкова съкровени неща и то свързани с децата ви  newsm78
Чудно ми е, толкова ли е трудно сами да се поровите в нета и да намерите отговори на това, което ви вълнува и без това Алекс1 работи със заучени фрази...

# 88 10 юли 2006, 16:10 ч.
  • София
  • Мнения: 7 242
Их, как сте се отнесли, но аз ще се върна в коловоза.
Да, казвала ми е странни неща, но не "търся под вола теле".
Два противоположни примера:
"Мамо, скоро ще си имаме бебе, защото Христос така иска" /нямаме за сега Wink/
"След смъртта няма нищо, нищичко" /малко необичайно твърдение за 5 годишно/

# 89 10 юли 2006, 16:23 ч.
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
Доктореса:
Цитат
Имах усещане още от самото начало, че ще има зарибяване... жалко, че се оказвам права...господин класически хомеопат, ако си търсите клиенти - не е това начина... не е красиво

Въпрос: Вие докторка ли сте?

# 90 10 юли 2006, 17:00 ч.
  • Мнения: 779
Цитат на: Alex 1 в пн, 10 юли 2006, 16:23
Доктореса:
Цитат
Имах усещане още от самото начало, че ще има зарибяване... жалко, че се оказвам права...господин класически хомеопат, ако си търсите клиенти - не е това начина... не е красиво

Въпрос: Вие докторка ли сте?
Разваляте темата  Crossing Arms . Въпросите на лични  smile3513
П.П. А и какво значение има дали е лекар или не  newsm78

# 91 10 юли 2006, 17:07 ч.
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
Малчо птица по душа - Прав си!, но и аз не разбрах с какво и къде съм ги засегнал?... просто, като по уговорка бях атакуван личностно от две - три...

# 92 10 юли 2006, 17:13 ч.
  • Мнения: 2 353
  Alex1 не се връзвай.

# 93 10 юли 2006, 18:26 ч.
  • Мнения: 3 929
Ами, на мен са ми разказвали за дъщеричката на моя позната бременна - беше бременна заедно с мен - та дъщеричката й с абсолютна категоричност й казвала, че  ще роди момченце, независимо че всички останали й казвали, че пак чака момиченце. Докато един хубав ден ехографът не потвърдил думите на момиченцето. Освен това, то казало на майка си, че трябвало да роди секцио, за да не се мъчи тя и момченцето, което ще се роди, така казвало бъдещото братче на дъщеричката й. И дъщеричката й постоянно галела и целувала корема на майка си дори на публични места, което притеснявало майката, но дъщеря й й казвала, че те са се разбрали "някога...някъде" с бъдещото й братче, че имат да вършат някои неща, много се обичали и тя с нетърпение очаквала появата му на бял свят, защото с дъщеря й имали мисия.
Не знам, но ме съмнява детето да има толкова развинтена фантазия. Аз лично вярвам в тези неща, така че не се учудвам на приказките на момиченцето, а напълно вярвам, че е осъществило контакт с братчето си по някакъв начин.

# 94 10 юли 2006, 19:37 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Цитат на: барабалекс в пн, 10 юли 2006, 14:05
Моето  мнение е , че теорията за страданието , като път за "издигане" на духа е глупав начин да се справим със страха от необяснимата болка , която голяма част от хората понасят напълно незаслужено .
Така е. Просто понякога е много трудно да приемеш реалността.
А каква е връзката на Исус с прераждането? Той не е ли е в Небесното царство, при своя отец? newsm78

# 95 10 юли 2006, 20:32 ч.
  • Мнения: 2 013
Цитат на: Ламята НЕСПАСКА в пн, 10 юли 2006, 15:31
Цитат на: Alex 1 в пн, 10 юли 2006, 14:38
Цитат
Ми Алекс 1  твоят дух докъде го е докарал? И не смяташ ли , че трябва да поемем малко по-голяма отговорност за децата ни ,

 - Въпроса ти е директен, затова и директно ще ти отговоря: - досега съм спасил десетина човешки живота, от които три на деца.
Чета темата, но по обясними причини не пиша - нямам деца... Досега темата беше страхотна!
Имах усещане още от самото начало, че ще има зарибяване... жалко, че се оказвам права...
господин класически хомеопат, ако си търсите клиенти - не е това начина... не е красиво

Аз лично в тази тема не видях зарибяване никъде. Да, в другата за сънищата, се говори, че някои неща се решават с хомеопатия. Но не виждам каква връзка има хомеопатията с евентуалните спомени на децата ни от евентуални предишни животи. Откакто се появи тази тема разпитвам родители на деца на 3-4 г. и да, някои от тях ми цитират подобни на тукашните цитати на мъниците.
Не знам. Интересно ми е. Но не ми е плашещо, даже много успокояващо ми действа, защото, бидейки вярваща, не мога да приема изцяло описанията в Библията. Да не говорим за мюсюлманския рай, за който съм разпитвала доста силно вярващи мюсюлмани и дори те нямат смислени отговори например на въпроса какво получават там жените. И на много други...
А никога не мога да приема, че животът е заключен в земните рамки от 70-100 г. - кому и за какво са нужни всички тези усилия, щастие, драми и прочие 

Последна редакция: пн, 10 юли 2006, 20:56 от Divana

# 96 10 юли 2006, 20:43 ч.
  • Мнения: 2 353
  И аз мисля, че доста неща биха били напразно дълги и сложни ако човек просто умираше на 75. И още доста неща си мисля, ама някак не ми е интересно да ги споделям с хора, които не вярват по-далеч от носа си.

# 97 11 юли 2006, 09:37 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Цитат на: Divana в пн, 10 юли 2006, 20:32
кому и за какво са нужни всички тези усилия, щастие, драми и прочие 

Това е живота.
Защо трябва непременно да има някаква мисия?
Толкова ли е страшно нещата да са прости?
Толкова ли е трудно да се радваме на живота си тук и сега, без да искаме непременно безсмъртие и някаква награда?

Дано не се засегне някой, но тези истории с райовете малко ми напомнят един мой бивш шеф, който като го помолехме да направи нещо все ни отговаряше "а ти какво ще ми дадеш?".

Децата слушат какво си говорят възрастните и после го повтарят. В къща, където се говори за религия, прераждане и мисии е нормално децата да имат подобни "прозрения". Да не забравяме анимациите, които са пълни с какви ли не истории, децата ги попиват и после ни ги сервират обратно, а ние заслепени от желанието си да чуем нещо необикновенно - това и чуваме.

# 98 11 юли 2006, 10:03 ч.
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
Хапка, РЕНИ и Divana, благодаря за подкрепата  Hug
Цитат
И аз мисля, че доста неща биха били напразно дълги и сложни ако човек просто умираше на 75. И още доста неща си мисля, ама някак не ми е интересно да ги споделям с хора, които не вярват по-далеч от носа си.
Цитат
Това е живота. Защо трябва непременно да има някаква мисия?

Езотериката-ненаучен начин за наблюдение на действителността
„Случайността е меката възглавница, върху която почиват онези, които изключват от Космоса божественото, смисленото и даващото цел на всички същества, предпочитайки празния мит, че Вселената е възникнала съвсем между другото и абсолютно от само себе си, без в това да е вложен какъвто и да било мисъл."
ХЕРБЕРТ ФРИЧЕ
 
МИСЛЕНЕТО НА НАШИЯ ВЕК носи отпечатъка на един светоглед, който наричаме „природонаучен". Прилагателното „научен" е станало критерий, с който се опитваме да измерим верността на дадено твърдение, теория или мисъл. всички ние мислим в научни категории, дори когато се отнася до области, които по същество нямат нищо общо с науката. Така до голяма степен превръщаме науката в „религия", без да осъзнаваме напълно колко противоречиво е това определение.
Всяка теория в момента на появата си отразява състоянието, в което се намира съзнанието на нейния създател. С процеса на изследванията продължава да се развива и състоянието на съзнанието и скоро предишната теория започва да изглежда твърде ограничена; появява се нужда от нова, по-широка теория и т. н. Стига се до задължителната закономерност, при която с прогресиращото разширяване на човешкото съзнание всяка теория рано или късно се надживява и отстъпва място на нови открития. 3ащото  днешната истина е утрешната грешка.
Историята на науката е история на човешките грешки.
Нямаме обаче причини да се срамуваме от този факт, защото Всеки знае, че човек се учи най-добре от грешките си.
 - Гротескна е само абсолютната сигурност на всяко ново поколение, че заблудите са съществували единствено в миналото. Затова и нищо не може да разтърси дълбокото му убеждение, че сега е намерило абсолютната и окончателна истина. В това отношение фанатичната вяра в науката с лекота превъзхожда която и да било религиозна секта.  smile3529 Т.Детлефсен

# 99 11 юли 2006, 10:12 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Цитат на: Alex 1 в вт, 11 юли 2006, 10:03
[Стига се до задължителната закономерност, при която с прогресиращото разширяване на човешкото съзнание всяка теория рано или късно се надживява и отстъпва място на нови открития. 3ащото  днешната истина е утрешната грешка.
Историята на науката е история на човешките грешки.

Искаш да ми кажеш, че религиите правят изключение от това?
Че те са константна истина?

Наистина ли ти се спори за това?
Според мен няма да е в твой интерес.... Peace

Цитат на: Alex 1 в вт, 11 юли 2006, 10:03
„Случайността е меката възглавница....

Хич не е мека...
Само забележи какви реакции предизвиква идеята, че всичко може да е случайност без възвишена цел:

Последна редакция: вт, 11 юли 2006, 10:57 от Reza

# 100 11 юли 2006, 11:43 ч.
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
Цитат
Искаш да ми кажеш, че религиите правят изключение от това?
Че те са константна истина?

  - Нали не мислиш че ще "режа клона" на който стоя ? smile3528

- Говоря за Езотериката... а Езотериката не е Наука, тя е Познаниеsmile3529

... а Познанието не може да се "вмести" в тесните рамки на религиозния канон...

# 101 11 юли 2006, 11:57 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Сега ако ми разграничиш "наука" и "познание" ще е чудесно.
Не казвам, че науката не изпада в големи заблуди, но да не забравяме, че "наука", "религия", "езотерика" са все измислени от хората и се развиват заедно с тях.

Езотериката....Simple Smile
Да...там всичко тъне в мъгла през която виждат само просветените.
Много удобно.  Peace

Както и да е:)
Не ми се спори..не искам да убеждавам никого в нищо, просто написах какво мисля по въпроса и се оттеглям:)
Шаманствайте си на воля:)

# 102 11 юли 2006, 12:04 ч.
  • Мнения: 1 462
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=25671.msg2050725#msg2050725

# 103 11 юли 2006, 12:06 ч.
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
Цитат
Езотериката....Smile
Да...там всичко тъне в мъгла през която виждат само просветените.
Много удобно.

 - Ама аз съм като твоето коте на снимката, играя си с прибрани нокътчета, разбира се! Peace

 - А нали съм тук, ако позволиш - ще разсейвам мъглата, нищо че нямам твоята Джедайска палка... Peace
 - Нали богатсвото на мнения разширява Познанието, обратно на Монопола...

# 104 11 юли 2006, 13:35 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Цитат на: Alex 1 в вт, 11 юли 2006, 12:06
- Нали богатсвото на мнения разширява Познанието, обратно на Монопола...

Богатството на мнения ли разширява познанието или способноста да се отсява от многото мнения?Simple Smile
Важно е да знаем за какво познание говорим. Към какво познание се стремим... (а това е различно при всеки).
Манипулирането на хора е наука също както земеделието и генетиката.

Gaming ... любима песен.
Не мисля, че Човека се е развил достатъчно за да успее да превърне тази мечта в реалност....за сега.

КРАЙ
Няма да се обаждам повече, че заорахме извън темата:)

# 105 11 юли 2006, 15:00 ч.
  • Мнения: 2 274
Цитат на: Анджелина в пн, 03 юли 2006, 15:00
Децата постоянно разказват необикновени истории Grinning
По-чудно ще е, ако НЕ разказваха!
Ми моят син такива истории не е разказвал, което честно казано ме притесняваше!
  С братовчед ми обаче имаме много голяма разлика и веднъж докато го тормозех да закуси / че беше злояд /, той изтърси: "Како, аз преди като бях голям, а ти малка - също не искаше да ядеш и аз все те карах!"  #Crazy
   Беше някъде 3 годишен! Направо ме шокира, защото и аз като малка бях много злояда, но той няма как да го знае!освен ако баба ни не му е казвала, че е злояд като мен  Mr. Green

# 106 12 юли 2006, 15:31 ч.
  • Мнения: 779
Докосване до децата
 Намалете темпото само за три минути, за да се докоснете до мъдростта на децата. Струва си да се вслушате в думите им.
Група от професионалисти задали на деца от 4 до 8 години въпроса: „Какво според теб значи ЛЮБОВ?”
Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква. Вижте и кажете какво мислите:
Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.
Ребека – 8 години.
 Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.
Били – 4 години
 Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.
Карл – 5 години
 Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.
Криси – 6 години
 Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.
Тери – 4 години
 Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашата му, преди да муя даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари.
Дани – 7 години
 Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват.
Емили – 8 години
 Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.
Боби – 7 години (О-о-о-о)
 Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с приятелите, които мразиш.
Ника – 6 години
(ние имаме нужда от няколко милиона повече Ники на тази планета)
 Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, когато го виждаш с нея всеки ден.
Ноил – 7 години
 Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре.
Томи – 6 години
 По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.
Синди – 8 години
 Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.
Клер – 6 години
 Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.
Илейн – 5 години
 Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.
Крис - 7 години
 Любов е, когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си го оставил цял ден само.
Мери-Ан – 4 години
 Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.
Лорен – 4 години
 Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.
Карен – 7 години (каква представа!)
 Любов е, когато мама вижда татко седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно.
Марк – 6 години
 Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти. Защото хората забравят.
Джесика – 8 години
 И финалното. Писателят и преподавателят Лео Баскалия разказва за един конкурс, в който трябвало да журира. Задачата на конкурса била да се определи най-грижовното дете. Победителят било едно 4-годишно  момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато видяло, че мъжът плаче, малкото дете отишло в двора на господина, покатерило се в скута му и останало седнало там. Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а малчуганът казал: „Нищо, само му помогнах да си поплаче.”

# 107 12 юли 2006, 18:35 ч.
  • Мнения: 2 353
  Наистина много хубави неща са казали.   bouquet

# 108 13 юли 2006, 22:31 ч.
  • София
  • Мнения: 1 397
Аз определено вярвам, че хората са били и преди тов някъде заедно. Както вече казах мовто дете още не говори и не мога да разкажа за него, някои случки с деца разказах, но има и други, за които сер сетих междувременно.

Брат ми преди години( вече като голям човек, а не дете) ми разказа негов сън. Умира от катастрофа с удар срещу голямо дърво. Всичко е обаче много спокойно и при него идва някакво много приятно тъмнокосо момиче, което му казва здравей. Той я пита коя е и тя му казва, че е неродената дъщеря на Станислава ( Станислава се казвам аз). В момента имам дете момче Пламен и съм бременна с момиче. Не знам дали е същото от съня му Simple Smile

Пътуваме с автобуса с Пламен и той се заглежда много продължително с една баба. Тя ме пита дали не се е припознал, че така я гледа. Казвам й, че той няма баба, която да прилича на нея, явно си я гледа по някаква друга причина. От съседния стол се обажда една жена, която казва - сигурно ви е познал от някой друг живот. И аз така един ден бързах, а едно дете като ме видя, така ми се зарадва, протегна ръчички към мен все едно, че ме е познало, а аз колко съм завеяна бързах, вместо да му се порадвам. Wink

Та такива разни..

# 109 15 юли 2006, 00:14 ч.
  • Мнения: 4 195
чудесна тема
ако ми позволите и аз да споделя
Виктор когато заспива започва да гледа ......все едно през мен (приспивам го) и да прави едни такива странни движения, понякога се усмихва, но не на мен......трудно ми е да обясня поведението му, семейството ми казва че си въобразявам и че съм май леко луда, но аз познавам детето си, познавам погледа му........знам ли го какво вижда, но поне му харесва щом се усмихва и заспива Thinking

# 110 15 юли 2006, 01:36 ч.
  • Мнения: 4 392
Цитат на: viki1 в сб, 15 юли 2006, 00:14
чудесна тема
ако ми позволите и аз да споделя
Виктор когато заспива започва да гледа ......все едно през мен (приспивам го) и да прави едни такива странни движения, понякога се усмихва, но не на мен......трудно ми е да обясня поведението му, семейството ми казва че си въобразявам и че съм май леко луда, но аз познавам детето си, познавам погледа му........знам ли го какво вижда, но поне му харесва щом се усмихва и заспива Thinking

Дъщеря ми също се "отнася" така понякога ,а като беше по-малка все се вторачваше в някои части на стаята и се усмихваше. newsm78

# 111 15 юли 2006, 09:58 ч.
  • София
  • Мнения: 39 782
Прехода към съня, и обратното към събуждането е много странен. Аз например решавах кинематични задачи и основни физични закони, че даже и със схеми Simple Smile Е по-голямка бях де Simple Smile

# 112 15 юли 2006, 10:22 ч.
  • Мнения: 3 034
Цитат на: AnMary в сб, 15 юли 2006, 09:58
Прехода към съня, и обратното към събуждането е много странен. Аз например решавах кинематични задачи и основни физични закони, че даже и със схеми Simple Smile Е по-голямка бях де Simple Smile

Ехаааа, по логиката на теорията за прераждането, най-вероятно в предишния си живот си била някой физичен гений Wink

# 113 15 юли 2006, 15:02 ч.
  • Мнения: 4 195
Цитат на: iviche в сб, 15 юли 2006, 10:22
Цитат на: AnMary в сб, 15 юли 2006, 09:58
Прехода към съня, и обратното към събуждането е много странен. Аз например решавах кинематични задачи и основни физични закони, че даже и със схеми Simple Smile Е по-голямка бях де Simple Smile

Ехаааа, по логиката на теорията за прераждането, най-вероятно в предишния си живот си била някой физичен гений Wink
сори за офа но понеже познавам Ан Мари - гении е била със сигурност, какъв нема значение hahaha

# 114 15 юли 2006, 15:08 ч.
  • Мнения: 4 195
незнам мисля че някъде във форума го четох - ще плагиатствам, а ако човека написал го тук се сети нека го напише по достоверно , че не го помня дословно
но е история за това как едно дете много искало да остане насаме с новороденото си...брат че ли беше сестриче ли - няма значение - с бебето, но родителите му несмеели - странно им било защо толкова настоява да се усамоти с бебето
накрая обаче решили да ги оставят насаме, но стояли залепени до вратат да не стане нещо, и чули как по голямото дете отишло при бебето и му казало:
- Моля те, припомни ми как изглеждаше Бог, че почвам да забравям!!! Thinking

# 115 15 юли 2006, 15:17 ч.
  • Мнения: 274
Цитат на: mi778 в пн, 03 юли 2006, 15:04
Цитат на: iviche в пн, 03 юли 2006, 14:17
"Мамо, искам да те гушна. Много те обичам."
"И аз те обичам, маме."
"Ама аз много исках да се родя...... обаче / замества 'и'/ ти ме роди....и много исках да се родя при тази майка, при този татко и при тази котка..."

То това си е цяла научна теория ! / в смисъл, че децата избирали родителите си...нещо от този сорт беше! /  Така че... newsm78

И мойта дъщеря когато беше на 3 години ми разказваше, че е била ангелче и си ме е избрала за нейна майка. И твърдеше, че е имало много ангелчета, с които е живяла и са си играели, но като ме е избрала се е разделила с тях.

# 116 15 юли 2006, 16:04 ч.
  • Мнения: 2 254
Много сладки неща Heart Eyes
Синът ми става на 5 месеца днес:) благодаря ви, че с тази Тема ми напомняте да съм нащрек за това какво има да ми каже един ден с думи(защото той  казва много с погледа и усмивката си откакто се е родил)  bouquet

# 117 15 юли 2006, 16:16 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 704
Цитат на: viki1 в сб, 15 юли 2006, 00:14
семейството ми казва че си въобразявам и че съм май леко луда, но аз познавам детето си, познавам погледа му........

и аз затова говоря

# 118 15 юли 2006, 16:51 ч.
  • Мнения: 5 625
Цитат на: viki1 в сб, 15 юли 2006, 15:08
незнам мисля че някъде във форума го четох - ще плагиатствам, а ако човека написал го тук се сети нека го напише по достоверно , че не го помня дословно
но е история за това как едно дете много искало да остане насаме с новороденото си...брат че ли беше сестриче ли - няма значение - с бебето, но родителите му несмеели - странно им било защо толкова настоява да се усамоти с бебето
накрая обаче решили да ги оставят насаме, но стояли залепени до вратат да не стане нещо, и чули как по голямото дете отишло при бебето и му казало:
- Моля те, припомни ми как изглеждаше Бог, че почвам да забравям!!! Thinking
Това е от една книга на Барбара Ди Анджелис.

# 119 15 юли 2006, 17:43 ч.
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
А сега един мой спомен като тийнейджър, срещу нас в кв. Овча Купел, на ул.Маньово бърдо, живееше едно семейство, на втория етаж на бившото училище, и там бабата седеше с внучката, (на около 10 месеца) на една много широка, но без парапети тераса.
 - Един ден, количката се плъзга по терасата, пада, и детето почина - голяма трагедия!!!...

 - След година им се роди момче, което на около 2 години започва да пита за някаква кукла без коса и да я иска - искам си куклата "Данчо"!... и да търси една малка хармоника... и така всеки ден ги иска, докато накрая се сещат, че това са отдавна изчезналите - куклата "Данчо" и хармониката на починалата му сестричка...

# 120 15 юли 2006, 18:20 ч.
  • Мнения: 4 392
Цитат на: Alex 1 в сб, 15 юли 2006, 17:43
А сега един мой спомен като тийнейджър, срещу нас в кв. Овча Купел, на ул.Маньово бърдо, живееше едно семейство, на втория етаж на бившото училище, и там бабата седеше с внучката, (на около 10 месеца) на една много широка, но без парапети тераса.
 - Един ден, количката се плъзга по терасата, пада, и детето почина - голяма трагедия!!!...

 - След година им се роди момче, което на около 2 години започва да пита за някаква кукла без коса и да я иска - искам си куклата "Данчо"!... и да търси една малка хармоника... и така всеки ден ги иска, докато накрая се сещат, че това са отдавна изчезналите - куклата "Данчо" и хармониката на починалата му сестричка...

Чела съм доста подобни истории,когато малко дете си отиде и после духът му се преражда много скоро след това,защото не е изпълнил мисията си.

# 121 15 юли 2006, 22:57 ч.
  • Мнения: 2 849
И аз съм чувала ,че децата до 3 годинки ,ако ги питаш от къде идват разказват интересни неща .Имам брат и сестра близнаци и на тази възраст майка ми попита брат ми от къде са дошли и той и каза ,че идват от капката и е хванал сестра ми за ръка ,за да дойдат двамата . Hug
Вярвам в такива неща и са ми много интересни ,чакам с нетърпение Виктор да започне да говори ,голям разпит ще му дръпна . Crazy

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата