Авторите твърдят, че болката на детето сега, ще се превърне в емоционална сила по-късно." [/b] [/i] (Не ми е много ясно как, аз лично се разнебитвам от всяко погребение!?!).
"Децата са различни от мен и теб - Всеки скърби по свой собствен начин -
"Децата са различни от мен и теб - Всеки скърби по свой собствен начин -
Според мен това е така, защото ако не си позволим да изпитаме болка, тя се превръща в комплекс. Изразяването, позволяването на емоциите, и на болката, а не страха от нея, те правят силен. (Аз затова уважавам мъжа си - защото съм го виждала да плаче! Има мъже, които толкова се стахуват за репутацията си, че никога не плачат - според мен това не е сила, а слабост, а сила е да имаш спокойна представа за себе си и да не се срамуваш от слабостта си-- може да греша, но ми звучи здравословно!)
Благодаря за преписаното! Хубаво е!
На secretgarden - не знам за всички деца ли важи, но моят син се страхува от смъртта, аз също се страхувах... Страхуваше се, преди да съм му говорила за какъвто и да е Господ, небеса или вечност (или за прасета, които ядем или каквото и да е! ... ) - аз и гледам да не използвам много думата небе и по принцип не съм инициатор в разговорите със сина ми и не му тъпча главата с религия. (Много ми се иска да мога и аз да знам как да си правя шрифта малък от време на време, че много от нещата, които казвам, не са много важни!)
за всички постинги дотук! 
Същото и от мен.
) 
