какво да го правя

Здравей,
Извинявай за забележката, но ако слагаш големи букви в началото на изреченията доста по-лесно ще се чете поста ти.
Мисля, че всеки заслужава уважение и подкрепа, които са според мен основната причина за живот в брак. Любов, тръпки, секс и прочее хубавини минават и заминават, но горните две, ако ги има живота е доста по приятен и лесен.
Само ти можеш да вземеш решение, но при всички случаи се налага да търсиш промяна според мен. Което е най-важно- един ден и децата ти ще спрат да забелязват твоите усилия, понеже това ще е единственото отношение, на което са били свидетели.

Аз лично категорично   не бих търпяла подобно отношение дори и заради детето, което обичам безумно много...
Опитай да говориш с него или просто започни да се държиш като него... огледално поведение...обикновено действа ...
ако и това не го промени просто му събери багажчето и смени ключалката...но не бива да се самоизмъчваш и да наказваш и себе си и децата имаш право на щастие и любов и не му позволявай да ти го отнеме, дори и фактът, че е баща на децата ти не му дава право да краде живота ти!
виждала съм много бракове "запазени" в името на децата и винаги ми се е струвало безумно да търпиш човек или отношение към себе си които не понасяш и да си мислиш, че децата са щастливи виждайки сълзите в очите на мама и безразличен към семейството татко гледащ телевизия ... мисля, че и за децата и за родителите е по-добре да се разделят при такива обстоятелства...

И аз съм против брак,запазен в името на децата!Говори с него,ако не се промени-вземай мерки!

Здравей И според мен трябва да промениш нещо.Може би трябва да поговориш по-сериозно със съпруга си.Да поставиш въпроса "ребром" както се казва.Ако и това не помогне  аз не бих го търпяла.По това което си написала излиза,че сама си гледаш децата.Тогава можеш и без него.

Да останеш в името на децата може би е приемливо (макар че за мен не е), ако той ги обожава и всяка свободна минута прекарва с тях. Но от думите ти излиза, че той изобщо не се интересува от тях. Тогава какъв е смисъла?
И не, не е така в почти всички семейства. Това за мен са нездрави взаимоотношения. Ти трябва много добре да си прецениш какво ти дава този човек и дали то ти стига.

Разговор. Ако след него има ефект - чудесно, ако ли не - вземай живота си в ръце!

Съгласна съм с Giorqia!

от този мъж полза няма
взимай си децата. и аз като джорджия мисля
не ви ли прави щастливи с децата какво има да се обсъжда повече

Категорично бих го напуснала! Ако се усети, какво е представлявал и се разкае и промени, може би в името на децата бих му дала още един (но само един!) шанс...
От поста ти личи, че си силна и оправна жена и определено заслужаваш любов и уважение - не търпи безразличието и апатията му, животът е кратък и всеки има право да е щастлив! Ти не си изключение, също!

Аз мисля като майка ти. Прекалено се раздаваш - бъди по-голяма егоистка и мисли повече за себе си! "Лудия изяда и два зелника, по-луд е който му ги дава". И аз бих изтърпяла 1-2 "сериозни" разговора в месеца, ако след това всичко си е по старому и мога да не си мърдам пръста в къщи. Така че от разговор не виждам особен смисъл.
Знам колко е трудно да се измъкнеш от стереотипа и да зарежеш неща, които ти се струват важни. Но кое е по-важно, да запазиш семейството си или да е чисто у вас (защото казваш, че си педант в това отношение). Открадни си свободно време от дейностите търпящи отлагане, други опитай леко да възложиш на него. Ама не грубо и насила, съвсем внимателно го помоли, както ако наистина ти се налага. И така все по-често. А ти използвай времето за себе си. Да си починеш, да пиеш една бира на чист въздух и да ти дойде настроение.

Би могла и да го елиминираш, както самата ти казваш, но това какво ще ти помогне? Пак ще се гърбиш като камила и ще му готвиш и ще му чистиш и ще се мразиш, че го правиш. Освен ако не си намериш любовник, който да те разбира и при който да изпускаш парата от време на време.

Все си мисля, че е най-добре временно да му туриш една майна и да покажеш какво можеш да не вършиш, а той като се нацупи, че не е ял, че не е почистено и, че децата са мърляви ти да му се усмихнеш широко и да отговориш "Миличко, знаеш ли колко ми е хубаво. Ела да те целуна"

 

Според си в ситуацията не е луд този , който яде баницата, а този който я дава! Не я давай повече!

 на твое място отдавна да съм си стегнала куфарите и кой от къде е!много малко  мъже,оценяват домакинската работа като ''работа'' и си мислят,че като работят с това се изчерпват задълженията им ,но често работата  в къщи е  доста по-натоварваща от колкото може да се предположи.

Съжелявам за това, което ти се случва  . Надявам се той да се промени и нещата да потръгнат и да се върнат такива, каквито са били най - в началото на връзката ви 
В много семейства се случва това жената да се превърне в даденост за мъжа си  . За съжаление единствения начин да ги "събудиш" е раздялата  , понякога може да стане и със скандал или разговор, обаче ефекта е временен. Според мен случи ли се това жената трябва да избере или остава с мъжа си и си заформя свой личен живот и се възползва от семейните облаги или се разделя с него и обикновено се грижи сама за децата 
Желая ти успех и много щастие, точно в момента и аз мразя мъжете 

Според мен разговорите, почти винаги не водят да желания резултат. Самата ти казваш, че се променя за ден-два, трябват действия. Погрижи се за себе си, намери си среда в която се чувстваш добре. Бъди малко по голям егоист/ или поне се опитай/, не търчи след него и се опитай да не му обръщаш внимание - е тогава надявам се Той сам ще се почуди какво става и ако държи на Вас ще си промени отношението към Вас. Не му натяквай за децата, това- онова, занимавай се ти с тях, играйте, смейте се , бъдета щастливи, излизайте и не го викай - опитай се да възбудиш интереса му.

Не бих търпяла такова нещо

това е голяма заблуда, така и вие двамата се изнервяте а покрай вас и децата, това май е мъж който иска семейство но то да не го ангажира, ходя на работа и 3 дена моя мъж гледа малката. готви е не е кой знае какво но е важно че се опитва, щом нямаш никаква подкрепа от него за какво ти е, все едно че гледаш 3 деца

Съжалявам за проблемите ти. Но във вашето семейство нещата не са както трябва. Двама души се събират, за да си дават взаимно подкрепа и да се справят с ежедневието заедно, за да им е по-лесно и приятно. Не може единият да дърпа каиша, а другият да е напълно незаинтересован. Освен това аз не виждам за нормално той да си има негови финанси и да не се лишава от разни луксове, а ти да правиш компромис със семейните разходи за храна и прочие ежедневни неща. Не може да сте създали две деца, а той да не поема част от грижите за тях и да ги счита за някакви досадни същества дето му пречат да си говори с колегите и да си пие ракията. Нормално е да се дразниш. Според мен даже много търпиш. И доста дълго сигурно продължава това, защото той просто е приел, че нещата трябва да бъдат така и ти си му длъжна да го дундуркаш заедно с двете ви деца. Задължително трябва да промениш нещата. Пробвай да му възлагаш домашни задължения - трябва да има баланс между двама ви щом и двамата работите. Успех!!!

Съгласна съм с M I A и The sun и elfa. Ако ти все още го обичаш, мисля че можеш да му дадеш още един шанс, но наистина трябва да положиш усилия да го "събудиш от сладкия му сън". Къде с добро , къде по-настъпателно, ти трябва сама да прецениш в зависимост от от ситуацията. Както казаха и преди мен, да не получава всичко, на което е свикнал наготово (да му е чисто и подредено, да му е сготвено), а да влага пари и усилия, за да получи нещо. Организирайте си с децата нещо, някакви игри, излети. Опитай се и ти сама да излизаш и да правиш нещо, което ти харесва. И ако след всичко това, той отново дава заето, тогава според мен изхода е един...раздяла. Дано да не се стигне дотам и да се вземе в ръце..

Аз пък изобщо не мисля, че такъв човек се променя!Напротив-с годините ще става и по-зле! Нито ден не бих търпяла подобно отношение и то НАЙ-ВЕЧЕ ЗАРАДИ ДЕЦАТА!
Това си е чиста проба "паразит" ! Извинявай за грубия израз,но не мога да го нарека по друг начин! И не мисля,че е нормално за повечето семейства!

Мсля 4е той те е приел като даденост.Опитай да промени6 ежедневието си.Намери си хоби,излизай с приятелки,ходи на фитнес,ако трябва просто излизай на разходки.Колкото по 4есто те няма в къ6ти ,толкова по-добре.Изпрати си букет цветя,или си го купи и се прибери с него.Изоб6то накарай го да се замисли,къде толкова ходи6 и за6то се прибира6 с цветя.Усмихвай се,мисли позитивно,завърти живота си около не6та които ти харесват,а не само около него и децата.Ако е възможно тях ги оставяй за малко при мама.Ако тази твоя така наре4ена "липса" го промени,добре,ако ли не....ами 6те трябва да взима6 тежки ре6ения.Във всеки слу4ей ти желая успех

Подкрепям!!!
При нас е горе долу същото - работата е по-важна от всичко и той е най-важния. Обаче като му съобщих, че довечера ще излизам с приятелки на танци с алкохол до късни зори и да видиш бърза промяна    Обадил ми се е от сутринта сто пъти, вчера вечеряхме навън с детето, и само пита с кой ще излизаш, къде и т.н. Сигурна съм, че няма да спи докато не се прибера    Това е изхода - направи нещо за себе си, разкраси се малко (грим, прическа и т.н.) приспи децата и му кажи, че излизаш да пиеш по бира с приятелки. Ако щеш слез пред блока и се разходи, но нека той си мисли, че се забавляваш без него. Подразни го малко. Ако и това не проработи, значи наистина  имаш един дебил в къщи. (извини ме за израза) И трябва да предприемеш по-сериозни мерки. 

мило момиче, стегни се, мобилизирай се и вземи нещата в свой ръце
докажи, че не си само даденост, а си истински човек с достойнство
и стига с толкова компроми си към него
успех

И като се върти6 около него си свирукай

Забелязват се два лагера- едните никога не биха търпяли подобно нещо, а другите биха направили нещо, за да променят нещата.
Истината е, че за да вземеш решение трябва да си сигурна най- вече в себе си. До болка ми е познато твоето положение. Има и малки разлики де-моят не харчи пари за себе си. Дава си всички пари вкъщи, ама вниманието му го няма. И той е така- работа,телевизор, компютър, приятел и най-накрая труп в леглото.
Обаче трябва едно да ти е ясно-НИКОЙ няма да стане баща на неговите деца. Колкото и да не им обръща внимание поне малко не се ли сеща за тях? И моят по принцип е такъв човек-редовният му отговор му е -не ставам за баща. Никой обаче не се родил научен.
Аз засега съм решила да се боря за семейството си, но най-вече заради това, че макар и рядко все пак се появяват искрици промяна. Понякога ни обръща внимание, понякога е мил, понякога просто идва и ме гушка. Заради това аз оставам с него и просто продължавам да се измъчвам през другото време. Така, че знай, че не си единствена, ама мъката и трудностите са си само твои. Дано не ви отегчих.

на същото мнение съм!

Обикновено не вземам отношение да давам акъл в такива лични проблеми, но сега ще направя изключение, защото по случайност или не тази сутрин си мислех горе-долу подобни неща за мъжа ми и го виждах в светлината на най-егоистичният, себичен и т.н. съпруг на света. Сега обаче, след едно кино и вечеря в ресторант двамата, нещата ми изглеждат доста по-розови....
Ситуацията може да е само временна (с това имам в предвид не просто лош момент, но лош период от живота ви): децата, когато са прекалено малки изискват твърде много внимание (при вас сигурно е така, щом се грижиш за тях непрекъснато), това внимание само една жена и майка може да го оцени колко струва. Мъжете просто не вярват какво ни коства това. Освен това има периоди, в които сякаш им става нещо и се чувстват твърде притиснати, имат нужда от свобода: свои хобита, свои интереси, свои приятели, а ние чувстваме, че като посвещаваме целият си живот на тях, домът и децата, имаме правото да искаме всичкото им свободно време. Мъжът ми например играе често волейбол, ходи на фитнес, играе на компютър и тези негови самостоятелни занимания са основни причини за споровете ни вкъщи. Аз нямам този лукс. Поне не за сега. Но от опита ми с първото дете знам, че това е период, който минава. Един ден то става достатъчно голямо, за да се почувствам по-свободна и независима. Всъшност, с първото дете нещата бяха много трудни, точно от тази гледна точка. До такава степен, че го оставих шест месеца при майка ми и ходих да специализирам в чужбина. Това може и да не е било най-доброто решение за много от проблемите ми, но съм сигурна, че спаси брака ми тогава, заздрави го и добих самочувствие, каквото съсвем бях загубила, за да се чуствам равностойна във връзката ни.  Неговото отношение също се промени. Не казвам, че това е решението. Казвам, че това ни помогна и на двамата да израстнем и да се осъзнаем.
Всичко беше период на криза, който отминава. С времето той се научава какво те дразни и гледа да не прекалява, а и ти се научаваш от какво има нужда и гледаш с разбиране на желанието му "за бягство" от време на време.
Около мен с познати, родители, приятели има толкова примери за разбити семейства, за хора: умни, интелигентни, упорити в работата, които са се провалили в един толкова важен аспект от живота си, може би защото са имали твърде големи очаквания от другия, твърде високи критерии за оценка. Един брак, трябва да се запази по всякакъв възможен начин, а съм сигурна, че при вас едва ли начините са изчерпани. Библията дава изневярата като единствено основание за развод и аз съм убедена, че ако не се е стигнало до там, значи и за двамата този брак значи много и има голяма надежда за него. Направи радикални промени ако трябва, но не започвай с това да променяш статуквото в брака си. Нещата може и да са зациклили временно там  и се опитай да промениш нещо според обстоятелствата, а не да рушиш, това което сте създали заедно. Опитай се да погледнеш от неговата гледна точка и виж дали няма основание да е недоволен от теб: аз например много често съм прекалено искаща и очакваща и мъжът ми се чувства притиснат и неспособен да задоволи всичките ми очаквания, в един момент просто се отказа да го прави.... Сигурна съм, че не си толкова идеална, колкото си мислиш, сигурна съм ,че и той не е толкова черен, апатичен и бездушен колкото го описваш.
Погледни с други очи на ситуацията: понякога само едно кино или романтична вечеря за двама могат да я оправят .

При нас беше горе долу същото, да не кажа направо същото. Говорихме си много пъти, пооправяше се за ден два и после пак същата работа. Последният път много се ядосах, звъннах на майка и ревввввв, а той беше в другата стая и със сигурност е чул, че рева, защото думите едва ли ги е разбрал, то майка не можа, но както и да е.
От тма майка звъннала на свеки, свеки идва с бясна скорост /да поясна, че свеки не дава и косъм да падне от главата на синчето й/, но наистина яко му мисли доброто ще ме защити и тя така и направи.
Затвориха се двамата говориха 2 часа и незнам какво му е казала, но вече месец е друг човек или по точно стана същия човек за който се ожених. Пу Пу Пу да не му е уроки.
Знам, че не трябва друг да ни оправя бакийте, но след като не можах да се оправя аз, с благодат приех и чужда помощ

Опитайте и вие, с човек който има много голямо влияние над него, и на които му трака приказката!

Има го и моментът, че се изживяват като страдалци. Мислят си, че се жертват за нас като ходят на работа и вадят там някакви пари. Но мисля, че за всеки един човек е много различно. Някои се променят с времето към по-добро, а други никога не израстват. Аз искрено се надявам, че моят ще порасне. Понякога губя търпение да го чакам.  Не знам какво ще правя, ако обаче продължи да е така. Той просто е страшен егоист-и при нас я има рибата, ама и волейбол и фитнес и...и...нямат край.Не знам с твоя мъж какво е положението.

За чуждата помощ - оже да се окаже много навременна, само ако е оказана от човек, от който е страшно респектиран и му има УВАЖЕНИЕТО. Аз обаче нямам такъв човек. При нас е обратното-ако викна някой по-лошо става.