Здравейте!
Не знам как да бъда кратка, но ще опитам. Преди три години имахме тежък период в който приятелят ми с който сме заедно вече седем години не ми обръщаш внимание (не сме да по 20 години, аз в момента съм на 33, а той е на 39) и така се появи един "мъж" който флиртуваше с мен и това ми беше приятно, защото към момента се чувствах страшно подтисната. Започнахме да си пишем съвсем общи неща, даже аз го толерарих да ми обръща внимание, след известно време стана така, че той ме целуна (аз бях подобаващо подпийнала, не че е оправдание) и моят приятел видя. Страшни скандал, взе ми телефона, сменихме номера, не излиза без него за да е спокоен, че няма нищо. Това бяха ужасни 6 месеца, само ме разпитваше и не вярваш, че не е имало нищо друго. Намерил съобщенията и си мислеше, че щом тях крия значи ще крия и други неща, а аз просто за пръв път попаднах в такава ситуация и ме беше срам, че съм допуснал някой да ми пише докато съм във връзка. Всеки ден минаваше в разпити кога сме си пасила, кога сме си размени ли телефоните, как така нищо не е станало толкова време, защо аз съм била с размазано червило, а той не и така 6 месеца. После забременях, имах ужасна бременност защото той се съмняваше, че е бащата, дори ме караше към клиниката за да направя аборт, но аз слязох на един светофар и избягах. Роди ни се детенце, смятане на термини и зачеване разбра, че няма как да съм забременяла тогава от друг мъж защото дори и до магазина не ходех сама. Все се надявах, това да спре, но вече 3 години продължава. Събужда се защото е сънувал нещо, вижда някой който прилича на този човек, чува песен която съм слушалка тогава и всичко започва от начало. Предложих да ходим на семеен терапевт, 1000 пъти предложих да се подложка на полиграф, всичко се отхвърля и всичко продължава по старо му. Понякога е с дни, всеки месец, всеки път отговарям едно и също и той все ми казва " Ти няма да ми кажеш ако е имало друго" и най-много ме тормози това, че иска от мен да си спомня и да му кажа ден по ден, кога ми е писал, кога сме си размени ли телефоните и не вярва, че за две седмици контакт не се е случило нищо. Не знам какво да правя, и да ида сама на полиграф сигурно ще пропусна някой въпрос и това пак ще продължава. Не издържам вече и не знам какво да правя. Моля ви дайте ми някакъв съвет, какъвто и да е. Аз ли нещо не правя както трябва?
Не знам как да бъда кратка, но ще опитам. Преди три години имахме тежък период в който приятелят ми с който сме заедно вече седем години не ми обръщаш внимание (не сме да по 20 години, аз в момента съм на 33, а той е на 39) и така се появи един "мъж" който флиртуваше с мен и това ми беше приятно, защото към момента се чувствах страшно подтисната. Започнахме да си пишем съвсем общи неща, даже аз го толерарих да ми обръща внимание, след известно време стана така, че той ме целуна (аз бях подобаващо подпийнала, не че е оправдание) и моят приятел видя. Страшни скандал, взе ми телефона, сменихме номера, не излиза без него за да е спокоен, че няма нищо. Това бяха ужасни 6 месеца, само ме разпитваше и не вярваш, че не е имало нищо друго. Намерил съобщенията и си мислеше, че щом тях крия значи ще крия и други неща, а аз просто за пръв път попаднах в такава ситуация и ме беше срам, че съм допуснал някой да ми пише докато съм във връзка. Всеки ден минаваше в разпити кога сме си пасила, кога сме си размени ли телефоните, как така нищо не е станало толкова време, защо аз съм била с размазано червило, а той не и така 6 месеца. После забременях, имах ужасна бременност защото той се съмняваше, че е бащата, дори ме караше към клиниката за да направя аборт, но аз слязох на един светофар и избягах. Роди ни се детенце, смятане на термини и зачеване разбра, че няма как да съм забременяла тогава от друг мъж защото дори и до магазина не ходех сама. Все се надявах, това да спре, но вече 3 години продължава. Събужда се защото е сънувал нещо, вижда някой който прилича на този човек, чува песен която съм слушалка тогава и всичко започва от начало. Предложих да ходим на семеен терапевт, 1000 пъти предложих да се подложка на полиграф, всичко се отхвърля и всичко продължава по старо му. Понякога е с дни, всеки месец, всеки път отговарям едно и също и той все ми казва " Ти няма да ми кажеш ако е имало друго" и най-много ме тормози това, че иска от мен да си спомня и да му кажа ден по ден, кога ми е писал, кога сме си размени ли телефоните и не вярва, че за две седмици контакт не се е случило нищо. Не знам какво да правя, и да ида сама на полиграф сигурно ще пропусна някой въпрос и това пак ще продължава. Не издържам вече и не знам какво да правя. Моля ви дайте ми някакъв съвет, какъвто и да е. Аз ли нещо не правя както трябва?
Оф, заболяме главата от толкова дълбоки разсъждения. Лека нощ! 
