Има ли някое дете, разказвало нещо необикновено на родителите си?

Ми моят син такива истории не е разказвал, което честно казано ме притесняваше!
  С братовчед ми обаче имаме много голяма разлика и веднъж докато го тормозех да закуси / че беше злояд /, той изтърси: "Како, аз преди като бях голям, а ти малка - също не искаше да ядеш и аз все те карах!" 
   Беше някъде 3 годишен! Направо ме шокира, защото и аз като малка бях много злояда, но той няма как да го знае!освен ако баба ни не му е казвала, че е злояд като мен 

Докосване до децата
 Намалете темпото само за три минути, за да се докоснете до мъдростта на децата. Струва си да се вслушате в думите им.
Група от професионалисти задали на деца от 4 до 8 години въпроса: „Какво според теб значи ЛЮБОВ?”
Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква. Вижте и кажете какво мислите:
Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.
Ребека – 8 години.
 Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.
Били – 4 години
 Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.
Карл – 5 години
 Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.
Криси – 6 години
 Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.
Тери – 4 години
 Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашата му, преди да муя даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари.
Дани – 7 години
 Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват.
Емили – 8 години
 Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.
Боби – 7 години (О-о-о-о)
 Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с приятелите, които мразиш.
Ника – 6 години
(ние имаме нужда от няколко милиона повече Ники на тази планета)
 Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, когато го виждаш с нея всеки ден.
Ноил – 7 години
 Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре.
Томи – 6 години
 По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.
Синди – 8 години
 Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.
Клер – 6 години
 Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.
Илейн – 5 години
 Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.
Крис - 7 години
 Любов е, когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си го оставил цял ден само.
Мери-Ан – 4 години
 Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.
Лорен – 4 години
 Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.
Карен – 7 години (каква представа!)
 Любов е, когато мама вижда татко седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно.
Марк – 6 години
 Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти. Защото хората забравят.
Джесика – 8 години
 И финалното. Писателят и преподавателят Лео Баскалия разказва за един конкурс, в който трябвало да журира. Задачата на конкурса била да се определи най-грижовното дете. Победителят било едно 4-годишно  момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато видяло, че мъжът плаче, малкото дете отишло в двора на господина, покатерило се в скута му и останало седнало там. Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а малчуганът казал: „Нищо, само му помогнах да си поплаче.”

  Наистина много хубави неща са казали.   

Аз определено вярвам, че хората са били и преди тов някъде заедно. Както вече казах мовто дете още не говори и не мога да разкажа за него, някои случки с деца разказах, но има и други, за които сер сетих междувременно.

Брат ми преди години( вече като голям човек, а не дете) ми разказа негов сън. Умира от катастрофа с удар срещу голямо дърво. Всичко е обаче много спокойно и при него идва някакво много приятно тъмнокосо момиче, което му казва здравей. Той я пита коя е и тя му казва, че е неродената дъщеря на Станислава ( Станислава се казвам аз). В момента имам дете момче Пламен и съм бременна с момиче. Не знам дали е същото от съня му

Пътуваме с автобуса с Пламен и той се заглежда много продължително с една баба. Тя ме пита дали не се е припознал, че така я гледа. Казвам й, че той няма баба, която да прилича на нея, явно си я гледа по някаква друга причина. От съседния стол се обажда една жена, която казва - сигурно ви е познал от някой друг живот. И аз така един ден бързах, а едно дете като ме видя, така ми се зарадва, протегна ръчички към мен все едно, че ме е познало, а аз колко съм завеяна бързах, вместо да му се порадвам.

Та такива разни..

чудесна тема
ако ми позволите и аз да споделя
Виктор когато заспива започва да гледа ......все едно през мен (приспивам го) и да прави едни такива странни движения, понякога се усмихва, но не на мен......трудно ми е да обясня поведението му, семейството ми казва че си въобразявам и че съм май леко луда, но аз познавам детето си, познавам погледа му........знам ли го какво вижда, но поне му харесва щом се усмихва и заспива

Дъщеря ми също се "отнася" така понякога ,а като беше по-малка все се вторачваше в някои части на стаята и се усмихваше.

Прехода към съня, и обратното към събуждането е много странен. Аз например решавах кинематични задачи и основни физични закони, че даже и със схеми Е по-голямка бях де

Ехаааа, по логиката на теорията за прераждането, най-вероятно в предишния си живот си била някой физичен гений

сори за офа но понеже познавам Ан Мари - гении е била със сигурност, какъв нема значение

незнам мисля че някъде във форума го четох - ще плагиатствам, а ако човека написал го тук се сети нека го напише по достоверно , че не го помня дословно
но е история за това как едно дете много искало да остане насаме с новороденото си...брат че ли беше сестриче ли - няма значение - с бебето, но родителите му несмеели - странно им било защо толкова настоява да се усамоти с бебето
накрая обаче решили да ги оставят насаме, но стояли залепени до вратат да не стане нещо, и чули как по голямото дете отишло при бебето и му казало:
- Моля те, припомни ми как изглеждаше Бог, че почвам да забравям!!!

И мойта дъщеря когато беше на 3 години ми разказваше, че е била ангелче и си ме е избрала за нейна майка. И твърдеше, че е имало много ангелчета, с които е живяла и са си играели, но като ме е избрала се е разделила с тях.

Много сладки неща
Синът ми става на 5 месеца днес:) благодаря ви, че с тази Тема ми напомняте да съм нащрек за това какво има да ми каже един ден с думи(защото той  казва много с погледа и усмивката си откакто се е родил) 

и аз затова говоря

Това е от една книга на Барбара Ди Анджелис.

А сега един мой спомен като тийнейджър, срещу нас в кв. Овча Купел, на ул.Маньово бърдо, живееше едно семейство, на втория етаж на бившото училище, и там бабата седеше с внучката, (на около 10 месеца) на една много широка, но без парапети тераса.
 - Един ден, количката се плъзга по терасата, пада, и детето почина - голяма трагедия!!!...

 - След година им се роди момче, което на около 2 години започва да пита за някаква кукла без коса и да я иска - искам си куклата "Данчо"!... и да търси една малка хармоника... и така всеки ден ги иска, докато накрая се сещат, че това са отдавна изчезналите - куклата "Данчо" и хармониката на починалата му сестричка...