Темата за смъртта

   Да,а всъщност е толкова лесно да видиш "след това"!Има една твърде често и неправилно експлоатирана поука от библията:"Каквото посееш-това ще пожънеш".Скромното ми тълкуване по проблема е не да очаквам отплата и резултат от поведението си,а да се стремя сама да предначертая пътя си.
Благодаря,Demetra!Както и на jabushka и Vili.P.Наистина е обнадеждаващо да откриеш поводи за усмивки дажи в анонимното мрежово пространство!
Ще ви разкажа интересна случка с Александра.Напоследък е леко пристрастена към филма "Константин" с Киану Рийвз.Ще кажете-твърде неподходящ за крехката й възраст.Добре,ама тя успява по неведоми пътища да ме издебне и се докопала до него.Преди 2-3 седмици имахме гости, близко семейство с две малки деца-едното на нейната възраст,другото-на 4г.След като в един момент настъпи неестествено затишие в детската стая,се разнесоха ужасяващи писъци и малкото четиригодишно съкровище излетя от помещението почти с вратата.Причината,естествено,се криеше в моята хубостница-имала неблагоразумието да им пусне въпросния филм.Ако сте го гледали-знаете,че картините не оказват особено благотворно влияние върху психиката на средностатистически индивид на тази възраст.Разбира се ,впоследствие имаше нравоучителна лекция за разделението на дейностите и интересите по възрастов показател-има неща,които не са за деца и толкова.Е,поне по-просветените не бива ненавременно да се опитват да осветляват връстниците си.Както и да е -успокоихме "топката".Но тук идва интересното-започнало моето дете допълнително да успокоява "другарчето".Сложила една изтерзана кукла,едностранно скалпирана(кой знае откъде наследена),на малко столче и заобяснявала как тя не се движи,защото няма душа,независимо,че много прилича на човек.Същото било и с "демоните" във филма-те не можели да излязат от своя свят,защото душите им били "заключени".Малко ми е непонятно къде е връзката,но...Не знам какъв е бил ефектът от този образователна акция,но е факт,че моето дете спи най-спокойно и не изпитва никакви терзания или съмнения относно правотата си.А,честно казано,аз все още светвам всички лампи вкъщи ако ми се наложи да кръстосвам апартамента нощем.

iliana.todoroff , когато те чета се комплексирам! Честно! 
Успяла си да създадеш една среда, в която прекрасната ти дъщеря да успява да извлече най-полезното за себе си,
заобиколена от подкрепа и вдъхновение!
Създаваш впечатление на перфектният родител!
Дай Боже - повече като теб!

Много смешна и интересна е историята за Александра и Константин (написана с писателски талант!), и това с куклата!... (Сега остава да гледам филма, вече рекламиран ми от баща ми, и да прочета Кундера - дали ще успея?)

  Това,че такива леко "отклонили се" от "правия" път родители като мен те карат да се чувстваш недостатъчно пълноценна,е основен показател,че наистина имаш и заложбите,и капацитета ти самата да си  необикновен родител!Не забравяй,че именно съзнанието за нашите несъвършенства и незнание ни правят най-подходящи и най-способни във всяко едно поприще.Това съзнание ни дарява с умението да търсим и да изискваме от себе си с неугасваща жажда и  постоянство.Или както е казал философът:"Аз знам,че нищо не знам!"Вдъхновяващо,нали???Помисли си колко емоции можеш да изживееш,гмуркайки се в необятни и неизследвани пространства!И каква радост можеш да изпиташ,че си малка и никога не ще заситиш глада си за новото,необикновеното,неповторимото!

jabushka, ще успееш, все някога!
За Кундера, бих препоръчала да не започваш с "Непосилната лекота на битието", а със "Самоличност" да речем!

iliana.todoroff, ти си самородно злато, рядък екземпляр, или каквото там се казва в такива случаи. Не спирай да пишеш във форума!
Моля, извинете ме за off-a.

За смъртта не мога да добавя нищо повече, защото тя все още ме плаши и май не съм успяла да погледна на нея философски, още по-малко пък да я обясня на децата си!

   Стига вече!Не съм нищо по-специално от всяка една от вас!Ако ме познавахте щяхте да се учудите колко обикновен и ненатрапващ се човек съм.Аз само обичам да споделям опита и наученото от хубавите неща в моя живот.Хората трябва по-често да се усмихват,да даряват спокойствие,подкрепа,да окуражават всички,до които се докосват.Или как беше-"Опитай се да направиш щастливи поне трима души на ден!"
И понеже това е като наркотик-специални благодарности на Anda за инспириращата тема!!!

  Абе,най добре с "Шегата",че тя и хронологически е най-ранна.

Синът ми беше на година и 10 месеца, когато почина дядо му. Още го помни и говори за него, което докарва по някоя спонтанна сълза в очите на баба му и малко смут от последвалите въпроси. Питаше къде е дядо? Може би Цар Лъв изигра много голямо значение за версиите, които се настаниха в малката му глава и без много помощ от моя страна. Та-" дядо е при звездичките. Станал е звездичка. Качил се е на трамвая и е отишъл при звездите." Тук обаче се намесва една книжка за космоса, която обърква работата Значи дядо хем отишъл с трамвая при звездичките, хем до космоса само с ракета или совалка може да се отиде. Още не е осъзнал съвсем конфликта на версиите, но и този момент ще дойде. И понеже както споменах вчера на една приятелка е пораснал повече отколкото ми се иска и съм в състояние да реагирам адекватно на въпросите които бълва ежеминутно, много често се оказвам в небрано лозе. За сега поддържаме версията със звездите. Но аз знам, че той прави разлика между приказното и реалността и че ще проумее сам в най-скоро време, че това е приказка, а реалността ще го връхлети както всеки от нас- никой не е подготвен за смъртта. Когато я осъзнах аз самата бях на около 9 години и изпаднах в паника. Но когато дойде наистина при мен и влезе в моя свят с гръм и трясък, тогава разбрах какво е тя. Преди бях виждала мъртвец. Знаех, че хората умират, ходила съм на гробища-не ми помогна особено, когато трябваше да се справя със скръбта, тъгата, яда и всичко останало. Мисля, че тук теорията" аз никога не лъжа моето дете" не е на мястото си. Четох някъде, че въпроси за смъртта задават много интелигентните деца. Аз бих казала- по- сензитивните. Те изграждат връзки и отношения, привързват се и малките промени им правят впечатление.
Умишлено избягвам да намесвам религиозни обяснения- аз самата не съм наясно с тях.
Не бих казала, че темата за смъртта е табу у нас. Но е свързана с много болка, с която аз не мога да се справя, а какво останало да дам разумно и реалистично обяснение. Калоян напоследък е станал малко плашлив и още по- чувствителен отпреди. Как да му кажа истината за смъртта в цялата и грозота(защото никой не може да ме убеди, че има красива смърт) и това да не предизвика още повече страх и ужас в богатото му и без това въображение. Та той плаче за грозното патенце.... Не бих повдигнала аз въпроса и за сега съм склонна да оставя представата която има за Смъртта в приказния и вариант, защото така я приема като нещо нормално. Макар, че  въпросът "Аз мога ли да отида при дядо на гости на звездичките?" и констатацията "Дядо ми е сърдит нещо-защо пуска толкова много дъжд" да ме карат да заставам нащрек....

Малко ще ви отклоня от темата. Колко по-рано и как би трябва да се подготви едно 5 - 6 годишно дете, ако това предстои в семейството му /дядо/

Аз не бих го подготвяла. Това са прекрасните и безметежни последни мигове. Мисля, че е по добре да ги изживее щастливо заедно с човека отколкото да преживява нещо неясно и то предварително. Но това е моето мислене за моето дете. Не бих могла да дам съвет на друг.

Темата стана много интресна 

Като прочетох постингите се замислих как аз съм достигнала до своите възгледи за кръговрата на живота.

И мен ме заблуждавахе, че мъртвите отиват на небето и си имат звездичка. После, когато татко ми умря (бях на 9), разбрах, че изобщо не е така, но имах спомените от него, сънувах го, живееше в мислите ни и в разговорите ни. Това, което много ме натъжаваше, обаче, беше разплаканото и тъжно лице на майка ми, когато ставаше въпрос за него и всички скърбящи хора, които се изсипваха у нас по панахиди. Определено не ми харесваше това...

После, когато в рання тийнейджърката възраст започнах да си задавам екзистенциалните въпроси за смисъла на живота стигнах до извода, че някой се "храни" с душите ни, както червеите се хранят с тялото ни, защото бях убедена в причинно-следствената връзка на всичко, което ни се случва. Просто защото не можех да възприема, че може да съществува НИЩО, не можех да си представя, че може да има момент, в който да не си кажеш ЩЕ.

Сега, когато вече съм зрял човек съм по-склонна да мисля, че наистина след смъртта няма нищо и че животът е толкова хубав, защото трябва да се радваш на мига, просто защото си жив. Може би това осъзнават хора, които са били близо до смъртта, по време на война, например. Ще цитирам веруюто на един познат, който е воювал, той каза : "Сутрин, когато се събудя си казвам: - Жив съм, значи съм ОК, - после се оглеждам дали всичко с тялото ми е ОК и си казвам : -Здрав съм!Ооо, значи съм супер и ми предстои един нов хубав ден!".

Затова, когато разговарям със сина си на тази тема наблягам на красотата на живота тук и сега, а не на това, което ще стане след смъртта. Особено малките деца възприемат всичко буквално и може дори да е опасно да им се разказват измислици. Преди години имаше случай, когато едни малки деца бях пробвали да летят с чадър като Сънчо. А моят син като по-малък беше убеден, че нищо лошо няма да му се случи, ако се направи на Батман  Как затварях балконските врати ... правехме с играчките кино студио и обяснявах как точно се снимат каскади и какъв ужас съм изживяла, докато го убедя, че това е само филм.

Така, че внимавайте с измислените истории 

Чудесно казано.. да.

Не знам, станала съм странно капризна на четене? Всяка хубава книга зачитам, харесва ми ужасно и на средата вече не мога да я понасям. Някакъв период, вероятно, може да мине, но... няма да правим тук интелектуалския форум.

И аз съм на твоето мнение, yosarian. Макар че ми се струва, че на 5-6 години едно дете по някакъв начин е вече подготвено за смъртта - то в някакъв вид се е сблъскало с нея - дали животни, дали филми или просто мисли... и е питало, и му е било отговаряно.

Първо, не разбрах как си разбрала, че не е така - как си сигурна, че татко ти не е "там"? Това ще разбереш единствено, когато и ти умреш!
Колкото до безумните игри на децата ни - според мен това не идва от нашите разкази за смъртта, а от безумните филми, които те гледат за Батман и прочие. Различно е.

Jabushka, понеже човекът все си мисли за утрешния ден и все си казва ЩЕ, затова му харесва да си мисли, че има нещо след смъртта. Не знам дали има живот след смъртта. И това ще го разбера в даден момент, но когато някой близък си отива от живота ти просто разбираш, че това е край и няма надежда да се върне никога. Ще го има в спомените, случките, които ти напомнят за него, в разговорите за него, но осъзнаваш че нещо е приключило завинаги и за него няма УТРЕ и няма ЩЕ.

Разбира се, че този някой никога няма да се върне тук, в този живот! Но НЕ ЗНАЕШ дали някога пак няма да го видиш!? Той няма да дойде тук, но ти ще отидеш там - поне това е сигурно, където и да е това. А не можеш да си сигурна, че няма нищо, това само ти си го решила някак. И не смятам, че мисълта за бъдещ живот е винаги успокояваща - понякога може да е даже плашеща! Защото може да зависи къде ще отидем, от това как живеем - както го е написала илиана по-горе, да не си предначертаем добре пътя занапред. За да бъда много елементарна и да не цитирам християнските вярвания, за да не се изложа, по-добре да се изложа с вярата в кръговрата при източните религии - в зависимост от това как живееш живота си, ти можеш да паднеш по-долу и да се преродиш в нещо "по-низше", т.е. нещо, посдеством което по-трудно ще се измъкнеш от кръговрата, или пък ако водиш живота си по определен начин, можеш и да се измъкнеш от кръговрата и да постигнеш Нирвана, вечността (която може би е Нищото - не съм толкова веща, но предпочитам да се излагам с източните религии, отколкото с нашата собствена). Мисълта ми беше, че не можем да казваме на децата, че няма нищо също - първо явно това ги плаши, второ - явно с причина, и трето - защото може и да ги лъжем!
Колкото за утрешния ден - не мога да пиша с дъщеря си в скута, но ще се опитам - ето един цитат:
"И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му." (Мат. 6:34)

И спирам, че имам много неща да свърша, поздрав!