Докато няма деца. Като чета ,цели байраци е имало при мен и ракети са излитали, и не забременях веднага, ама нямало Мамата да ми разкаже как е с другите, та и майка ми да слушам викаше всеки път, дори ми писна и помолих близка да и каже,че двамата трябва да се слушаме ,не само аз, да не ме изгонят било. И моето време бе друго, общественото мнение-жестоко.И навън като всеки показан тук-блага душа.Кой ще ми повярва? И настана една борба, на приливи и отливи, началото и края като хората ,по средата няма да говорим.Да можех да си върна живота.
Интересно ,че все имах кусури, като почина чак, разбрах че не съм грозна и глупава и други неща разбрах. Мача минал.Така се охранява семейното огнище-насаждаш ниско самочувствие, нищо ,че партньорът по-добър от теб в много неща.Не беше постоянно войната, та я понесох, почивайки между рундовете. То и не помагаха мъжете тогава ,срамно и женско е...Особено като си при мама-две жени сте, аз ли да ти върша работата ,не си малка ,но 20-30-50 години си...И по-малка си от мен ,свърши това...обикновено слугувай...