Издънките от към смешната им страна

И каква е поуката? 

Иди обяснявай после че е станала грешка - никой няма да ти повярва. 
Кажи си направо истината и всички ще си мислят, че се майтапиш. 

Да не се оправдаваме викаш, да не стане гузен-негонен бяга

Поуки колкото искаш.

Ние пък в Метро отворихме чужда кола- ама досущ като нашета, паркирана две места преди нея.То валеше един сняг и беше тъмничко. Аз че съм си заблеяна, ама моят мъж дето е толкова забележителен.
Та стоя си аз зад багажника и той ми вика-Някой е отварял колата, сега заяжда. Мъчи се там известно време и я отвори. Гледа вътре- Вика ми "Я виж номера -тва нашета кола ли е?"
Ама аз си блея изобщо не зацепвам. После като разбрахме, че разбихме чуждата кола бързо в нашета е дим да ни няма.

Ха, това ме посеща, че аз редовно се качвам по чуждите коли...ама не, за да ги подкарвам. Да речем, имам уговорка с някой да ме вземе от някъде, ама нали все блея и бързам едновременно и не знам защо ама винаги хлътвам в неправилната кола...

   
хахахаха хареса ми!! особено как е написано! 

Аз, пък, се сещам за един ден, в който направо разбих сестра ми БЕЗ ДА ИСКАМ, ПАК! 

Решаваме да излезем по магазините (което се случва рядко, в смисъл двете..). Първо я подпетявах, докато вървим... настъпвах /без да искам!/. После се спряхме на едни сергии за накити да разгледаме и тя ми беше отстрани, малко по-назад от мен, ама не я видях и я цапнах с едната ръка в лицето, а тя "Стига ма!!!" хахаха После решихме да влизаме в един магазин, а той със стълбички и пак я настъпах отзад по крака и тя се спъна, едва не падна хаха  на входа, точно пред всички и ПАК БЕЗ ДА ИСКАМ!! Този път само ме погледна и ме назова по име ... После тя тръгна към вратата, ама беше с гръб, понеже още говорише с магазинерката и я спрях на сантиметър да се блъсне в единия манекен, който гледаше към стъклото на магазина /на ветрината/ ... Щеше и манекена да падне и стъклата да счупи и леле!!
И като сложиш първите случки от този ден х 3 пъти още, и всичко в 1 ден... ммм Чудно!!
А друг път на косъм съм се разминавала да не се цапна в някое стъкло, защото не гледам, че вървя в неправилната посока... Но, пък, за разлика от мен сестра ми редовно преди се цапваше в някой стълб на знак, понеже 'блее' и после повтаря "Писна ми! Що не ми каза бе/ма!" 
Като се сетя пак ми става смешно...

Cantrell_NY , мисля че вече се доближаваш до понятието " фатална жена " без да искаш =)

аз имам една генерална издънка, която се случи като бях абитурент. След поредната вечер на пиене / пеене / ядене и други, порядъчно пийнали вече тръгнахме да се прибираме. По пътя си знаех аз едно място тук в града където винаги има таксита. Установявайки неспособността си да ходя в права линия реших, че ще ми е по - лесно да си взема такси. Речено сторено, отивам и гледам в леко осветеното площадче една кола с " някакви надписи по нея " със " табелка " отгоре и ... генерално се качвам на мястото до шофьора. И питам с най културния си и учтив глас който мога да изкарам в този момент

- извинете ще ме закарате ли до адрес ****

и получавам следния отговор от човека, който явно беше веселяк и ме вижда колко съм " трезвен "

 - хаха пич айде стегни се малко иди си хвани такси

аз привидно учуден

 - добре вие сте такси, ето ви ги надписите от вън, имате табела, плащам си за услугата защо ?

човека пак настоява
 
 - абе човек, не сме такси
 
аз още по - упорито

 - ама ето ви ги таксиметровите радио-станции, ето ви го апаратчето за отчитане на левчетата ?!?

той
 - хахахаха пич иди и ни разгледай колата още веднъж и ако пак решиш че сме такси, ще те закарам безплатно

аз слизам,  разглеждам, колата, нищо не мога да прочета като хората по разбираеми причини пак се качвам и

 - добре де, айте стига сме се шегували, ето ви 3 лв, закарайте ме до вкъщи

почват изведнъж двама човека да се смеят с гръмогласен смях и подкарват колата, по пътя са решили да се пошегуват с мен и пускат сирената си + сигналната лампа отгоре, на което аз невъзмутимо казвам на човека да отбие че ще го задминава полицейска кола ... хората продължиха още малко да се смеят, спряха до вкъщи, пари не ми взеха но ... колата се оказа патрулна полицейска кола ... Добре че пичовете се оказаха шегобийци и в крайна сметка ме закараха

от тогава като пийна, такси си не хващам

Ама ти зверски си се напил. Аз чак до такива висини не съм се докарвал, макар и яки глупости да съм правил 

dope_hat     Е, ти ме разби!!! хахахахахаах няма такова изпълнение, просто!!! 

Между другото... много е важно "БЕЗ ДА ИСКАМ!" 

И аз така, дажа ей сега преди малко се опитвах да се осведомя от един манекен за цената на една пола.

Мен често ме бъркат с продавачката в някой магазин 

Няколко дни подред женски глас търси някой си Калчо на домашния ми телефон. И аз всеки път учтиво обяснявам, че е грешка. Накрая така ми писна, че след поредното позвъняване вместо да кажа "няма такъв", аз викам: "няма го".  И се започна един диалог  :
- Амчи къдей? (нейни думи, не мои!!!)
- Кой го търси? - питам аз и вече ми е смешно
- А ти коя си ма? - пита много подозрително жената
- Жена му - отговарям
- Аааа, не е вярно! Аз съм жена му - при което аз вече избухвам в лудо кикотене
- Като си жена му, защо го търсиш тук? - питам аз. И като се започнаха едни обяснения...    как Калчо дошъл на квартира в големия град, а тя с децата останала на село; той си търсел работа и и дал този номер, да го търси...Както и да е, разбрахме се. Не знам намери ли мъжа си, но поне спря да звъни у нас.

И още един идиотски телефонен разговор. Пак в продължение на дни търсят някакъв мъж на мобилния ми. И пак след поредното позвъняване аз отговарям "няма го" (но не нарочно). А човека отсреща: "Къде е"? А аз идиотката, понеже ме хвана лигата, казвам: "Той почина". Следва кратко мълчание и реплика със сподавен глас: "Ама как, кога...". И аз отговарям: "Вчера". Тогава човекът така се разкрещя  :
- Как ще е умрял вчера бе Госпожо!!! Днес преди обяд говорих с него!!!
Аз затворих телефона.

  Направо ме разби.