да, дотолкова ми влияе, че гледам да не го повторя
- Публикувана: 24 юли 2006, 23:54 ч.
- Последно мнение: 4 авг. 2006, 19:45 ч.
Моделът на вашите родители - влияе ли ви?!
Една мисъл ме гложди от доста време, да не кажа от както имам дете. Опитвам се да се ограмотявам относно подхода към децата, за естествените периоди, през които минава едно дете, да проявявам разбиране, търпение, информирам се за всичко , което ми се случва с Бобчо. Забелязвам обаче, че ако се изпусна да реагирам първосигнално, съм копие на майка ми или баща ми като реакция. Това ми е крайно неприятно, но не защото те са правили нещо кой знае колко лошо, а по скоро , защото съм с вътрешното убеждение , че то е било неправилно. Така съм го възприемала като дете , така си е останало и до днес. С една дума - опитвам се да не повтарям нищо, ама наистина нищо от модела на моите родители. Това може да се каже дори и за полезни неща... А вие сравнявате ли се с тях, поддържате или бягате от техния модел на възпитание?
Ох, ако знаеш как ме тормозят същите мисли напоследък... И като се разкрещя после си викам "Абе що не оставиш детето намира"... просто се хващам как съм се разкреяла за незначителни неща и се замислям точно за този модел. И аз се чувствам като копие на майка ми и то точно за неща, които не харесвам. Много често казвам "Не" без изобщо да помисля... ми ей така ми идва... Уф, явно повечко трябва да се владея... Осъзнавам и виждам, че не това е начина и пак го правя.. много гадно!
Почти за всяко нещо се опитвам да търся отговор в детството си. Как са реагирали родителите ми, аз как съм се почувствала, съответно как да подходя към дъщеря си. Най-общо има два модела на поведение - или копиране на родителското или пълното му отричане. Аз по-скоро спадам към втората група. "Пътеводител" са ми техните грешки, макар и те да не са повече от грешките на другите родители. За съжаление по-често си казвам "те не направиха това, то ми липсваше и ще го напрвя за дъщеря си" или "това ме нарани когато бях дете и няма да направя същото с моето", отколкото "Така правихме, беше много хубаво, искам и моето дете да го изпита". А детството ми е било щастливо, родителите ми добри, но не знам защо е останала някаква горчивина... и тя често е водеща в отношението ми към детето.
Мисля , че всички сме повлияни по някакъв начин от своите родители иначе няма да сме техни деца.Въпросът е по-скоро доколко сме повлияни от нещата които не одобряваме в тях или от тези които харесваме.На мен незнайно защо като прочетох темата и веднага асоциациите ми бяха насочени към това което правя и аз , а същевременно никога не съм одобрявала у тях.Например това , че те са работохолици , винаги се занимават с нещо , почиват по изключение или когато са болни и винаги когато се занимавах с нещо любимо и безполезно ми казваха:"Сега вместо да си губиш времето с тази глупост можеше да свършиш еди-какво си...".И до ден днешен се чувствам ужасно когато стоя и не върша нищо.Не че съм толкова трудолюбива!И в същото време се мразя , че когато видя някой в къщи да лентяйства и в ума ми изникват 100 идеи какво може да свърши докато си почива. 
Да, влияе ми и за неща, които не съм харесвала, но и за такива които са ми допадали. Иска ми се да не се влияя от някои неща като реакции, изрази и определен начин на възпитание, но засега не съм успяла. Гледам да се съсредоточа върху положителните страни на техния модел на възпитание и да го прилагам върху дъщеря ми.
Баща ми беше прекалено строг с мен, майка ми - в другата крайност. Опитвам се да извлека доброто, което съм получила и да го предам на Калина. Същевременно всичко, което ми е донесло някакво страдание в отношенията ми с родителите ми категорично няма място в отношенията ми с детето ми.
Имам късмет да съм дете на наистина прекрасни родители!И бих била наистина поласкана,ако ме сравняваха с тях,особено с майка ми!Не ми се налага да подражавам или да копирам тяхното поведение или методи-аз просто съм убедена,че те наистина са действащи и приложими почти изцяло.И това "почти" не е породено от съмнения в правилността им,а само налагащо леки видоизменения заради изместването им във времето.Така че,имам добър пример и ми остава само да се моля за сили,воля и търпение да го следвам.
Ами вляе ми естествено - едва ли има някой на който не му влияе в една или друга посока.
Лошите неща гледам да ги избягвам, като това, че без значение какво правех все ми казваха, че мога повече и че това е нищо. Те и сега продължават да не забелязват хубавите неща, но лошите...
Много ми се ще да успея да съм като тях и да възпитам Дариа в самостоятелност, да не й вися над главата и да се безпокоя непрестанно. Много ми е трудно обаче - аз съм спокойна само, когато ми е пред очите.
Лошите неща гледам да ги избягвам, като това, че без значение какво правех все ми казваха, че мога повече и че това е нищо. Те и сега продължават да не забелязват хубавите неща, но лошите...
Много ми се ще да успея да съм като тях и да възпитам Дариа в самостоятелност, да не й вися над главата и да се безпокоя непрестанно. Много ми е трудно обаче - аз съм спокойна само, когато ми е пред очите.
Интересен въпрос и още по-интересни отговори.Нима някой от вас си мисли,че може да се абстрахира напълно от модела на родителите си?Това просто е невъзможно.Може да се промени,да се отхвърли елемент,но напълно игнориране - не става.Има нещо наречено - ВЪЗПИТАНИЕ- и то се получава основно в семейството /не изключвам другите фактори/ и модела на семейството,начина на живот и всичко се предава по един или друг начин на детето.Ако някой може пред колегите си да "играе роля" то в къщи родителя не може 24 часа да е в нея.Детето го вижда такъв какъвто е,с предимства и минуси и естествено,че овладява неговото поведение.То се променя,но ОСНОВАТА е дадена в СЕМЕЙСТВОТО от мама и тате.Колкото и да не ги харесвате или да ги харесвате носите техни черти /не само физически/.Развитието на детето включва и тази част,която го различава от родителите ,но това не изключва и "приликата" с модела им. 
Нима някой от вас си мисли,че може да се абстрахира напълно от модела на родителите си?Това просто е невъзможно.Може да се промени,да се отхвърли елемент,но напълно игнориране - не става.
Все пак повечето от нас претендират да са мислещи същества. В това число съм и аз и ти гарантирам, че това, което не желая го игнорирам напълно... Иначе всички щяхме да сме производни на прародителите си и лелеееее... тежко и горко ни. Не всичко е гени и възпитание все пак имаме и свободна воля, разум и прочие...
Съвсем естествено е да копираме поведението на родителите си. Хващам се, че когато ме ядоса Димитраки, реагирам така както са реагирали към мен преди време. Само че това не ми харесва и полагам доста усилия да си сдържам нервите. Получава се, но за мен е трудно. Поне съм наясно какви грешки са допуснали с мен и че аз не искам да ги повтарям.
Ами вляе ми естествено - едва ли има някой на който не му влияе в една или друга посока.
Лошите неща гледам да ги избягвам, като това, че без значение какво правех все ми казваха, че мога повече и че това е нищо. Те и сега продължават да не забелязват хубавите неща, но лошите...
Лошите неща гледам да ги избягвам, като това, че без значение какво правех все ми казваха, че мога повече и че това е нищо. Те и сега продължават да не забелязват хубавите неща, но лошите...
И аз като теб!
Мисля,че успях да намеря верния път във възпитанието на дъщеря ми!
