какво да го правя

Обикновено не вземам отношение да давам акъл в такива лични проблеми, но сега ще направя изключение, защото по случайност или не тази сутрин си мислех горе-долу подобни неща за мъжа ми и го виждах в светлината на най-егоистичният, себичен и т.н. съпруг на света. Сега обаче, след едно кино и вечеря в ресторант двамата, нещата ми изглеждат доста по-розови....
Ситуацията може да е само временна (с това имам в предвид не просто лош момент, но лош период от живота ви): децата, когато са прекалено малки изискват твърде много внимание (при вас сигурно е така, щом се грижиш за тях непрекъснато), това внимание само една жена и майка може да го оцени колко струва. Мъжете просто не вярват какво ни коства това. Освен това има периоди, в които сякаш им става нещо и се чувстват твърде притиснати, имат нужда от свобода: свои хобита, свои интереси, свои приятели, а ние чувстваме, че като посвещаваме целият си живот на тях, домът и децата, имаме правото да искаме всичкото им свободно време. Мъжът ми например играе често волейбол, ходи на фитнес, играе на компютър и тези негови самостоятелни занимания са основни причини за споровете ни вкъщи. Аз нямам този лукс. Поне не за сега. Но от опита ми с първото дете знам, че това е период, който минава. Един ден то става достатъчно голямо, за да се почувствам по-свободна и независима. Всъшност, с първото дете нещата бяха много трудни, точно от тази гледна точка. До такава степен, че го оставих шест месеца при майка ми и ходих да специализирам в чужбина. Това може и да не е било най-доброто решение за много от проблемите ми, но съм сигурна, че спаси брака ми тогава, заздрави го и добих самочувствие, каквото съсвем бях загубила, за да се чуствам равностойна във връзката ни.  Неговото отношение също се промени. Не казвам, че това е решението. Казвам, че това ни помогна и на двамата да израстнем и да се осъзнаем.
Всичко беше период на криза, който отминава. С времето той се научава какво те дразни и гледа да не прекалява, а и ти се научаваш от какво има нужда и гледаш с разбиране на желанието му "за бягство" от време на време.
Около мен с познати, родители, приятели има толкова примери за разбити семейства, за хора: умни, интелигентни, упорити в работата, които са се провалили в един толкова важен аспект от живота си, може би защото са имали твърде големи очаквания от другия, твърде високи критерии за оценка. Един брак, трябва да се запази по всякакъв възможен начин, а съм сигурна, че при вас едва ли начините са изчерпани. Библията дава изневярата като единствено основание за развод и аз съм убедена, че ако не се е стигнало до там, значи и за двамата този брак значи много и има голяма надежда за него. Направи радикални промени ако трябва, но не започвай с това да променяш статуквото в брака си. Нещата може и да са зациклили временно там  и се опитай да промениш нещо според обстоятелствата, а не да рушиш, това което сте създали заедно. Опитай се да погледнеш от неговата гледна точка и виж дали няма основание да е недоволен от теб: аз например много често съм прекалено искаща и очакваща и мъжът ми се чувства притиснат и неспособен да задоволи всичките ми очаквания, в един момент просто се отказа да го прави.... Сигурна съм, че не си толкова идеална, колкото си мислиш, сигурна съм ,че и той не е толкова черен, апатичен и бездушен колкото го описваш.
Погледни с други очи на ситуацията: понякога само едно кино или романтична вечеря за двама могат да я оправят .

При нас беше горе долу същото, да не кажа направо същото. Говорихме си много пъти, пооправяше се за ден два и после пак същата работа. Последният път много се ядосах, звъннах на майка и ревввввв, а той беше в другата стая и със сигурност е чул, че рева, защото думите едва ли ги е разбрал, то майка не можа, но както и да е.
От тма майка звъннала на свеки, свеки идва с бясна скорост /да поясна, че свеки не дава и косъм да падне от главата на синчето й/, но наистина яко му мисли доброто ще ме защити и тя така и направи.
Затвориха се двамата говориха 2 часа и незнам какво му е казала, но вече месец е друг човек или по точно стана същия човек за който се ожених. Пу Пу Пу да не му е уроки.
Знам, че не трябва друг да ни оправя бакийте, но след като не можах да се оправя аз, с благодат приех и чужда помощ

Опитайте и вие, с човек който има много голямо влияние над него, и на които му трака приказката!

Има го и моментът, че се изживяват като страдалци. Мислят си, че се жертват за нас като ходят на работа и вадят там някакви пари. Но мисля, че за всеки един човек е много различно. Някои се променят с времето към по-добро, а други никога не израстват. Аз искрено се надявам, че моят ще порасне. Понякога губя търпение да го чакам.  Не знам какво ще правя, ако обаче продължи да е така. Той просто е страшен егоист-и при нас я има рибата, ама и волейбол и фитнес и...и...нямат край.Не знам с твоя мъж какво е положението.

За чуждата помощ - оже да се окаже много навременна, само ако е оказана от човек, от който е страшно респектиран и му има УВАЖЕНИЕТО. Аз обаче нямам такъв човек. При нас е обратното-ако викна някой по-лошо става.