О, съжалявам - бях забравила, че има такава тема.
Моля блажка да ме извини. Нищо, предния път май не бе разнищена докрай.
Моля блажка да ме извини. Нищо, предния път май не бе разнищена докрай.
- Публикувана: 6 юли 2006, 12:50 ч.
- Последно мнение: 18 авг. 2007, 16:54 ч.
Темата за смъртта
Моята идея беше, че децата ни имат един тънък усет за вечността, за душата си, за себе си, и се разграничават от животните също (пилето не е като нас) - усет, който ние може и да сме загубили, - и се притеснявам, че ако им казваме, че сме само кръговрат на материята, им отнемаме нещо - вярата в ДУШАТА им, което е вярата в СЕБЕ си! Разбирате ли?! Защото животните нямат чувство за ИДЕНТИЧНОСТ.
Не знам дали се изразявам точно, но децата някак усещат, че не сме само част от кръговрата, че имат нещо повече... т.е. идеята за кръговрата не знам дали не ги притеснява по някакъв начин или не ги прави твърде материалисти?
И затова тези въпроси за смъртта са толкова важни, а аз не искам да им отнемам на децата ни нещо важно! (Спомняте си Пипи, която не искаше да порасне, т.е. да порЕсне! Знаеше, че нещо ще изгуби, нали? ...Аз по-късно съм повярвала в "нематериалното", имам предвид, но това е било малко като връщане в изгубеното детство, т.е. като в повторно повярване в нещо, в което са ме убедили да не вярвам, нещо като завръщане към истината и към себе си. Вие смятате ли, че това чувство, което децата имат, е глупост?)
Не знам дали се изразявам точно, но децата някак усещат, че не сме само част от кръговрата, че имат нещо повече... т.е. идеята за кръговрата не знам дали не ги притеснява по някакъв начин или не ги прави твърде материалисти?
И затова тези въпроси за смъртта са толкова важни, а аз не искам да им отнемам на децата ни нещо важно! (Спомняте си Пипи, която не искаше да порасне, т.е. да порЕсне! Знаеше, че нещо ще изгуби, нали? ...Аз по-късно съм повярвала в "нематериалното", имам предвид, но това е било малко като връщане в изгубеното детство, т.е. като в повторно повярване в нещо, в което са ме убедили да не вярвам, нещо като завръщане към истината и към себе си. Вие смятате ли, че това чувство, което децата имат, е глупост?)
Ама Ваче, разбирам те, но все пак не сме прасета! Прасетата нямат душа като нас! (Или смяташ, че сме на едно ниво?) Ако бяхме като прасетата, децата ни, а и ние, нямаше да се плашат така от смъртта! Според мен е ужасяваща идеята за едно дете, че ще бъде изядено, както ние ядем прасетата. Защо децата ни се разграничават от храната, която ядем! То, детето, има някакво чувство за идентичност, разбираш ли? И това чувство някак си аз не бих искала да наранявам! Ако му кажа това с прасетата, той ще стане първо вегетарианец, след това може да спре и да се храни, защото може да повярва, че и цветята са като него - съвсем сериозно ви говоря, мъжът ми също някак си така представя нещата и Даниил е казвал, че не иска да яде месо... той е на пет...
jabushka, ето ги различията.. Честно казано аз не вярвам да има душа. В този смисъл човека и прасето разлики нямат. те са единствено биологични... от различни видове сме. Сходно е, че сме бозайници... Няма смисъл да спорим, защото големия човек предава собствените си страхове на децата си. Ако за теб идеята е ужасяваща и за него ше бъде. Ако аз обясня на дъщеря си, че хората, както междувпрочем и прасетата ги изяждат червеите тя няма да го приема за нешо ужасно... Идентичността си е идентичност.... не виждам връзка м/у вегетарианството и темата. Ти също не оспорваш факта, че червеите изяждат човешкото тяло.. ама не си вегетарианка (предполагам!). нищо против вегетарианците нямам, това искам да отбележа! Защо мислиш, че това ще повлияе на детето?
А за цветята... чакай сега... цветята поникват от семенца... и това те ще го разберат един ден.... и какво тогава....
В случаите на вярващи хора приемам единствено обяснението (уважавайки вярата на хората), че има душа, която е нетленна и тяло. тялото се заравя в земята и го ядат червеите, а душата отива едикъде си... където вярват съответните хора... но неща, че стават звездички и цветя просто са в пълен разрез с мисленето ми...
(Спомняте си Пипи, която не искаше да порасне, т.е. да порЕсне! Знаеше, че нещо ще изгуби, нали? ...Аз по-късно съм повярвала в "нематериалното", имам предвид,
Не съм чела цялата тема......
Децата ужасно се разочароват като разберат, че близките им ги лъжат......казвам от личен опит
Темата за смъртта е много важна........мисля, че трябва да се казва истината " Човекът почина и вече няма да бъде при нас........На всички ще ни е мъчно за него, защото беше много добър.....няма да се върне повече.....затова плачем"...Нещо такова, достъпно за деца, но достатъчно сериозно и истинско.......
Като бях на 6 почина малкото ми братче......Тогава всички ме лъжеха, дори не искаха да ме водят при него, но аз ЗНАЕХ, че е умрял.......Незнам как ги научават децата тези неща....знаех и се чудех защо всички ме лъжат...........и не ми беше мъчно за брат ми, а за това, че на мама и е мъчно за него .......
Смъртта е нещо естествено и не трябва да се превръща в драма.......или лъжа........
Децата ужасно се разочароват като разберат, че близките им ги лъжат......казвам от личен опит
Темата за смъртта е много важна........мисля, че трябва да се казва истината " Човекът почина и вече няма да бъде при нас........На всички ще ни е мъчно за него, защото беше много добър.....няма да се върне повече.....затова плачем"...Нещо такова, достъпно за деца, но достатъчно сериозно и истинско.......
Като бях на 6 почина малкото ми братче......Тогава всички ме лъжеха, дори не искаха да ме водят при него, но аз ЗНАЕХ, че е умрял.......Незнам как ги научават децата тези неща....знаех и се чудех защо всички ме лъжат...........и не ми беше мъчно за брат ми, а за това, че на мама и е мъчно за него .......
Смъртта е нещо естествено и не трябва да се превръща в драма.......или лъжа........
Много ти благодаря, Лекси! Предпочитам бира, наистина!
По темата: "Смъртта придава стойност на живота. Освен това ни ограничава във времето, а това ни мотивира да действаме. Хората са склонни вечно да отлагат- ако я нямаше смъртта да ни мотивира, нямаше да свършим нищо. (това за мен се отнася на 100%
).
"Че животът е добър, не означава обезателно, че смъртта е лоша. Тя е болезнена. Скръбта на детето може да е полезнал Авторите твърдят, че болката на детето сега, ще се превърне в емоционална сила по-късно." (Не ми е много ясно как, аз лично се разнебитвам от всяко погребение!?!).
"Децата са различни от мен и теб - Всеки скърби по свой собствен начин - няма двама, които да преживяват смъртта еднакво. Малките деца (под 5 г.), обикновено я преживяват като раздяла. И тъй като нямат необходимото абстрактно мислене, гледат на нея като временна или обратима. Важно: (според мен!) - понякога детето погрешно вярва, че смъртта е наказание - последствие от негово действие."
Сега съветите:
1. Подгответе го: смъртта е част от живота;
2. Позволете на детето да бъде съпричастно (не толкова да присъства на погребението, а да участва в ритуалите по сбогуването с починал близък!?! - ей това, не ми го побира умът);
3. Кажете истината;
4. Използвайте приказки и метафори;
5. Говорете за чувствата;
6. Използвайте силата на докосването;
7. Нежно и внимателно поправете погрешните разбирания (че някой си е отишъл заради тях!);
8. Вдъхнете увереност;
9. Ангажирайте ги;
10. Ангажирайте други хора;
Ето някои от предложените въпроси и отговори:
В: Какво е смъртта?
О: Смъртта е, когато тялото спира да работи завинаги. (При малкото дете, простият конкретен отговор е най-подходящ.)
В:Ти също ли ще умреш?
О: Естествено. Всеки умира един ден. Но смятам да живея още дълги години, преди това да се случи. Затова се грижа добре за себе си. Спортувам, внимавам какво ям. Не взимам наркотици и хапчета, освен предписаните ми от лекаря. Карам внимателно. Както ти казах, смятам да живея дълги, дълги години.
В: Какво се случва с нас, след като умрем?
О: (Зависи от духовните ни вярвания.), но например: "Това е добър въпрос, на когото хората се опитват да намерят отговор откакто съществува светът. Ако вярвате в задгробния живот и го споделите с детето, това може истински да го утеши.
Това е горе-долу! Постничко ли ви се струва? И на мен, но кой въобще мисли, че е възможно, отговорите които търсим да дойдат наготово, просто ей така!
Точка! Досега писах. Сега започвам да ви чета.
По темата: "Смъртта придава стойност на живота. Освен това ни ограничава във времето, а това ни мотивира да действаме. Хората са склонни вечно да отлагат- ако я нямаше смъртта да ни мотивира, нямаше да свършим нищо. (това за мен се отнася на 100%
)."Че животът е добър, не означава обезателно, че смъртта е лоша. Тя е болезнена. Скръбта на детето може да е полезнал Авторите твърдят, че болката на детето сега, ще се превърне в емоционална сила по-късно." (Не ми е много ясно как, аз лично се разнебитвам от всяко погребение!?!).
"Децата са различни от мен и теб - Всеки скърби по свой собствен начин - няма двама, които да преживяват смъртта еднакво. Малките деца (под 5 г.), обикновено я преживяват като раздяла. И тъй като нямат необходимото абстрактно мислене, гледат на нея като временна или обратима. Важно: (според мен!) - понякога детето погрешно вярва, че смъртта е наказание - последствие от негово действие."
Сега съветите:
1. Подгответе го: смъртта е част от живота;
2. Позволете на детето да бъде съпричастно (не толкова да присъства на погребението, а да участва в ритуалите по сбогуването с починал близък!?! - ей това, не ми го побира умът);
3. Кажете истината;
4. Използвайте приказки и метафори;
5. Говорете за чувствата;
6. Използвайте силата на докосването;
7. Нежно и внимателно поправете погрешните разбирания (че някой си е отишъл заради тях!);
8. Вдъхнете увереност;
9. Ангажирайте ги;
10. Ангажирайте други хора;
Ето някои от предложените въпроси и отговори:
В: Какво е смъртта?
О: Смъртта е, когато тялото спира да работи завинаги. (При малкото дете, простият конкретен отговор е най-подходящ.)
В:Ти също ли ще умреш?
О: Естествено. Всеки умира един ден. Но смятам да живея още дълги години, преди това да се случи. Затова се грижа добре за себе си. Спортувам, внимавам какво ям. Не взимам наркотици и хапчета, освен предписаните ми от лекаря. Карам внимателно. Както ти казах, смятам да живея дълги, дълги години.
В: Какво се случва с нас, след като умрем?
О: (Зависи от духовните ни вярвания.), но например: "Това е добър въпрос, на когото хората се опитват да намерят отговор откакто съществува светът. Ако вярвате в задгробния живот и го споделите с детето, това може истински да го утеши.
Това е горе-долу! Постничко ли ви се струва? И на мен, но кой въобще мисли, че е възможно, отговорите които търсим да дойдат наготово, просто ей така!
Точка! Досега писах. Сега започвам да ви чета.
jabushka, аз пък мисля точно обратното. Докато са малки, децата се чувстват част от "цялото". За тях всичко е еднакво. Камъчето говори, животинчето чувства и т.н. Т.е. всички и всичко си прилича и отговаря на един общ модел. Едва по-късно детето започва да смята своят биологичен вид за "по-висш" и с по-различна съдба. И причината за това е, че за разлика от другите живи същества осъзнава тленността си. Страхува се от нея. Идеята за "безсмъртие" го успокоява. Е, аз предпочитам да "намаля" до колкото мога страха на детето си, а не да го успокоявам с красиви приказки със съмнителна достоверност. А мога да го успокоя, като му говора толково често, колкото иска за смъртта и то без да показвам собствения си страх.
Vili.P , мерси
сега внимателнои ще прочета всичко.
Vili.P , мерси
сега внимателнои ще прочета всичко. jabushka, ето ги различията.. Честно казано аз не вярвам да има душа. В този смисъл човека и прасето разлики нямат. те са единствено биологични... от различни видове сме. Сходно е, че сме бозайници... Няма смисъл да спорим, защото големия човек предава собствените си страхове на децата си. Ако за теб идеята е ужасяваща и за него ше бъде. Ако аз обясня на дъщеря си, че хората, както междувпрочем и прасетата ги изяждат червеите тя няма да го приема за нешо ужасно... Идентичността си е идентичност.... не виждам връзка м/у вегетарианството и темата. Ти също не оспорваш факта, че червеите изяждат човешкото тяло.. ама не си вегетарианка (предполагам!). нищо против вегетарианците нямам, това искам да отбележа! Защо мислиш, че това ще повлияе на детето?
За теб няма да е ужасяващо да те изядат като прасе и да не остане нищо след теб???? Не те е страх от смъртта, сиреч? Ти си рядкост!
Не съм предавала такива чувства на сина си, обаче! Никога не съм се ужасявала от смъртта, не и външно. Само че ... децата сами имат това чувство!
И тази връзка за тяло-душа - как да няма връзка с чувството за идентичност? Прасетата са част от кръговрата, те нямат чувство за идентичност и не се тормозят с такива въпроси от малки, за смъртта. Именно това казвам, че определя децата ни като хора, като нещо повече, и че не искам да отнемам нещо важно на децата ни...
Не смятам, че душата е отделна част от тялото ни - тяло и душа са свързани. Ние идваме на този свят с тяло и душа, душите не се появяват без тялото на бебето... а като те боли зъб, ти е кофти и настроението, ако щеш! А като опиеш тялото си с вино, на душата й става хубаво!
jabushka, аз пък мисля точно обратното. Докато са малки, децата се чувстват част от "цялото". За тях всичко е еднакво. Камъчето говори, животинчето чувства и т.н. Т.е. всички и всичко си прилича и отговаря на един общ модел. Едва по-късно детето започва да смята своят биологичен вид за "по-висш" и с по-различна съдба. И причината за това е, че за разлика от другите живи същества осъзнава тленността си. Страхува се от нея. Идеята за "безсмъртие" го успокоява. Vili.P , мерси сега внимателнои ще прочета всичко.
сега внимателнои ще прочета всичко.??? Моята дъщеря, на една година и половина, не си говори с камъчетата! На котките ръмжи! Но види ли човек, грейва в усмивка! Не мога да повярвам, че едно малко дете не прави разлика между предметите, животните и хората! То знае кое ще реагира на неговата усмивка (това е душата), на неговите сълзи - няма да отиде да се оплаче на камъчето, че е паднало, ще тича при мама!
Идеята за безсмъртие е нормална, никое друго същество на тази земя я няма. Разбира се, че го успокоява! Именно и аз това питам - защо искаме да сме безсмъртни? Явно тук има нещо! Ами ако му кажем, че не сме безсмъртни? А се окаже, че сме?
За теб няма да е ужасяващо да те изядат като прасе и да не остане нищо след теб???? Не те е страх от смъртта, сиреч?
Вили, благодаря ти. За втората точка - мисля, че става въпрос за възпоменателни ритуали - неща като поливане на цветята на гробищата, разговори за дадения човек, та дори и в ритуалното хранене след погребението.
Аз съм ходила на гробищата като малка (9г) - не правех връзка със себе си.
Аз съм ходила на гробищата като малка (9г) - не правех връзка със себе си.
Vili.P Благодаря ! 
jabushka децата до 5 г. не се страхуват от смъртта... Vili.P е дала в цитата защо.. нямат абстрактно мислене. Затова приемат смъртта като раздяла...
За страха.. не си ме разбрала... разбира се, че ме е страх, но я се замисли моята база от знания каква е и каква е на детето ми на 3 г. Страха от смъртта идва доста по-късно от третата и петата година. Тук говорим точно за това. Аз имам страх от смъртта доста от скоро. Вече съм на 33 г. и страха ми е от няколко години. Сблъсквала съм се със смърт отпреди това, но не ме е било страх. Честно казано майка ми никога не ми е казвала нищо за душите, за звездите и пр.
Имам колежка дето беше казала на детето си, че баба му е отишла надалеч или при звездичките, не помня точно. После на една задушница й се наложи да я заведе на гробищата и се чудеше сега аджеба какво да обяснява на детето... как баба му е хем при звездичките, хем е тук в тоя гроб. Примери такива има много...
За изяждането от червеите.. ми не ме е страх, че ще ме изядат. Какво ми пука, нали няма да съм жива... Това което е, че ми е НЕПРИЯТНО, самата гледка би ми била неприятна приживе... затова искам да ме кремират! Не че има особено значение за мен самата, ако искаш го приеми като каприз след всичко което написах.
Идентичност - съвсем се обърках какво искаш да кажеш с тази дума в постингите...
Това с душата наистина смята повече да не го кометирам, защото не вярвам в него... няма смисъл, нито ти ще ме убедиш, нито аз теб
jabushka децата до 5 г. не се страхуват от смъртта... Vili.P е дала в цитата защо.. нямат абстрактно мислене. Затова приемат смъртта като раздяла...
За страха.. не си ме разбрала... разбира се, че ме е страх, но я се замисли моята база от знания каква е и каква е на детето ми на 3 г. Страха от смъртта идва доста по-късно от третата и петата година. Тук говорим точно за това. Аз имам страх от смъртта доста от скоро. Вече съм на 33 г. и страха ми е от няколко години. Сблъсквала съм се със смърт отпреди това, но не ме е било страх. Честно казано майка ми никога не ми е казвала нищо за душите, за звездите и пр.
Имам колежка дето беше казала на детето си, че баба му е отишла надалеч или при звездичките, не помня точно. После на една задушница й се наложи да я заведе на гробищата и се чудеше сега аджеба какво да обяснява на детето... как баба му е хем при звездичките, хем е тук в тоя гроб. Примери такива има много...
За изяждането от червеите.. ми не ме е страх, че ще ме изядат. Какво ми пука, нали няма да съм жива... Това което е, че ми е НЕПРИЯТНО, самата гледка би ми била неприятна приживе... затова искам да ме кремират! Не че има особено значение за мен самата, ако искаш го приеми като каприз след всичко което написах.
Идентичност - съвсем се обърках какво искаш да кажеш с тази дума в постингите...
Това с душата наистина смята повече да не го кометирам, защото не вярвам в него... няма смисъл, нито ти ще ме убедиш, нито аз теб