Нахапали едно дете в яслата...

Кажи според теб каква е причината  Защото това е проблем, който съществуваше и при моите деца в тази възраст, хапеха се помежду си  В близнашкия форум се дискутираше доста проблема, съществува при повечето деца когато са с малка разлика. Моите не хапеха други деца, само помежду си.
Проблема отдавна не съществува, но според мен не по моя заслуга, колкото и да съм се мъчела да го реша. Мисля, че просто намериха друг начин да налагат своето. И по дебелите книги пише, че в тази възраст е нормално хапането, това е единственият начин да се отбраняват от връстниците си.
Интересно ми е да видя друга позиция 

Ето част от една статия в Биберон- във възрастта между 2 - 3 и 4 години.

Понякога причината е просто страх – детето ви може да нападне, ако например се чувства изместено от друго дете. Други възможни причини се дължат по-малко на инстинкт и повече на конкретни обстоятелства. Освен споменатото дотук, детето ви в тази възраст усвоява много нови умения от рязането с ножица до говоренето със сложни изречения. Това лесно може да го накара да се почувства претоварено от всичко, с което се опитва да се справи и това да избие в бой с някое приятелче. Ако пък детето скоро е тръгнало на детска градина, то трябва да привикне да е далеч от дома и ако в добавка към всичко това се почувства пренебрегнато или сякаш не получава достатъчно внимание, то може да отреагира като се сбие с първото дете, което му се изпречи на пътя. А понякога детето просто е гладно и уморено и тъй като не знае какво да направи в такива моменти, реагира с хапане, удряне или внезапно избухване.

 Ключът към това е да му помогнете да осъзнае – възможно по-скоро – че ще постигне по-добри резултати като изкаже притесненията си отколкото като скубе, хапе или удря приятелчето си.

Какво можете да направите срещу агресията?
Реагирайте бързо. Опитайте се да отреагирате веднага, когато забележите, че детето ви става агресивно. Безполезно е да чакате да удари братчето си за трети път, преди да кажете “Стига” (особено пък ако сте го повторили десетина пъти през последния час). Най-добре е всеки път да давате ясно да се разбере, че прави нещо лошо. Отстранете детето от ситуацията за кратко на друго място – да поседи 3-4 минути мирно е достатъчно за дете на тази възраст. Идеята е да свърже поведението си с последствията и да разбере, че ако удря или хапе ще пропусне от веселбата. Независимо колко сте ядосани, се опитайте да не крещите, да не удряте детето и да не му казвате, че е лошо. Вместо да го накара да промени държанието си, такава реакция от ваша страна би му показала, че вербалната и физическа агресия са начинът на поведение когато си ядосан. Вместо това, дайте добър пример като се контролирате и спокойно отстраните детето от спорната ситуация.

Говорете. Оставете детето да се успокои, а после спокойно обсъдете какво се е случило. Най-подходящото време за това е, когато то се е укротило и преди да е забравило случката – в идеалния случай, между половин и един час по-късно. Попитайте дали може да ви обясни каква е била причината за избухването (“Защо се ядоса толкова много на Тина?”). Обяснете, че е нормално да се ядосаш понякога, но не е хубаво да блъскаш, удряш, риташ и хапеш. Предложете на детето други начини да покаже колко е ядосано – например да рита топка, да удря по възглавницата, да намери възрастен, който да посредничи в спора или просто да изкаже на глас чувствата си:“Тина,много се ядосвам, че ми взе лилавия пастел”.

А ето и останалата част
http://www.biberonbg.com/info/agresia.htm

Знаеш ли, това се замислих преди малко... какво ли е при близнаци или при деца с малка разлика. Защото и представа си нямам на практика, предполагам е двойно по-трудно/а радостта също двойна:-)/.
Детето в случая е едно на мама и татко и това което съм видяла и чула е липса на контрол, реакция бе...с едното 'не така бе мамииии, не е хубаво, виж как детенцето се разплака' и толкоз нищо не става. Така е според мен в конкретния случай, не знам как е при другите с подобен проблем, но все нещо би трябвало да може да се направи. На 2 години Сиси НЕ правеше много неща у дома, тези които не приемам за редни ... не е повреждала чужди/наши/ вещи, учебниците на брат и бяха голяма тръпка и въпреки това не пипаше,нямам едно счупено цвете, не съм вдигала на високо нищо, и т.н. а дори не говореше въобще все още и само мрънкаше и хленчеше. И не съм я била...ако някой си го е помислил.
Знам кое как става/или не става/ при моите... познавам ги, усещам ги, като всяка майка.
Знам, че писането ми е малко остро, ама съм от  другата страна на барикадата, макар и вече раните да не са от ухапване или удряне а от думи...пак почти ежедневно ми се налага да обяснявам нечие чуждо неприемливо за Сиси и мен поведение. И ми писнА.

Снощи писах, но ми е пропаднал поста  . Нищо, пак:
Да ви кажа аз как виждам нещата - ако близначките бяха толкова хапещи и дори агресивни, щяха да нахапят Марто докато бяхме заедно на море - имаше достатъчно възможности за това. Децата се държат различно на различни места, но човек все пак добива представа.
Едно ухапване винаги може да мине незабелязано, но тук говорим за нахапано до синьо дете. Да не са пирани че да го нахапят за секунди. Все ми е на ума, че по-дълго време са били без надзор децата. Да не говорим, че щом има синини не ще се е разминало без рев от страна на жертвата.
Вероятно дежурната сестра, ще внесе някаква светлина, но сещате се, че те винаги имат оправдание.
Абсолютно е права Биби, че корекции на държанието се правят на момента. Вечерта да обясняваш, че не е било правилно - ами надали ще даде резултати при толкова малки деца.

И да не забравяме все пак, че децата са с различен темперамент. Това, че някое не хапе, не удря и не се държи агресивно не е гаранция, че заслугата е изцяло на този, който възпитава. Моят Мартин например е много кротък, свит, сромежлив, не хапе и т.н. - Биби може да го потвърди - но далеч не съм убедена, че той е такъв само благодарение на моето възпитание.

 Хапането е нормална детска реакция, особено на тази възраст. С няколко адекватни намеси лесно ще пъде овладяно, сигурна съм.

Мислите ли че има майка която да учи децата си да хапят и удрят ?????

Разбирам, имаме си гостенка мама от тези дето децата им не хапят, в 6 месец вече сами си казват за гърнето, не боледуват, шамарче не са и помирисвали. На 6г. чете Война и мир, на 7 реди собствена изложба.

Тука кой оправдава хапещите деца??? Аз и срането в гащите не оправдавам, ама пусто все така се изпускат от първия си ден.

Да внеса още яснота по случая:
Вчера след обяд видях детенцето и с учудване установих, че вече почти няма следи от синьото и хапаното - не вярвам майка ми да ме е излъгала за това какви са му били ръчичките предишния ден, ма пък и толкова бързо да му мине.
Говорих с майката - по думите на бащата е плакало цяла нощ, по нейните думи събудило се е веднъж - второ противоречие .
Версията на сестрата - наистина не е реагирала навреме, защото децата са много, а те тримата (2те хапещи и ухапаното) били първи приятели и не е очаквала нищо такова. Били се гушкали на пода и изведнъж момченцето изплакало.Според нея хапането било признак на изразяване на радост в случая, ама ние в къщи не се хапем когато сме радостни, а се прегръщаме и целуваме - това последното във връзка с по-горен пост и възпитанието.     . и личното й мнение, че бащата преекспонира случилото се, с което аз не съм особено съгласна, най-малкото защото утре може моите да са нахапани , бити и пр.
 В къщи обаче определено, когато се хапят не е от признак на радост, а когато едната е взела на другата нещо, но то не е просто ухапване, а има първо пронизителен боен вик, широко отваряне на устата в подготовка за хапане и в този момент в повечето случаи аз вече сам реагирала.  Също така искам да кажа, че това хапане не е ежедневие, но се случва ( това като пояснение към прочетеното, че едва ли не това им е редовна практика)
Истината е, че след всичко изписано по темата аз пак съм в изходна позиция   . Говоря , обяснявам, което явно не е достатъчно (поне според някои от вас) щом няма желания ефект, а всъщност не зная какво друго да направя   и аз и баща им и всички, които по някакъв начин са свързани с възпитанието им.

Ами мисля ,че си направила достатъчно.Не се впрягай на родители ,които само да им пипнеш детето и правят от това световен проблем,че и преувеличават после.Радвай се на дечицата си и най-вече на това ,че не биха се оставили на никого.Не мислиш ли че така е по-добре??????

Абе така е от моя гледна точка, ама нали уж трябва да се поставяме на мястото и на ответната страна 

Много ще ми е интересно, уважаеми госте, да ми подскажеш как аджеба да се справя аз с този проблем Моето момиченце е на 1 годинка, повярвай ми държи се и се развива като доста по голямо дете, но от там идва и проблемът-хапе децата, удря и същевременно гали. Получавала е доста шамарчета по памперса за което, но няма оправия. Добре, опитвам се и да и обясня, как не трябва така, никога естествено не оставям да ухапе дете щом съм я видяла, че се опитва да го направи, но как уважаеми, да и обясня аз на нея, че това не е правилно, като тя още не може да говори, а пък за дълга лекция от моя страна едва ли ще разбере нещо Та ти наистина ми се струваш от този тип родители, които само като докоснат детенцето им с пръст и за тях това е световна катасрофа, имам и аз една такава майка в компанията си, дори бяга от другите майки, само и само да не докосне някое дете нейното.
У дома не се хапем с баща и, е понякога под завивките, но тя това не го вижда 
, та едва ли ние я възпитаваме така, и не я уча:"А сега , мами, ухапи това детенце, ама по силничко, че да го заболи!"
Така, че тъй като явно ти много ги разбираш нещата, ще ми е много интересно да ми кажеш какво мислиш по въпроса, с моята щерка 

Е добре де, но дай съвет как? нали много ви бива да поучавате и да съдите, но на дела  Дай ми някаква формула, която действа, недей просто така да съдиш детето и нас

Случката е неприятна. Трудно можеш да убедиш бащата, че това повече няма да се повтори.
Едно време и в детската градина, и в училище, учителите са ни казвали, че ако ни видят родителите ни, ще кажат: "Това не е моето дете".
Можеш, разбира се да провеждаш разговори с децата, но това не означава, че ще има резултат.
Сега, когато в повечето градини има сборни групи, това е доста често явление. В нашата ясла учителките казаха, че някои от новите деца са направо ужасни. Те нападали и биели и хапели останалите (сега в яслата има 32 деца и 4 учителки).
Не вярвам това да е изолирано явление. Възможно е да е от различните методи, използвани в различните градини, но все пак има и обща методика, нали? Възможно е тези деца в собствената си градина да не са такива, но поставени при нови условия, с нови деца и нови учителки.....?
Всяко дете се поддава на агресивни реакции, когато има промяна в обстановката около него.