- Публикувана: 4 юли 2006, 13:07 ч.
- Последно мнение: 11 юли 2006, 23:52 ч.
Условията на живот доколко влияят на избора ви да създадете семейство?
Гласувах с поледната опция.
Смятам че когато има желание, винаги се намира и начин. Познавам хора, които буквално живеят в нищета, и отделят от залъка си за да има за децата, но пак се осмеляват да искат и второ дете.
Не мога да кажа, че и родителите ми са били достатъчно финансово добре, когато съм се родила аз, живели са под наем, но пък за сметка на това са успели да ме отгледат, облекат, нахранят и образоват, и то смея да твърдя доста добре във всяко едно отношение.
Осен това мисля, че децата са плод на любовта на двамата родители, и някак си я осмислят...без деца... какъвто и живот да се живее, било то беден или не... нещата са полвинчати.
Смятам че когато има желание, винаги се намира и начин. Познавам хора, които буквално живеят в нищета, и отделят от залъка си за да има за децата, но пак се осмеляват да искат и второ дете.
Не мога да кажа, че и родителите ми са били достатъчно финансово добре, когато съм се родила аз, живели са под наем, но пък за сметка на това са успели да ме отгледат, облекат, нахранят и образоват, и то смея да твърдя доста добре във всяко едно отношение.
Осен това мисля, че децата са плод на любовта на двамата родители, и някак си я осмислят...без деца... какъвто и живот да се живее, било то беден или не... нещата са полвинчати.
Малко Офф, но в контекста на последният отговор.Аз съм страдала от такова късане на залъка от родителите ни, за да има за нас.Това е рефлектирало върху моите виждания-моето дете да не изпитва такива чувства, каквито съм изпитвала аз като дете заради недоимък 
Но пак всичко е относително. 
Но пак всичко е относително. 
И аз мисля, че на детето му е нужна любов и ако двама души са заедно биха могли да отгледат едно здраво и щастливо дете. Аз съм отгледана така - по квартири, тавани и мазета, но съм имала най-щастливото детство, което мога да си представя, защото бях много обичана от мама и татко. Майка ми ми е разказвала, че е имало моменти, когато е заспивала със сълзи, но само вярата и в семейството я е потдържала. Бях 10 годишна когато за пръв път имахме собствено жилище - 2-стаен апартамен в краен квартал. Сега живеем в 4-стаен в центъра на града и имаме още един апартамент. Всяко нещо с времето си. Ако майка ми беше чакала по-добри времена и условия за гледане на дете нямаше да ме има ( слънчицето в живота и) на 46 години трудно се ражда първо дете! 
Според мен е по-добре да искаме когато можем!
Според мен е по-добре да искаме когато можем!
Когато се събрахме с мъжа ми да живеем преди повече от три години въобще не сме се колебали дали искаме да имаме дете.И двамата бяхме и сме на мнението, че децата са смисъла на този живот.Когато забременях и двамата бяхме много щастливи.Никога не сме били богати - просто работим здраво, за да имаме достатъчно пари, за да живеем нормално.През онзи период дори мъжът ми работеше на две места По време на бременността преживяхме ужасни неща - гледахме баба ми, която получи удар и почина на Великден, наложи ми се да лежа в болница........не искам да ви разказвам всичко.Отделно и двамата сме полусираци/бащите ни са починали/ и се грижим и за майките ни - имат здравословни проблеми 
.
Но, мили момичета, нищо не беше и не е така силно, както желанието ни да си имаме дете.Благодара се на Господ, че имаме сина ни - едно прекрасно дете, което расте сред много любов.Успяваме да се справим някак - аз се върнах на работа, когато той стана на годинка, за да може да помогна семейния бюджет, съответно мъжът ми напусна втората си работа и прекарваме повече време заедно!
Живеем в жилището, в което аз съм се родила - стар 30 годишен апартамент, но това няма значение - изпълваме го с много топлина, детски викове и любов.
Вече работим и по въпроса за второто дете
- дано скоро да разберем, че очакваме още едно прекрасно създание.
Така, че не мисля, че условията на живот са най - важни.Не, че нямат значение, но си мисля, че човек трябва да се престраши.
По време на бременността преживяхме ужасни неща - гледахме баба ми, която получи удар и почина на Великден, наложи ми се да лежа в болница........не искам да ви разказвам всичко.Отделно и двамата сме полусираци/бащите ни са починали/ и се грижим и за майките ни - имат здравословни проблеми .Но, мили момичета, нищо не беше и не е така силно, както желанието ни да си имаме дете.Благодара се на Господ, че имаме сина ни - едно прекрасно дете, което расте сред много любов.Успяваме да се справим някак - аз се върнах на работа, когато той стана на годинка, за да може да помогна семейния бюджет, съответно мъжът ми напусна втората си работа и прекарваме повече време заедно!
Живеем в жилището, в което аз съм се родила - стар 30 годишен апартамент, но това няма значение - изпълваме го с много топлина, детски викове и любов.
Вече работим и по въпроса за второто дете
- дано скоро да разберем, че очакваме още едно прекрасно създание.Така, че не мисля, че условията на живот са най - важни.Не, че нямат значение, но си мисля, че човек трябва да се престраши.
Отговарям, без да съм изчела всичко - желанието за дете в моята глава узря постепенно. Трябваше първо да се установим, да помирим малко съответните роди, които са като Монтеки и Капулети и до сега. Живеехме под наем, аз освен работата и учех и в началото нямахме и 1 лъжица. Всичко сме си набавили сами с цената на много точно планиране и кредити. През цялото това време (5 години заедно, 4 съвместен живот САМИ!) сме смятали, че бебето ако стане случайно, ще си го гледаме. Но се пазихме.
И когато нещата започнаха да се понареждат - на моето следване му се вижда края, не плащаме наем, но изплащаме заем, най-накрая намерих работа, където не ме осигуряват на минимална заплата, мъжът ми има стабилна работа (дай Боже все така!) и някак си узряхме за решението активно да бебеправим. За мен това беше изключително важно решение - никога не мога да съм сигурна, че няма да "фалираме". В края на крайщата баба знае 2 и 200. Но за мен беше важно да знам, че можем да осигурим някакъв минимум на бъдещото бебе, преди да го направим.
И за последно в разрез с общия тон на "Искам бебе" и с риск да ме нападнат всички ще кажа, че за мен е безотговорно и безумно да родиш на 15-16-17 години. Днес има купища информация, множество нескъпи методи за предпазване и човек трябва да подхожда съзнателно и отговорно към действията си. Не смятам, че родителите ми са длъжни да помагат финансово.
И за капак - най-важно е да има любов, разбирателство и подкрепа. Вярвам, че пари се изкарват и 1 мъж на място винаги ще намери начин да подпомогне жена си и детето си в месеците на нужда, а в последствие тя да се върне на работа. Това е моето мнение, надявам се да не ме обвините за него!
Живеехме под наем, аз освен работата и учех и в началото нямахме и 1 лъжица. Всичко сме си набавили сами с цената на много точно планиране и кредити. През цялото това време (5 години заедно, 4 съвместен живот САМИ!) сме смятали, че бебето ако стане случайно, ще си го гледаме. Но се пазихме. И когато нещата започнаха да се понареждат - на моето следване му се вижда края, не плащаме наем, но изплащаме заем, най-накрая намерих работа, където не ме осигуряват на минимална заплата, мъжът ми има стабилна работа (дай Боже все така!) и някак си узряхме за решението активно да бебеправим. За мен това беше изключително важно решение - никога не мога да съм сигурна, че няма да "фалираме". В края на крайщата баба знае 2 и 200. Но за мен беше важно да знам, че можем да осигурим някакъв минимум на бъдещото бебе, преди да го направим.
И за последно в разрез с общия тон на "Искам бебе" и с риск да ме нападнат всички ще кажа, че за мен е безотговорно и безумно да родиш на 15-16-17 години. Днес има купища информация, множество нескъпи методи за предпазване и човек трябва да подхожда съзнателно и отговорно към действията си. Не смятам, че родителите ми са длъжни да помагат финансово.
И за капак - най-важно е да има любов, разбирателство и подкрепа. Вярвам, че пари се изкарват и 1 мъж на място винаги ще намери начин да подпомогне жена си и детето си в месеците на нужда, а в последствие тя да се върне на работа. Това е моето мнение, надявам се да не ме обвините за него!
Независимо от всичко искам дете
Дъщеря ми се роди през 1989...никога не съм си поставяла въпроса дали ще мога да се справя..и безработни сме били..и на по две мвста сме работили..и никога не съм съжелявала!
Напълно подкрепям Ним!
Дъщеря ми се роди през 1989...никога не съм си поставяла въпроса дали ще мога да се справя..и безработни сме били..и на по две мвста сме работили..и никога не съм съжелявала!
И за капак - най-важно е да има любов, разбирателство и подкрепа. Вярвам, че пари се изкарват
Напълно подкрепям Ним!
Когато човек може да си подреди малко нещата-защо да не го направи?Не говорим за педантично подреждане на всяка секунда от живота ти-това е немислимо.Говорим за етапи от живота, които до голяма степен зависят от нас самите, после и от Природата.Да, понякога нещата се объркват или не стават баш според плановете, и това е нормално-човек няма как да предвиди всичко/ а да хвърлят боб малцина умеят 
/Грешните сметки според мен идват от очакванията...дали са реалистични или не дотам.
Аз обичам да имам някакъв план и да го следвам.Подреждам си нещата, доколкото е възможно.Но грешни сметки до сега няколко пъти съм правила, които само са потвърдили тезата ми/ в личен план/ че плановете са хубаво нещо, когато имаш желанието да го направиш и гониш целите си-тогава планът се изпълнява, макар и с няколко завоя по пътя.
/Грешните сметки според мен идват от очакванията...дали са реалистични или не дотам.Аз обичам да имам някакъв план и да го следвам.Подреждам си нещата, доколкото е възможно.Но грешни сметки до сега няколко пъти съм правила, които само са потвърдили тезата ми/ в личен план/ че плановете са хубаво нещо, когато имаш желанието да го направиш и гониш целите си-тогава планът се изпълнява, макар и с няколко завоя по пътя.
Аз съм на принципа: "Има ли за мен, ще има и за детенце" !
Никога не настъпва подходящия момент, винаги има какво още да желаем и да се стремим към нещо по- , но времето си лети и е важно да не съжаляваме за нещо, което сме пропуснали, защото времето не се връща назад!
Вярно е, че условията на живот в BG не са добри, но това неможе да ни служи за извинение!
Никога не настъпва подходящия момент, винаги има какво още да желаем и да се стремим към нещо по- , но времето си лети и е важно да не съжаляваме за нещо, което сме пропуснали, защото времето не се връща назад!
Вярно е, че условията на живот в BG не са добри, но това неможе да ни служи за извинение!
О, нееее.
Искам да ти кажа, че моите родители са били студенти когато съм се родила и до 6 години помня, че живеехме на квартири, защото мама и баба не се понасяха. После ни дадоха апартамент и малкото човече/разбирайте АЗ някога/ се изгубих в него, много стая, много нещо.
Та този живот не ми попречи на нищо, нито да си имам кукли, нито да бъда обградена с внимание, даже си имах в излишък, нито да ме водят на екскурзии и море и т.н.
А сега като гледам снимките, майка ми е била едно модерно маце за времето си, точно, когато сме сменяли квартирите и ме мъкнеха навсякъде с тях.
Въпрос на желание е, според мен.
Искам да ти кажа, че моите родители са били студенти когато съм се родила и до 6 години помня, че живеехме на квартири, защото мама и баба не се понасяха. После ни дадоха апартамент и малкото човече/разбирайте АЗ някога/ се изгубих в него, много стая, много нещо.
Та този живот не ми попречи на нищо, нито да си имам кукли, нито да бъда обградена с внимание, даже си имах в излишък, нито да ме водят на екскурзии и море и т.н.
А сега като гледам снимките, майка ми е била едно модерно маце за времето си, точно, когато сме сменяли квартирите и ме мъкнеха навсякъде с тях.
Въпрос на желание е, според мен.
Аз много искам дете и условията ни в момента не са никак розови - бавят ни заплатите, живеем под наем, но работим за бебче с надеждата че не сме сакати ще се справим, а желанието за бебе е по-голямо.Но... мисля че ще се поборим още малко тук и ние можем да хванем пътя за чужбина, дори с дете, но ако видим че тук не можем да осигурим минимума за живот на работещ бял човек.За сега че ситуацията е меко казано зле
в нашата държава.За качествен живот със средните заплати които получаваме ако се включат наема и сметките
можем ли да говорим.Но това не ни спира за дете,има много въпросителни обаче и много страхове.
Какво значи необходимите условия ?! Това е много обширно понятие ? За едни това значи да имаш доход 5-6000 лв., за други да имаш покрив над главата дори и под наем.
Не мисля, че за да имаш дете трябва доходите ти да са 2000 лв. и да имаш собствено жилище. Материялните неща не правят трима хора семейство, пък камо ли щастливо. Като дете на разведени родители ( е най-вече на майка, която сама не знае защо е родила две деца и по нейни думи не и се е занимавало с деца ) мога да кажа, че едно дете не се нуждае само от играчки и забавления, които да заместват родителските грижи и любов. Около мен има три семейства, които са станали такива на по 20 години, живеели са в Ст. град в пълна мизерия и въпреки това са успяли да се реализират и в момента да осигурят добро бъдеще да децата си и най-вече възпитание и любов. От гледна точка на финансите, ако разсъждавеме, в България сигурно на 20-30 семейства трябва да има по едно дете. Ако чакаме нещата в държавата да се оправят или нашите доходи да се овеличат драстично никога няма да имаме дете. Пък и в крайна сметка ако има за мен ще има и за детето ми. Мъжът ми също понякога изпада в такива размисли - ами как ще се справим, какво можем да му осигурим и т.н. плашещо е, защоно всички искаме най-доброто за децата си, но кой е казал, че учейки в най-добрите у-ща и детски градини, купувайки му скъпи дрехи и т.н. детето ти ще стане стойностен човек? Мисля, че е нужно много повече от това и мисля че ние можем да му го дадем, въпреки че живеем под наем.
Не мисля, че за да имаш дете трябва доходите ти да са 2000 лв. и да имаш собствено жилище. Материялните неща не правят трима хора семейство, пък камо ли щастливо. Като дете на разведени родители ( е най-вече на майка, която сама не знае защо е родила две деца и по нейни думи не и се е занимавало с деца ) мога да кажа, че едно дете не се нуждае само от играчки и забавления, които да заместват родителските грижи и любов. Около мен има три семейства, които са станали такива на по 20 години, живеели са в Ст. град в пълна мизерия и въпреки това са успяли да се реализират и в момента да осигурят добро бъдеще да децата си и най-вече възпитание и любов. От гледна точка на финансите, ако разсъждавеме, в България сигурно на 20-30 семейства трябва да има по едно дете. Ако чакаме нещата в държавата да се оправят или нашите доходи да се овеличат драстично никога няма да имаме дете. Пък и в крайна сметка ако има за мен ще има и за детето ми. Мъжът ми също понякога изпада в такива размисли - ами как ще се справим, какво можем да му осигурим и т.н. плашещо е, защоно всички искаме най-доброто за децата си, но кой е казал, че учейки в най-добрите у-ща и детски градини, купувайки му скъпи дрехи и т.н. детето ти ще стане стойностен човек? Мисля, че е нужно много повече от това и мисля че ние можем да му го дадем, въпреки че живеем под наем.
Страчи, когато настъпиха промените-много семейства се разпаднаха-именно заради безпаричието
И да-тук не става въпрос за несметни богатства, мезонети и бизнеси, а за елементарни нужди да можеш да посрещаш.Аз откровено заявявам,че съм имала дни, в които не съм слагала залък в устата или месеци наред сме яли само кисело мляко с хляб-това не е храна за едно малко дете....
Затова съм изчакала момента, когато мога да нахраня детето си нормално-поне това, за образование, дрехи и някой друх шоколад и тогава не съм мислила.... Всяко поколение си има някакъв проблем.Смея да твърдя,че нашето поколение ще пати още и тепърва.Аз идвам от семейство в недоимък-ами отразило ми се е поне малко-признавам си.А иначе-родителите ми сигурно много са ме искали...де да знам....не сме говорили за това-как навремето са се справяли. 
, но аз знам, защото помня-с баби и буркани, много буркани...
И да-тук не става въпрос за несметни богатства, мезонети и бизнеси, а за елементарни нужди да можеш да посрещаш.Аз откровено заявявам,че съм имала дни, в които не съм слагала залък в устата или месеци наред сме яли само кисело мляко с хляб-това не е храна за едно малко дете....
Затова съм изчакала момента, когато мога да нахраня детето си нормално-поне това, за образование, дрехи и някой друх шоколад и тогава не съм мислила.... Всяко поколение си има някакъв проблем.Смея да твърдя,че нашето поколение ще пати още и тепърва.Аз идвам от семейство в недоимък-ами отразило ми се е поне малко-признавам си.А иначе-родителите ми сигурно много са ме искали...де да знам....не сме говорили за това-как навремето са се справяли. , но аз знам, защото помня-с баби и буркани, много буркани...
Страчи, когато настъпиха промените-много семейства се разпаднаха-именно заради безпаричието
И да-тук не става въпрос за несметни богатства, мезонети и бизнеси, а за елементарни нужди да можеш да посрещаш.Аз откровено заявявам,че съм имала дни, в които не съм слагала залък в устата или месеци наред сме яли само кисело мляко с хляб-това не е храна за едно малко дете....Затова съм изчакала момента, когато мога да нахраня детето си нормално-поне това, за образование, дрехи и някой друх шоколад и тогава не съм мислила.... Всяко поколение си има някакъв проблем.Смея да твърдя,че нашето поколение ще пати още и тепърва.Аз идвам от семейство в недоимък-ами отразило ми се е поне малко-признавам си.А иначе-родителите ми сигурно много са ме искали...де да знам....не сме говорили за това-как навремето са се справяли.
И да-тук не става въпрос за несметни богатства, мезонети и бизнеси, а за елементарни нужди да можеш да посрещаш.Аз откровено заявявам,че съм имала дни, в които не съм слагала залък в устата или месеци наред сме яли само кисело мляко с хляб-това не е храна за едно малко дете....
Затова съм изчакала момента, когато мога да нахраня детето си нормално-поне това, за образование, дрехи и някой друх шоколад и тогава не съм мислила.... Всяко поколение си има някакъв проблем.Смея да твърдя,че нашето поколение ще пати още и тепърва.Аз идвам от семейство в недоимък-ами отразило ми се е поне малко-признавам си.А иначе-родителите ми сигурно много са ме искали...де да знам....не сме говорили за това-как навремето са се справяли. 100% съм съгласна с това твое мнение пенелопа и аз по принцип мисля така, не искам несметни богатства за дете, но минимума за нормален живот ми се ще да го има, не мисля че само защото желаем да имаме деца, трябва да ги караме да живеят в мизерия и ние с тях и да си казваме- Аз имам дете друго не ми трябва! 