Отношението му

Така , както го описа в първия пост , абсолютно всяка потребителка тук ще те посъветва да го зарежеш търтея.

Истината обаче е , че почти всеки втори български мъж е така ( е само частта с финансите не я схванах, той нали работи, за какво си дава парите все пак? Може да изкарва по- малко, но ти нали го знаеш това и си го приела. Как така плащаш ти всичко? Наистина не разбирам. Ако по някаква причина си го допуснала това нещо си е твоя грешка в началото. трудно се променя)

Всичко друго прилича на лош брак, това е в 50% от случаите с бракове.
Българският мъж гледа да се "ожени за майка си" и да я юрка и да не я уважава.
Това е реалността в Б-я и със съжаление го казвам
Виновни са българските жени, които дондуркат синовете и мъжете си и така ги учат.... и до безкрай се повтаря всичко ... към 100 години и повече... Уви!
( щом нямате деца, добре, поговорете, решете, ако не бива, знаеш.... с деца вече сложно. Млада си имаш много време да промениш нещата ако решиш)

Дава пари, имах предвид, че аз се разправям с всичко, той дори не знае къде се плаща тока и водата, в такъв смисъл

Ами остави 1 път да ви спрат тока и нета и ще видиш как бързо ще се научи къде и как се плащат.

Ако им спрат нета, той освен скандал, може и да и посегне.

Ако наистина държиш да запазиш брака,категорично разпредели работата,ама категорично.Например той мие чинии и чисти-ако ще хлебарки да тръгнат не пипваш.Вменяваш в задържение да плаща битовите сметки-като забрави стоите на тъмно и без нет.Пробвай така 6 месеца и ако няма промяна,по-добре е да се разделите.И в никакъв случай не раждай дете,че после става страшно.

Познавам мъже,които не искат да помагат вкъщи.
Ама те поне изкарват достатъчно пари.
Едната ми приятелка върши цялата домакинска работа,но не работи.
Другата пък накара Мунчо да и помага,а той нае домашна помощница.

Ама такова чудо-Мунчо хем не печели достатъчно пари,хем не иска да помага вкъщи  ,не е за търпене.

Авторке, сега прочетох и другата ти тема за баща ти. Не знам откъде намираш сили, но в твоя случай ти трябва мъж за подкрепа и гръб, а не търтей като твоя.

Приказката за лудия и баницата знаеш ли я?
Попаднала си на Булгарише Мачо.

Е, и? Очакваш да си "превключи копчето" и да се превърне в мил, нежен, работлив, съпричастен, разбиращ мъж? Няма да стане. Такъв си го взела, такъв ще го търпиш. Или... кой откъде е.

Авторке, искам да ти кажа, че като цяло 90% от мъжете в Бг са така. Мислят си, че сме им длъжни, не оценяват жените и на всичкото отгоре не вадят добри пари, че да има защо да ги търпиш.

Моят беше такъв преди, не работеше, но и аз не работех. Тогава бяхме на по 25. (сега сме на 30) Обясних му, че за да се изнесем от техните, трябва той да си намери работа. Много мрънкане, оправдаване, страх го беше, че ще се провали, накрая се оказа, че е много компетентен, но много неуверен. Аз бях тази, която му вдъхваше кураж, че има качества, защото го виждах. Жената трябва да бъде двигателя във връзката, иначе мъжете сами нищо няма да се сетят, но трябва да се научим как деликатно да подходим, с малко усмивки, хвалиш го колко е добър, гушкаш го и му казваш, че му благодариш, че го има до теб И те са хора, и те заслужават похвали и уважение. Разбира се, не всички, но разбери дали твоят е от този тип мъже, на който положителните качества са повече от отрицателните.

Откатко ММ тръгна на работа, минаха 4 години. В тези 4 години много неща се промениха. Стана по-отговорен, по-грижовен. Аз съм тази, която е търтея, защото ми се струпаха доста проблеми в психологически план, както и в здравословен. Адски съм крехка, неуверена, всяка една малка трудност ме измъчва ужасно. Това разбира се е от състоянието ми-диагноза, не е глезене. Той го разбира, трудно му е, но е винаги е до мен и ми помага, прибира се като пребит, но готви вечеря почти винаги, пазарува и ми изслушва проблемите. Чак ми е неудобно, че го поставям в тази ситуация.
Въпросът ми е, че колкото и да му е тежко и трудно на работа- работи по 9 часа- се прибира и пак намира време за мен, да помогне за вечерята и дори да сготви, не се оплаква грам и не ми крещи. Но тук има едно НО. Не го карам да чисти , да прахосмучи, да обира прах. Когато го попитам вика- "Ооо, не знам как Не ми се занимава с това." И е напълно ОК. Мъж е! Не може всичко да искам от него. И къщата да стои по-дълго време непочистена, не е фатално. Сметките понякога забравя и аз ги плащам.

Подреди си приоритетите и кое е важно за теб. Не се товари като кон! Нямате дете, съответно защо е толкова важно да е почистено, сготвено? Един път ще вземете храна от вън? не е нужно да е скъпа, има готова храна и в Била и в местни скари, обедни менюта, готов сварен боб в буркан, салатка с домат и краставица, яйца пържени- бързи неща, има възможности, няма да е супер полезно винаги, но ще ти е по-спокойно.

Относно това с таксито, вече малко прескача границите, и не знам как да помогна. Особено пък ако са си твои пари... Да не би да е неуверен, че ти изкарваш повече от него и да му избива по такъв начин, че да иска да те смачка (това може да се случи и подсъзнателно) Или наистина да му е адски тежко на работа, че да е депресиран и тревожен(това ако е истина не е за подценяване- а дали е така или само мрънка и го мързи?)

Поговорете си, бъди инициативната, уцели момента! И да не е под формата на закана, на упрек, а мил и сърдечен разговор, който да започне с думите - "Как си тези дни?" "Как е работата, тежко ли е?" Задай подходящ въпрос, с мил тон в удобно време с цел да се интересуваш наистина от него и да си загрижена. Остави го да се отвори и да сподели и не го съди! Изчакай какво ще ти каже. Бъди като психолог- успокоявай го и не му противоречи.
Пробвай, Ако и тогава нещата не са наред, вече ще мислим друго.


Но всички тук сме насреща, пиши и на лични!

Моя също играе на игри почти винаги след като се прибере. В началото му се карах, правех забележки, ставаше по-зле, ставаха огромни скандали- кому са нужни?? Помислих си, че реално прави това, за да се разтовари от работа и спрях да съм зла и да се карам. Сега дори му викам- "Миличко, а играеш ли? Хайде играйкай, ама ако може още малко, че наистина имам работа" (понеже работя на компютър и предимно вечер) Виж го как след време почна да ми вика- "Да стана ли, кажи ако имаш работа."
Малко са като децата Трябва подход

Съжалявам,но мъж и куче както ги научиш...Със сигурност и преди брака ви, е имало индикации че е мързелив и безделен,даже бих казала и егоист..Няма как да промениш човек,  на тези години..Изумявам се,че изобщо търпиш..В една връзка, хората трябва да си помагат, да са равнопоставени,да се уважават..Липсват ли тези неща, отпишия..Защото ще родиш дете,и тогава нещата ще станат по зле..Сега седиш с  него, и си казваш "Той ще се промени" , "Той ме обича"..дрън дрън..Нито ще е промени,нито му пука...Пълен комплексар,който вижда че ти си по амбциозна, а той не е ..Чувства се унижен вътрешно ,и затова те унижава,като те прави слугиня вкъщи,за да избие комплексите си някъде..Запомни,че с мъжа до теб,  трябва да си помагате и подкрепяте,това е баланс и истински отношения..

Хахахахах, не мога... а да го накърмиш и да му избършеш дупето, можеш ли? 
А към авторката-Мария Тодорова го е казала моного добре.

Смей се, ама с мъжа трябва да си миличка и сладичка. С мяу-мяу да му вадиш душата.

Едит - Това ме подсети, че тази сутрин не съм помъркала. Отивам.