Моля за съвет, направих грешка и от три години страдам

  • 7 705
  • 165
  •   1
Отговори
  • Мнения: 26
Здравейте!
 Не знам как да бъда кратка, но ще опитам. Преди три години имахме тежък период в който приятелят ми с който сме заедно вече седем години не ми обръщаш внимание (не сме да по 20 години, аз в момента съм на 33, а той е на 39) и така се появи един "мъж" който флиртуваше с мен  и това ми беше приятно, защото към момента се чувствах страшно подтисната. Започнахме да си пишем съвсем общи неща, даже аз го толерарих да ми обръща внимание, след известно време стана така, че той ме целуна (аз бях подобаващо подпийнала, не че е оправдание) и моят приятел видя. Страшни скандал, взе ми телефона, сменихме номера, не излиза без него за да е спокоен, че няма нищо. Това бяха ужасни 6 месеца, само ме разпитваше и не вярваш, че не е имало нищо друго. Намерил съобщенията и си мислеше, че щом тях крия значи ще крия и други неща, а аз просто за пръв път попаднах в такава ситуация и ме беше срам, че съм допуснал някой да ми пише докато съм във връзка. Всеки ден минаваше в разпити кога сме си пасила, кога сме си размени ли телефоните, как така нищо не е станало толкова време, защо аз съм била с размазано червило, а той не и така 6 месеца. После забременях, имах ужасна бременност защото той се съмняваше, че е бащата, дори ме караше към клиниката за да направя аборт, но аз слязох на един светофар и избягах. Роди ни се детенце, смятане на термини и зачеване разбра, че няма как да съм забременяла тогава от друг мъж защото дори и до магазина не ходех сама. Все се надявах, това да спре, но вече 3 години продължава. Събужда се защото е сънувал нещо, вижда някой който прилича на този човек, чува песен която съм слушалка тогава и всичко започва от начало. Предложих да ходим на семеен терапевт, 1000 пъти предложих да се подложка на полиграф, всичко се отхвърля и всичко продължава по старо му. Понякога е с дни, всеки месец, всеки път отговарям едно и също и той все ми казва " Ти няма да ми кажеш ако е имало друго" и най-много ме тормози това, че иска от мен да си спомня и да му кажа ден по ден, кога ми е писал, кога сме си размени ли телефоните и не вярва, че за две седмици контакт не се е случило нищо. Не знам какво да правя, и да ида сама на полиграф сигурно ще пропусна някой въпрос и това пак ще продължава. Не издържам вече и не знам какво да правя. Моля ви дайте ми някакъв съвет, какъвто и да е. Аз ли нещо не правя както трябва?

# 1
  • София
  • Мнения: 19 249
Да - стоиш при него.
Като не вярва, че е негово, да хваща пътя и да заминава да сънува другаде.

# 2
  • Мнения: 26
От както се роди няма съмнения в това.

# 3
  • София
  • Мнения: 4 301
Божееее, някои жени зорлем си скапват единствения живот. Остави това, Ами скапват и този на децата си.
И не, не говоря за увлечението ти и целувката

Последна редакция: чт, 27 юни 2019, 18:02 от Светулчица

# 4
  • Мнения: 26
Божееее, някои жени зорлем си скапват единствения живот. Остави това, Ами скапват и този на децата си.
Какво трябваше да направя, да убия детето си и да се разделим ли. Нали когато обичаш някой се бориш по дяволите, а и виновата бях аз.
И не, не говоря за увлечението ти и целувката

Последна редакция: чт, 27 юни 2019, 16:38 от Не се сърди, човече

# 5
  • INFJ
  • Мнения: 9 359
След като си стигнала до там да се целуваш с други мъже пред него, за какво изобщо си останала, че и дете си му родила?

Дала си повод за ревност, но и той явно не иска да преодолее случилото се, а напротив, харесва му да рови, да страда, харесва му да е жертва.

Не мисля, че ще бъдете щастливи заедно. Или забравяте за случилото се, или ще си я карате все така.

# 6
  • София
  • Мнения: 19 249
От както се роди няма съмнения в това.
Аха, да.
Тогава - препоръчвам ирония, макар че предвид "блестящата" ти идея с полиграфа, не вярвам да я приложиш.
Пита ли нещо, отговаряш:
"Ами да, нали разбра, че ти изневерявам с който ми падне, не пробирам"
"Аз си раздавам телефона на всеки срещнат, откъде да помня точно този"

И след полиграф ситуацията ще е същата, твоят хубостник ще си намери оправдание да те тормози. Утре ще се скарате по този въпрос и както го описваш - дано не влезеш в криминалните хроники

# 7
  • Мнения: X
Това, което описваш е голям тормоз.. Опитай се да му обясниш, че ако не го преодолее ще го напуснеш. Той вижда ,че би направила всичко и се чувстваш виновна ,затова си позволява да те тормози. (ти му позволяваш). Това е много време..три години.Явно много го е заболяло , но пък в крайна сметка големи хора сте..и да пита и да разпитва и най-малката подробност да разбере..какво? Няма да му мине а ще стане по зле.
Говорили ли сте сериозно по въпроса ? То е ясно ,че съжаляваш, но ако ще продължавате напред заедно трябва да ти прости и да спре да напомня за тази твоя грешка.
Не се оставяй от чувство за вина да те мачкат.
Успех и дано нещата се оправят.

# 8
  • Велико Търново
  • Мнения: 1 402
Честно казано не знам кой от двама ви има нужда от терапия....но от такъв мъж добро няма да видиш и наистина по-добре се спасявай Simple Smile

# 9
  • Мнения: 26
То не беше пред него, той просто се появи, не съм отишла да целувам никого, даже напротив, но се случи, целуна ме и аз отвърнах. Знаех, че страда, че му е трудно, че не го е очаквал точно от мен. Разбрах, че съм бременна, говорихме и решихме да имаме дете, да бъдем заедно, не съм предполага, че това ще продължава с години.

# 10
  • Мнения: 2 755
Не виждам какво толкова е станало, за мен проблемът е в приятеля ти. Изглежда ми като отключена психична болест, да не може 3 години да преживее някакъв чат... Пък и тогава явно сте били в по-отворени отношения, нито си била омъжена, нито имаш дете, а мъжът го няма. .. Какво се очаква от теб? Човекът излива патологичната си ревност, това е болест от която не знам дали има лечение, грешката е в него, не в теб.

# 11
  • Мнения: 6 622
Никога няма да ти вярва, ако ще и на челна стойка да застанеш. Постъпила си подло, предала си го, но и той няма право да рови в раната толкова дълго време. Или прощава и продължавате заедно или се разделяте. Седнете и си поговорете може ли да прости, ако не може, няма смисъл да се мъчите.

# 12
  • Мнения: 26
Това, което описваш е голям тормоз.. Опитай се да му обясниш, че ако не го преодолее ще го напуснеш. Той вижда ,че би направила всичко и се чувстваш виновна ,затова си позволява да те тормози. (ти му позволяваш). Това е много време..три години.Явно много го е заболяло , но пък в крайна сметка големи хора сте..и да пита и да разпитва и най-малката подробност да разбере..какво? Няма да му мине а ще стане по зле.
Говорили ли сте сериозно по въпроса ? То е ясно ,че съжаляваш, но ако ще продължавате напред заедно трябва да ти прости и да спре да напомня за тази твоя грешка.
Не се оставяй от чувство за вина да те мачкат.
Успех и дано нещата се оправят.
Хиляди пъти съм му казвала, че като "рови в лайната" ни съсипва, мен и нас, че за толкова време трябва да видял, че го обичам, че ако не спре с това ще съсипе отношенията ни. И все същото, той само питал, аз съм реагирал остро, как така не помня, ама нямало как две седмици да си пишеш с някой без да има нищо и всичко от начало.

# 13
  • София
  • Мнения: 19 249
Опитай с лошо: Добре, прав си, аз съм лошата, освобождавам те да си търсиш по-добра.
И гледай какво става

# 14
  • Мнения: 26
Аха, да.
Тогава - препоръчвам ирония, макар че предвид "блестящата" ти идея с полиграфа, не вярвам да я приложиш.
Пита ли нещо, отговаряш:
"Ами да, нали разбра, че ти изневерявам с който ми падне, не пробирам"
"Аз си раздавам телефона на всеки срещнат, откъде да помня точно този"

И след полиграф ситуацията ще е същата, твоят хубостник ще си намери оправдание да те тормози. Утре ще се скарате по този въпрос и както го описваш - дано не влезеш в криминалните хроники

И това съм пробвала, и съм го питала дали за него с извинение съм "п*тка на пътя" който я види да я... И нищо не помага, днес пак имахме същия разговор и по повод полиграфа ми каза, че Той нямал въпроси към машина
Също му приложи пример за домашното насилие, че жените които ги бият също като мен се чувстват виновни и вярват, че това ще спре. Но аз вече не вярвам, сигурна съм, че скоро пак ще се случи и ми казах, че не искам детето ни да вижда и слуша това, да вижда майка си да плаче всяка седмица, че ще се травмира.

Никога няма да ти вярва, ако ще и на челна стойка да застанеш. Постъпила си подло, предала си го, но и той няма право да рови в раната толкова дълго време. Или прощава и продължавате заедно или се разделяте. Седнете и си поговорете може ли да прости, ако не може, няма смисъл да се мъчите.
Той казва, че ми е простил. Само, че не бил виновен когато сънува, види или чуе нещо което му напомня и просто ме питал. Пита ме едни и същи въпроси от три години по 100000 пъти

Не виждам какво толкова е станало, за мен проблемът е в приятеля ти. Изглежда ми като отключена психична болест, да не може 3 години да преживее някакъв чат... Пък и тогава явно сте били в по-отворени отношения, нито си била омъжена, нито имаш дете, а мъжът го няма. .. Какво се очаква от теб? Човекът излива патологичната си ревност, това е болест от която не знам дали има лечение, грешката е в него, не в теб.
Той винаги е бил ревнив. Аз вече наистина мислех, че аз нещо не съм добре

Последна редакция: чт, 27 юни 2019, 16:40 от Не се сърди, човече

Общи условия

Активация на акаунт