Нахапали едно дете в яслата...

Абе никак не е приятно, ама чак пък среща Ти какво да направиш - да накажеш бебетата прави в ъгъла Този татко нещо май се е афектирал, ама не на когото трябва.Къде е била лелята?Чия работа е да ги варди да не се изпопребият?
Ники имаше същия проблем с едно приятелско детенце - уж си играят, играят и нашия изведнъж налита да го мачка, души и хапе.Аз знам, че го прави от радост, но другото детенце се плашеше и с основание.Майка му просто предупреди в яслата да ги наблюдават и ако се сдушат, да ги държат далеч един от друг.Не съм чувала за проблеми след това.

Неприятна история. Утре ще се извиняваш на таткото и ще му разкажеш всичко, което описа по-горе, също ще му обещаеш, че ще направиш всичко необходимо това да не се повтори. Наистина при такива малки деца, как да му обясниш, че другото има ОХ. Ами ще говориш, ако имате практика нещо да купувате на излизане от яслата, ще ги лишиш и ще обясниш защо. Поговори и с персонала в яслата, нека ги наблюдават непрекъснато. Къде са били те? Как могат да останат сами? Никак не е приятно да видиш детето си синьо.

Бащата сигурно се е притеснил, но мисля, че срещата трябва да бъде с персонала и родителите, а не само между родителите, щото къде са бляли тез лелки-то не е било мигновено.
Не виждам нищо изумително в решението на сестрата-все пак синините трябва да имат някакво обяснение.
Стискам палци да няма ексцесии утре и да се разбере какво точно е станало 

Прекалено са малки, освен постоянен надзор, няма друго решение.
Вината е изцяло в персонала, това са си бебета!

Той бащата трябва да се срещне с лелките,не с теб,защото вината е изцяло тяхна и в това време те са имали отговорност над децата.Човека с право е притеснен,но не се е насочил към правилния човек просто и трябва да ги стресне малко,че следващия път може нещо друго да се случи.

Имали сме подобни случки в яслата с баткото. И при нас действаха така - веднага се обадиха на родителите на нахапаното дете, за да са наясно като идват да си го вземат. Така емоциите са отшумели и родителите не се разправят с лелките, а търсят другата страна.

Поискай срещата да е в присъствието на персонала, който е бил там по време на случката. За мен те трябва да поемат отговорност, а не да се измъкват и да ви оставят да се разправяте сами.

И моята си я взех един ден нахапана, но ми се струва адски нелогично да търся родителя за оправдание. Пък и те какво ще направят ...

Познавам една мама (тя си знае коя е) , която какво ли не прави за да накара детето да не хапе и не и не ...

И Мони се е прибирала нахапана от яслата. Не съм предизвиквала срещи - единия път се засякохме с таткото на момиченцето, което я беше ухапало и му казах - честно казано, не знам какво може да направи той по въпроса... нито защо му го казах... Оставих децата да се оправят сами. Резултатът е, че сега се търсят постоянно и са първи приятелки !

Доста неприятна слу4ка!
Таткото явно е афектиран, то е ясно. И е решил да се разправи "по мъжки", но не с когото трябва. Да защити сина си, който е жертва в слу4ая. Но аз мисля 4е жертва са вси4ки, жертва на немарливостта на персонала!
Бъди подготвена, оба4е, и за доста грубо отношение от негова страна. То зависи от темперамента и културата му най-ве4е. И все пак ти настоявай да потърси/ТЕ отговорност на персонала, а не само теб да хока.

В яслата Дияна и нейните приятелки постоянно се хапеха. Само веднъж учителката не ги беше видяла, Дияна имаше синина на ръката. Учителката ми се извини. Иначе децата си правеха верижна реакция, едната ухапала другата, 2рата - 3та и т.н.
Персонала е длъжен да наблюдава и да следи децата. Сега някой ще скочи "децата в групата са много", и това ще е вярно, но всеки ще си дръпне чергата към себе си.
Оставям си детето в 8:30 на вратата на групата, и до 18:30 отговорността за него е поета от персонала.

една подобна случка и от мен. подобна, ама не съвсем. на моя позната момченцето ходеше на ясла. един ден така ухапва едно момиченце по бузата, че откъсва месо и става много грозна рана. бащата, когато идва да си вземе детето (не знам дали от яслата са му се обадили, сега като се замисля, явно - да), нахълтва в стаята с децата и шамаросва момченцето. къде са били лелките и в двата случая - не знам. сп оред мен, те са виновните. след тази случка майката на момченцето го премести в друга ясла. то, когато видеше бащата-побойник на улицата, започваше да плаче и да се крие... изключително неприятна история и за двете страни.
според мен е абсурдно да се обвиняват децата за хапането. почти толкова абсурдно е и да се обвиняват родителите на хапещите деца. почти всички деца на тази възраст хапят - тъй като речникът им е още много беден, това е единственият начин да се наложат.
не си представям какво ще иска този баща от теб - не вярвам да си мисли, че учиш и поощряваш децата си да хапят. дано да достатъчно разумен човек, да е размислил и да се е успокоил до утре и да насочи упреците си там, където трябва.

Ужас!!!
Ама къде са били тези хора? И при двата слу4ая е направо подсъдна немарливост - хапането и шамара в последствие!!! 

И аз мисля,4е след като сме оставили децата в детската градина,плаЩаме си за това,би трябвало да гледат и възпитават децата ни.А какво се полу4ава,те са оставени да се забавляват и оправят кое как дойде и ето го резултата.
Виновни родители в слу4ая няма,така мисля аз,все пак в момента децата са били на грижите на възпитателките.
Моята дъЩеря известно време,докато се адаптира към новата обстановка в градината,се връЩаше вкъЩи страшно изпохапана.НиЩо не казах.След една седмица запо4на да пребива всеки,който я нарани по някакъв на4ин.Направиха ми забележка,но аз им казах,4е Ще се оправя както намери за добре.
ИзобЩо,забелязвам,4е вместо да се нау4ават на песни4ки,игри4ки,те сякаш стават по_агресивни,като 4е ли за война ги готвят по тези градини.

При нас този период, т.е. на хапане наляво и надясно продължи точно една седмица на същата възраст и ме беше срам да срещна погледа на лелките, които ме гледаха с укор. Не мисля, че децата са оставяни без надзор, защото една госпожа отговаря само за 8 хлапета, но както знаем от личен опит, белите стават бързо. Та и в нашия случай нищо не помагаше, просто Дамян си хапеше на общо основание...но този период си мина и замина, така че може би и при вас да е така. Просто помолете лелките да ги наблюдават по-внимателно известно време и всичко ще е ок.
 

Добро утро  . Видяхме се с бащата на момченцето. Човекът се държа изключително културно, ние тоже . По неговите думи всичко е станало в процеса на играта. Сестрата е казала, че са се прегръщали и гушкали на земята и изведнъж то изплакало и когато сестрата отишла било нахапано. За съжаление тя днес не беше на смяна, но ще намеря време да се срещна и с нея. За него най-големият проблем е, че след случката детето цяла нощ се е будило и е плакало и човекът се е притеснил, че ще откаже да ходи на ясла. Извиних му се и му казах, че ще продължавам да говоря с тях, но повече от това не мога да направя, ако нямам подкрепата и на персонала в яслата да всее респект. Помолих сестрата и лелите да ги наблюдават малко по-стриктно, защото явно са по-буйни (принципно откакто са на ясла и аз забелязвам промяна в поведението им). Според мен има и друг проблем - имам чувството, че съзнателно или не явно моите са толерирани, защото са близнаци (знаете, че всеки се радва и се умилява като види 2 еднакви деца, още повече че едната леля също е близначка и открито си заявява, че са й фаворитки). Обещаха ми, че ще ги наблюдават и ще им говорят и те - дано да е така... 
Довечера пак ще им говоря пък дано хване дикиш.

Извинявам се че се бъркам в темата, но и аз да се оплача. Моята дъщеря пък беше с разбит нос. Нямам думи да ви кажа като я видях,но ники не се обади да ни каже.

 Хубаво е че сте се видели и сте изгладили нещата , аз за разлика от повечето момичета , смятам че е естествено бащата на момченцето да те потърси . Ако дъщеря ми се прибере нахапана няма да ми стане приятно , нито пък ще мисля , че "лелките" са виновни и това е . Лелките са си лелки , но ти си тази която може да  убеди момичетата  , че наистина е глупаво да хапеш другите деца и че има по-приятни начини за забавление , те са на почти 2 години и колкото и да са малки разбират кое може и кое не може да се прави . 

Е, явно се е получило по-добре така, като сте се видели с таткото. Поне няма да ти е неудобно всеки път като срещнеш погледа му. Макар, че аз не разбирам какви са тези укорителни погледи от лелки и персонал. Те най-добре знаят, че доста деца го правят.
Моето дете е малко по-малко, не ходи на ясла, но всеки ден почва да пищи в градинката за някоя чужда играчка и това че не се сбива с друго дете е само защото аз веднагически се намесвам. Дори не съм сигурна, дали намесата ми е по-добрия вариант. Всеки път обяснявам, всеки път говоря строго, доста често я извеждам от площадката след такива случаи, но резултата е нулев.
Мисля, че са малко родителите, които се радват когато детето им хапе, бие се, рита, скубе.

Извинявай мила, но изобщо не мога да се съглася с теб. Да естествено е бащата да реагира ,Но Не на майката,а именно на персонала.Да лелките са си лелки и сестрите също са си сестри ,но те са там именно за да контролират децата и ако трябва да се иска обяснение от някогого то това е персонала.А и много силно се съмнявам ,че майката ще може да убеди дечицата,като се има пред вид възрастта им.Децата се влияят много повече от убежденията на госпожите от колкото на добричките им майки.В случая вината е изцяло в персонала,децата правят какво ли не когато са оставени без надзор.....

Абсолютно. Това е ясла и децата оставени там са си бебета. На 2 години освен ако не го хванеш в крачка как ще му обясниш на едно дете, че е лошо това, което е направило? Дъщеря ми схваща само на момента. Иначе да й обясня, че лошо се е държала вчера е безмислено. Отговорността е изцяло на пресонала, това са деца и трябва да бъдат наблюдавани непрекъснато.

не зная дали цитираш точно мен, но държа да подчертая, че в нашия случай не е имало укорителни погледи нито от страна на персонала, нито от бащата.  това за протокола

    Оххх! Тази тема ми припомни мили моменти от времето когато синчето ходеше на ясла! И той си имаше "приятелка",  която много го харесваше и постоянно го хапеше от любов  ! В началото само като я видеше пищеше и не искаше да влиза в групата, а по принцип никога не е плакал като го оставям! После се научи и той да я хапе  ! Голям зор видяхме докато ги научим да не се хапят  . С месеци ходеха с градинки по ръцете  !
    Еххх, много са напористи днешните девойки, като си харесат някого! Bibi, да не би девойките да не са могли да се разберат, коя да му е приятелка и да са решили за най-честно всяка да си отхапе парченце за спомен от нещастното момче  ?

Не мога да се съглася сповечето от вас, че вина имат единствено лелките в градината! Децата може да са малки, но на почти 2 години НЕ са и бебета и съвсем не е вярно,че нищо не разбират. Да, ако нищо не им се обяснява-няма да разберат.И това, че лелите носят отговорност за децата не означава,че могат да превъзпитат 20 деца! А отговорността на родителите къде е тогава? Не сме ли ние тези,които отговаряме за децата си? Защото възпитанието не започва, когато детето стане на 2-3 год и тръгне на ясла или градина,а много по отрано. Не казвам,че съм перфектна майка,но винаги всичко съм обяснявала на дъщеря ми, дори и на 1г. и не съм си позволявала да кажа "ми аз кво да направя?" Е как какво-ако ние нищо не можем да направим за възпитанието на децата си,то кой?!?Лелите ли?Защото много е лесно да се прехвърля отговорност и да се казва "нищо не мога да направя"! Познавам няколко такива майки и честно казано се радвам,че децата им няма да са в нашата група, защото те и преди нищо не са правили!Това че детето хапе,удря,блъска, псува и т.н. - ми той/тя си е такъв ! И после в градината ще обвиняват лелките, а майката пак нищо няма да може да направи! Просто не мога да се съглася, сигурно сега ще ме нападнете,но това си е мое мнение, на което твърдо държа!

И моето дете се върна нахапано зверски по бузата и мисля като повечето, че вината е на лелките. Особено ме ядоса една от тях-която ми каза че другото дете е особено агресивно и не могат да го "озаптят" , а моето пък не можело да се "оправя" само-като не може дай да го пребият по -агресивните?!

Абе яслата не е хубаво място за малчовците, стигнах до този извод последните месеци-разбират или не разбират, малки са си, за да ги оставиш да се оправят сами в живота, щото в яслите точно това се случва-оправят се сами, борят се с агресията (своята и на другарчетата) и с хиляди други неща, за които според мен на 1-2 години са безкрайно малки! Освен това Иво за 1-2 месеца стана толкова лигав, жесток и агресивен, че все едно не беше моето дете! Толкова бях привърженик за яслите, но...............вече съм само фен на градината!
На тоя татко трябва да му е ясно, че яслата носи рисковете на "нахапване", "набиване" и други форми на другаруване, та не знам за какво въобще е искал среща с вас. Добре, че е бил културен поне

 Само да попитам а някъде пише ли колко трябва да са децата в една група?
 

И аз съм на това мнение,за това направих всичко възможно да си гледам детето до 3г. и половина и чак тогава я дадох на градина.Не съм си и помисляла за ясла.Децата наистина свикват някак си да се оправят сами, но с цената на какво- да станат агресивни, да се възползват само от позицията на силата...ами другите,които са по-плахи? На които вкъщи им се обяснява,че не е хубаво да удрят, хапят, да взмат играчките на другите...те винаги ще са потърпевши! За това съм на мнение, че в градината нещата не стоят като в яслата, едно по-голямо дете може да се оправя само не само като бие другите, може да разбере,че има и други начини за това...май се улях,за това спирам.

Аз откакто стана така с моето дете(паднало по стълбите), лелката се извинява с това че била сама с 25деца се питам не е ли регламентирано колко е максимума за деца в група? Вярно че за това хапане сестрата (лелката) има вина но ако са над 20 деца , кой по напред да гледа жената.

ма никой не е питал по принцип "какво да направя"с възпитанието на децата ми. идеята ми беше, че на тази възраст трябва да им се обясни какво са направили и че това е лошо на момента, иначе после ефектът е по-малък. и аз винаги им обяснавам кое е добро и кое лошо, но когато съм с тях, същото прави и майка и  бавачката преди, и въобще човекът, който е с тях, в момента, докато в конкретния случай, още повече и като се видях лично с тях сутринта забелязвам едно като, че ли пасивно отношение на сестрата и лелята към случая.  също така съм съгласна с повечето майки, че персоналът е отговорен за децата във времето, през което са им поверени. Всички знаем за проблемитес многото деца и ниските заплати, но това не може да бъде оправдание.

Да, пише, но не помня колко точно, със сигурност беше под 20 ! Във всеки правилник я има максимално допустимата бройка, но на нас на 1-вата родителска в прав текст ни казаха, че децата ще са много повече, нямало как-много желащи.
А бройката 20 я казах само като пример.

Bibi, много си права относно обясненията.А и в градините не нищо по- различно,от опит ти го казвам.Единствено че децата са по-големи,но тогава и проблемите не са само хапане.Още какви неща правят....... Та ка че мисля,че трябва да научим децата да се защитават или в противен сучай ще ходят вечно набити.Това е жестоката истина,всяка майка да решава за себе си. 

Не е оправдание, наистина, но надали тези деца хапят за пръв път и не е еднократно,доколкото разбрах.И за да уточня, отговорността може би е 50 на 50, но не и само на лелките. Разбира се,че трябва да следят какво става и да не допускат такова нещо, но не по-малко трябва да вземат мерки и родителите. Ами ако през това време лелята мие дупето на някое дете, другата преоблича или храни друго/ не знам колко лели са в яслата, но в градината е една+ една госпожа на 30 деца по списък. Възможно е да се случи нещо такова и най-малкото трябва поне да се уведоми родителя, а не да се нахвърлят само в/у лелките.

Нормативът е 18 деца в група.В групата на сина ми са 35 Това е положението, предупредиха ме, когато го приемаха, съгласих се.Който има възможност - да си вземе гледачка.Който няма - ще трябва да се съобразява с положението.

Лелееее,майчето сподели с нас притесненията си и как да реагира на въпросния родител, Вие сега ще го изкарате ,че не знае как да се възпитава децата.

Да, както писах и по-горе хапят се една друга, но първо не е имало синини и белези никога досега нито върху едната нито върху другата, второ други деца не са хапали освен цитираното в случая и не се стига до НАхапване, а само до Ухапване, защото се намесвам или аз или друг присъстващ. В къщи се хапят за играчки, а в яслата са ухапали от радост, доколкото разбрах от разговорите с бащата, което пък е новото за мен  и още повече ме обърква. Довечера ще говоря и със сестрата, при която се е случило за да чуя и нейната версия.

Даваха едни детски психолози по ТВ, които говореха по темата за хапането, според тях това било израз на обич при някои деца........племенникът ми също хапеше и нищо не помагаше като бой, увещания или обяснения, че не е хубаво това........просто си го надживя...около 3-тата си година.

Честно казано, вече не помня кого цитирах, но го мернах като израз, а сега не ми се чете всичко наново, за да го открия

А аз наистина понякога се чувствам безсилна. Това не означава, че ще престана да и обяснявам да не е агресивна и да се намесвам преди да се е стигнало до бой, но какво друго мога да направя? Да я водя на психолог - нали в повечето книги пише, че е нормално за възрастта и че ще отмине този период. А ако нямам възможност да я гледам - изхода е ясла, а там мен няма да ме има.

Мисля,4е тук не иде ре4 за това,4е у4ителките са длъжни да превъзпитават.Въпреки,4е в моите книги по детска психология от студентските ми години пише,4е ролята на възпитателите е огромна.
Както аз бих казала със сигурност за моето дете,така и вси4ки мами,пишеЩи тук биха го потвърдили,4е детето се променя спрямо средата,в която е.
Децата са много адаптивни и вземат бързи решения в зависимост с кого са,къде са.
По разли4ни на4ини би се държало в една и съЩа ситуация,но зависи дали е с мама,тати,баба,дядо или в градината.
Много деца беснеят в детската градина и не знаят какво да ги правят у4ителките,а в къЩи са като писенца и обратно.
Това не озна4ава,4е не го възпитават.Това озна4ава,4е и у4ителките трябва да си вършат работата,тъй като малкото съЩество навлиза в обЩеството и трябва да бъде нау4ено как да живее в него.Ролята е на първо място в семейството,после в детските заведения,у4илиЩата и немалка роля се отдава на приятелската среда.
Сега,ако искаш,обяви ме за лоша майка,но аз оставих детето си,даже го пооЩрявах,да бие и да наказва тези,които го тормозят.Сега вси4ки знаят,4е Ани не си оставя магарето в калта и не я пипат.Това продължи две седмици.Е,трябваше ли да я у4а да не бие децата,Щото това е лошо и да се връЩа вкъЩи всеки път малтретирана?

А, много точно изказване.Няма какво повече да се добави.

Аз казвам същото-семейството е на 1-во място във възпитанието! Също така съм съгласна,че учителите имат ОГРОМНА роля в този процес. Аз се възмущавам от родители,които нищо не правят, когато виждат,че децата им постигат всичко с бой,блъскане и т.н.-говоря в случаите не когато се защитават, а примерно за да вземат някоя играчка  или за каквото и да било друго дребно нещо,когато това им е начин на общуване, а майките им се възхищават,че "сами се оправят"!
А иначе, колкото и да ми е било неприятно и аз съм казвала на дъщеря ми когато някой я удари да не се дава и да му отвръща, защото до скоро все беше от потърпевшите и на мен ми кипна.А от малка я уча , че не е хубаво да се бие, сега се опитвам да и обясня, че трябва и да се защитава...истината е някъде по средата и мисля, че вече разбира за какво става въпрос.

Лелите са виновни! Защото не гледат децата, както трябва. Ако ти беше там и таткото, който иска среща, нямаше да се случи това. Много е неприятно да видиш детето си нахапано... да. Но ти нямаш вина, а изцяло дебелите лелки, които не гледат децата, защото, когато стане нещо, никога те не са виновни, а някой друг. Май трябва да им се потърси отговорност. И е крайно време бай Ганьовщината да изчезне от характерите ни... един вид - да се научим да носим отговорност. Пфу... отвратително!

Децата не бива да бъдат хапани/удряни/ от връстниците си. Това е.
Вина имат всички. Родителите, че не успяват да пресекат този вид поведение и персонала в яслата, че са допуснали това нахапване.
2 годишните деца може и да са бебета, ама това не може да е оправдание.
Познавам едно дете което хапеше ... няма, но мога да коментирам, защо не преставаше да го прави. Познавам и куп  други деца които не са хапали/освен в наистина бебешка възраст когато хапеха играчки и чешеха венците си/ и не са идряли деца. Моите също не са правили така и двамата. Значи може.
Биби- нищо лично и не се заяждам, повярвай.

Кажи според теб каква е причината  Защото това е проблем, който съществуваше и при моите деца в тази възраст, хапеха се помежду си  В близнашкия форум се дискутираше доста проблема, съществува при повечето деца когато са с малка разлика. Моите не хапеха други деца, само помежду си.
Проблема отдавна не съществува, но според мен не по моя заслуга, колкото и да съм се мъчела да го реша. Мисля, че просто намериха друг начин да налагат своето. И по дебелите книги пише, че в тази възраст е нормално хапането, това е единственият начин да се отбраняват от връстниците си.
Интересно ми е да видя друга позиция 

Ето част от една статия в Биберон- във възрастта между 2 - 3 и 4 години.

Понякога причината е просто страх – детето ви може да нападне, ако например се чувства изместено от друго дете. Други възможни причини се дължат по-малко на инстинкт и повече на конкретни обстоятелства. Освен споменатото дотук, детето ви в тази възраст усвоява много нови умения от рязането с ножица до говоренето със сложни изречения. Това лесно може да го накара да се почувства претоварено от всичко, с което се опитва да се справи и това да избие в бой с някое приятелче. Ако пък детето скоро е тръгнало на детска градина, то трябва да привикне да е далеч от дома и ако в добавка към всичко това се почувства пренебрегнато или сякаш не получава достатъчно внимание, то може да отреагира като се сбие с първото дете, което му се изпречи на пътя. А понякога детето просто е гладно и уморено и тъй като не знае какво да направи в такива моменти, реагира с хапане, удряне или внезапно избухване.

 Ключът към това е да му помогнете да осъзнае – възможно по-скоро – че ще постигне по-добри резултати като изкаже притесненията си отколкото като скубе, хапе или удря приятелчето си.

Какво можете да направите срещу агресията?
Реагирайте бързо. Опитайте се да отреагирате веднага, когато забележите, че детето ви става агресивно. Безполезно е да чакате да удари братчето си за трети път, преди да кажете “Стига” (особено пък ако сте го повторили десетина пъти през последния час). Най-добре е всеки път да давате ясно да се разбере, че прави нещо лошо. Отстранете детето от ситуацията за кратко на друго място – да поседи 3-4 минути мирно е достатъчно за дете на тази възраст. Идеята е да свърже поведението си с последствията и да разбере, че ако удря или хапе ще пропусне от веселбата. Независимо колко сте ядосани, се опитайте да не крещите, да не удряте детето и да не му казвате, че е лошо. Вместо да го накара да промени държанието си, такава реакция от ваша страна би му показала, че вербалната и физическа агресия са начинът на поведение когато си ядосан. Вместо това, дайте добър пример като се контролирате и спокойно отстраните детето от спорната ситуация.

Говорете. Оставете детето да се успокои, а после спокойно обсъдете какво се е случило. Най-подходящото време за това е, когато то се е укротило и преди да е забравило случката – в идеалния случай, между половин и един час по-късно. Попитайте дали може да ви обясни каква е била причината за избухването (“Защо се ядоса толкова много на Тина?”). Обяснете, че е нормално да се ядосаш понякога, но не е хубаво да блъскаш, удряш, риташ и хапеш. Предложете на детето други начини да покаже колко е ядосано – например да рита топка, да удря по възглавницата, да намери възрастен, който да посредничи в спора или просто да изкаже на глас чувствата си:“Тина,много се ядосвам, че ми взе лилавия пастел”.

А ето и останалата част
http://www.biberonbg.com/info/agresia.htm

Знаеш ли, това се замислих преди малко... какво ли е при близнаци или при деца с малка разлика. Защото и представа си нямам на практика, предполагам е двойно по-трудно/а радостта също двойна:-)/.
Детето в случая е едно на мама и татко и това което съм видяла и чула е липса на контрол, реакция бе...с едното 'не така бе мамииии, не е хубаво, виж как детенцето се разплака' и толкоз нищо не става. Така е според мен в конкретния случай, не знам как е при другите с подобен проблем, но все нещо би трябвало да може да се направи. На 2 години Сиси НЕ правеше много неща у дома, тези които не приемам за редни ... не е повреждала чужди/наши/ вещи, учебниците на брат и бяха голяма тръпка и въпреки това не пипаше,нямам едно счупено цвете, не съм вдигала на високо нищо, и т.н. а дори не говореше въобще все още и само мрънкаше и хленчеше. И не съм я била...ако някой си го е помислил.
Знам кое как става/или не става/ при моите... познавам ги, усещам ги, като всяка майка.
Знам, че писането ми е малко остро, ама съм от  другата страна на барикадата, макар и вече раните да не са от ухапване или удряне а от думи...пак почти ежедневно ми се налага да обяснявам нечие чуждо неприемливо за Сиси и мен поведение. И ми писнА.

Снощи писах, но ми е пропаднал поста  . Нищо, пак:
Да ви кажа аз как виждам нещата - ако близначките бяха толкова хапещи и дори агресивни, щяха да нахапят Марто докато бяхме заедно на море - имаше достатъчно възможности за това. Децата се държат различно на различни места, но човек все пак добива представа.
Едно ухапване винаги може да мине незабелязано, но тук говорим за нахапано до синьо дете. Да не са пирани че да го нахапят за секунди. Все ми е на ума, че по-дълго време са били без надзор децата. Да не говорим, че щом има синини не ще се е разминало без рев от страна на жертвата.
Вероятно дежурната сестра, ще внесе някаква светлина, но сещате се, че те винаги имат оправдание.
Абсолютно е права Биби, че корекции на държанието се правят на момента. Вечерта да обясняваш, че не е било правилно - ами надали ще даде резултати при толкова малки деца.

И да не забравяме все пак, че децата са с различен темперамент. Това, че някое не хапе, не удря и не се държи агресивно не е гаранция, че заслугата е изцяло на този, който възпитава. Моят Мартин например е много кротък, свит, сромежлив, не хапе и т.н. - Биби може да го потвърди - но далеч не съм убедена, че той е такъв само благодарение на моето възпитание.

 Хапането е нормална детска реакция, особено на тази възраст. С няколко адекватни намеси лесно ще пъде овладяно, сигурна съм.

Мислите ли че има майка която да учи децата си да хапят и удрят ?????

Разбирам, имаме си гостенка мама от тези дето децата им не хапят, в 6 месец вече сами си казват за гърнето, не боледуват, шамарче не са и помирисвали. На 6г. чете Война и мир, на 7 реди собствена изложба.

Тука кой оправдава хапещите деца??? Аз и срането в гащите не оправдавам, ама пусто все така се изпускат от първия си ден.

Да внеса още яснота по случая:
Вчера след обяд видях детенцето и с учудване установих, че вече почти няма следи от синьото и хапаното - не вярвам майка ми да ме е излъгала за това какви са му били ръчичките предишния ден, ма пък и толкова бързо да му мине.
Говорих с майката - по думите на бащата е плакало цяла нощ, по нейните думи събудило се е веднъж - второ противоречие .
Версията на сестрата - наистина не е реагирала навреме, защото децата са много, а те тримата (2те хапещи и ухапаното) били първи приятели и не е очаквала нищо такова. Били се гушкали на пода и изведнъж момченцето изплакало.Според нея хапането било признак на изразяване на радост в случая, ама ние в къщи не се хапем когато сме радостни, а се прегръщаме и целуваме - това последното във връзка с по-горен пост и възпитанието.     . и личното й мнение, че бащата преекспонира случилото се, с което аз не съм особено съгласна, най-малкото защото утре може моите да са нахапани , бити и пр.
 В къщи обаче определено, когато се хапят не е от признак на радост, а когато едната е взела на другата нещо, но то не е просто ухапване, а има първо пронизителен боен вик, широко отваряне на устата в подготовка за хапане и в този момент в повечето случаи аз вече сам реагирала.  Също така искам да кажа, че това хапане не е ежедневие, но се случва ( това като пояснение към прочетеното, че едва ли не това им е редовна практика)
Истината е, че след всичко изписано по темата аз пак съм в изходна позиция   . Говоря , обяснявам, което явно не е достатъчно (поне според някои от вас) щом няма желания ефект, а всъщност не зная какво друго да направя   и аз и баща им и всички, които по някакъв начин са свързани с възпитанието им.

Ами мисля ,че си направила достатъчно.Не се впрягай на родители ,които само да им пипнеш детето и правят от това световен проблем,че и преувеличават после.Радвай се на дечицата си и най-вече на това ,че не биха се оставили на никого.Не мислиш ли че така е по-добре??????

Абе така е от моя гледна точка, ама нали уж трябва да се поставяме на мястото и на ответната страна 

Много ще ми е интересно, уважаеми госте, да ми подскажеш как аджеба да се справя аз с този проблем Моето момиченце е на 1 годинка, повярвай ми държи се и се развива като доста по голямо дете, но от там идва и проблемът-хапе децата, удря и същевременно гали. Получавала е доста шамарчета по памперса за което, но няма оправия. Добре, опитвам се и да и обясня, как не трябва така, никога естествено не оставям да ухапе дете щом съм я видяла, че се опитва да го направи, но как уважаеми, да и обясня аз на нея, че това не е правилно, като тя още не може да говори, а пък за дълга лекция от моя страна едва ли ще разбере нещо Та ти наистина ми се струваш от този тип родители, които само като докоснат детенцето им с пръст и за тях това е световна катасрофа, имам и аз една такава майка в компанията си, дори бяга от другите майки, само и само да не докосне някое дете нейното.
У дома не се хапем с баща и, е понякога под завивките, но тя това не го вижда 
, та едва ли ние я възпитаваме така, и не я уча:"А сега , мами, ухапи това детенце, ама по силничко, че да го заболи!"
Така, че тъй като явно ти много ги разбираш нещата, ще ми е много интересно да ми кажеш какво мислиш по въпроса, с моята щерка 

Е добре де, но дай съвет как? нали много ви бива да поучавате и да съдите, но на дела  Дай ми някаква формула, която действа, недей просто така да съдиш детето и нас

Случката е неприятна. Трудно можеш да убедиш бащата, че това повече няма да се повтори.
Едно време и в детската градина, и в училище, учителите са ни казвали, че ако ни видят родителите ни, ще кажат: "Това не е моето дете".
Можеш, разбира се да провеждаш разговори с децата, но това не означава, че ще има резултат.
Сега, когато в повечето градини има сборни групи, това е доста често явление. В нашата ясла учителките казаха, че някои от новите деца са направо ужасни. Те нападали и биели и хапели останалите (сега в яслата има 32 деца и 4 учителки).
Не вярвам това да е изолирано явление. Възможно е да е от различните методи, използвани в различните градини, но все пак има и обща методика, нали? Възможно е тези деца в собствената си градина да не са такива, но поставени при нови условия, с нови деца и нови учителки.....?
Всяко дете се поддава на агресивни реакции, когато има промяна в обстановката около него.

Днес Боян се върна от яслата със съдрана блуза и одрана буза и устна. Казаха, че една мадама показала колко го обича..   
Че те от малки ако си късат дрехите, какво ще е в пубертета? 

   Така е, така е! На това сме подложени мъжките майки  ! От сега се подготви психически за по-агресивни мадами и купи на детето повече блузки  !
  Сори за офф-а, ама това беше готино!
   Иначе моичкия като се прибираше нахапан, не съм обвинявала нито персонал, нито родители! Просто с майката на девойката се събрахме и обсъдихме какво може да се направи, за да не се хапят!

Включвам се вече късно в темата и не толкова да коментирам самата случка. Майката на близначките се е справила. Ясно е какво се е случило след разговора с бащата. Това, което ме провокира е общата тенденция /среща се в 90% от постовете/ да се пренасочи вината другаде - в случая в персонала. /След години виновни ще са учителите в ДГ, после учителите в училище, после приятелите, накрая и зелените човечета сигурно/. Децата не са виновни, родителите не са виновни, персонала е виновен и бащата на другото дете, защото търси грешния човек за разговор. Извинявайте, това на мен ми се струва меко казано безотговорно. Не може да се разчита на друг да носи отговорност и да възпитава децата ни. Да, яслата, ДГ, училището имат своята роля, но тя нито е решаваща, нито снема нашата отговорност. И за всяко безобразие, сътворено от моето дете отговорност нося първо /да не кажа и само/ аз! Това е! Що за позиция е друг да е виновен за каквото и да било свързано с моето дете??? 

Един се обади в дисонанс и с грозен тон го погнаха да обяснява как да си възпитаваме НИЕ децата. Длъжен ли е да отговаря за чуждите провали? Не. Тогава що за тон е това? И моите деца на се хапали никога. Породени са. И аз като Флаш не съм вдигала нищо, нямам прекършено цвете, надраскана стена, изпочупени вещи. Сама съм била с децата. Не е лесно, но може. Не ме интересува как другите се справят и как си възпитават децата. Но някой като повреди моето, ще потърся родителя, да. Защото за две-три-четири годишното си дете той носи отговорност. С персонала пак ще си говоря, но този, който ще обвиня еднозначно няма да е персонала.

Моят син беше нахапан зверски. В ДГ, не в ясла /това уточнение за тези, които си мислят, че децата след 3 спират да хапят от самосебеси и в ДГ не стават такива работи/. Като си го взимах вечерта госпожата кършеше ръце в потрес и се извиняваше до припадък. Като го съблякох видях, че до месо е стигнало. Попитах кой - негов приятел. Не е системно, детето го преживя нормално, не съм искала допълнително разясняване с никой. Но родителите на детето, което го е ухапало ме издирваха 3 дни, за да се извинят, да обяснят, да ме уверят, че няма да се повтори. Ето това за мен е нормално и адекватно поведение.

  Много точно си го казала ! Напълно споделям това мнение-както писах по-рано,но явно болшинството не са съгласни. Също не мисля,че е "нормално"да се хапе-това,че много деца го правят не го прави нормално и не мисля,че трябва просто да се чака да мине този период.

Не съм имала за цел да обвинявам никого или да пренасочвам вина, ако беше така изобщо нямаше да пусна тема как да се справя с проблема. Но сега като се замисля не са се хапали нито когато ги гледах аз, нито когато имахме бавачка, а може би месец след като тръгнаха на ясла (не мога да си спомня точно). Ами ако са видяли как хапе друго дете там, ами ако самите те са били хапани, без да сме забелязали белези;мога теоретизирам още много в духа на някои от постовете - кого да обвинявам тогава и изобщо обвиненията ще ми помогнат ли ??? За протокола и у нас всичко си стои по местата и цветята и джаджите по мебелите и прочее прахосъбирачки, а пък децата ми минават за едни от най-кротките в квартала ( оценката не е моя), а и заслугата не е само на моето (не)възпитание.
Идеята ми беше тези, които са се срещнали с проблема да дадат практически съвети - явно такива съвети няма . И не зная защо някои от вас решиха, че съм искала да сваля отговорността от себе си и то пишейки във форума - явно имам проблеми с комуникацията и изразяването, и не съм могла да се изкажа какъв точно ми е проблемът, защото темата се раздели на идеални и на не толкова идеални, клонящи към безотговорност родители, а не това беше целта - вЕрвайте ми    ...

Аз пък не съм имала за цел да обвинявам теб. И мисля, че съвсем ясно го заявих. Целта ми ни най-малко не беше да обвинявам или съдя теб. Стана ясно, че с бащата сте се разбрали мирно, тихо и възпитано.

По-скоро бях неприятно изненадана от насоката, която темата пое. Да, ти определено не получи съвет, но затова пък се изсипаха 1000 хули по адрес на персонала и родителите на пострадалото дете. Това е изумителното за мен в случая. С това се сблъсквам непрекъснато - родители, твърди почитатели на позитивното възпитание, изчели всичката писана и неписана литература по света за възпитанието, детската психология и ранната педагогика и чиито деца са по дифолт винаги невинни. Това е съвременната интерпретация на липсата на възпитание по принцип.

Пак казвам, оставям настрана вашия случай. Той просто повдигна темата. И за сетен път илюстрира достоверно моята теза.

хм, не мисля, че някой е защитавал точно тази теза за моите деца и най-вече за хапещите по принцип, напротив виновни са, а нашата роля е да им го покажем, ама как тука вече ми куца практиката, нищо че я имам теорията.
Сега от 5 дни са си в къщи, защото довлякоха вирус от яслата и поне по 3 пъти на ден обяснявам, че е лошо да се хапе, че боли, че това не е израз на радост и че ще им се отговори със същото някой път, ама те ме гледат тъпо и разсеяно, защото им говоря за нещо отдавна отминало (по техните времеви измерения). За този период не са се хапали, но как мога да бъда сигурна, че поставени в други условия т.е. яслата няма да хапят пак? Ето тук мисля, че е ролята на персонала, а не да разчитат на това, че били приятелчета и да не им обърнат достатъчно внимание ...