Нахапали едно дете в яслата...

Днес Боян се върна от яслата със съдрана блуза и одрана буза и устна. Казаха, че една мадама показала колко го обича..   
Че те от малки ако си късат дрехите, какво ще е в пубертета? 

   Така е, така е! На това сме подложени мъжките майки  ! От сега се подготви психически за по-агресивни мадами и купи на детето повече блузки  !
  Сори за офф-а, ама това беше готино!
   Иначе моичкия като се прибираше нахапан, не съм обвинявала нито персонал, нито родители! Просто с майката на девойката се събрахме и обсъдихме какво може да се направи, за да не се хапят!

Включвам се вече късно в темата и не толкова да коментирам самата случка. Майката на близначките се е справила. Ясно е какво се е случило след разговора с бащата. Това, което ме провокира е общата тенденция /среща се в 90% от постовете/ да се пренасочи вината другаде - в случая в персонала. /След години виновни ще са учителите в ДГ, после учителите в училище, после приятелите, накрая и зелените човечета сигурно/. Децата не са виновни, родителите не са виновни, персонала е виновен и бащата на другото дете, защото търси грешния човек за разговор. Извинявайте, това на мен ми се струва меко казано безотговорно. Не може да се разчита на друг да носи отговорност и да възпитава децата ни. Да, яслата, ДГ, училището имат своята роля, но тя нито е решаваща, нито снема нашата отговорност. И за всяко безобразие, сътворено от моето дете отговорност нося първо /да не кажа и само/ аз! Това е! Що за позиция е друг да е виновен за каквото и да било свързано с моето дете??? 

Един се обади в дисонанс и с грозен тон го погнаха да обяснява как да си възпитаваме НИЕ децата. Длъжен ли е да отговаря за чуждите провали? Не. Тогава що за тон е това? И моите деца на се хапали никога. Породени са. И аз като Флаш не съм вдигала нищо, нямам прекършено цвете, надраскана стена, изпочупени вещи. Сама съм била с децата. Не е лесно, но може. Не ме интересува как другите се справят и как си възпитават децата. Но някой като повреди моето, ще потърся родителя, да. Защото за две-три-четири годишното си дете той носи отговорност. С персонала пак ще си говоря, но този, който ще обвиня еднозначно няма да е персонала.

Моят син беше нахапан зверски. В ДГ, не в ясла /това уточнение за тези, които си мислят, че децата след 3 спират да хапят от самосебеси и в ДГ не стават такива работи/. Като си го взимах вечерта госпожата кършеше ръце в потрес и се извиняваше до припадък. Като го съблякох видях, че до месо е стигнало. Попитах кой - негов приятел. Не е системно, детето го преживя нормално, не съм искала допълнително разясняване с никой. Но родителите на детето, което го е ухапало ме издирваха 3 дни, за да се извинят, да обяснят, да ме уверят, че няма да се повтори. Ето това за мен е нормално и адекватно поведение.

  Много точно си го казала ! Напълно споделям това мнение-както писах по-рано,но явно болшинството не са съгласни. Също не мисля,че е "нормално"да се хапе-това,че много деца го правят не го прави нормално и не мисля,че трябва просто да се чака да мине този период.

Не съм имала за цел да обвинявам никого или да пренасочвам вина, ако беше така изобщо нямаше да пусна тема как да се справя с проблема. Но сега като се замисля не са се хапали нито когато ги гледах аз, нито когато имахме бавачка, а може би месец след като тръгнаха на ясла (не мога да си спомня точно). Ами ако са видяли как хапе друго дете там, ами ако самите те са били хапани, без да сме забелязали белези;мога теоретизирам още много в духа на някои от постовете - кого да обвинявам тогава и изобщо обвиненията ще ми помогнат ли ??? За протокола и у нас всичко си стои по местата и цветята и джаджите по мебелите и прочее прахосъбирачки, а пък децата ми минават за едни от най-кротките в квартала ( оценката не е моя), а и заслугата не е само на моето (не)възпитание.
Идеята ми беше тези, които са се срещнали с проблема да дадат практически съвети - явно такива съвети няма . И не зная защо някои от вас решиха, че съм искала да сваля отговорността от себе си и то пишейки във форума - явно имам проблеми с комуникацията и изразяването, и не съм могла да се изкажа какъв точно ми е проблемът, защото темата се раздели на идеални и на не толкова идеални, клонящи към безотговорност родители, а не това беше целта - вЕрвайте ми    ...

Аз пък не съм имала за цел да обвинявам теб. И мисля, че съвсем ясно го заявих. Целта ми ни най-малко не беше да обвинявам или съдя теб. Стана ясно, че с бащата сте се разбрали мирно, тихо и възпитано.

По-скоро бях неприятно изненадана от насоката, която темата пое. Да, ти определено не получи съвет, но затова пък се изсипаха 1000 хули по адрес на персонала и родителите на пострадалото дете. Това е изумителното за мен в случая. С това се сблъсквам непрекъснато - родители, твърди почитатели на позитивното възпитание, изчели всичката писана и неписана литература по света за възпитанието, детската психология и ранната педагогика и чиито деца са по дифолт винаги невинни. Това е съвременната интерпретация на липсата на възпитание по принцип.

Пак казвам, оставям настрана вашия случай. Той просто повдигна темата. И за сетен път илюстрира достоверно моята теза.

хм, не мисля, че някой е защитавал точно тази теза за моите деца и най-вече за хапещите по принцип, напротив виновни са, а нашата роля е да им го покажем, ама как тука вече ми куца практиката, нищо че я имам теорията.
Сега от 5 дни са си в къщи, защото довлякоха вирус от яслата и поне по 3 пъти на ден обяснявам, че е лошо да се хапе, че боли, че това не е израз на радост и че ще им се отговори със същото някой път, ама те ме гледат тъпо и разсеяно, защото им говоря за нещо отдавна отминало (по техните времеви измерения). За този период не са се хапали, но как мога да бъда сигурна, че поставени в други условия т.е. яслата няма да хапят пак? Ето тук мисля, че е ролята на персонала, а не да разчитат на това, че били приятелчета и да не им обърнат достатъчно внимание ...