До каква степен е нормална грижата за бившата?

Е, това защо се смята за нещо лошо и се споменава вече сто пъти? Майката живее у дъщеря си. Делят едно жилище с детето също. Жената ходи по цял ден на работа, остава и да има баба вкъщи, която явно не е на легло и тя като се върне да почне да върти баници и кюфтета. Естествено, че бабата ще готви и ще чисти и пазарува, ако е нужно.
Изобщо какво значение има за авторката как бившата си организира ежедневието. По принцип не смятам поведението на мъжа й за нормално и както казах аз отдавна бих стопирала подобни алтруизми, обаче да се взирам в тенджерите и чаршафите на бившата - твърдо не!

Много усложнявате нещата. Нещо станало развели се. Бачка си човека, напориста служителка, завързва връзка с шефа - класика, той към онзи момент е свободен тя се развежда. Вече говори за нашата фирма, цялата история с горивото и някаква добавка си е жив опит за контрол - любопитно ми е как си го представя това обсъждане, тръгва той за детето и казва бившата ме помоли да купя еди какво си - да го купя или не, смешно е.

Човеко като истински мъж е верен на жена си и на любовницата си Шегувам се.

Вероятно си има някои съображения, които може да обсъдите някой път и ако не подейства, тогава да зачепкате тема.

Не е норамално обаче да й купува вагинални таблетки, освен ако тя не му купува примерно виагра/презервативи

Като чета темата, ми става някак тъжно, че толкова хора не познават и никога не са срещали истински добри хора....

Има  куци моменти в историята.
Познавам и съм срещала доста разведени мъже, които финансово правят за бившите си много повече от някой резервоар да напълнят и нещо дребно пътьом да купят, за децата се подразбира, често на тях се гледа като наследниците.
Та става въпрос за едни пари и разпореждане с тях, нали във финансов план всичко е щастие и рози.
Бившата си е бивша, тя си е тя. Дърпа чергата, за да пробва докъде и е влиянието.
Фирмата си е на мъжа, била е служителка и още е, вече са заедно, но това не променя нейното положение във фирмата, въпреки отпуснатите 5% за нея, нищо, че вече живеят заедно.
За колегите ще си остане колежката, която спи с шефа, просто вече ще си мерят приказките пред нея.
За приятелите обикновено остава новата и жена му.
Хора, с които имат общ бизнес адмирират добро поведение и издръжка на бившето семейство - това говори за качества, които се ценят.
Та това за служебните любовни романи.

Има доста куци моменти в това, което си разбрала от историята. Правиш свободни съчинения.
Първо, многократно подчертах, че не става дума за "едни пари". Бившата получава вероятно доста повече от това, което твоите познати правят. Получава наистина много, но наистина гледа да откопчи каквото още може. Манталитет Нямам против това, щом са само пари.
Имам против личните грижи, които иска - не парите за гориво, а системно да си дава ключа на бившия да и зарежда колата. При положение, че тя е здрава и права. Да и купува лични неща от аптеката, при положение, че е в централен район и аптеки наоколо - бол. Толкова пъти го написах.
5-те % не знам къде ги прочете... Писах "малък дял". Не съм пълноправен съдружник, но имам доста повече от тези 5%, които си измисляш. Всъщност 5%  не е толкова малко, когато фирмата е добра и печеливша, но това е друг въпрос.
За положението ми във фирмата - също написах, че в началото бяхме само той и аз. Вторият присъединил се към екипа + едно момче за товаро-разтоварна дейност. Така работихме цяла година, после постепенно започнахме да растем. Ние заедно изградихме екипа, който сме сега, всички други колеги са дошли след мен. За тях не сме "шефа и колежката, която спи с него", а "двамата шефове". ММ отговаря за едни неща, аз за други. Например търговският екип е моя отговорност. Просто аз не наричам хората "подчинените ми", а "колегите".
Та... гордея се с това, което постигнахме двамата, с факта, че развихме добър бизнес, изградихме чудесен екип, установихме плодотворни взаимоотношения с партньори от няколко европейски страни. Въобще нямах намерение да си подчертавам заслугите, но темата доста се измести...
Всичко започна като добра работа на двама души, осъзнали, че са страхотен екип на работа, мина през служебния роман (както казах, не се гордея с това, но сега осъзнавам, че беше неизбежно) и от почти 3 години е прекрасно партньорство на служебния и личния фронт.

Темата обаче беше за нещо друго - до каква степен е нормално да се грижим за бившия партньор.
Беше огледана от различни ъгли, бяха дадени всички възможни мнения и гледни точки, за което много благодаря.
След като мненията се изчерпаха, започнаха свободните съчинения - отговарях търпеливо, но наистина няма нужда да продължавам, защото това не са коментари по темата.
Моля модератор да я затвори.

Ключ по молба на автора.