Брат ми започна с трева на около 15-16 годи6на възраст. След това мина на хапчета, и след това на хероин. Не можахме да го спрем. Три дни след 18-тият му рожден ден го задържаха в София, защото се опитал да открадне златното ланче на някаква пешеходка. Беше на последната страница на в-к Труд, заедно със затворническия си номер отпред. Аз научих по време на първия си час в училище, след като двете ми приятелки дълго се споглеждаха и накрая измъкнаха вестника изпод чина. Сега той е на почти 28 години, като тези десет последни години е непрекъснато в затвора, влиза, излиза, като омагьосан кръг. Никога не се порадва на нищо от оново което обикновените млади хора се радват (гаджета, дискотеки, лагери, секс..).
Не бих си позволила да ги нарека "келеши", защото ако човек не го е изпитал на собствения си гръб не знае колко е трудно да се измъкнеш от лапите на дрогата. Да не говорим колко е трудно и за семейството на един наркоман. За последната година в малкия ни град починаха 4 момчета, всички на хероин, всички приятели на брат ми. И това не го уплаши.
За мен дори и тревата е опасна. Тя също е наркотик, кой каквото ще да ми казва. Жалко е че на този проблем в България се обръща много малко внимание.